Елизабет Лоуел - Най-силната магия

— Заболя ли те? — попита той.

— Не.

— Но ти трепна.

— Защото непрекъснато ме изненадваш — отвърна чистосърдечно Мег. — Никога не знам какво ще направиш в следващия миг.

На устните на Доминик трепна тържествуваща усмивка. Противник, който можеше да бъде изненадан лесно, лесно можеше да бъде и победен.

— Да не би да ти е било неприятно? — попита той.

Мег поклати глава и отново облиза бавно долната си устна.

— А твоят вкус е вкусът на Светите земи — каза тя.

— Така ли? — засмя се Доминик. — Какъв е той?

— Вкус на захаросан лимон.

— Това е просто вкусът на турския шекер.

— Моят шекер не беше толкова вкусен.

— Следващия път си вземи от онези, които са жълти като слънцето.

— Следващия път ти ще си до мен, за да го опиташ пръв.

— И после ти ще го вкусиш от моите устни — каза той.

Идеята стресна и едновременно с това заинтригува Мег.

Очите й се отвориха. В сумрачната, слабо осветена стая цветът им изглеждаше странно тъмен, почти черен. Колкото до Доминик, единственото, което се виждаше от него, бяха мощните му рамене и изсечената линия на челюстта му, очертани на фона на замиращия огън.

— Това не е ли… нередно? — попита колебливо тя.

Доминик понечи да подметне, че ухажването и ласките на Дънкан от Максуел трябва да са били доста недодялани, но се спря навреме. Последното, което искаше в момента, бе да разрошва перата, които толкова предпазливо и търпеливо бе успял да заглади. Не беше сигурен, че способността му да се контролира би издържала още веднъж на изпитанията, на които я бе подложило опитомяването на неговата непокорна съпруга.

По дяволите, изпитвам нечовешка болка! От хлапак не съм бил толкова възбуден!

— Не само, че е напълно редно — каза той, като предпазливо придърпа Мег към себе си, — а и носи огромно удоволствие.

— Наистина ли?

— Оближи устни.

Тя се подчини. Кръвта на Доминик, който не откъсваше поглед от нея, отново запулсира трескаво.

— Какво почувства? — попита той.

— Ами… — Мег сбърчи вежди, сетне си призна. — Нищо, честно казано. Устните ми бяха сухи, а сега станаха влажни.

Доминик се усмихна загадъчно и наведе глава към нея.

— А сега? — прошепна той и невероятно внимателно прокара език по ръба на устата й.

Намерението му бе да стори само това, но изненаданото й възклицание, неволното разтваряне на устните й и топлият й дъх бяха изкушение, на което много мъчно можеше да се устои.

Езикът му се плъзна в устата й по-нежно, отколкото му се искаше, и по-страстно, отколкото бе разумно на този ранен етап в прелъстяването на една толкова специална соколица.

В първия миг Мег остана слисана от неговата дързост. После обаче осъзна, че макар и неочаквана, тази нежна милувка всъщност е много приятна. Доминик имаше вкус на екзотични сладкиши, Примесен с нещо познато — с топлина и лек привкус на сол, — както и с някакъв богат аромат, който не можеше да определи. В стремежа й да опита още от този странен вкус езикът й отвърна на гальовната ласка на неговия език.

Доминик мушна пръсти в косата й, дръпна главата й назад и разтвори устата й, за да влезе дълбоко в нея. За миг Мег се вцепени от изненада, но много скоро страстният ритъм на целувката и неспирните движения на езика му я изпълниха с трепетна възбуда. Дълбоко у нея запламтя буен огън — огън, запален не от рязкото удряне на два кремъка, а от сладостното сплитане на два езика.

От гърдите на Доминик се изтръгна дрезгав стон. Копнееше да провре ръка под сребристата тъкан на роклята й и да почувства как меките й, заоблени гърди с втвърдяват, откликвайки на допира му. Но веригата от сребро и кристали бе прекалено стегната и нямаше начин да я свали, без да прекъсне целувката. А това Доминик за нищо на света не искаше да стори.

Ръката му изостави неподатливата друидска верига и подири долния ръб на роклята. Тук за щастие не срещна никакви пречки. Той повдигна ефирната, лека тъкан и плъзна длан по пламналата кожа на своята невяста.

Сетне започна да я гали със същото търпение, с което бе галил сокол — бавно, неотклонно, изкачвайки се все по-нагоре и по нагоре по краката й, без да откъсва жадния си поглед от тази копринена плът, която разпалваше диво желание в тялото му, в кръвта му, в костите му дори.

Тогава Доминик сведе глава и потърси устните й, за да ги обсипе с целувки, чийто ритъм следваше плавните, уверени движения на ръката му. Тръпки разтърсиха тялото на Мег, но този път това не бяха тръпки на страх, а на наслада и копнеж, родени от чувствените ласки на съпруга й, от огнените му целувки.

Колкото и да си повтаряше, че трябва да престане, че би трябвало вече да е престанал, че от прелъстител твърде бързо се превръща в прелъстен, Доминик не устоя на изкушението и си позволи една последна милувка нагоре по гладката извивка на прасеца й, по скритата зад коляното й гънка, по копринените й бедра.

