Прекосиха града и Люк се отклони от магистралата. Поеха по лъкатушещ път, врязан в планинската твърд. От страната на София имаше стръмен склон и през прозореца се виждаха върховете на дърветата. За щастие пътят не бе натоварен, ала появеше ли се кола в срещуположното платно, Люк стисваше волана с две ръце, а гумите на ремаркето остъргваха ръба на асфалта.

Понеже не беше идвал тук от години, той забави ход, търсейки отклонението. Точно когато си помисли, че го е подминал, забеляза завоя. На места черният път бе по-стръмен, отколкото помнеше, и пикапът се движеше бавно между дърветата, притискащи го от двете страни.

Когато стигнаха къмпинга, първата му мисъл бе, че не се е променил много. Дванайсетте бунгала бяха подредени в полукръг около склад, който служеше и като офис. Зад него сияеше езерото с кристалносини води, каквито има само в планините.

След като се регистрираха, Люк свали хладилните чанти и напълни поилката на конете, а София тръгна към ската. Огледа долината на повече от хиляда стъпки под нея и планинските върхове на хоризонта. След малко Люк застана до нея. Сред дъбовете и кленовете под тях се виждаха черни пътища и ферми, които изглеждаха миниатюрни като макети.

Той я погледна и в изражението й разчете същото удивление, което го обземаше, когато идваше тук като дете.

— За пръв път виждам такова нещо — изрече благоговейно тя. — Красиво е.

Той не откъсваше очи от нея, чудейки се как толкова бързо е започнала да означава толкова много за него. Взрян в изящния й профил, беше сигурен, че никога не е виждал по-прелестна жена.

— И аз си мислех същото.

16.

София

Влязоха в бунгалото, колкото София да прибере няколко неща в хладилника и да види банята с вана върху крака като на хищна птица. Въпреки поизносените мебели обаче, мястото излъчваше приятен уют — съвсем подходящо за кратък престой. Люк направи сандвичи и опакова плодовете, чипса и бутилките с вода, които бяха купили от града.

Натовариха ги в чантите на седлата и поеха по една от десетината пътеки, кръстосващи околността. Както обикновено Люк яздеше Кон, а тя — Демон, който постепенно свикваше с нея. Побутваше с муцуна ръката й и пръхтеше доволно, докато Люк го оседлаваше, и може би защото се намираше на непознато място, се подчиняваше дори на най-малкото подръпване на повода.

Пътят се изкачваше все по-нагоре, лъкатушейки между дърветата, толкова нагъсто едно до друго, че София се усъмни дали някой изобщо е минавал оттук. Понякога пътят ги отвеждаше на открити поляни, от които се откриваха гледки като на пощенска картичка. Прекосяваха ливади с буйна зелена трева и София се опитваше да си ги представи лете с диви цветя и пеперуди. Радваше се, че е с яке и шапка, защото дърветата засенчваха пътеката и ставаше все по-студено.

Когато пътеката се стесняваше и не можеха да яздят един до друг, Люк й махваше да мине пред него. Тогава тя си представяше, че е самотен заселник, който пътува на запад през необятни, девствени земи.

Яздиха два часа и спряха да обядват на поляна под планинския връх. Седнаха на гладка скала и докато се хранеха, наблюдаваха как два ястреба се реят над долината под тях. След това яздиха още три часа. На места пътеката се виеше край стръмни пропасти и опасността изостряше сетивата на София.

Върнаха се в бунгалото час преди залез, разтриха конете и им дадоха по няколко ябълки преди обичайната им порция зоб. Луната изгря — пълна и млечнобяла. Първите звезди заблещукаха по небето.

— Мисля да се изкъпя, преди да вечеряме — каза тя.

— Искаш ли аз да мина пръв под душа?

— Ако обещаеш да ми оставиш топла вода.

— Ще побързам. Обещавам.

Люк влезе в банята, а тя — в кухнята. Отвори хладилника. До бутилка шардоне бяха подредени шест бири „Сиера Невада“. След кратък размисъл какво да предпочете, тя затършува из чекмеджетата за тирбушон. Не намери чаши за вино в шкафовете, но откри празен буркан от конфитюр. Щеше да й свърши работа. Отвори бутилката с вино и наля в буркана.

