Той хвана ръката ѝ в своята и я целуна леко.

– Не мога, Роуина. Аз самият не съм сигурен и не искам да застраша детето, като кажа нещо повече.

Той огледа слугите, които се стремяха да не им обръщат внимание, но обикновено това бе само уловка. Слугите клюкарстваха. Често. Роуина явно разбра смисъла на думите му, защото кимна и отиде да си играе с Александър.

Страйдър ги наблюдаваше. Бяха толкова скъпи за него. Но докато ги гледаше, думите на Свен се върнаха, за да го преследват. Неговият рицар беше прав. Той не можеше просто да се ожени за нея и да си тръгне. Ако постъпеше така, това щеше да я остави уязвима за нападение от всеки, който искаше да го нарани.

Но сега, той имаше Александър ...

– Татко?

Той погледна към момчето.

– Да?

– Имам нужда от нощно гърне.

Фатима се изправи.

– Къде да го заведа?

– Аз ще го заведа – каза Роуина, протягайки ръката към детето. – Никой няма да си помисли нищо за нас, щом сме заедно.

Ръка за ръка, те бързо излязоха. Фатима се върна към храната си, докато Страйдър настаняваше Едуард на краката му до окопите на Александър.

– Господарю? – попита Фатима. – Може ли смирено да ви попитам защо изглеждате толкова тъжен в присъствието на Александър? Той е добро момче и създава много малко неприятности в сравнение с другите деца на неговата възраст.

– Знам, Фатима – каза Страйдър, докато си играеше с ръцете на войника. – Само съм загрижен, тъй като не виждам начин едновременно да спася света и да отгледам сина си.

– Какво имате предвид?

– Навън има толкова много зло, от което да предпазвам него и останалите. Как мога да се боря за това и да го пазя едновременно?

Тя изглеждаше два пъти по-озадачена от думите му.

– Аз все още не разбирам, милорд. Вие сте само един мъж с един меч, за да се борите срещу всички по света. Това наистина е нещо добро. Но когато си отидете, мечът също си отива. Така че ми се струва, че макар и да е важно да се борите с лошия човек, то е също толкова важно, колкото да отгледате един добър човек. Отглеждането на повече от един би било още по-добре. По този начин, когато ви няма, ще оставите цяло едно поколение зад себе си, което ще се бори за това, което е правилно.

Страйдър бе възхитен от мъдростта ѝ.

– Благодаря ти, Фатима. Никога преди не бях поглеждал нещата по този начин.

Тя кимна и дояде храната си. Страйдър стоеше мълчаливо и размишляваше над думите ѝ. Това бе имала предвид Зенобия, когато говореше за Саймън. Въпреки че, за да бъде справедлив към Фатима, Зенобия не се бе изразила толкова красноречиво. Да, той имаше нещо, за което да се бори. И за пръв път не беше Братството.


Глава 17

Денят отлетя, докато Страйдър представяше Александър и Фатима на хората си и ги развеждаше из замъка. Той също така възложи на гостуващ шивач да изработи нови дрехи за двамата – нещо, което не би ги карало да изпъкват толкова ярко сред останалата част от хората там. По залез слънце Фатима отиде да се моли, докато Александър дремваше в стаята на Роуина под зоркото ѝ око. Докато синът му спеше в леглото, в което жадуваше да бъде, Страйдър бе събрал хората в шатрата си.

– Нещо не е наред, нали? – попита Уил. Гласът му бе груб и сърдит, докато заставаше самонадеяно до бюрото. – Мога да го усетя с костите си.

– Не – опроверга го Страйдър. – Не точно.

Свен изпухтя отвратено, докато стоеше до входа, скръстил ръце пред гърдите си.

– Заради тази жена отново. Тя е съсипала ума му.

Страйдър изръмжа към него.

– Не е заради Роуина.

– Тогава е заради момчето – каза Уил, гледайки към Рейвън. – Може да го изпратим…

– Не е заради Александър – отвърна Страйдър, прекъсвайки Уил също по средата на изречението.

– Тогава защо сме тук? – попита Свон.

– Защото искам да си поговоря с всички вас. От известно време мисля за бъдещето ни.

Свен изруга.

– Заради Роуина е. Искаш да се ожениш за нея. Знаех си.

– Не е само Роуина – отговори Страйдър. – Има много неща, заложени на карта.

– Така или иначе, ние продължаваме – каза Рейвън, докато сядаше на бюрото на Страйдър. – Знаеш ли, Свен, няма нужда Страйдър да ни води на всяка крачка.

Ноздрите на Свен се разшириха.

– Дръж си езика зад зъбите, плъх. Не знаеш какво говориш.

– Не, нека момчето се изкаже – каза Вал. – Не е честно от наша страна да искаме от Страйдър да пожертва още от живота си за нашата кауза. Още повече, че това би трябвало да спре Саймън да се ожени за Кена.

– Но ние имаме нужда от лидер – настоя Свен.

– Аз не умирам – намеси Страйдър. – Все още съм тук. Просто ще прекарвам повече време в Англия.

– За да пазиш семейството си? – попита Свен, а гласът му бе пропит с горчивина.– Мислех, че ние сме твоето семейство.

Вал го сграбчи за туниката.

– Да не си посмял да му вменяваш вина по този начин. Ние сме семейство. Всички. И част от това да имаме семейство, означава да оказваме подкрепа на брат ни, когато той открие нещо, от което се нуждае.

Свен се освободи от хватката му.

– Имаме нужда от Страйдър.

– Страйдър се нуждае от Роуина – отвърна Рейвън спокойно от бюрото. – Виждали сте начина, по който я гледа. А и той има син, който да отглежда. Лично аз бих искал да видя Александър безопасно настанен в дом.

Рейвън погледна към Страйдър.

– Всички вие знаете, че никога не съм познавал родителите си. Майка ми е починала при раждането ми, а баща ми, преди да бъда изпратен за отглеждане. – Погледът му се насочи към Свен. – На теб може и да не ти пука за роднините ти, но ги познаваш и можеш да отидеш и да ги посетиш всеки път, когато поискаш. Нямаш представа какво е да се чудиш какво представлява бащината любов или майчината ласка. Заклех се да служа на Братството, така че деца като тези да получат онова, което ми липсваше.

Рейвън се изправи и протегна ръка към Страйдър.

– Дали тук, или в чужбина, ще ти служа където и да отидем. Но заради доброто на Александър, се надявам да решиш да останеш тук и да му бъдеш баща.

Вал кимна.

– Ние можем сами да ходим по турнири и въпреки това да посредничим между Утремер и Англия.

Уил изви устните си и изсумтя в знак на несъгласие, но в крайна сметка се присъедини към останалите.

– Любов, блях. Никога не съм мислил, че ще се хванеш на такава глупост, но се надявам, че тези проклети и глупави емоции ще ти послужат по-добре, отколкото на мен.

Всички погледнаха към Свен, който не бе помръднал.

– Стоя зад думите си. Няма да се съюзя с вас и да гледам как каузата ни се проваля.

– Не се нуждая от разрешението ви – каза Страйдър. – Просто исках всички да го разберете от собствената ми уста.

– Ето че вече знаем – отсече Свен и напусна шатрата.

– Ще се върне – каза Уил. – Или ще го налагам с юруци, докато не го стори.

Страйдър изсумтя при тези думи.

Роуина дръпна плаща на входа. И тримата му мъже мигновено започнаха да се държат неловко и бързо се изнизаха навън.

– Прекъснах ли нещо? – попита тя, като внасяше лютнята в шатрата.

– Не, приключихме – той се намръщи, когато хвърли поглед назад към входа, очаквайки да види Александър да припка зад нея.

– Александър е с Бриджит и Фатима в стаята ми.

Страйдър кимна.

– Добре. Исках да остана няколко минути насаме с теб. Мислех си…

– Какво е това? – попита тя, прекъсвайки го, докато се придвижваше към бюрото му.

Той се намръщи, когато видя как тя взема списъка с двубоите за турнира, които Уил му бе прочел по-рано тази вечер.

– Нищо. Само списък с противниците ни.

Лицето ѝ пламна, докато прелистваше купчината листове.

– Мили Боже... колко мъже има тук?

– Сто и петдесет.

– Сто и петдесет? – повтори тя невярващо. – Тук пише, че ще има двубои в три поредни дни.

– Да, имаше толкова много участници тази година, че Хенри реши да удължи времето за двубоите.

Тя го погледна невярващо.

– Защо всички са тук?

– Защото Хенри е обявил теб като награда.

Тя се стегна, докато разглеждаше имената.

– Половината от тези мъже открито ме презират. А останалите не познавам изобщо. Откъде са дошли?

– Отвсякъде, Роуина. Както сама каза, ти притежаваш едно от най-добрите парчета земя в познатия свят. Тук има много хора, които биха продали душите си, за да го имат. Като се ожени за теб един мъж, от безимотен рицар се превръща във влиятелен барон. Ти никога не си била без нищо, така че не можеш да си представиш какво изкушение представляваш.

Тя тръшна листовете, изглеждайки ужасена.

– Значи аз съм една високо оценена гъска и нищо повече?

– Роуина, ти го знаеше през цялото време.

– Да – каза тя гневно. – Но не знаех, че ще изпълзят мъже от всички краища на Европа само за да се бият помежду си за парче земя, което се оказва мое.

Той бе озадачен от логиката и възмущението ѝ.

– И това! – тя посочи към едно от имената, които не можеше да прочете. – Деймиън Сейнт Сиър се е записал за двубой? Деймиън?

– Да, никой ли не ти е казал?

– Очевидно не. Защо ще участва?

– Ти го забавляваше през изминалата седмица, докато се опитваше да го изобличиш.

– Забавлявала съм го? – изкрещя тя. – Мъжът уби най-добрата ми приятелка и е хладнокръвен убиец. Никога няма да се омъжа за такъв като него. По-скоро бих умряла.

Страйдър се опита да я успокои.

– Не се притеснявай, милейди. Няма да се наложи да се омъжиш за него или за някой от другите. Ще спечеля турнира за теб.

Тя наклони глава подозрително.

– Сигурен ли си?

Той се вцепени, обиден от въпроса.

– Няма мъж в този списък, който да не съм хвърлял многократно на земята по време на двубой.

– Включително Деймиън?

Страйдър се поколеба.

– Не си го побеждавал?

– Не, не и в турнир. Но не изпитвам страх относно победата му, не трябва и ти да го правиш.

Тя притисна ръце към главата си, сякаш изпитваше болка в слепоочията си.

– О, Страйдър, не можеш да си представиш как се чувствам в момента, знаейки, че всички тези мъже са тук, за да се бият един срещу друг, да проливат кръв заради мен.

Тя го погледна.

– Искаш ли все още да се ожениш за мен? Сега? Тази вечер? Заведи ме далеч от тази лудост.

Искаше му се да може да го направи. Но не беше толкова лесно.

– Не.

– Не?

– Не, Роуина, не можем. Ако си искала да се омъжиш за мен, трябваше да ми кажеш „да“ преди три седмици, когато те попитах.

– Какво искаш да кажеш, че не можем да се оженим сега? Защо не?

Той посочи листовете на бюрото си.

– Сама видя списъка, Роуина. Тези мъже са дошли тук, защото Хенри обеща, че ти ще си наградата за победителя. Ако се оженя за теб, седмица, преди да започне турнирът, ще атакуват Хенри и ще го детронират.

– Не може да си сериозен.

– Повярвай ми, никога не бих се шегувал с нещо подобно. Трябва да минем през това.

Очите ѝ искряха и тя се обърна към него, а бузите ѝ бяха потъмнели от гняв. Небеса, бе красива, когато беше ядосана.

– Разбирам. Трябва да си седя като добра гъска и да давам кураж на моя касапин.

Все пак гневът ѝ започваше да разпалва неговия.

– Аз не съм касапин и ти не си гъска. И защо спорим за това, щом искаш да се омъжиш за мен?

– Защото мразя да виждам мъже, биещи се помежду си за такава глупост, и се отвращавам от това, че аз съм причината зрели мъже да се опитват да се убият един друг.

– Мислех, че това е цялата идея на рицарската любов. Жертваш живота си за недостижима дама, въпреки че никога няма да имаш нещо повече от бегъл поглед от нея?

Тя изсумтя най-непристойно, когато го чу.

– Не това е любовта, за която пиша аз. Не намирам нищо романтично в ненужните кръвопролития.

Страйдър я придърпа достатъчно близо, за да може да целуне слепоочието ѝ. Той вдиша сладкия аромат на цветя от косата ѝ.

– След следващия петък, никога повече няма да се боиш от ненужни кръвопролития. Аз ще те спечеля на турнира, така че няма да има защо да се страхуваш от тях.

Тя кимна и се успокои донякъде.

– А аз ще дойда, облечена в бели пера, както правят всички добри гъски.

Той въздъхна при упоритостта си.

– Би ли предпочела да загубя?

– Не! Най-вече не от някой като Деймиън Сейнт Сиър.

– Тогава защо се караме?

– Защото така! – тя се завъртя на пети и изхвърча от шатрата му.

Страйдър стоеше там напълно изумен, опитвайки се да разбере какво точно се е случило.

– Жени – изръмжа той.

Никой мъж не би могъл някога да ги разбере. Прокарвайки ръка през косата си, той се насочи към мъжете за утеха. Поне те казваха каквото имат предвид и имаше смисъл, когато говореха.