Страйдър се отдръпна от нея и издърпа туниката си над главата.

Роуина се протегна и прокара ръце по изваяните му рамене. Те бяха твърди и изпълнени със сила. А начинът, по който се огъваха, когато се движеше...

Беше повече, отколкото можеше да понесе.

Той се разположи между разтворените ѝ бедра. Платът на роклята ѝ беше обхванал краката ѝ, докато той разхлабваше долната ѝ риза.

– Страхуваш ли се от мен, Роуина? – попита той.

Дъхът му гъделичкаше кожата на бузата ѝ.

– Не ме е страх от теб, Страйдър.

От себе си се боеше. И от тези опияняващи чувства, които я караха да му се предлага.

Той ѝ се усмихна с тези трапчинки, преди да отдръпне настрани горната част на роклята ѝ и да оголи дясната ѝ гърда. Топлина опари страните ѝ, когато той наведе глава и пое стегнатото ѝ връхче в устата си.

Тя изскимтя от желание, придърпа главата му към себе си и го задържа, докато той я вкусваше. Чувстваше всяко докосване на езика му дълбоко в тялото си, през целия път до корема си, който се присвиваше с всяко захапване.

Страйдър изстена от вкуса на Роуина. Ръцете ѝ бяха дълбоко заровени в косата му. Кадифето на роклята ѝ галеше кожата му, но не беше изобщо толкова меко, колкото бледата ѝ, нежна кожа.

Внезапно той намрази роклята, която я пазеше от него. Целувайки зърното ѝ, той се отдръпна назад достатъчно, за да издърпа плата надолу по тялото ѝ.

Дъхът му секна при вида на горната гола половина на тялото.

Тя беше изплашена, Страйдър знаеше това. Можеше да го усети и все пак тя не каза нищо, докато той свличаше роклята ѝ все по-надолу, докато най-накрая можеше да види онази част от нея, която желаеше най-силно.

Роуина беше унижена да лежи гола пред него. Беше се облякла толкова бързо, че дори не беше помислила да сложи чорапи или обувки.

Беше напълно гола пред него: физически и емоционално.

Той я издърпа да седне и я целуна леко по устните.

– Красива си – прошепна той. – Определено си заслужава да се пропилеят няколко сладникави думи.

Тя беше поразена срещу него.

– Трябва ли да съм поласкана от това?

Но дяволитото му очарователно изражение ѝ каза, че не беше искал да я обиди. Просто се закачаше с нея.

Роуина наблюдаваше тихо, докато Страйдър се доразсъбличаше. Имаше нещо странно в това да лежи гола с него в килията му. Но поне нямаше прозорци към двора. Единственият беше разположен високо в стената, далеч над главите им. Никой не можеше да ги види.

А ѝ те говореха достатъчно тихо, че никой да не може и да ги чуе.

– Някога докосвала ли си мъж, Роуина?

Тя поклати глава.

Той взе ръката ѝ в своята и целуна отворената ѝ длан, след което бавно я придвижи до ерекцията си. Тя прехапа устни в очакване, преди той да постави ръката ѝ върху себе си.

Той затвори очи и изсъска от удоволствие, докато тя нежно изследваше твърдата му мъжественост. Беше толкова странно нежно и все пак твърдо като скала. Не можеше да си представи какво щеше да бъде да го поеме в себе си.

Но скоро щеше да разбере.

Плъзна ръката си надолу по кадифената му дължина, докато можеше да го обхване.

Страйдър наведе глава, за да дразни гърдите ѝ, докато тя изследваше онази част от него, която беше толкова невероятно различна от нея.

Той застана на колене и обхвана лицето ѝ в ръце.

– Нямаш идея колко много искам да те взема, Роуина. Колко отчаяно искам да те яздя.

– Да ме яздиш?

– По скандални начини.

Очите му бяха нежни, когато целуна ъгъла на устните ѝ. После се придвижи надолу. Този път едва докосна с език гърдите ѝ, преди да се спусне към корема ѝ.

Избута я назад върху ръцете ѝ, докато прокарваше устни надолу и все по-надолу.

– Страйдър?

Той не ѝ отговори, докато с лакът раздалечи краката ѝ, след което зарови устни в нея.

Роуина падна назад от невероятното чувство да го усеща там. Можеше да се закълне, че вижда звезди, докато езикът му ѝ правеше невероятни неща.

Страйдър не бързаше, докато дразнеше и измъчваше тялото ѝ. Беше мечтал да предяви претенции върху нея от първия момент, в който се бяха срещнали и тя се беше хвърлила в ръцете му. Сега, след като я имаше, искаше да ѝ отдели достатъчно време. Да изследва всеки сантиметър от тялото ѝ, докато и двамата не бъдат задоволени и изтощени.