Разклати виното и се почувства като дете, което си играе на възрастен. Всъщност често се чувстваше така, въпреки че скоро щеше да завърши колеж. Никога не бе наемала апартамент например. Бе работила само в семейната закусвалня. Никога не беше плащала сметка за ток и макар да не живееше при родителите си, „Уейк“ не беше реалният живот. Колежът нямаше нищо общо с истинския живот. Беше измислен свят, съвсем различен от света, в който щеше да се озове само след няколко месеца. Лекциите започваха в десет и приключваха около два следобед. Вечерите и почивните дни бяха посветени почти изцяло на забавления. Животът на родителите й, доколкото й бе известно, изобщо не протичаше така.

В колежа беше забавно, вярно, ала понякога София се опасяваше, че през последните години животът й е спрял. Едва след като срещна Люк, си даде сметка колко малко всъщност е научила в колежа.

Люк изглеждаше далеч по-зрял от нея. Не учеше в университет, но разбираше истинския живот — хората, взаимоотношенията им, работата. Беше успял да се нареди сред най-добрите в ездата на бикове и несъмнено пак щеше да се върне сред тях. Умееше да поправя какво ли не и сам бе построил къщата си. Вече бе усвоил до съвършенство много неща от живота, а тя едва ли щеше да постигне толкова — макар и в напълно различна област — през следващите три години. Не се знаеше дори дали ще намери работа в избраната сфера, с която действително да се изхранва.

Знаеше само, че е тук с Люк, а с него се чувстваше, сякаш най-сетне наистина се придвижва напред. Отношенията им се развиваха в реалния свят, а не във фантасмагоричните селения на колежанския живот.

Чу как водата спря и гъргоренето на тръбите прекъсна мислите й. Тя взе буркана с виното и обиколи бунгалото. Кухнята беше малка и практична, обзаведена с евтини шкафове. Плотът се лющеше, тук-там по мивката личаха ръждиви петна, но миришеше на белина, а подовете и рафтовете бяха чисти.

В тясната дневна с боров паркет и ламперия от кедрово дърво едва се сместваха поизносен кариран диван и два люлеещи се стола. Сини завеси закриваха прозореца, а в ъгъла имаше една-единствена лампа. София прекоси стаята и я включи, но се оказа, че свети почти колкото мъждивата крушка в кухнята. Това безспорно обясняваше наличието на свещите и кибрита върху ниската масичка. На рафт срещу прозореца лежаха няколко книги, навярно оставени от предишни посетители, и препарирана катерица. В средата на полицата стоеше малък телевизор с настолна антена. Не го включи, но предположи, че едва ли излъчва повече от един-два канала.

Чу водата да потича отново, вратата на банята се отвори с проскърцване и Люк излезе — чист и свеж в джинси и бяла риза с навити до лактите ръкави. Беше бос, а косата си явно бе вчесал с пръсти, а не с гребен. На бузата му личеше блед светъл белег, който досега не бе забелязала.

— Банята е твоя — обяви той. — Пуснах водата.

— Благодаря. — Тя мина край него и го целуна леко. — Ще ми трябва половин час.

— Не бързай. И бездруго ще готвя.

— Поредният специалитет? — извика тя от спалнята.

— На мен ми харесва.

— А на другите?

— Добър въпрос. Скоро ще разберем.

Понесла малката си пътна чанта, София влезе в банята. Ваната вече се пълнеше. Водата беше по-гореща, отколкото очакваше. Пусна втория кран да я поразхлади и съжали, че няма няколко капки ароматно бебешко масло. Съблече се и усети, че мускулите на краката и гърба я наболяват. Надяваше се сутринта да не е с такава мускулна треска, че да не може да върви. Взе виното и се потопи във водата. Почувства се като принцеса въпреки скромната обстановка.

Люк бе провесил мократа си хавлия над завесата пред душа. Представи си го как е бил гол тук само преди няколко минути и нещо запърха в корема й.

