Страйдър погледна Вал.

– Щеше ли все още да заемаш морално висока позиция, ако те бяхме оставили там?

Вал погледна встрани.

– Или пък ти, Свен? Колко дълго щеше да издържиш без Саймън, мен и останалите?

Гняв и напрежение тегнеха във въздуха, докато всички държаха на своето, че те са прави, а другите грешат.

– Приемаме гледната ти точка – каза Кристиан накрая, нарушавайки донякъде злокобната атмосферата. – Няма нужда да осъждаме Кит, заради оцеляването му. Всички ние тогава направихме неща, които никой от нас не иска да си спомня.

Той погледна замислено всеки един от тях.

– Кит рискува много, като ни се довери, когато можеше също толкова лесно да ни убие в съня ни. Той е поставил целия си живот в ръцете ни и го знае. Бихме могли лесно да го предадем на Хенри в името на правосъдието. Но аз поне нямам намерение да го наказвам повече.

– Откъде да знаем, че той не е този, който ни нападна днес? – попита Вал.

– Защото все още сте живи – отговори Кит с арогантност, която Страйдър никога преди не бе чувал. – Повярвайте ми, аз не правя такъв тип грешки.

За изненада на Страйдър, Кристиан пристъпи напред и протегна ръката си към Кит.

– Аз поне те посрещам в нашите редици. – Иронична усмивка изви устните му. – В края на краищата е по-добре да има убиец с нас, отколкото срещу нас.

– Да – съгласи се Зенобия, също подавайки ръката си.

Назир и Вал последваха примера им. Всички погледнаха към Свен.

– Много добре – каза той, присъединявайки се към тях. – Но ако някога опиташ нещо срещу мен, момче, аз ще бъда първият ти провал.

Кит разтърси ръката му.

– Така, сега какво ще правим? – попита Кристиан. – Как ще намерим този Калб ал ‘Акраб?

– Не можете – каза тихо Кит. – Не повече, отколкото можете да намерите останалата част от нас. Ние сме обучени да се крием под самите ви носове. Ще търсите някой, които не заслужава внимание, невинен. Някой, когото никога не бихте си помислили да обвините.

– Някой от Светите земи, който ни мрази – каза Страйдър.

Лицето на Роуина пребледня.

– Мога да се сетя за един човек, който отговаря на това описание.

– Да – съгласи се Страйдър. – Но не можем да отправим такова обвинение. Не и без неоспоримо доказателство. Ако посмеем да кажем нещо срещу него, ще загубим живота си. Да не говорим, че той може да е невинен в този случай. Погледнете ме. Колко от вас се съмняват в моята невинност относно убийството на Роджър?

– Никога не сме се съмнявали в теб – каза Вал обидено.

– Не сте? – попита Страйдър, извивайки вежда. – Дори и за секунда? А какво ще кажете за убийството на Сирил?

Те се огледаха неспокойно.

– Точно така – съгласи се Кит. – Страйдър почти умря заради грешка. Ако става въпрос, аз дори не съм сигурен, че Скорпиона е мъж. Правим предположение, без никакви факти, които да го подкрепят. Освен това търсенето на Скорпиона е загуба на време. Той или тя не се интересува от някой от вас. Калб ал ‘Акраб се изпраща само след нас, когато съвестта ни проговори или някой се опита да избяга, без да е изпълнил задачата си.

Вал скръсти ръце пред гърдите си и го погледна недоверчиво.

– Ако ние сме в безопасност, тогава защо Кристиан бе ранен и защо останалите бяха нападнати?

– Като предупреждение към мен – обясни Кит. – Няма съмнение, че Елизабет бе подобна жертва, защото се опита да ме покрие, или може би, както казах, тя се е изправила срещу нея или него. Призна ми, че има подозрения, но отказа да ми обясни. – Кит въздъхна. – Не, мисля, че Скорпиона си играе с нас.

– Как може да си сигурен?

– Отново повтарям, защото всички сте живи. Ако трябваше да умрете, щяха да ви нападнат през нощта, докато спите или докато стражата ви я няма. Не по средата на деня, когато можете да видите откъде идват нападателите. – Той погледна към Зенобия. – И не с отрова, за която Скорпиона знае, че можеш да разпознаеш.

Зенобия кимна.

– Той има право.

Свен пристъпи напред.

– Струва ми се, че знам един начин да примамим Скорпиона.

– Какъв е той? – попита Страйдър.

Свен погледна изпитателно към Кит.

– Имаме нещо, което той иска.

– Няма да излагаме брат ми на опасност.

– Страйдър, той е прав – съгласи се спокойно Кит. – Аз съм единственото нещо, заради което той ще се разкрие.

– Тогава смятам да те измъкна оттук и да те заведа на някое сигурно място.

Кит поклати глава.

– Няма такова място. Скорпиона ще ме намери, без значение къде ще отида.

– Може би. Но този път няма да си сам – увери го Страйдър. – Ние ще сме с теб. – Страйдър отстъпи и се обърна към групата. – След падането на нощта, искам Назир, Зенобия и Кристиан да те отведат при Шотландеца в северната част на Англия.

– И ако Скорпиона го последва? – попита Роуина.

– Ако Скорпиона е този, който си мисля, че е – каза Страйдър, – няма да го направи. Освен това, ако един благородник изчезне, ние веднага ще разберем кой е Скорпиона и аз ще изпратя Свен след тях, за да ги предупреди.

– Не мисля така – възрази Свен. – Не искам да бъда следващият намерен мъртвец.

Страйдър го изгледа злобно.

– Не се страхувай – каза Вал. – Ще дойда с теб и ще попреча на тези зли зверове да ти прережат гърлото.

Свен се засмя при тези думи.

– Това е единственият план, който имаме – заяви строго Страйдър. – Кажете на Шотландеца, че трябва да опази живота на Кит на всяка цена.

– Не се тревожи – успокои го Кристиан. – Шотландеца си умира от желание някой да проникне в крепостта му в търсене на един от нас. Мисля, че ще му се понрави идеята да спипа някой наемник.

– Добре тогава – каза Страйдър. – Докато дойде време за тръгване, всеки да се държи нормално и да не позволява никой да разбере за това, което сме научили.

– И какво сме научили? – попита Свен. – Че някой се опитва да ни убие. Знаехме това и преди.

Вал заби лакът в стомаха му.

– Предлагам, ако имаме нужда от саможертва, да използваме Свен. Той вдига твърде много шум за моя вкус.

Страйдър не им обърна внимание.

– Назир, Зенобия, ще останете ли с Кит до довечера? Не искам да бъде сам.

Назир кимна. Щом се увери, че ще го пазят, Страйдър хвана ръката на Роуина и тръгна към вратата.

– А сега погледнете това – каза Свен, посочвайки хванатите им ръце.

Вал го фрасна толкова силно, че мъжът се срина на пода в безсъзнание.

Страйдър погледна изпитателно едрия си приятел.

– Предупредих го, че искам тишина. Вие двамата вървете и не се притеснявай за нас.

Страйдър изведе Роуина от шатрата, макар да не беше особено убеден, че трябва да оставя хората си без надзор.

Роуина изпусна уморена въздишка, докато вървяха обратно към замъка.

– Какъв изпълнен с ужасни събития ден бе днес.

– Да, такъв беше.

Тя го дръпна, за да спре и прокара пръсти през белега на ръката, които сарацините бяха изгорили в плътта му.

– Защо просто не оставят всички ви на мира?

– Защото все още се борим с тях.

– А ако спрете?

– Повярвай ми, Роуина, бих дал всичко, за да оставя меча си. Но как бих могъл, когато знам, че там има още мъже като Кит? Още жени като Елизабет? Би ли искала от мен да ги изоставя? Просто да им обърна гръб и да си кажа, на кого му пука?

– Не, не бих.

– Тогава какво искаш от мен да направя?

– Бих искала да намериш този Скорпион и да го изобличиш. Само той знае самоличността на убийците. Намери го и ще спрем това.

– И как предлагаш да го направим?

– Не съм сигурна, но мисля, че знам един начин.


Глава 15

Роуина беше като вцепенена през цялата следваща седмица, докато междувременно Елизабет бе погребана и цялата група се опитваше да не мисли за трагедиите, които следваха събитието до този момент. Сякаш над всичко и всички се беше спуснала мрачна пелена и обикновено празничния повод сега бе приет по-скоро апатично. Дните на турнира напредваха бавно, докато рицари и оръженосци тренираха за предстоящите събития.

Но през цялото време Роуина страдаше за приятелката си. Страйдър и хората му бяха загрижени за безопасността ѝ повече от всякога, толкова много, че Блекмор дори пренебрегваше плановете си да стои далеч от нея, докато не откриеха какво се е случило с Елизабет. Единствената ѝ утеха бяха срещите ѝ със Страйдър, при които го учеше да пее, докато той непрекъснато се бореше с обучението ѝ.

