Софи Кинсела - Можеш ли да пазиш тайна?

Седя, тъпо загледана в пластмасовата си чиния, и си повтарям, че семейният ни пикник не може да продължи до безкрай все пак, нали така? Татко и Нев си размениха сигурно милион шеги на тема „Не споменавай Конър“. Кери ми се изфука с новия си швейцарски часовник за четири хиляди лири и с това, че компанията й непрекъснато се разраствала. А в момента ни разказва как миналата седмица играла голф с главния изпълнителен директор на „Бритиш Еъруейс“ и той се опитвал да я примами на работа при него.

— Всички ме искат да работя при тях — отбелязва тя самодоволно, като отхапва от едно пилешко бутче. — Но аз им казвам, че ако имах нужда от работа… — Спира насред изречението и пита: — Желаете ли нещо?

— Здравейте — чувам познат сух глас.

Бавно вдигам глава, като премигвам срещу слънцето.

Джак! Стои на фона на синьото небе в каубойския си костюм. Усмихва ми се едва забележимо и усещам сърцето ми да се обнадеждава. Дошъл е да ме вземе. Трябваше да предположа, че ще дойде.

— Здрасти! — отговарям замаяно. — Мамо, татко, това е…

— Казвам се Джак — прекъсва ме той с ведър тон. — Приятел на Ема. Ема — поглежда ме с нарочно безизразно лице, — боя се, че имаме нужда от теб.

— О, Боже! — Усещам да ме залива вълна на облекчение. — Е, няма значение, случва се.

— Жалко! — възкликва мама. — Не можеш ли да останеш поне да си доизпиеш чашата? Джак, заповядай, седни при нас, вземи си бутче или баничка.

— Налага се да тръгваме — казвам припряно. — Нали, Джак?

— Боя се, че да — потвърждава той и ми подава ръка, за да стана.

— Съжалявам — обръщам се към останалите.

— Няма проблем! — все така ехидно се ухилва Кери. — Сигурна съм, че имаш някаква жизненоважна работа, Ема. Всъщност предполагам, че цялото това мероприятие ще се провали, ако не си ти!

Джак спира. Много, много бавно извръща глава и й отправя дълъг поглед.

— Нека позная… — подхвърля любезно. — Вие сигурно сте Кери.

— Да! — потвърждава тя изненадано. — Точно така.

— Мама… и татко… — Джак оглежда лицата им едно след друго. — А вие трябва да сте… Нев?

— Позна! — изкикотва се Нев.

— Чудесно! — разсмива се и мама. — Ема явно ви е разказвала за нас.

— Да… разказвала ми е — съгласява се Джак и оглежда групичката ни с някак странно заинтригувано изражение на лицето. — Май ще имаме време за по едно питие все пак.

Какво? Какво каза?

— Прекрасно! — засиява мама. — Винаги се радваме да се запознаем с приятелите на Ема!

Наблюдавам с пълно недоумение как Джак се настанява удобно в единия край на одеялото. Така де, той трябваше да ме спаси от този семеен пикник! Не да се присъединява към него. Бавно се отпускам до него.

— Значи, Джак, и ти също работиш за компанията, а? — подхвърля татко, като му сипва чаша шампанско.

— В известен смисъл — отговаря Джак след кратка пауза. — Би могло да се каже, че… работех.

— В момента си между две работи, така ли? — пита мама тактично.

— И така може да се каже, предполагам — леко се усмихва Джак.

— О, горкичкият! — възкликва мама съчувствено. — Но не се тревожи, убедена съм, че все нещо ще изникне.

Господи! Тя няма абсолютно никаква представа кой е Джак. Никой от семейството ми няма представа кой е Джак.

Не, не съм сигурна, че цялата тази история ми харесва!

— Но навярно в момента ти е трудно финансово, нали, Джак? — продължава мама състрадателно, като му подава картонена чиния с пилешко бутче. После бърка в кошницата и му тиква в ръцете два големи домата и опакована с фолио формичка с готова баница, купена от „Сейнсбъри“. — Ето, вземи, това ще ти помогне да избуташ днешния ден.

— О, не! — опитва се да й ги върне Джак. — Не бих могъл… наистина…

— Вземи ги! Настоявам! — не се предава мама.

— Ами… много съм ви признателен — отправя й топла усмивка Джак.

— И от мен един безплатен съвет за кариерата ти, Джак — подхвърля Кери, дъвчейки парче пилешко.

Сърцето ми се свива нервно. Моля те, моля те, Кери, не се опитвай да учиш Джак как да ходи като преуспяваща бизнесдама!

— Слушай Кери, момчето ми! — вметва татко гордо. — Тя е звездата на семейството ни! Има своя компания!

— Наистина ли? — пита Джак любезно.

— Моя собствена туристическа агенция — натъртва Кери със самодоволна усмивка. — Започнах от нулата. А сега имам четиридесет служителя и годишен оборот малко над два милиона лири. И знаеш ли каква е тайната за успеха ми?

— Ами… не, не знам — отговаря Джак.

Кери се привежда към него и го фиксира настойчиво със студените си сини очи.

— Голфът!

— Голфът? — повтаря Джак.

— Бизнесът е въпрос на контакти! — натъртва Кери. — Всичко зависи от връзките. И ще ти кажа, Джак, че аз съм се запознала с най-влиятелните хора в бизнеса на тази страна на игрището за голф. Благодарение на голфа познавам шефовете на всички големи компании. Дори на тази тук — махва тя към къщата с недоизяденото пилешко бутче в ръка. — Познавам шефа тук. Още утре мога да му се обадя, ако поискам.

Зяпвам я, смразена от ужас.

— Ама наистина ли? — пита Джак, сякаш изпълнен със страхопочитание.

— О, да! — потвърждава Кери, навежда се към него и добавя доверително: — И то баш шефът!

— Баш шефът — повтаря Джак. — Страхотно.

— О, Кери би могла да му каже някоя добра дума за теб, Джак! — разпалено подхвърля мама, обзета от неочаквано вдъхновение. — Ще го направиш, нали, Кери, миличка?

Усещам да ме напушва истеричен смях. Само да не беше всичко толкова потискащо!

— Май ще трябва незабавно да се запиша на курс по голф — казва Джак съвършено сериозно. — За да се запозная с подходящите за кариерата ми хора. — Повдига леко вежди към мен и пита: — Ти как смяташ, Ема?

Загубила съм ума и дума от неудобство. Иска ми се да потъна в земята от срам.

— Мистър Харпър? — чувам гласа на Сирил и въздъхвам с облекчение.

Всички вдигаме глави към него. Сирил се навежда уважително към Джак.

— Безкрайно съжалявам, че се налага да прекъсна разговора ви, сър — казва той, като оглежда озадачено семейната ни групичка, сякаш се пита поради каква причина великият Джак Харпър е седнал при нас. — Но Малкълм Сейнт Джон е тук и би желал да размени няколко думи с вас.

— Да, разбира се — кимва Джак и добавя с учтива усмивка към мама: — Бихте ли ме извинили за момент.

Джак закрепва внимателно чашата върху чинията си, изправя се и се отдалечава, а близките ми се споглеждат объркано.

— Значи му давате втори шанс, а? — подвиква татко шеговито към Сирил.

— Моля? — пита неразбиращо Сирил.

— Това момче Джак… — махва татко към Джак, който разговаря с внушителен на вид възрастен мъж, облечен в морскосин блейзер. — Мислите отново да го назначите, нали така?

Сирил мести втренчен поглед от татко към мен и обратно.

— Всичко е наред, Сирил — подвиквам му аз ведро. После снишавам глас и прошепвам на баща ми: — Млъквай, татко. Той е собственик на компанията.

— Какво? — зяпват ме близките ми озадачено.

— Той е собственик на компанията — повтарям, цялата пламнала. — Така че… по-добре престанете да…

— Този мъж с костюм на шут е собственикът на компанията ви, така ли? — Мама гледа изненадано след Сирил.

— Не той! А Джак. Компанията е на Джак. Или поне по-голямата й част. — Те продължават да ме гледат неразбиращо. — Джак е един от основателите на „Пантера Корпорейшън“ — натьртвам отчаяно. — Но е скромен.

— Да не искаш да кажеш, че това момче тук е великият Джак Харпър? — пита Нев невярващо.

— Да.

Настава потресено мълчание. Поглеждам ги. Парченце пилешко пада от зяпналата уста на Кери.

— Джак Харпър… мултимилионерът? — уточнява за всеки случай татко.

— Мултимилионер ли? — повтаря мама тотално объркана. — Ами в такъв случай доматите и баницата…

— Стига с тази баница! — срязва я татко. — За какво му е на него твоята баница?! Той може да си купи милион баници, ако поиска!

Мама трескаво започва да оглежда одеялото за пикник, върху което сме се разположили.

— Бързо! — изведнъж ми нарежда тя. — Изсипи пържените картофи в купа!

— И така са си добре… — възразявам вяло.

— Мултимилионерите не ядат пържени картофи от хартиен плик! — изсъсква ми мама, изважда от кошницата една пластмасова купа и ги изсипва в нея. После започва припряно да оправя одеялото. — Браян! Имаш трохи по брадата.

— Ти пък как така се познаваш с Джак Харпър, по дяволите? — пита Нев.

— Ами… познавам се — измънквам и леко се изчервявам. — Работихме заедно и… един вид… се сприятелихме. Вижте какво, дръжте се естествено — добавям припряно, когато виждам, че Джак се ръкува с мъжа в блейзера и тръгва обратно към нас. — Дръжте се както преди…

О, Господи! Защо изобщо си хабя думите! Когато Джак наближава, и четиримата изпъват учтиво рамене и го зяпват в мълчаливо страхопочитание.

— Седни — казвам му с възможно най-естествен тон и ги поглеждам многозначително под око.

— Е… Джак — подема татко сковано, — пийни още една чашка! Харесва ли ти това вино? Защото, ако смяташ, че не е добро, може да отскочим с колата до магазина за алкохол и да изберем нещо по-престижно.

— Виното е страхотно, благодаря — отговаря Джак леко озадачен.

— Какво друго да ти предложа за хапване… Джак? — суети се мама, пламнала като домат. — Тук някъде имаше ролца с пушена сьомга… Ема, дай на Джак твоята пластмасова чиния — изсъсква ми тя. — Неудобно е да яде от картонена.

— Ей… Джак — провиква се Нев с пресилено другарски тон, — я кажи какво кара човек като теб, а? Не, не, чакай аз да отгатна! Порше! Прав съм, нали?

Джак ме поглежда въпросително. Отправям му умолителен поглед, като се опитвам да му предам, че не съм имала друг избор, освен да им кажа кой е… и че наистина съжалявам… и че направо искам да умра от срам…

— Доколкото разбирам, моето инкогнито е разкрито — усмихва се широко той.

— Джак! — извиква Кери, която междувременно е успяла да възвърне самообладанието си. Отправя му съблазнителна усмивка и протяга ръка за поздрав: — Радвам се да се запознаем лично.

— Абсолютно! — отговаря й той с любимия ми израз. — Въпреки че… нали преди малко вече се запознахме?

— В качеството си на професионалисти — натъртва Кери. — Като един собственик на компания с друг собственик на компания. Ето ти една моя визитка и ако някога имаш нужда от помощ при организирането на каквито и да било пътувания, непременно ми се обади. Ще се радвам да поддържаме и социални контакти… Може би някой път четиримата бихме могли да… излезем заедно! Да се позабавляваме! Нали, Ема?

Гледам я сащисано. Че кога пък с Кери сме излизали и сме се забавлявали заедно?!