Знаеше какво може да се случи през тези два дни. За пръв път нямаше да се сбогуват до колата й. Тази нощ нямаше да се върне в пансиона. Да бъде с Люк обаче й се струваше съвсем естествено и правилно, макар да нямаше почти никакъв опит. Брайън беше първият и единственият, с когото бе спала. Случи се след коледното парти. Излизаха от два месеца. Вечерта тя се забавляваше и както всички останали попрекали с алкохола. Брайън я заведе в стаята си и, разбира се, озоваха се в леглото. Той беше настоятелен, стаята се въртеше, а на сутринта София се чудеше какво да мисли. Брайън го нямаше да й помогне — смътно си спомни как предишната вечер се бе уговорил с приятели да пийнат по чашка „Блъди Мери“ в стаята им. Тя застана под душа с ужасно главоболие и докато водните струи рикошираха върху тялото й, мислите кръжаха в главата й. Изпитваше облекчение, че най-сетне го е направила — както всички се чудеше какво ли е усещането — и се радваше, че е била в леглото на Брайън, а не на задната седалка в някоя кола или на друго неудобно място. Незнайно защо обаче беше и малко тъжна. Представяше си какво би казала майка й — или, опазил я бог, баща й — а и тя някак си бе очаквала да е… по-различно. Романтично. Незабравимо. В онзи момент обаче й се искаше само да се върне в стаята си в пансиона.

След това Брайън се държеше вероятно като повечето момчета. Възползваше се от всеки случай, когато оставаха сами. Известно време й беше приятно, но постепенно започна да й се струва, че той иска само това, и се разтревожи дори преди да й изневери.

И ето я тук сега, сама с мъж за първи път след Брайън. Почуди се защо е толкова спокойна. Не успя да си отговори и сви рамене. Беше спокойна и толкова. Насапуниса гъбата и я прокара по тялото си. Какво ли правеше Люк в кухнята? Запита се дали си я представя гола във ваната и в корема й пак запърхаха пеперуди.

Осъзна, че го иска. Иска да се влюби в някого, на когото се доверява. А на Люк имаше доверие. Той винаги се държеше кавалерски с нея. Колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се убеждаваше, че не е срещала по-привлекателен мъж. Кой друг имаше толкова сръчни ръце? Кой друг умееше да я разсмива така? Познаваше ли по-очарователен, самоуверен и нежен мъж? Кой друг би я завел на езда в едно от най-красивите кътчета на света?

Отпусната във ваната, отпивайки от виното, тя за пръв път се почувства, сякаш е надраснала годините си. Допи виното, стоплена и спокойна, и когато водата започна да изстива, излезе от ваната и се подсуши с хавлията. Отвори чантата с намерението да обуе джинси, но осъзна, че винаги е облечена така, когато са заедно. Размисли и извади пола и тясна блуза. Облече ги и си оформи косата, доволна, че не е забравила машата за къдрене и сешоара. После се гримира, като забърсваше старото огледало от горещата пара. Нанесе малко повече спирала за мигли и сенки за очи от обикновено. Накрая си сложи златните обици, които майка й подари за Коледа миналата година. Огледа се още веднъж, пое си дълбоко дъх, взе празния буркан и излезе в коридора. Люк беше в кухнята с гръб към нея и разбъркваше нещо в тенджерата върху печката. На плота до него имаше пакет солени бисквити и бутилка бира, към която той се пресегна и отпи дълга глътка.

Не беше я чул как излиза от банята и известно време тя го наблюдаваше мълчаливо, възхищавайки се на изваяните му бедра и на плавните му, спокойни движения. После тръгна тихо към ниската масичка в дневната, наведе се и запали свещите. Изгаси лампата и стаята притъмня уютно, осветена само от трепкащите пламъчета на свещите.

Люк я погледна през рамо.

— О, не усетих, че си тук…

Тя пристъпи в меко осветената кухня. Той се взря в нея, разпознал надеждата и желанието в очите й, които не се откъсваха от неговите.

— София… — прошепна едва чуто.

В името й обаче прозвуча всичко друго, което той не успя да изрече, и тя разбра, че наистина е влюбен в нея. И навярно бе илюзия, ала в същия миг тя почувства, че независимо какво ще се случи, Люк винаги ще я обича с цялото си сърце.

— Съжалявам, че те зяпам така — каза той. — Но си толкова красива…

София се усмихна, тръгна към него и когато той се приведе да я целуне, разбра, че наистина е влюбена в него.

* * *

Целувката я обърка. Усети, че и Люк се чувства така. Той се извърна, намали пламъка на газовия котлон и взе бутилката, но разбра, че е празна. Остави я до мивката и си взе нова от хладилника. Забеляза буркана в ръцете й и попита: