Щом Кеш чу скърцането при отварянето на вратата, се обърна. Първото, което забеляза бяха дълги, елегантни голи крака. Второто, което забеляза, бе съвсем същото нещо. Обзе го неистово желание да разкопчае якето й, за да види какво се крие отдолу. Каквото и да беше, дори най-оскъдната прашка, нямаше да е толкова възбуждаща, колкото мисълта за голотата на Марая, скрита под дъждобрана.

Младата жена пристъпи неуверено, притеснена от строгото изражение на своя спътник.

— Накъде е горещата вана? — попита тя, гласът й умишлено небрежен.

Без да каже и дума, Кеш се обърна и пристъпи към задната част на хижата. Марая го последва колкото бързо успя към бистрия поток зад постройката. Дори краката й да не трепереха, пак щеше да й е трудно да върви успоредно с едрите крачки на Кеш. Пътеката я отведе до тясно мостче над потока и тя се наведе, за да пробва температурата на водата. Беше ледено студена.

— Край с фантазиите ми за гореща вана — измърмори тя.

Бързоструйните искрящи води извираха от тясна пролука в склона на планината, на не повече от петдесет метра от хижата. В пролуката водата се пенеше и съскаше и политаше като малък водопад надолу по стръмнината. Скалите тук бяха тъмни, почти черни и цветът им създаваше илюзия, че са студени. Тъкмо когато Марая се чудеше дали усилието си струва, тя разбра, че изпаренията над водата са топли.

Три метра по-нататък земята бе обгърнала няколко изключителни стъпаловидни езерца, обрамчени от изгладен шуплест варовик, прорязан от копринени водопади, високи по около метър. Марая гледаше, разтърсена от тръпка на възхита. Едва ли езерцата щяха да са по-красиви, ако бяха творба на някой дизайнер, създадена от злато и мрамор.

Водата в най-ниското езеро бе в бледо тюркоазно, нюанс, който Марая бе виждала само на снимки на тропически острови. Следващото искреше в аквамарин, а последното преминаваше от бледия тюркоаз, през аквамарина, за да привлече тъмната отсянка на очите на Кеш. В самия край на най-високото езеро, водата бе толкова дълбока, че отстрани изглеждаше почти черна, а на места, където избликваше от земните недра на беззвучни непресъхващи тласъци, подели пътя си много преди хората да навлязат в безкрайния запад, бе прорязвана от индигово синьо.

Марая бавно се отпусна на колене и протегна ръка, за да докосне с пръсти искрящата прелест на езерото. Преди да успее да докосне водата, Кеш сграбчи ръката й и я дръпна назад.

— В този край на Блек Спрингс можеш да свариш риба. Понякога долната част е достатъчно охладена и можеш да изтърпиш няколко минути. Само че в повечето случаи не е. Зависи.

— От какво?

Кеш не отвърна веднага.

— Горещите извори се появяват, когато водата се спусне до места с магма и тогава избива вряла струя — обясни той й прокара разсеяно пръст по дланта на Марая, докато се взираше в тръпнещите дълбини на Блек Спрингс. — Парата си проправя път през скалните пукнатини, докато водата избива на повърхността във вид на гейзер, или на горещ извор. В повечето случаи водата така и не успява да стигне до повърхността. Тя просто се охлажда и отново се спуска през пукнатините, докато се срещне с магмата, превръща се в пара и отново поема нагоре.

Марая възкликна тихо, когато по пленената й ръка премина тръпка. Кеш отклони поглед от водата и забеляза, че палецът му гали дланта на младата жена, следвайки ритъма на пулсиращите в езерото избликнали струи. Измърмори нещо неразбираемо и пусна ръката й.

— Мога да ти кажа как точно протичат процесите при един горещ извор, но не мога да ти обясня защо в някои дни Блек Спрингс е прекалено горещ, а в други температурата на водата е поносима. Затова всеки ден трябва да внимаваш. Дори когато се държи прилично, Блек Спрингс е опасно горещ на трийсетина сантиметра под повърхността.

— А тази вода става ли за пиене? — попита тя.

— Щом се охлади, става любимата на пъстървата. И аз много я обичам. Ароматът й е по-хубав от този на виното.

Марая гледаше замечтано красивата, изумително бистра гореща вода.

— Изглежда толкова прекрасна.

— Хайде — съжали я Кеш. — Ще ти покажа най-хубавото място, където всички болежки ще изчезнат. — Поведе я към средния басейн. — Колкото си по-близо до извора, толкова по-гореща става водата. Влез от долния край и пробвай навътре, докато прецениш, че ти е приятно. — Понечи да се обърне, но спря. — Нали можеш да плуваш?

