В този момент обаче лицето му можеше да съперничи на това на Уил за смъртоносна сериозност.

– Със сигурност никой от вас не мисли, че съм убил Сирил – каза Страйдър, когато застана с лице към тях.

Те си размениха объркани погледи.

– Не, това никога не би ни хрумнало – проговори Уил от името на групата, докато изваждаше меча си.

Страйдър го погледна подозрително.

– Какво правиш?

– Помниш ли, когато ни каза, че е по-добре да си мъртъв, отколкото женен? – попита Вал.

Уил пристъпи напред.

– Тук сме, за да задоволим това ти желание.

Страйдър поклати глава.

– Махни меча си.

– Не – каза Свен. – Прекарах нощта с девойка от лагера на Роуина и тя имаше какво да каже относно плановете им да ви видят двамата оженени. Обречен си, Страйдър. Бягай сега, докато можеш.

Страйдър се подсмихна.

– Не бъди глупак. Дори да исках да го направя, а аз не искам, не мога. Ако направя това, ще изглеждам виновен, а ние трябва да разберем кой наистина е убил Сирил.

– Ха – присмя се с отвращение Вал. – Той има достатъчно врагове. Само пълен идиот би обвинил теб за това.

– Има достатъчно идиоти в двора – прекъсна го Свен. – Репутацията на мъжа е залог и чест за всички ни. Не, зле е, но Страйдър е прав. Ще го оставим заедно с Кристиан да намерят виновника, докато останалите от нас държат жените заети, така че да не могат да се месят и да предизвикат сватба.

Уил изсумтя.

– Само на теб може да ти хрумне такова предложение.

– Какво? – попита Свен, сякаш беше обиден. – Намираш идеята да забавляваме дамите за отблъскваща? Нямах представа, че си любител на мъжете, Уил.

Уил бутна силно Свен.

– Достатъчно – намеси се Страйдър, разделяйки ги преди грубата им игра да прерасне в насилие. За пораснали рицари, мъжете му понякога му напомняха за деца и се чувстваше повече като техен баща, отколкото като техен сюзерен. – Не трябваше ли повечето от вас да са навън на арената и да тренират?

Те се спогледаха, сякаш бяха недоволни от идеята.

– Защо? – попита Уил. – Не е като някой от блюдолизците навън да може да ни победи. Мисля, че ще е по-добре да похабим времето си другаде.

Страйдър потри чело, сякаш през ума му мина видение на Уил в кръчмата, с бокал в едната ръка и девойка в другата. Той изстена от този образ.

– Добре е, че знам къде си бил миналата нощ или щях да си помисля, че ти си бил този, който се е скарал със Сирил и го е убил.

Уил винаги заплашваше да разкъса мъжете.

След като размисли добре, това рядко беше заплаха, но доста често в действителност се налагаше да го дърпат обратно. И все пак въпреки цялата готовност на Уил да убива другите, Страйдър се съмняваше мъжът наистина да е взел участие в смъртта на Сирил.

Не, имаше друг мъж, който беше виновен за деянието.

Страйдър им разказа за бележката на Роуина и наблюдаваше как едно по едно лицата им стават още по-мрачни.

– Нашият враг ни преследва – каза Уил.

– Да – съгласи се Страйдър. – Мисля, че трябва да поставим часови, за да се подсигурим, че никой друг от нас няма да умре.

– Колко от членовете на Братството са тук? – попита Вал.

– Със смъртта на Сирил, оставаме само ние и Кристиан.

– Не – спокойно възрази Рейвън. – Видях Роджър от Девъншир по-рано тази сутрин. Той пристигна късно предишната нощ.

– Тогава сме седмина – отбеляза Страйдър. – Информирайте Роджър какво се е случило и го настанете някъде близо до нас. Аз ще поема първата смяна довечера, после ще се редуваме да пазим.

Те кимнаха в знак на съгласие.

– Точно както едно време – каза Свен, напомняйки на всички за дните в младостта им, когато теглеха клечки слама, за да видят кой ще пази срещу враговете им.

– Нека се надяваме, че не е така – изрече Рейвън с дрезгав глас. – Нямам желание да започна отново да се страхувам от собствената си сянка.

Вал отпусна дългата си ръка, братски около раменете му.

– Не се страхувай, хлапе, въпреки всичко ще те видя възмъжал.

Свен направи гримаса.

– И отново още едно кастриране на което ставам свидетел. Вероятно аз трябва да поема първата стража. Страхувам се с мъже като тези зад гърба си.

Вал се завъртя към главата му, но Свен се наведе.

– Достатъчно закачки – остро нареди Страйдър. – Трябва да бъдем внимателни за всички тук. Помнете, има враг сред нас.

Те кимнаха в съгласие.

Навеждайки глава, Страйдър се отправи от шатрата си към замъка.

Намерението му беше да говори с Хенри, но едва беше влязъл в замъка, когато стремително налетя на Роуина, която едновременно с него се опитваше да се втурне навън през вратата.

Ударът от меките ѝ извивки срещу неговите беше толкова вълнуващ, колкото и шокиращ.

Инстинктивно той обви ръце около нея, за да я предпази от падане.

Лицето ѝ беше зачервено, а очите ѝ – ярки и блестящи. Но повече от това, задъхаността ѝ призова образи в ума му на това как щеше да изглежда тя в трепетите на страстта.

Наистина направи всичко възможно да не плени тези разтворени устни със собствените си и да провери колко точно бездиханна може да я остави.

– Милейди, трябва да спрем да се виждаме по този начин.

Лицето ѝ стана още по-червено.

– Изглежда, винаги съм объркана във вашето господарско присъствие.

Той избухна в нисък смях на думите ѝ. Чувстваше се по същия начин около нея.

Тя го погледна с изпепеляващ поглед, който накара слабините му да се стегнат и натежат. Болейки.

– Но започвам да подозирам, че моите дами може да са прави за едно нещо.

– И кое е то? – попита той, поставяйки я обратно на краката ѝ.

– Силните ръце имат своята полза в такива случаи.

Неочакваните ѝ думи го направиха малко нервен. Беше ли това наистина комплимент от жена, която отявлено мразеше всички рицари?

Той се огледа, сякаш очакваше Второто пришествие.

– Добре ли сте, милорд?

– Да, но комплимент от вас ме кара да се страхувам, че смъртта е предстояща.

Тя се засмя на думите му.

– Ако смъртта ви е предстояща, то това ще бъде от меча, който носите, а не от моя език.

Той повдигна вежда срещу нея, но преди да успее да проговори, тя продължи:

– Обещах ви повече да не ви обиждам. Следователно ноктите ми са добре прикрити.

Странно, но на него по-скоро му липсваше сърдитата нахалница. Срещу нея беше лесно да запази защитата си. Намираше тази нова нейна страна за обезпокоителна. Очарователна.

А разговорът за ноктите ѝ накара погледът му да се спусне към ръката ѝ, където забеляза, че ноктите ѝ бяха идеално оформени. Дълги и елегантни.

Перфектни, които да се спуснат по мъжкия гръб...

Страйдър отстъпи назад, когато тази неканена мисъл мина през ума му. Започваше да мисли като Свен.

– Закъде сте се разбързали толкова? – попита той, опитвайки се да се разсея.

– Някъде, където никоя от придворните ми дами няма да може да ме намери.

– И защо така?

– Те имат глупава теория, че двамата с вас трябва да се оженим.

Той пое раздразнено дълбоко дъх при думите ѝ.

– Тогава нека да ги сложим при моите мъже, който са също толкова решителни да ме видят ерген.

– Наистина?

– Да. Нямат желание животът ни да се променя.

Лицето ѝ стана несигурно.

– Може да е интересно да ги оставим на свобода едни с други само за да видим кой ще спечели, но опитът ми показва, че мъжете неизменно губят пред жените.

Той повдигна скептично вежда.

– Не бих казал, че е така. Капитулацията изглежда взаимна.

– Защо мислите така?

– Мъжът може да е отхапал от ябълката, но след това жената свършва, следвайки го там, където той води.

– Мислите ли?

– А вие не мислите ли така?

Тя присви очи към него.

– Смятам, че някоя дама трябва да намали егото ви с едно или две нива.

Страйдър ѝ хвърли горещ поглед.

– И вие ли сте дамата, която ще го направи?

Бавна, прелъстителна усмивка плъзна по лицето ѝ.

– Да, лорд Очарование. За разлика от останалите, които познавате, аз съм напълно имунизирана срещу качествата ви.

– Моите качества? – попита той, заинтригуван от идеята, че тя му приписва някакви след сблъсъка им в залата в нощта, в която се бяха срещнали. – И какви са те?

– Мисля, че знаете много добре, че повечето девойки ви правят мили очи.

– Но не и вие?