Знаеше, че трябва да спре дотук, както бе сторил преди малко, но изкушението да продължи бе твърде силно. Когато стигна до мястото, където бедрата й се срещаха, той плъзна ръка между тях и обхвана най-нежната част от нейната плът, прокарвайки палец по пламтящите двери, които бранеха тайния проход към женската й сърцевина.

Шокирана от тази дръзка интимност, Мег изведнъж се вцепени и откъсна устни от неговите. Доминик обаче изобщо не забеляза това, защото бе обгърнат от знойната мъгла на желанието. По възбуденото му тяло пробягна ликуваща тръпка. От устните му се изтръгна дълбок, дрезгав стон на отчаян копнеж.

Прекалено е рано. Не бива.

Той с неохота се откъсна от вълшебния огън, до който едва се бе докоснал, и погледна своята неподозирано страстна съпруга.

Мег също го гледаше с огромните си зелени очи, в които все още гореше пламъкът на разбудената у нея страст. Устните й бяха зачервени, ярки, разтворени от удоволствие, примесено с шок. Гърдите й се надигаха задъхано.

Искаше му се в този момент Мег да е пак така в скута му, но без роклята, скриваща копнежа й да го приеме в себе си. Дори само мисълта за голото й, отмаляло от страст тяло го възбуждаше до болка. Той бавно започна да вдига сребристите дипли на роклята й, жаден да види как нежната й плът откликва на ласките му, как пламва и разцъфва от желание.

— Доминик…

— Аз съм ти съпруг — каза тихо Доминик. — Никога няма да свикнеш с това, че си моя съпруга, ако криеш тялото си и стискаш бедра, сякаш са челюсти на капан. Нима ти причиних болка?

— Н-не.

— Мислиш ли, че имам намерение да ти причиня болка?

— Не — прошепна тя.

— Тогава ми дай онова, което всеки друг съпруг на мое място просто би взел сам.

Мег бавно разтвори крака. Но не можеше да спре да трепери.

Сребристата тъкан отново започна да се плъзга бавно нагоре. Предвкусвайки своя триумф, Доминик се засмя гърлено, докато изпод сребърния облак на роклята пред възхитения му поглед се показваха постепенно изящният свод на стъпалото й, женствената извивка на прасеца, гънката на коляното, кадифените бедра и накрая триъгълникът от гъсти косми с огнен цвят.

Тя беше в ръцете му, всичко беше в ръцете му — и земята, и наследниците, и мечтаният живот — всичко онова, което му бе помогнало да съхрани разсъдъка си по време на жестоките кръстоносни войни.

— Проклятието на Джон няма да подейства — възкликна доволно той. — Ти все пак ще ми родиш синове.

Синове.

Макар с разума си Мег да знаеше, че е неин дълг да дари своя съпруг с наследници, стига да може да го стори, гордостта й се разбунтува срещу това, че Доминик я използваше единствено като оръдие за осъществяване на своите амбиции:

Беше почувствала как в душата й се разгаря красив, буен огън. Той бе изпитал само жестоката наслада на победителя, успял да я съблазни.

— Не!

Без да съзнава, Мег бе сграбчила сватбената си рокля и отчаяно се мъчеше да покрие краката си с фината тъкан.

— Не бъди стеснителна — каза Доминик, като се засмя тихичко. — Остави ме да се полюбувам на отмъщението на Джон, което лежи разтворено пред очите ми, набъбнало от страст, копнеещо да приеме моя меч в своите меки дълбини.

— Не бързай да се обявяваш за победител, преди да си преминал през портите на крепостта!

Ледената нотка в гласа й накара Доминик да вдигне поглед към очите й. Настъпи напрегнато, дълго мълчание, в което един мъж и неговата разярена съпруга се взираха упорито един в друг.

Така е по-добре. И без това не бива да се поддавам на изкушението, напомни си той. Още е рано. Не е възможно една толкова пламенна жена да е недокосвана от мъжка ръка.

Едно поне е сигурно — портата към нейната топла утроба не е била отваряна често. Щом е толкова здраво залостена…

По дяволите, би било неземен рай да прибера меча си в тази копринена ножница!

Необуздана жажда закипя в кръвта на Доминик, заплашвайки да го извади от контрол. Когато осъзна колко близо до ръба се намира, той се сепна и рязко пусна сребърната рокля, сякаш бе опарила пръстите му.

— Е, вече знаеш. — Гласът му бе по-скоро яростно ръмжене.

— Че искаш тялото ми само за да ти родя наследници? Да, мой студен нормански господарю, добре знам това!

Доминик впери поглед в изопнатото й от гняв лице и с неимоверно усилие на волята се сдържа да не разтвори отново бедрата й и да вземе онова, което тя очевидно бе готова да му даде.

— Не, моя огнена вещице — отвърна той. — Сега вече познаваш магията на истинската целувка.

— О, и каква е тази магия? — саркастично попита Мег. Ръката на Доминик се плъзна като змия под полите на роклята и, преодолявайки с лекота нейната съпротива.

— Ето каква — процеди през зъби той. — Това, което преди малко беше сухо, сега е влажно!