Той посегна към пръчиците.

— Сещам се за неколцина, които биха се заинтригували от момиче като нея.

— Всъщност тя по-скоро говори така, но не съм сигурна, че го мисли. Според мен иска нещо по-истинско, но не знае как да намери мъж, който да споделя чувствата й. В колежа такива момчета не се срещат под път и над път. А и как иначе, след като момичетата нямат претенции? Така де… разбирам да правиш секс, ако си влюбен, но не и с някой почти непознат. Какъв е смисълът? Изглежда много евтино.

Тя замълча, осъзнала с изненада, че за пръв път признава това.

Люк въртеше замислено пръчиците и прокарваше пръсти по грапавите краища, където ги бе разделил. После се приведе напред и каза:

— Ако питаш мен, думите ти звучат зряло.

Тя вдигна смутено менюто.

— Да знаеш, че не е необходимо да си поръчваш суши, ако не искаш. Предлагат и пилешко, и говеждо терияки.

Люк разгледа менюто.

— Ти какво ще поръчаш?

— Суши — отговори тя.

— Къде се научи да го харесваш?

— В гимназията. Една от най-добрите ми приятелки беше японка. Разказваше ми как ходела в един страхотен ресторант в Еджуотър, когато й се прииска хубава японска храна. Колкото и да е вкусна храната в закусвалнята, омръзва. Един ден отидох с нея и японската кухня ми допадна. Понякога, когато учехме заедно, отивахме с колата й в Еджуотър. Съвсем неугледен ресторант, но му станахме редовни клиенти. Оттогава от време на време ми се приисква да хапна суши. Като тази вечер.

— Разбирам — кимна той. — В гимназията се състезавах на щатското изложение на прасета и винаги хапвах пържени бъбречета на панаира.

Тя го изгледа учудено.

— Сравняваш суши с пържени бъбречета?

— Опитвала ли си пържени бъбречета?

— Звучи противно.

— Докато не опиташ, не ти е позволено да коментираш. Вкусни са. Е, ако прекалиш, може да получиш сърдечен удар, но от време на време си струва да се поглезиш. Ако искаш да разнообразиш менюто в семейната закусвалня, препоръчвам ти пържените бъбречета.

Отначало не й хрумна никакъв отговор. После каза сериозно:

— Никой на Североизток не е вкусил такова нещо.

— Ще се изненадаш, когато хората започнат да се редят на опашка.

Тя поклати леко глава и пак разлисти менюто.

— Изложение на прасета, а?

— Участвам от малък.

— Какво представлява всъщност? Чувала съм, но не знам нищо.

— Идеята е да се поддържа традицията, да се възпитава отговорност и прочее. Но по-скоро се изисква да си избереш добро прасенце. Оглеждаш родителите му, ако е възможно, или техни снимки, после преценяваш от кое прасенце ще излезе подходящ изложбен екземпляр. Трябва ти прасе без много тлъстина и без недостатъци. После го отглеждаш една година. Храниш го, грижиш се за него като за домашен любимец.

— Нека позная. Наричал си всички Прасе.

— Не. Първото се казваше Едит, второто Фред, а третото Маги. Мога да продължа нататък, ако те интересува.

— Колко си отглеждал?

Той забарабани с пръсти по масата.

— Девет. Започнах от трети клас и продължих до първата година в гимназията.

— А къде се състезаваш, когато пораснат?

— На щатския панаир. Съдиите ги оглеждат и решават кого да наградят.

— И ако спечелиш?

— Получаваш специална лента. Но победител или не, накрая продаваш прасето.

— Какво става с него?

— Каквото става с повечето прасета. Колят ги.

Тя примигна.

— Отглеждаш го, даваш му име, грижиш се за него цяла година и после го продаваш, за да го убият?

Той я изгледа учудено.

— Какво друго може да се направи с едно прасе?

Тя замълча объркано.

— Знай, че никога, никога досега не съм срещала човек като теб — поклати глава най-сетне.

— Мога да кажа същото за теб — отвърна той.

10.

Люк

Дори след като изчете цялото меню, Люк се чудеше какво да поръча. Би могъл да избере нещо безопасно — пиле или говеждо, както спомена София — но не искаше. Беше чувал как превъзнасят сушито и знаеше, че трябва да опита. Животът е опит, нали? Само дето нямаше и най-малка представа на какво да се спре. Суровата риба си беше сурова риба и снимките не му помагаха никак. На пръв поглед изборът се свеждаше до червеникава, розовеникава или белезникава риба с неизвестен вкус.

Погледна към София над менюто. Беше си сложила малко повече спирала и червило от деня в ранчото. Напомняше му вечерта, когато я видя за пръв път. Струваше му се невероятно, че я е срещнал едва преди седмица. Макар и любител на естествената красота, призна, че гримът придава изтънченост на чертите й. Докато вървяха към масата, доста мъже се обърнаха да я проследят с погледи.

— Каква е разликата между нигири-суши и маки-суши? — попита той.

София продължаваше да разглежда менюто. Вече бе поръчала на сервитьорката две японски бири „Сапоро“ — по една за двамата. Люк се чудеше каква ли ще е на вкус.

— Нигири означава, че рибата се сервира върху подложка от ориз — обясни тя. — Маки означава, че е завита във водорасло.

— Водорасло?

— Вкусно е — намигна му. — Ще ти хареса.

Той сви устни, неспособен да скрие съмненията си. Хората зад витрината очевидно се наслаждаваха на вечерята и боравеха сръчно с пръчиците. С тях поне нямаше проблем — беше се усъвършенствал с китайската храна в картонени кутии, обичайната му прехрана по пътищата.

— Поръчай ми нещо — реши той и остави менюто. — Ще ти се доверя.