Марая погледна към езерото.

— Разбира се, но в тази вода едвам ще успея да се топна.

— Езерото е толкова бистро, че лъже. В края ми стига над главата. — Кеш се обърна. — Ако не се върнеш до час, ще се върна, за да те извадя. Гладен съм.

— Няма нужда да ме чакаш — каза тя, докато сваляше обувките и чорапите.

— Напротив, има. Да не би да си забравила, че ти ще готвиш?

Седма глава

На четвъртия ден Марая се събуди, преди да чуе скърцането на входната врата, когато Кеш излизаше, за да провери конете. Стана още щом слънцето надникна през прозорците без завеси. Тихо се измъкна от омотаните одеяла. Въпреки че все още изпитваше болки по най-невероятни места и й се искаше да си бе донесла още няколко завивки, за да омекотят грубия дървен под, вече не се будеше с чувството, че е оставена пребита под дъжда.

Разтрепери се от студения въздух в хижата и коленичи между одеялата и спалния чувал на Кеш, за да разбута пепелта, останала от снощния огън. Както обикновено бе спала напълно облечена, защото високо в планините нощем си бе студено дори през лятото. Затова пък щом слънцето надникнеше иззад зъберите на Девилс Пийк, бързо се затопляше, понякога по обед дори ставаше към двадесет и пет градуса. Затова, въпреки че спеше с всички дрехи, които си бе донесла и сваляше само обувките, Марая по цял предобед сваляше пластовете дрехи, а когато слънцето започваше да се спуска, отново ги навличаше.

В огнището бяха останали достатъчно въглени и трябваше да събере само шепа сухи борови иглички, за да лумне огън. Марая добави първо съчки, а отгоре подреди по-едри цепеници. Въпреки че огнището бе опушено, тази сутрин в стаята не нахлу дим. Коминът теглеше доста добре, стига да нямаше силен североизточен вятър.

Когато бе доволна от напредъка на огъня, тя включи лагерната печка, която тайничко наричаше Велзевул. Това бе най-противният уред, който някога бе виждала. Колкото и упорито да се опитваше да подаде налягане, пламъкът трепкаше и пращеше немощно, без дори да може да затопли и кожата на човек. Когато, обаче, Кеш я раздухваше, пламъкът й можеше да разтопи стомана.

Марая измърмори някаква молитва и посегна към печката. Загоряла, доста космата ръка се стрелна от спалния чувал на Кеш и обви китката й, за да й попречи да пипа печката.

— Аз ще се погрижа.

— Благодаря. Това чудо ме мрази.

Последва приглушен смях, докато той отмяташе горната част на спалния чувал. Раменете му бяха голи. Другата му едра длан се сви около ръката на младата жена. Той разтри ръцете й между топлите си длани. Дългите силни пръсти с множество белези се движеха почти нежно по кожата й. Тя потрепери, но не можеше нищо да направи заради студа в бараката.

— На теб наистина ти е студено — отбеляза той.

— А на теб никак. Също като огъня си.

— Говоря сериозно — отвърна той. Подпря се на лакът и придърпа ръцете на Марая към себе си. — Пръстите ти са като лед. Нищо чудно, че така се мяташ нощем. Защо не ми каза, че ти е студено?

— Извинявай. — Младата жена се опита дискретно да си изтегли ръцете. Те, обаче, останаха пленници на примамливата топлина на Кеш. — Не исках да те будя.

— Какви ги приказваш. Защо не ми каза?

— Страхувах се, че ще си намериш извинение да ме върнеш обратно.

Кеш просъска една-единствена груба дума и се изправи. Спалният чувал се плъзна по тялото му. Ако бе облякъл нещо за спане, тя не го видя. Въпреки че Марая го бе виждала в Блек Спрингс само с рязани до коленете дънкови панталонки, просто бе различно, когато той се изправи полугол от топлия спален чувал. Къдрави мъжки косъмчета бяха плъзнали по ключицата и се спускаха надолу към пъпа. Продължаваха и още по-надолу в ивица не по-дебела от пръст и се скриваха в непозната територия, която си остана в спалния чувал.

— Не си струва да обръщаш толкова внимание — каза бързо Марая и извърна поглед. — Всички калории, които изразходвам нощем си ги наваксвам на закуска, а после добавям и още. Та като стана въпрос, искаш ли пак да направя палачинки? Или предпочиташ питки с бекон? Ако кажеш можем да хапнем нещо надве-натри и по пътя и да се заемаме с работа. Днес идвам с теб. Вече нямам мускулна треска. Няма да ти увисна на врата. Обещавам.