И когато Роуина свърши заради него, той се усмихна, но все пак не спря. Отказа да го направи. Искаше тя да опознае цялостното усещане от първия си оргазъм.

Ръмжейки, той погледна нагоре, за да види удоволствието върху лицето ѝ, докато тя се извиваше и стенеше.

Беше красива гледка.

Страйдър изчака, докато последният трепет я напусна и тя се замоли за милост. Прокарвайки пътя си нагоре с целувки, той беше повече от готов да ѝ разкрие остатъка от женствеността ѝ.

Раздели нежно краката ѝ и положи тялото си внимателно там, така че да причини възможно най-малко болка с бедрото си.

Роуина се стегна, когато почувства върха на мъжествеността му срещу себе си.

Страйдър взе ръката ѝ в своята и я хвана здраво, миг преди да се плъзне в тялото ѝ.

Тя изплака в момента, в който той я изпълни. Чуждата пълнота беше шокираща и все пак странно приятна.

Значи това беше плътското желание, помисли си тя, когато той се задържа неподвижен, докато тялото ѝ се нагоди към размера му.

Това беше усещането да е притежавана от един мъж.

Тя се беше чудила много пъти, но никоя мечта не можеше да се сравни с чувството да му се отдаде. Да, имаше болка, но особената близост, която изпитваше към Страйдър, бе много повече.

Той задържа дъха си, докато се бореше с нуждата вътре в себе си, да я язди силно и бързо. Животинската част от него не искаше да бъде нежен, но той нямаше да я нарани.

Тя му беше дала това, което нито една дама не беше направила. Нарочно отбягваше девственици от страх от хомота на брака.

Роуина не искаше да го хване за съпруг. Нито желаеше да го обяви за трофей. Тя споделяше себе си с него. Предлагаше му утеха и топлина.

Никога не беше чувствал нещо такова.

Тя беше нещо специално за него по начин, по който никоя друга жена не е била. Съмняваше се, че някоя друга жена може да означава нещо повече за него, отколкото тя точно сега.

Роуина почти изплака от изумителните си емоции, когато Страйдър нежно целуна ръката, която беше обхванал със своята, докато погледът му изобщо не се откъсваше от нейния. Бавно и леко той започна да се движи между краката ѝ.

Тя обви тялото си около него, сякаш усещаше сдържаната му сила. Беше невероятен. Можеше да повали мъж с един удар и все пак ето го тук, с нея дори по-нежен от благороден менестрел.

Фактът, че знаеше на какво е способен, правеше нежността му още по-затрогваща.

Чуваше задъханото му дишане, докато надигаше бедрата си, за да го поеме по-дълбоко.

Страйдър се опита да я изчака, но това не беше възможно. Прекалено скоро той почувства удоволствието му да се надига, докато вече не можеше да го задържи. Ръмжейки дълбоко в гърлото си, той зарови лице във врата ѝ и вдиша сладкия ѝ аромат, преди да се освободи в нея.

Роуина лежеше неподвижно, докато той я държеше. Сърцето му биеше срещу гърдите ѝ, а накъсаният му дъх милваше ухото ѝ.

– Благодаря ти, ma petite9 – прошепна той.

Роуина го стисна здраво.

– Удоволствието беше мое, милорд.

Страйдър я целуна, докато се отдръпваше. Тя беше удивителна. Бяха му казвали, че девствениците най-често плачели по време на първия им път, и все пак нямаше сълзи в очите на Роуина.

Вместо това тя гледаше към него като жена. Заситена. Доволна и приветлива.

И точно тогава той знаеше, че трябва да направи правилното нещо за нея. Без значение от неговите убеждения по въпроса.

Без значение от здравия му разум.

Честта му го задължаваше.

Поемайки дълбоко дъх, той се насили да произнесе думите, които се беше заклел пред себе си, че никога няма да изрече.

– Ще се омъжиш ли за мен, Роуина?

Тя погледна към него, премигна два пъти и избухна в смях.

9 малката ми (фр.ез.) – Б.пр.


Глава 10

Роуина беше съвсем убедена, че Страйдър се шегува. Със сигурност той не очакваше наистина тя да се омъжи за него сега. Що за лудост би било това.

Но обиденият поглед на лицето му ѝ подсказа, че въпросът му е бил искрен.

Внезапно тя се почувства много виновна за това, че се изсмя на предложението му. Не беше жена, която би наранила умишлено чувствата на някой, най-малкото тези на Страйдър.

– Ти си сериозен? – попита тя, докато се протягаше за долната си риза и я нахлузваше през главата.

Някои неща беше по-добре да ги вършиш облечен и да спориш с мъж за нежелано предложение за брак бе едно от тях. Нагласи чаршафа около себе си и седна на пода, наблюдавайки го, докато предложението му ехтеше в ушите ѝ. Ако беше с ума си, щеше да го приеме.

Но със сърцето си знаеше, че нито един от двамата не би бил щастлив някога. Не и ако просто се оженеха заради случилото се. Тя желаеше нещо повече от тялото на Страйдър. Искаше сърцето му.

Той не се помръдна, за да се облече. Вместо това лежеше в цялото си голо великолепие, напълно открит и съблазнителен.

– Разбира се, че съм.

– Но защо? – попита Роуина, докато събираше дългата си до кръста коса и я издърпа над едното си рамо, за да я опази от повече оплитане. Краищата ѝ се събраха в скута. – Защо би се съгласил да се ожениш... за мен?

Той изглеждаше също толкова объркан от въпроса ѝ, колкото тя от неговия.

– Аз ти отнех девствеността.

– Аз ти я дадох, Страйдър. Това не изисква предложение за женитба. Наистина имам много приятелки, които се срещат достатъчно често с любовниците си, за да съм наясно.

– Но ти си дама.

– Както и те, а ти си лорд. Какво общо има това с всичко?

Той седна с непреклонен израз на лицето си.

– Какво, ако си бременна с детето ми?

– А ако не съм? Ще бъдеш ли доволен след девет месеца, ако не се роди дете и ти се почувстваш впримчен заради действията ми?

Намръщването му се задълбочи, както и неумолимостта в тона му.

– Роуина, бъди разумна.

– Ти бъди разумен – отвърна тя, избутвайки назад къдрица от косата му от лицето му. – Сигурна съм, че не съм първата жена, с която си бил. В действителност знам, че не съм и все пак се съмнявам, че някога си предлагал на другите.

– Те бяха различни.

– Безспорно съм щастлива да чуя това – призна Роуина, когато непозната вълна на удоволствие мина през нея.

Беше приятно да знае, че той не се беше чифтосал с нея, без да влага никакви емоции. Може би дори изпитваше някакви истински чувства към нея. Мисълта я стопли много повече, отколкото би трябвало.

– Но това не променя нищо. Не искам да се омъжвам.

Тя му отправи твърд, многозначителен поглед.

– А също така и ти.

– Но...

Роуина постави длан върху устата му, за да спре думите му.

– Отговори ми честно, Страйдър. Наистина ли дълбоко в себе си искаш да се ожениш за мен, или ме попита само защото мислиш, че това е правилното нещо, което трябва да се направи?

Той погледна настрани и тя получи отговора си, макар да ѝ причини малко болка.

– Така си и мислех – каза му, позволявайки на ръката си да се отдръпне от мекотата на устните му, чиито вкус си спомняше прекалено добре.

Ако някога бракът ѝ се понравеше, не можеше да си представи да е с някой по-красив или нежен от Страйдър от Блекмор.

Вкусът и усещането за него щяха да я преследват винаги.

Но това не беше причина да се впусне необмислено в доживотно обвързване, което можеше да развали дълбоките чувства, които споделяха. Някога Елеонор беше обичала Хенри, а виж ги сега. И двамата бяха нещастни в брака си.

Роуина желаеше повече от това в живота си. Последното нещо, което искаше, бе да започне да мрази мъжа, на който беше принудена от законите на природата и човека, да се подчинява. Безумно като идеята, тя искаше мъж, когото да обича през целия си живот. Такъв, който щеше да я уважава и който щеше да обръща внимание на желанията ѝ, когато вземаше решения, засягащи нея, децата ѝ или живота им заедно.

– Няма да си щастлив да се ожениш за мен, Страйдър – каза нежно тя. – Не повече, отколкото аз ще съм щастлива да се омъжа за теб. Това, което споделихме днес, беше невероятно, чудесно... и аз ти благодаря, че ми беше първият и бе толкова внимателен с тялото ми. Но това не трябва да кара никой от нас да прави нещо, за което и двамата ще съжаляваме някой ден. Аз искам да бъда трубадур, а ти си на мисия да спасиш света. Какъв брак бихме имали?

Лежейки по гръб, докато я наблюдаваше, Страйдър взе ръката ѝ в своята и я задържа в центъра на гърдите си, където чувстваше бавните и непоколебими удари на сърцето му. Хватката му беше здрава и стабилна, ръката ѝ – бледа върху по-тъмната му кожа. Твърдото му, мускулесто тяло беше опънато от мъжествената му сила и мощ. Дори гол, той притежаваше сила, с която да се съобразяваш. Нещо, което намираше за почти невъзможно да устои.