— Добре — съгласи се тя.

— Какво ще опитам?

— Няколко неща. Анаго, ахи, хамачи…

Той вдигна бутилката да отпие.

— Звучи ми като безсмислена скоропоговорка.

— Анаго е змиорка — поясни тя.

Бутилката застина във въздуха.

— Змиорка?

— Ще ти хареса — увери го весело.

Сервитьорката дойде и София изстреля поръчката като експерт. После разговорът им потече непринудено, прекъснат само от появата на храната. Люк й описа накратко детството си, което въпреки работата в ранчото беше сравнително типично. Гимназиалните му години включваха участие в отбора по борба, обичайните балове и няколко паметни партита. Разказа й как през лятото той и родителите му тръгвали с конете към планините край Буун и оставали там няколко дни — това били единствените им семейни ваканции. Обясни й как тренирал на механичния бик и как баща му усъвършенствал машината да го мята по-рязко насам-натам. Упражнявал се още в основното училище, като баща му критикувал всяко негово движение. Спомена от какви травми е страдал през годините и колко е бил нервен на финалите на състезанията — веднъж се надпреварвал за първото място, но завършил трети. София го слушаше съсредоточено и от време на време му задаваше въпроси.

Той усещаше как е насочила цялото си внимание към него и попива всяка подробност. Всичко — от непринудения й смях до лекия й, но доловим акцент — го очароваше и привличаше. Нещо повече — успяваше да й покаже истинското си лице въпреки различията помежду им. С нея забравяше бързо тревогите за ранчото. И за майка си. Или какво ще се случи, ако планът му не проработи.

Погълнат от мисли, не забеляза веднага, че тя го гледа напрегнато.

— За какво мислиш? — попита го.

— Защо?

— Стори ми се… притеснен.

— Не съм.

— Сигурен ли си? Надявам се да не е от анагото.

— Не, просто мислех какво трябва да свърша, преди да замина.

Тя сбърчи чело.

— Добре — кимна. — Кога тръгваш?

— Утре следобед — отговори той, благодарен, че не настоява за обяснение. — Ще пренощувам в Ноксвил, а в събота през нощта поемам обратно насам. Ще бързам, понеже през почивните дни ще продаваме тикви. Днес подготвих повечето неща за Хелоуин. С Хосе построихме дори голям лабиринт от бали слама. Стичат се обаче много хора и на мама й трябва помощ.

— Затова ли ти се сърди? Защото няма да си в ранчото?

— Донякъде — отвърна той, побутвайки джинджифила в чинията си. — Сърди ми се, защото яздя бикове.

— Не е ли свикнала? Или се притеснява, че Биг Агли Критър те е наранил?

— Мама — подхвана той, подбирайки грижливо думите — се тревожи, че ще ме сполети нещо лошо.

— Но се е случвало да пострадаш и преди?

— Да.

— Криеш ли нещо от мен?

Той не отговори веднага. Остави пръчиците на масата и каза:

— Когато му дойде времето, ще ти разкажа. Съгласна ли си?

— Ами ако попитам майка ти?

— Първо трябва да се запознаете.

— Е, нищо не ми пречи да намина в събота.

— Добре. Но се приготви за здрава работа. Ще носиш тикви цял ден.

— Имам мускули.

— Носила ли си тикви цял ден?

Тя се облакъти на масата.

— Разтоварвал ли си пикап, пълен с месо и наденички? — Люк не й отговори и тя го изгледа победоносно. — Виждаш ли! Имаме нещо общо! И двамата не се плашим от работа.

— И двамата яздим коне.

Тя се усмихна.

— Да. Как ти се стори сушито?

— Не е зле.

— Май би предпочел свинска пържола.

— Всеки ден мога да ям свинска пържола. Един от специалитетите ми е.

— Умееш да готвиш?

— На скарата. Татко ме научи.

— Някой ден ще ми покажеш.

— Ще ти приготвя каквото поискаш. Хамбургери, печено месо.

Тя се приведе по-напред.

— А сега? Искаш ли да рискуваме и да отидем на колежанско парти? Вече са в разгара си.

— Ами Брайън?

— Ще отидем на парти някъде, където той не ходи. И няма да стоим дълго. Може обаче да се наложи да свалиш шапката.

— Съгласен съм, ако ти искаш.

— Аз мога да отида винаги. Питах дали на теб ти е интересно.

— Какво представлява партито? Музика, колежаните пият и тъй нататък?

— Горе-долу.

Той помисли секунда и поклати глава.

— Не ме привлича — призна.

— И аз така си помислих. Да се разходим ли из кампуса?

— По-добре да го отложим. За да имам повод пак да те видя.

Тя прокара показалец по ръба на чашата си с вода.

— Къде да отидем тогава?

Той не отговори веднага и за пръв път се запита колко ли различно щеше да е всичко, ако не бе решил да започне да язди отново. Майка му не беше доволна, а и той самият не беше сигурен дали идеята е добра, но пък така срещна момиче, което знаеше, че никога няма да забрави.

— Пътува ли ти се? Има едно място, където няма да срещнеш познати. Тихо е, но е красиво нощем.

* * *

В ранчото луната къпеше света в сребърна светлина. Двамата слязоха от пикапа и кучето — неясна сянка в мрака — се втурна към тях изпод верандата и спря до София, сякаш ги е очаквало.

— Не те разочаровах, надявам се — каза Люк. — Не знаех къде другаде да те заведа.

— Досетих се, че ме водиш тук. — Тя се наведе да погали кучето. — Щях да ти кажа, ако ми е неприятно.

Той посочи къщата.

— На верандата ли да седнем, или на едно красиво място край езерото?

— Защо не край реката?

— Вече я видя.

Тя се огледа и после се обърна към него: