Двамата се изкачиха по каменната стълба, водеща към кулата, и се обърнаха назад, за да приемат последната вълна от поздравления от народа. Щом влязоха в тъмното преддверие, Мег се обърна нерешително към Доминик.

— Нима ще дойдеш на сватбения пир в доспехи? — попита тя.

— Да.

Мег понечи да каже още нещо, но Доминик лекичко допря палец до устните й. Стресната, тя застина на място и се взря в него. Въпреки царящия в преддверието сумрак, очите й блестяха, а роклята й сияеше така, сякаш в нея бяха втъкани и мъглата, и лунната светлина, и звездите.

— Не се бой, невясто моя — каза Доминик с дълбок глас. — В спалнята не ще нося ризница и меч.

Мег трепна. Топлият й дъх обля палеца на Доминик. Странна усмивка промени лицето, му, направи го красиво и неустоимо.

— Е, всъщност меч ще има — приглушено каза той. — Той ще е много здрав, но без остри ръбове. И ще приляга съвсем точно на твоята топла ножница.

Мег бе толкова изненадана от внезапната промяна в лицето му, предизвикана от чувствената му усмивка, че й трябваха няколко мига, за да проумее смисъла на думите му. И когато го проумя, лицето й пламна от смущение. Доминик видя това и се засмя тихичко.

— Двамата с теб ще си паснем чудесно — каза Доминик с нескрито задоволство. — Така или иначе щях да изпълнявам съпружеските си задължения, но не мислех, че това ще ми носи кой знае каква наслада. Виждам, че съм грешил. Ще бъде истинско удоволствие да засея семето си в теб.

— Удоволствие за кого, милорд?

— И за двама ни.

— Аха, виждам, че искаш наследници.

— Разбира се, че искам наследници — отвърна той. — Те са единствената причина човек да се ожени.

— А земите и замъците? — попита Мег с хладна усмивка. — Не си ли струва човек да се ожени заради тях?

— Без наследници земята е досадно бреме, а бракът — жестока измама — заяви Доминик.

Преди Мег да успее да отвърне, във фоайето влязоха Саймън и Дънкан. Когато видя Мег, Дънкан се закова на място. Саймън погледна към брат си, който му направи знак да продължи към вътрешността на крепостта сам. Но щом Дънкан понечи да заговори Мег, Доминик го изпревари.

— Преди да си започнал да укоряваш моята съпруга — каза той с леден тон, — нека ти кажа, че си жив само благодарение на нея.

Дънкан го изгледа свирепо, после си пое дълбоко дъх, за да охлади гнева си, и каза:

— Меги няма нищо общо с плановете на който и да било от двама ни.

— Освен като пешка — намеси се Мег, преди Доминик да е успял да му отговори.

Двамата мъже я погледнаха изненадано, защото бяха доловили в гласа й необичайно рязка нотка. Тя продължи със същия хаплив тон.

— Баща ми… всъщност може би трябва да кажа „чичо ми“ или нещо друго — имам ли въобще кръвна връзка с него? — цял живот мисли как да ме използва. Защо Дънкан трябва да се извинява, задето е сторил същото?

Шотландецът се размърда смутено. Мег бе казала самата истина, но произнесена на глас, тази истина звучеше доста неприятно.

— Меги — каза той гальовно, — никога не бих позволил да ти се случи нещо лошо. Сигурен съм, че го знаеш.

— Затова ли беше решил да водиш битка, когато знаеше, че тя ще бъде в центъра на бойното поле? — саркастично попита Доминик.

— Моите хора бяха получили строги заповеди — отвърна троснато Дънкан. — Ако някой от тях бе докоснал Меги дори само с пръст, щеше да бъде мъртъв.

— А моите хора? На тях какво беше заповядал? — гневно попита Доминик. — Как щеше да им попречиш да обезглавят една вероломна жена в стремежа им да се доберат до моя убиец?

Дънкан пребледня като платно.

— Меги — запротестира той, като се обърна към нея, — нямаше да стане така. Аз щях да те предпазя!

— Защо? Смъртта щеше да е истинско облекчение за мен.

Минаха няколко мига, преди горчивите й слова да проникнат през гнева на мъжете и да достигнат до съзнанието им. И когато това стана, и двамата се вторачиха в Мег.

— Какво говориш, момиче?! — прошепна слисано Дънкан.

— Джон се опитва да ме използва като повод за война с норманците още откакто бях осемгодишна — отвърна Мег. — Ако беше успял, нямаше да понеса да живея с мисълта, че съм станала причина за страданията на моя народ. Щях да приема с радост острието, което щеше да сложи край на живота ми.

— Не може да говориш истината, Меги.

— Може. Това е самата истина.

Доминик не се съмняваше, че всяка нейна дума е напълно искрена. Беше видял как зелените пламъци на пролетта горят в очите й и бе почувствал как целият народ на Блакторн се уповава единствено на нея. Мисълта, че е излъгала надеждите им, че не е оправдала доверието им, със сигурност би я съсипала.

Поразен от думите й, Дънкан прокара ръка през тъмната си коса. Нямаше представа какво би могъл да каже. Когато видя колко е нещастен, Мег въздъхна и нежно докосна с пръсти ръката му.

— Вярвам ти, че не си искал да ми сториш зло — каза тя.

— Благодаря ти — промълви Дънкан с тих, измъчен глас. — Аз… — Той поклати глава и положи длан върху нейната. — Не искам да те загубя, Меги. Никога не съм възнамерявал да те изложа на опасност.

— Не те обвинявам — каза тя, като се усмихна. — Ти си мъж. И просто правиш това, което всички мъже правят от край време.

— И какво правят всички мъже от край време? — попита хладно Доминик, като отмести ръката й от ръката на шотландеца.

— Искат земя и синове — отговори тя.

Доминик сви рамене.

— Това е все едно да кажеш, че слънцето изгрява и залязва.

— Да.

Това „да“ кой знае защо не се понрави на Доминик. Не му харесваше да го поставят в една и съща категория с Джон — човекът, който бе разярил и църквата, и краля със стремежа си да предаде Блакторн на своя незаконен син.

— Има неща, които са под достойнството дори на амбициозните мъже — каза той.

— Нима? — възкликна Мег. — Назови поне едно от тях.

— Притъпи малко остротата на езика си, съпруго моя. Не съм я заслужил с нищо, освен с това, че пощадих мъжете, които се опитаха да ме убият.

Мег спусна клепки и скри очите си от ледения сив поглед на Доминик.

— Моите извинения, съпруже. Боя се, че съм малко разстроена заради събитията от днешния ден. Никога не бих те поставила на една нога с простосмъртните мъже.

— Твоите извинения са по-остри и от оскърбленията ти.

Дънкан се подсмихна под мустак, развеселен от размяната на остри реплики между младоженците. Устните на Мег също се разтеглиха в усмивка, която тя едва успя да сдържи.

— Извини ме — обърна се Дънкан към Доминик, — но ще те оставя да опознаваш младата си съпруга.

— Не — отвърна бързо Доминик.

Стреснат, Дънкан се обърна.

— Ще влезеш в салона заедно с нас — продължи Дънкан. — Искам всички да видят, че идваш по своя воля, без никой да притиска нож между бедрата ти.

Мег нададе слисано възклицание и впери поглед в Дънкан. Бузите му се обагриха в ярка червенина. Споменът явно бе твърде смущаващ за него.

— Хвани го под ръка — нареди Доминик на Мег. — И след това никога повече не го докосвай пред очите ми.

Трудно сдържаната ярост в гласа му накара Мег да се извърне рязко към него. Онова, което съзря в очите му, я вледени. Без да каже нищо, тя пъхна пръсти под свития лакът на Дънкан.

Тримата поеха мълчаливо към големия салон, където горяха буйни огньове. По стените бяха опънати пъстри драперии. Сребърни съдове и бокали сияеха по всяко кътче на дългите дървени маси. Саксонци и норманци бяха старателно разпръснати по седалките, наблюдавани от множество мъже, които стояха покрай стените заедно с прислугата. Но тези мъже не държаха в ръцете си подноси и кани, а заредени арбалети.

Присъствието им имаше пагубен ефект върху празненството.

Джон очакваше Мег и Доминик. С един немощен, но повелителен жест той ги повика на подиума, върху който бе издигната господарската маса. Три чинии от ковано злато блестяха върху нея. По знак на Джон един слуга се приближи до масата, за да налее вино в една украсена със скъпоценни камъни чаша.

— Тост за младоженците — каза Джон.

Въпреки очевидната си отпадналост, той смогна да извиси гласа си, за да го чуят всички в салона. Приглушените разговори стихнаха. Рицарите и техните дами се обърнаха към подиума.

— Ето го великият нормански лорд — извика Джон с глас, изпълнен с презрение. — Ето го глупакът, който се довери на крал Хенри и беше предаден от него.

От масите се чуха възклицания и напрегнат шепот. Доминик се усмихна студено.

— Ти знаеш много за предателството, след като цял живот си се занимавал с него. Кажи ми, моля те, как крал Хенри е предал своя Меч?

