Усещам стомахът леко да ме присвива, но то вероятно се дължи на дайкирито или нещо подобно.

— Голяма си късметлийка! — отбелязва Лиси замечтано. — Оня ден например той окачи онези рафтове в стаята ми дори без да съм го молила да го направи! Колко мъже биха направили подобно нещо, а?

— Знам. Конър е… страхотен. — Настъпва кратка пауза. Започвам да късам хартиената си салфетка на ситни парченца. — Смущава ме единствено това, че… но то е съвсем дребно и незначително… това, че връзката ни вече не е толкова романтична, колкото беше в началото.

— Е, не може да очакваш вечно да остане романтична като в началото — отбелязва мъдро Лиси. — С течение на времето нещата се променят. Нормално е страстите да се поуталжат малко.

— О, да, знам! — уверявам я аз. — Ние с него сме двама зрели, чувствителни хора, а връзката ни е стабилна и изпълнена с обич и уважение. И това е… ами аз точно това искам от живота, нали така? Само дето… — прокашлям се леко от неудобство, преди да довърша: — …Вече не правим секс толкова често…

— Това е обичаен проблем при по-продължителните връзки — кимва Лиси с разбиране. — Трябва да разнообразявате сексуалния си живот.

— Как?

— Пробвали ли сте с белезници?

— Не. А ти? — поглеждам Лиси с тръпно очакване.

— Преди много време — свива пренебрежително рамене тя. — Не беше чак толкова… Хм… Защо не опитате да го правите на различни места? Примерно в службата!

В службата! Ами да! Страхотна идея! Лиси е толкова умна!

— Добре — казвам ентусиазирано. — Ще пробвам!

Измъквам химикалка от чантата си и записвам на дланта си „секс-служба“, редом до напомнящото „мили!“.

Изведнъж изпитвам страхотно въодушевление. Брилянта идея! Утре ще съблазня Конър в службата и това ще бъде най-страхотният секс, който изобщо някога сме правили, страстта ни ще се възпламени и отново ще бъдем лудо влюбени един в друг. Фасулска работа. Ще му дам аз да се разбере на този Джак Харпър!

Не, чакай, чакай малко! Това няма абсолютно нищо общо с Джак Харпър, нали така? Откъде пък ми хрумна подобна дивотия?!?


Има само една-единствена мъничка пречка за осъществяването на гениалния ми план. А именно: изобщо не е толкова лесно да правиш секс с гаджето си в службата, колкото човек си мисли. Досега не ми е правило впечатление колко открито е всичко в офиса ни. И колко много стъклени прегради има, вместо стени. И колко много хора щъкат насам-натам през цялото време.

До единадесет на другата сутрин все още не съм измислила как да осъществя плана си. Снощи си мислех, че спокойно бихме могли да го направим зад някоя от саксиите с изкуствени растения. Като ги гледам сега обаче… ами че те всъщност са съвсем малки! Няма начин двамата с Конър да успеем да се скрием зад някоя от тях… камо ли да рискуваме да направим… каквото и да било движение.

Тоалетните също отпадат. В дамската винаги има по няколко колежки, които клюкарстват и си оправят грима. А в мъжката …уааа! За нищо на света!

Не става да го направим и в офиса на Конър, защото стените му са целите от стъкло, а няма ни щори, ни нищо. И освен това там непрекъснато някой влиза и излиза, защото при него е голямата кантонерка с досиета.

О, Боже, та това е смешно! По офисите непрекъснато се вихрят любовни афери и е повече от ясно, че тези хората правят секс и в службите си! Добре де, но къде? Дали пък няма някоя специална тайна стаичка за секс, за която аз да не знам?

Не мога да пратя имейл на Конър, за да го питам той какво смята по въпроса, защото искам да го изненадам с идеята си. Неочакваността на предложението ми ще бъде за него силен фродизиак и ще направи изживяването и адски възбуждащо, и много романтично. Пък и има известен риск, че ако му кажа предварително, неговата корпоративна съвест може да заговори и той да започне да настоява да си пуснем заявка за един час неплатено отсъствие от работа или нещо такова.

Точно се чудя дали пък не можем да се промъкнем и да го направим някъде по стълбите за евакуация в случай на пожар, когато Ник излиза от офиса на Пол.

Рязко вдигам глава и за момент се отърсвам от мислите си за секс в службата. Защото от вчерашното голямо съвещание насам все се опитвам да събера кураж да го попитам нещо.

— Ей, Ник — спирам го, когато минава покрай бюрото ми, — шоколадовите блокчета „Пантера“ са твой продукт, нали?

— Да де, ако изобщо можем да ги наречем продукт — прави презрителна физиономия той.

- Ще ги спрат ли от производство?

— Повече от вероятно.

— Имам една огромна молба към теб — заговорвам припряно. — Възможно ли е да ми се предостави съвсем мъничко от бюджета за техния маркетинг, за да пусна реклама с купон в някое списание?

Ник опира ръце на кръста си и се вторачва в мен.

— Какво… какво да направиш?

— Да пусна реклама с купон за тях. Изобщо няма да ни струва скъпо, обещавам! Никой дори няма и да забележи този разход.

— Къде?

— В „Месечник за боулинг“ — отговарям, като се изчервявам леко. — Дядо ми е абониран за него.

— Какъв месечник?

— О, Ник, моля те! Виж, няма нужда ти да правиш каквото и да било. Аз ще уредя всичко. Тази рекламка ще бъде капчица в океана на всички реклами, които пускахме за тях. — Гледам го безкрайно умолително, само дето не падам на колене в краката му. — Моля те, Ник!… Моля те!…

— Добре де, добре — махва с ръка той нетърпеливо. — И без това всичко е загубено.

— Страшно ти благодаря! — отправям му широка усмивка, а когато се отдалечава, грабвам телефона и набирам номера на дядо.

— Здрасти, дядо! — казвам, когато чувам сигнала на телефонния му секретар. — Пускам в „Месечник за боулинг“ реклама с купон за намаление от цената при покупка на шоколадовите блокчета „Пантера“. Така че кажи на всичките си приятели! Ще можете да се запасите адски евтино. Скоро ще се видим. Чао.

— Ема? — изведнъж избумтява в ухото ми гласът на дядо. — Тук съм. Просто си правя скрийнинг на обажданията.

— Скрийнинг ли? — повтарям като ехо, опитвайки се да не звуча прекалено обидно изненадана.

Ха! Дядо си прави скрийнинг на разговорите?!? Шантава работа!

— Това е новото ми хоби — продължава той. — Не си ли чувала за тази нова мода сред младежите? Слушаш как приятелите ти оставят съобщения на телефонния секретар и им се смееш. Много е забавно. Слушай сега, Ема. Канех се да ти се обадя. Снощи по новините имаше много тревожен репортаж за бандитизма в центъра на Лондон.

А, не! Не отново!

— Дядо…

— Обещай ми да не ползваш градския транспорт, Ема!

— Ъъъ… обещавам — измънквам, като заключвам пръсти. — Дядо, трябва вече да затварям. Но в най-скоро време пак ще ти се обадя. Обичам те.

— И аз те обичам, милото ми момиче.

Затварям телефона, обзета от задоволство. Така, това го уредихме.

Но какво да правя с Конър?

— Ще трябва да ида да го изровя от архивите — чувам да казва Каролин в другия край на офиса.

И изведнъж ми светва!

Стаята с архивите! Но да, разбира се! Разбира се! Никой не отива там, освен когато е наистина крайно наложително. Стаята с архивите е чак долу, в мазето — потискащо мрачно помещение без прозорци, потънало в прахоляк и паяжини, задръстено от купища стари книги и списания. Често се налага едва ли не да лазиш по пода, за да изровиш каквото ти трябва.

Върхът!

— Аз ще отида, ако искаш — предлагам на Каролин с възможно най-нехаен тон. — Какво ти трябва?

— Наистина ли ще го направиш? — усмихва се Каролин с облекчение. — Благодаря ти, Ема! Търсим една стара реклама. Ето ти данните…

Каролин ми връчва листчето с указанията и аз потеглям, обзета от тръпка на възбуда при мисълта за предстоящия секс-екшън. Измъквам мобилния си телефон и набирам номера на Конър.

— Ей, Конър! — казвам с нарочно нисък и дрезгаво секси глас. — Ела веднага в архивата. Искам да ти покажа нещо.

— Какво?

— Хайде… побързай! — подканям го настоятелно аз.

Чувствам се направо като Шарън Стоун!

Ха! Сега ще видят те какво значи секс в службата!

Само дето не тичам по коридора, но когато минавам покрай администрацията, Уенди Смит ме спира, за да ме пита дали ще се включа в отбора по волейбол, Разговорът с нея ми отнема няколко минути и когато най-сетне отварям вратата на стаята с архиви, Конър вече ме чака там, като нетърпеливо си поглежда часовника.

Това малко обърква сценария ми. Предвиждах аз да го чакам, съблазнително приседнала на купчина книги, кръстосала крак връз крак, с подканящо приповдигната пола.

Както и да е.

— Здравей — измърквам все така секси дрезгаво.

— Здрасти — смръщва се насреща ми Конър. — Какво има, Ема? Тази сутрин съм адски зает и…

— Просто исках да те видя. Целия! — С артистичен жест затръшвам вратата зад гърба си, полюшвайки бедра приближавам до него и прокарвам нокът надолу по гърдите му, като в реклама за афтършейв. — Отдавна не ни се е случвало да правим секс спонтанно.

— Какво? — зяпва ме Конър.

— Хайде, бейби — започвам да разкопчавам ризата му, като се опитвам да докарам перверзен израз на лицето си. — Дай да го направим. Тук. Веднага.

— Да не си откачила! — отблъсква пръстите ми Конър и припряно закопчава ризата си. — На работа сме, Ема!

- И какво от това? Млади сме, предполага се, че сме влюбени… — спускам ръката си надолу под кръста му и Конър се облещва насреща ми.

— Престани! — изсъсква ми той. — Веднага престани! Ема, да не си пияна или какво?

— Просто ми се прави секс! Какво, да не би да искам прекалено много?

— А прекалено много ли ще е да искам да го правим в леглото си, като нормални хора?

— Ама ние вече не го правим в леглото! Почти никога!

Настъпва тягостно мълчание.

— Ема — казва най-сетне Конър, — сега не му е нито мястото, нито времето да…

— Сега е! Или поне може да бъде! Така страстта ни отново ще се разгори! Лиси каза, че…

— Какво? Обсъждала си сексуалния ни живот с Лиси? — потресено ме зяпва Конър.

— Разбира се, че не съм казвала нищо за нас — припряно бия отбой. — С нея си говорехме за… интимните връзки, най-общо казано… и тя спомена, че сексът в службата може да бъде много… секси! Хайде де, Конър! — Присламчвам се по-близо до него, хващам ръката му и я пъхвам в сутиена си. — Не смяташ ли, че е вьзбуждащо? Само при мисълта, че точно сега някой може би идва насам по коридора…

Изведнъж млъквам, защото чувам някакъв шум.

Май наистина точно сега някой идва насам по коридора!

Мамка му!

— Чувам стъпки! — изсъсква Конър и рязко се дръпва по-встрани от мен, ръката му обаче остава заклещена в сутиена ми. Той втренчва ужасен поглед в нея. — Проклетият ми часовник се е закачил за блузата ти! — казва той и се опитва да издърпа ръката си, но безуспешно. — Мамка му! Не мога да си извадя ръката.

— Дръпни по-силно!

— Дърпам! — Конър се оглежда панически наоколо. — Няма ли тук някъде ножица?

— Да не искаш да срежеш блузата ми? — възкликвам ужасено.

— Да ти хрумва нещо друго? — пита ядно Конър и започва да дърпа с все сила ръката си.

Имам чувството, че платът всеки миг ще се скъса.

— О! Спри! Спри! Ще ми съдереш блузата — изписквам тихичко.

— Това ли е най-голямото ти притеснение? Блузата? — сопва ми се ядосано Конър.

— Винаги съм го мразила този твой часовник! — изсъсквам в отговор аз. — Ако носеше другия, който ти подарих…

Млъквам рязко. Стъпките се чуват все по-отчетливо и близко, почти до самата врата.

— Мамка му! — оглежда се панически Конър. — Мамка му! Мамка…

— Спокойно де! Дай да се скрием в ъгъла — прошепвам настойчиво. — Който и да е, може изобщо да не влезе.

— Как можа да ти хрумне тая глупост да слизаме в мазето — мърмори ядно Конър, докато се втурваме към ъгъла, сраснали един за друг като сиамски близнаци. — Страхотна идея, няма що!

— Не ме обвинявай! — сопвам му се аз. — Исках само да поразпаля страстта в…

И замръзвам, защото в същия миг вратата се отваря.

Не! О, Господи, не!

Толкова съм шокирана, че буквално ми се завива свят.

На прага стои Джак Харпър с куп стари списания в ръце.

Очите му бавно попиват разкрилата се пред него сценка — ядосаното изражение на Конър, ръката му в сутиена ми, агонията, изписала се на моето лице.

— Мистър Харпър… — мънка Конър, — …много, много съжалявам. Ние… ние не… Мога само да кажа, че… и двамата сме…

— Сигурен съм, че сте — прекъсва го Джак Харпър с безизразна физиономия и с присъщия му сух тон на гласа. — Може би е добре да си пооправите дрехите, преди да се върнете на бюрата си.

Обръща се и излиза. Вратата се затваря зад гърба му, а ние с Конър оставаме като поразени от гръм.

— Я си извади проклетата ръка от блузата ми! — проговарям най-сетне аз, изведнъж обзета от адски гняв към Конър.

Цялото ми желание за секс се е изпарило. Ненавиждам се. Ненавиждам Конър, Ненавиждам целия свят!