— Недей. Нямам нужда от съжаление. Топло ми е, суха съм и здрава, благодарение на теб. Нали ти благодарих?

— Прекалено много пъти. Не съм дошъл, за да слушам благодарностите ти.

— Знам, но трябваше да ти благодаря. Ако пастрокът ми имаше шанс да се отърве от мен, не би пресякъл улицата, за да ми подаде ръка, камо ли да тръгне в планината по време на буря.

Кеш изпъшка, когато разбра за какво говори Марая.

— Много ценя почтеността ти — продължи тя и най-сетне отвори очи. — Затова не е нужно да се притесняваш, че ще загубиш дома си при Люк и Карла заради моята глупост. Преди да си тръгна, ще им обясня, че това не е по твоя вина.

Прекалено бърза, за да успее Кеш да я спре, Марая се освободи от ръката му, остави чашата с кафе настрани и разкопча спалния чувал. Ръката му посегна към нея и се плъзна по корема й, за да не й позволи да се изправи.

— Какви ги говориш? — попита той с опасно мек глас.

Марая се постара да не покаже, че трепва при допира му. Не успя. Май все се проваляше, когато станеше дума за любов.

— Напускам „Рокинг Ем“. Не е нужно да се жениш за мен, за да си осигуриш дом при Люк и Карла — обясни спокойно Марая. — Винаги ще си добре дошъл при тях.

— Също и ти. — Очите на Кеш потърсиха нейните, за да открият чувствата, които винаги преди бяха там. Молеше се да не я е изгубил след всичко, което се случи. — Ще имаш дом. Винаги. Аз ще се погрижа.

Марая отново затвори очи и отблъсна чувствата, напиращи под ледената маска.

— Много щедро от твоя страна — каза Марая, гласът й станал дрезгав. — Но не е нужно. — Опита се да стане, но едрата ръка на Кеш все още я държеше в плен. — Сега би ли ме пуснал да стана? — попита любезно тя.

— Още не.

Едрата му длан се движеше нежно, почти гальовно. Не можеше да я пусне. Все още не. Ако я пуснеше, нямаше да я види никога повече. Стисна зъби, за да заглуши болката, отказвайки да приеме, че е закъснял. Опита се да заговори, откри, че не успява и се постара да овладее чувствата си. Когато успя да заговори, гласът му бе дрезгав…

— Марая, погледни ме.

Тя поклати глава.

— Толкова ли много ме мразиш? — попита тихо той.

Марая отвори изумена очи.

— Имаш пълното право — продължи той. — За малко да те убия. Ако си мислиш, че ще те пусна, това означава, че си пълна глупачка. Преди ме обичаше. Ще се научиш да ме обичаш отново. — Подпря се на колене и се наведе към нея. — Прости ми, Марая — прошепна той до устните й. — Обикни ме отново. Толкова много се нуждая от теб, че чак се плаша.

Марая искаше да му отговори, но не й достигна дъх. Разтреперана, тя отвори устни под неговите за целувка.

Усети как мъжът тръпне, усети желязната сила на ръцете му, вкуси топлината и глада на устните му. Изведнъж се отпусна, а той бе до нея, обгръщайки я с топлина, която бе толкова прекрасна, че тя тихо заплака.

Изведнъж ръцете на Кеш се стегнаха и той притихна.

— Кеш? Какво има?

— Не усети ли? — попита той с напрегнат глас.

— Какво?

— Нашето бебе. — Кеш затвори очи, но не успя да скрие блясъка на сълзите. — Усетих нашето бебе да мърда.

— Сигурен ли си?

Той отвори очи. Усмихна се на Марая, разбрал какво пита тя. Целуна я нежно, а след това отново и отново, шепнейки между всяка целувка.

— Напълно сигурен.

— Кеш? — прошепна тя, очите й озарени от надежда.

— Обичам те, Марая — каза той и целуна ръката й. Притисна я до сърцето си. — Обичам те безкрайно много.

През смях и сълзи, притисната до Кеш, Марая се вслушваше в думите му, усещаше доверието и любовта му и бе готова да отдаде и своите в замяна. Той я прегръщаше, с всяко докосване и звук й показваше, че я обича, докато най-сетне двамата се отпуснаха прегърнати, обвити в топлина и усетиха пърхащия нов живот под сърцето на Марая.

Едрата длан на Кеш спря на корема й.

— Заспивай, бебчо. Мама и татко са до теб. Всичко ще бъде наред.