— Много просто, глупако. Твоят крал явно не те обича достатъчно, щом не ти е дал за жена някоя благородна норманка.

Доминик хвърли кос поглед към Мег. Устните й бяха пребледнели и свити. Рицарят хвана брадичката й с пръсти и обърна лицето й към своето.

— Да, моят крал ме обича повече — отчетливо произнесе той. — Даде ми за жена най-красивата девойка в своето кралство.

— И превърна живота ти в истински ад! — дрезгаво каза Джон.

— Ти си болен, старче. Кажи своя тост и ни остави да празнуваме.

Джон се изсмя. Налудничавата нотка, която звънна в този смях, накара Мег да трепне.

— Това и ще сторя — отвърна Джон. — Да пием за краля, който те мрази толкова много, че ти даде за жена дъщерята на една друидка.

— Леко бреме — сухо каза Доминик.

— Ха! Ти си глупав като камък. Това е най-тежкото проклятие, което може да застигне един мъж. Сега и ти като мен няма да имаш наследници.

Саркастичната усмивка на Доминик угасна.

— Какво искаш да кажеш? Нима дъщеря ти е ялова?

— Тя е друидска вещица — процеди през зъби Джон. — Ако я любиш, без да й доставиш наслада, няма да пожънеш плод.

Доминик сви рамене.

— Така казват за всички жени.

— Но за друидките това е самата истина!

Противно на волята си Доминик усети, че се поддава на смесицата от отчаяние, безумие и злобно ликуване, които блестяха в лешниковите очи на саксонеца.

— От незапомнени времена никоя друидка не е раждала син — каза Джон.

Доминик хвърли бърз поглед към Дънкан и Мег и разбра, че те приемат думите на Джон за чиста монета. Същото се отнасяше и за рицарите от крепостта. Те седяха безмълвно и наблюдаваха Доминик с нескрит интерес, питайки се какво ще направи съпругът на лейди Маргарет, когато осъзнае как е бил изигран.

— От бракове с друидки винаги са се раждали само дъщери, и то твърде рядко — продължи Джон.

— Ако това е вярно, защо толкова искаше да ожениш сина си за лейди Маргарет? — парира го Доминик.

— Това беше единственият начин да дам Блакторн на Дънкан. А и… — Гласът на Джон се прекърши.

Доминик мълчеше в очакване да продължи. Джон погледна крадешком към Мег и Дънкан.

— Двамата са много привързани един към друг — каза той след известно мълчание. — Винаги са били.

Това никак не се понрави на Доминик.

— Е, и? — попита рязко той.

— Имаше шанс да се роди наследник — отговори Джон. — А ако не, винаги има жени, готови да родят синове на един велик воин. По един или по друг начин моето семе щеше да наследи земите ми!

Очите на Доминик се присвиха до две ледени цепки. Неприятно бе да чуеш собствената си мечта от устата на човек, който те мрази толкова много.

— Само че — продължи Джон — никой не може да съблазни една вещица, защото в нея няма страст, а ако случайно има, тя винаги е към мъж, различен от съпруга й. Плодът, който узрява в утробата й, е женски и не пониква от семето на нейния съпруг!

Присъстващите в салона се размърдаха неспокойно и предпазливо извърнаха очи към Мег.

— Да, истина е — горчиво каза Джон. — Вещицата Маргарет не е плод от моето семе.

Той се обърна и вдигна треперещата си ръка към среброкосата жена, която го гледаше, застанала до подиума.

— Кажи на това норманско копеле какво го очаква. Кажи му!

Старата Гуин пристъпи на подиума с изненадваща за възрастта си грация. Сетне се обърна към Доминик, без дори да трепне от яростното изражение на лицето му.

— Джон казва истината — произнесе спокойно тя. — Господарката носеше дете от друг, когато се омъжи.

Не каза нищо повече.

— Кажи му! — извика Джон. — Кажи му какво ще стане, ако насили друидската вещица, за да има свое дете!

Гуин мълчеше.

— Старице — обърна се към нея Доминик, който полагаше неимоверни усилия да остане сдържан, — най-добре ще е да ми кажеш всичко.

— Ако от бързане да се сдобиете с наследници се опитате да заплодите Мег насила, полята и стадата ви ще погинат, а васалите ви ще бъдат покосени от болести и смърт — каза Гуин.

Лявата вежда не Доминик се изви недоверчиво.

— Ако сте достатъчно търпелив и опитен и й доставите голяма наслада в брачното ложе, може да бъдете дарен с дъщеря.

— Продължавай — подкани я Доминик, когато старицата млъкна отново.