– Не – отвърна тя и повдигна леко брадичка. – Никога не съм попадала под властта на мускулести ръце или красиво лице. – Тя постави длан в средата на гърдите му. – За мен има значение това, което притежава мъжът тук.

Роуина имаше намерение думите да бъдат игриви, но светлината в очите на Страйдър изчезна незабавно. Лицето му стана смъртоносно сериозно.

– Тогава ние наистина сме напълно неподходящи, след като не ми е останало нищо там.

Думите му я изненадаха.

– Нищо?

– Не, лейди. Тази част от мен умря много отдавана.

Сърцето му биеше бясно под дланта ѝ. Беше също толкова силно, колкото мъжът, който стоеше пред нея.

– За нещо мъртво ми изглежда доста силно. Наистина не се поколебахте да спасите Кит.

Той се отдръпна от нея.

– Страйдър? – извика тя, спирайки го, когато той започна да се отдалечава от нея.

Той спря и се обърна назад.

– Благодаря ви отново за любезността.

По гримасата му тя можеше да каже, че думите ѝ го притесниха. В действителност не знаеше защо беше толкова мила към мъж, когото трябваше да мрази и все пак не може да намери сили в себе си да го нарани. Имаше достатъчно болка в очите му.

– Винаги на услугите ви – отвърна той почти подигравателно, преди да продължи по пътя си.

Слаба усмивка изви края на устните ѝ.

Роуина го наблюдаваше, докато изчезна. Той имаше най-мъжествената походка.

И прекрасни задни части.

Той е рицар...

Всички хора имат недостатъци.

Той убива хора.

Беше истина и все пак...

Тя отблъсна мислите си настрани. Не беше като приятелките си, които искаха мъж единствено заради външността му. Не че желаеше да се изгуби в една женитба. Ако някога си избереше съпруг, тя искаше партньорство. Такова, построено върху взаимно уважение и приятелство. Любовта щеше да бъде приятно допълнение, но не се заблуждаваше с тази мисъл.

Само невероятно щастливи дами в нейното положение намираха любов и повечето я откриваха извън брачното ложе. Не, за разлика от останалите трубадури, тя не вярваше в насърчаването на мъже и жени към незаконни афери.

Роуина, както родителите си преди нея, беше идеалист. Тя си представяше свят, където всеки – богат и беден, се омъжваше само по любов.

Но ако не можеше да има това, тогава поне щеше да се задоми заради приятелство.

Изгубена в мисли, Роуина се запъти към овощната градина зад замъка, търсейки място където можеше да е сама.

Не беше навлязла много в градината преди сянка да привлече вниманието ѝ.

Движеше се бързо, като привидение.

Мръщейки се, тя тръгна към нея, без да се замисля.

Действие, което беше доказано като най-неразумното нещо, когато се доближи достатъчно, за да види какво беше...

Огромен мъж.

Той се издигна в горната част на стената, но докато го правеше, качулката на плаща му падна назад.

Роуина се задъха.

Косата му беше по-черна от среднощно небе, кожата му беше тъмна и кафява, а очите му...

Те бяха зловещо зелени на фона на тъмната му кожа.

Мъжът беше сарацин! И я беше видял толкова ясно, колкото и тя него.

7 На английски език името му означава гарван. – Б.пр.


Глава 6

Част от Роуина искаше да се разпищи и да се паникьоса. Другата, по-здравомислещата част я накара да бяга, за да спаси живота си.

Не знаеше дали сарацинът е след нея, или не, нито спря достатъчно, за да разбере.

Имаше една-единствена мисъл в ума си... бягство.

Заобикаляйки около замъка, тя видя Страйдър, Кит и монаха.

Роуина се запъти право към тях и преди да се хвърли към Страйдър, не посмя да погледне зад себе си.

Страйдър се препъна настрани, когато някой се хвърли в ръцете му. Очаквайки това да е една от многото му почитателки, той не можеше да бъде по-зашеметен да намери Роуина там.

– И отново, Роуина, трябва да престанем да се срещаме по-този начин – закачи я той.

Очите ѝ бяха широко отворени и пълни с паника, което незабавно смаза чувството му за хумор.

– Нещо не е наред ли?

– Сарацин – изпъшка тя. – В овощната градина.

Кръвта му се смрази при думите ѝ. Подавайки я на брат си, той и Кристиан се затичаха, за да проверят областта.

Роуина наблюдаваше мъжете да се отдалечават, тичайки, докато се бореше да успокои препускащото си сърце.