Последва дълго мълчание, докато Кеш се взираше в Марая, а тя извърна поглед към огнището, където пламъците се опитваха да подпалят студените дърва. Съвсем съзнателно сви длани около нейните и ги поднесе към устата си, за да сгрее ледената кожа с дъха си. Преди още тя да се съвземе от шока на устните му, докоснали дланта й, той разтриваше ръцете й на гърдите си, а след това премина и на раменете. Стори й се, че я затопля истински огън.

— Така по-добре ли е?

Марая кимна, уплашена гласът й да не я издаде.

Той стисна дланите й толкова леко, че тя не бе сигурна дали не си е въобразила, след което я пусна и започна да се облича. Следващите няколко минути Марая не можа да помръдне. След това започна да смесва продукти за питки и въпреки че ръцете й бяха топли, продължаваха да треперят. Беше доволна, че Кеш е зает с обличането и няма да забележи.

Вратата изскърца, сигурен знак, че е излязъл. След няколко минути, когато се върна, скърцането се повтори. Мирис на роса и бор нахлу с него.

— Ако ще правиш питки с бекон, направи двойни порции — каза Кеш. — Да ни останат и за обяд.

— Добре. — В следващия момент осъзна думите му и се обърна нетърпеливо към него. — Това значи ли, че и аз ще дойда?

— Нали затова си тук? — попита рязко той, но поне се усмихваше.

Тя се ухили и се обърна към огъня, за да нагласи фурната. Беше открила, че фурната в ъгъла на бараката, както и останалите кухненски принадлежности почти не са използвани. Първите й няколко опита да сготви се оказаха пълен провал, но не й оставаше друго, освен да експериментира, докато Кеш проучваше, а тя се възстановяваше от ездата до Девилс Пийк.

Марая бе доволна, че успя да прикрие несполуките в готвенето и да се престори, че успешните ястия са нещо напълно естествено. Струваше си и разочарованието, и изгорелите пръсти, когато Кеш се върне след цял ден обикаляне и заварваше прясно опечени питки, пържена шунка, печен боб, салата от воден кресон и млади глухарчета.

Докато чакаше кафето да забълбука на печката и последното парче бекон да зацвърчи ароматно в тигана, Марая наряза две ябълки и натрупа бекона в алуминиева чиния. Около месото подреди питки и постави чинията близо до огъня, където се топлеше пластмасово шише мед. Разля кафето в две чаши и седна с кръстосани крака на пода пред сервираната храна. Усети съвсем леко подръпване на бедрата.

— Идвай, готово е — извика тя.

Кеш вдигна поглед от дървата, които трупаше в един ъгъл. За момент остана неподвижен, докато се опитваше да прецени кое е по-апетитно — храната, или гъвкавата млада жена, оказала се толкова приятна компания. Много добра наистина. Щеше да му е далеч по-лесно, ако бе нацупена и сръдлива, или ако проявяваше безразличие — каквото и да е, само да не бе това тънко чувство за хумор и да не усещаше мъжкото му присъствие толкова осезаемо всеки път, когато бе около нея, или я докоснеше.

Споменът за хладните треперещи пръсти на Марая все още гореше по гърдите му. Беше събрал целия си самоконтрол, за да не пъхне ръцете й в спалния чувал и да я остави да открие колко бе разгорещен.

Мътните да те вземат дано, Люк. Защо не ми каза да не се доближавам до сестра ти? Защо ми даде картбланш, след като много добре знаеш, че нямам никакво намерение да се женя? И защо не мога да погледна Марая, без да пламна целият?

Нямаше отговор за яростните мисли на Кеш. Наоколо се носеше нейният аромат и апетитен мирис, когато разчупи една питка, а след това дойде и удоволствието от храната, която Марая бе приготвила за него.

Хранеха се мълчаливо, чуваше се само подрънкването на приборите по металните чинии, приглушеният шепот на огъня и едва доловимият шум на дрехите, когато някой от тях посягаше към меда. Щом Кеш се засити, отпи от кафето, въздъхна и погледна Марая.

— Благодаря — каза той.

— За какво?

— За това, че си толкова добра готвачка.

Тя се засмя, а удоволствието от комплимента бе толкова явно, колкото и златистият блясък в очите й.

— Това е най-малкото, което мога да направя. Знам, че не искаше да идвам с теб.

— Свикнала си да си нежелана, нали? — Това не бе въпрос. Бе сигурен, след като я наблюдава внимателно през последните няколко дни.