Това се бе превърнало в напълно обичайно ежедневие. След вечеря Роуина щеше да отиде с него в шатрата му, където той щеше да гримасничи и да се оплаква в продължение на половин час или повече, преди да седне и да я остави да го научи на нотите и думите. Изобщо не се опитваше да повтори добре нито едното от тези неща. След това той щеше да завърши урока с целувка и Свен щеше да намери някакъв начин да ги прекъсне, така че Страйдър да бъде принуден да я отведе обратно в замъка.

Това бе достатъчно, за да я накара да поиска да хвърли лютнята си по Свен. Но той имаше добри намерения, и затова тя почти понасяше намесата му. През деня, докато Страйдър тренираше фехтовка и се биеше, Роуина следваше Деймиън навсякъде, където отидеше, опитвайки се да го хване в съмнително поведение, което щеше да покаже кой и какъв е той: убиецът на Елизабет. Той беше Скорпиона. Беше сигурна в това. В действителност тя го шпионираше само допреди няколко минути, отправяйки се към стаята за съвещания на краля, където Хенри цяла сутрин бе заобиколен от почитатели.

Защо Деймиън би се осмелил да отиде там, докато кралят го няма, освен ако не търсеше информация, която би могъл да предаде на враговете на Хенри? Тя бе сигурна, че е намислил нещо лошо, дебнейки. Точно като нея, когато го последва в гората преди два дни.

Тогава, разбира се, съмнителния случай се оказа среща с един фермер, за да купи пресни плодове, но... Той бе виновен за държавна измяна и тя щеше да го докаже. Роуина затаи дъх, когато Деймиън се мушна в кралската стая като безшумен призрак. Този път по-предпазлива, тъй като се бе поучила от предишните си грешки, когато бе хваната от него, тя надникна през цепнатините във вратата, за да види какво прави. Нямаше и следа от него.

Роуина потупа брадичката си нерешително. Трябваше ли също да се промъкне в стаята, или да го почака да се появи отново? Страйдър я бе предупредил най-сериозно да не следва Деймиън. В края на краищата, ако той бе убиецът, както подозираше, нямаше да се поколебае да отнеме и нейния живот. Но принцът сякаш я харесваше достатъчно, и ако тя се окажеше мъртва, тогава Страйдър щеше да знае със сигурност кой го е направил и нямаше съмнение, че щеше да отмъсти за нея и Елизабет.

Все още нямаше и следа от движение или звук от вътрешността на стаята. Сега или никога... Поемайки дълбоко дъх, тя открехна вратата леко и се огледа. Там нямаше никой, доколкото можеше да види. Къде може да е отишъл? Нямаше друг изход от стаята. Тя вкара главата си малко по-навътре.

– Мен ли търсите?

Пискайки, тя подскочи, когато дълбокият глас на Деймиън я стресна изотзад. Тя се обърна и го видя в коридора, стоящ с ръце, кръстосани пред гърдите. Как мразеше тази качулка, която го скриваше напълно от погледа ѝ. Бе изключително смущаващо да говориш с някого, когато не можеш да видиш лицето и очите му.

– Аз... аз... – заекваше тя, докато се опитваше да измисли друго обяснение. – Търся чичо си.

Той вдигна глава или по-скоро я килна настрани.

– И защо му е да е там, когато Хенри не е?

Тя вдигна ръце нагоре и направи знак, докато правеше всичко възможно да измисли разумно извинение, на което всъщност той би могъл да повярва този път.

– Защото той обича да седи на... не, чакайте. Той... той е забравил нещо.

– Забравил е нещо? – попита Деймиън спокойно, дори тонът му някак ѝ напомни спокойно бездънно езеро. – Е, ако ми кажете какво е, мога да попитам Хенри или неговите дворцови чиновници, дали някой го е намерил.

Е, това нямаше да свърши работа. В момента, в който го направеше, той щеше да разбере, че го лъже...отново.

– Не, ъ-ъ, мисля, че го е намерил вече.

– Което е причината да сте тук, за да го търсите, въпреки че няма нужда от това?

Тя се втренчи в Деймиън, пожелавайки си да може да види лицето му. Тогава отново изпита особеното чувство, че той ѝ се присмива. Може би беше най-добре, че не може да види лицето му в края на краищата.

– Е, тъй като той наистина го намери – каза тя, кимвайки към него – трябва да ви оставя и да се отправя обратно към голямата зала.

Тя побърза да се отдалечи, но с всяка стъпка, която правеше, усещаше погледа му върху себе си като осезаемо, почти смъртоносно докосване.

На върха на стълбите, тя се обърна, за да види, че той не е помръднал дори с милиметър.