— Скоро ще разбере, че не си такава.

Маги се замисли върху забележката на Луиза и се изчерви.

— Не ме интересува какво мисли той. Аз ще си остана такава, каквато съм. Свободна…

— Бедна — напомни й Луиза. — Неомъжена. Беззащитна — продължи да изброява по-възрастната жена. — Магдалена, ти просто не мислиш с главата си. Без Кристофър Талбът нямаш никакво бъдеще.

— Ще танцувам в Сан Франциско и в Ню Йорк! Това е бъдеще!

— Това е детска мечта. Без пари и без име ще танцуваш от седем часа до среднощ в „Лейди Лак“, докато на мъжете представлението им омръзне и аз се принудя да им намеря някакво друго забавление. Какво ще правиш тогава? Ще се предадеш и ще станеш проститутка? Или ще имаш късмет да се омъжиш за някой миньор, който ще те вземе в колибата си в планината да переш мръсните му дрехи и да му народиш една дузина дечица?

Маги сведе очи. Луиза беше описала достатъчно красноречиво нейните собствени кошмари — тъмните мисли, които така я плашеха, че не смееше да ги признае.

— Магдалена, има причини, поради които не можеш да се върнеш към твоя предишен живот — напомни й Луиза.

— Да, знам това.

Луиза не спомена за Арнолд Стоун, но и двете разбираха, че той ги принуждава да поемат посоки, които изобщо не биха избрали, ако не беше случилото се през онази ужасна ноемврийска нощ.

— Май нямам голям избор — промълви Маги. Принудена беше да отдаде живота и сърцето си на студенокръвния англичанин, който разсъждаваше за нея единствено като за цената, която трябваше да плати, за да си възвърне земите на своя брат. Той ръководеше действията си с правила, които изземваха радостта от живота, и очакваше Маги да направи същото. Животът с този мъж обещаваше да бъде нещо като разходка на бос крак по килим от кактуси.

— Недей да гледаш на нещата така трагично, Маги. На Маркет Стрийт има много момичета, които с радост биха заели твоето място. Все пак господинът няма брадавици или лош дъх.

— Наистина няма. — За Маги май щеше да е по-лесно, ако ги имаше.

Само след седмица Маги се сбогува с Денвър. Душата й се разкъсваше от противоречиви чувства, докато Кристофър й подаваше ръка, за да се качи в частния вагон на Хорас Тейбър, с който той настоя да пътуват до Санта Фе. С изключение на три години, тя бе прекарала целия си живот в Денвър, който невинаги беше мил с нея, но проблемите и опасностите бяха стари и познати неприятели. Животът, който я очакваше в Ню Мексико, беше една неизвестност.

— Отлично! — обяви Кристофър, когато я последва във вагона. — Както изглежда, поне пътуването ни ще бъде удобно.

Питър помогна на Луиза да влезе, изкачи стълбичката след нея и хлъцна от изненада.

— Приятелчетата с мините знаят как да пътуват! Само не разказвай това на Роджър, Кристофър, защото малкият ти брат веднага ще пожелае и той да има такъв вагон.

Маги бавно се огледа, възхитена от обкръжаващия я лукс. Вагонът приличаше на екзотичните картини, които бе разглеждала в библиотеката в къщата на Четиринадесета улица. Имаше запаси от питиета, карти и книги. Плюшените тапицирани столове и кушетки можеха да превърнат й най-дългото пътуване в радост.

— Прилича на стая в Къщата е огледалата! — възкликна тя.

Три чифта вежди се вдигнаха учудено нагоре.

— Не съм ходила там, но съм чувала хората да разказват. Смята се, че това е най-великолепният публичен дом.

— Точно така — отбеляза Кристофър ехидно.

— Да, разбирам. Дамите не трябва дори да знаят за съществуването на такива места.

Погледът, с който Маги удостои Кристофър, беше по-скоро дяволит, а не извинителен. Преди седмица, когато спокойно бе съобщила, че е съгласна да му стане жена, се бе заклела, че няма да му позволи да я държи в страх. Ако желаеше земята й, той трябваше да вземе Маги такава, каквато е. Нямаше изход от капана, в който бе попаднала, така че реши поне да се възползва възможно най-добре от ситуацията.

— Вие, английските джентълмени, навярно умеете много добре да пазите тайна от изтънчените си съпруги, за да не познават истинския свят — отбеляза Маги.

— Както виждам, това няма да е проблем за вашия брак — отбеляза Питър.

Кристофър го изгледа гневно. Маги се засмя. Колкото повече опознаваше Питър Скарбъроу, толкова повече го харесваше.

Кристофър беше мълчалив по време на еднодневното пътуване, макар че от време на време Маги го улавяше да я поглежда замислено, което беше в противоречие с подчертаното му безразличие към нея. През последната седмица двамата направо се състезаваха кой от тях ще изглежда по-недостижим. През последните няколко дни играеха ролята на щастливи годеници на обществени места. След като годежът им бе официално обявен и плановете им да отпътуват бяха разгласени, поканите направо заваляха върху тях. Маги се държеше възможно най-изтънчено, а Кристофър се правеше на галантен и загрижен рицар.

Но когато оставаха сами, между тях се възцаряваше тишина. Маги откри определена радост в това да поставя на пътя на Кристофър малки предизвикателства. Появяваше се боса в салона или ходеше в старите си дрехи из къщата. Той, от своя страна, не пропускаше да й напомни за дяволската им уговорка. Безмълвното му преценяване на всяка страна на обноските и поведението й я дразнеше й той добре знаеше това.

За нейно успокоение, нямаше повече целувки, нито балове, на които се изисква двамата да танцуват заедно.

Що се отнася до различните страни на нейния нов живот, Маги се страхуваше най-много от мъжкото привличане на Кристофър. След бала го наблюдаваше внимателно в продължение на цяла седмица. Изучаваше силните страни и слабостите му като индианец — беглец, който следи преследващата го кавалерия. Ревнуваше спокойните усмивки, които той отправяше към Луиза, и се учудваше на учтивото му отношение към прислугата.

Движеха се все на юг. Отдясно се издигаха планини, а отляво равнините се разстилаха като бежови и кафяви килими. С времето песента на колелетата стана приспивна. Маги се прозя и остави книгата „Бен Хур“, която четеше за втори път.

— Неясна ли е книгата? — Луиза, която бе прекарала по-голямата част от пътуването в разговори с Питър Скарбъроу, седна до Маги на покритото с дамаска канапе.

— Какво? — Маги не я бе разбрала.

— На челото ти се е появила бръчка от мислене. Книгата ли тълкуваш?

Маги направи гримаса.

— Не чета. Мислех си за… — Погледна към Кристофър, който бе забил нос във вестника. — … мъжете.

— За кой мъж по-специално?

— Според мен всички са еднакво досадни.

— Хъм.

— Станала си голяма приятелка с господин Скарбъроу.

— Така ли? — Луиза се усмихна сдържано.

Маги знаеше, че не бива да продължава с въпросите. Когато стиснеше устни по този начин, Луиза нямаше да каже нито дума дори индианци да изтръгнеха ноктите й.

— Радвам се, че идваш с нас — каза Маги на приятелката си. — Щях да се чувствам самотна без теб.

Луиза се усмихна.

— Не вярвам, че ще останеш още дълго самотна, мила. Нали скоро ще бъдеш младоженка!

Маги изсумтя презрително.

— Той ще дойде при теб — увери я Луиза, сочейки с очи Кристофър. — Ти просто го изплаши, като му каза „да“. Мъжете обикновено се държат като магарета, когато са уплашени.

— Аз ли съм го уплашила? Всичко това е негова идея, както ти е известно.

— Има още много неща да научиш за мъжете, Магдалена.

Маги се намръщи.

— Знам достатъчно много за мъжете. Не съм сигурна дали бих искала да узная още нещо.

— Съвсем не знаеш всичко за мъжете, глупаво момиче! Но не се бой, щом се омъжиш, ще се научиш. Както всички жени.

Песента на колелетата изведнъж прозвуча като подигравателен смях. Маги по-скоро усети, а не видя как Кристофър надникна над вестника си и я погледна със загадъчен интерес. Тя въздъхна и си каза, че животът става все по-сложен с всеки изминат ден.

Пета глава

Санта Фе се оказа много по-различен от очакванията на Маги. За разлика от Денвър, който беше нов и все още недооформен, Санта Фе имаше зад гърба си почти три столетия история. Разположен във висока котловина, оградена от разработени поля, покрити с борови гори, планини и високата пустиня, този град беше предмет на спор между достопочтеното старо и крещящото ново.

Четиримата наеха карета от гарата и докато пътуваха, Маги се възхищаваше на устремното ново и на затрогващата традиция. Старата капела „Св. Мигел“ съжителстваше с новата катедрала „Св. Франсис“, която, на свой ред, бе построена върху старата испанска църква „Ла Парока“. Губернаторската резиденция, непретенциозна едноетажна сграда, беше приютявала управниците на Ню Мексико от началото на седемнадесети век, а канторите, магазините и хотелите по „Плаца“ изглеждаха така, сякаш се намираха там от времето, когато страната е била завладяна от испанците. Навсякъде из града големи викториански къщи и търговски сгради никнеха безцеремонно сред внушителната испанска архитектура. Наименованията на много от фирмите също бяха доказателство за това, че като много други сравнително нови градове в. Америка Санта Фе представлява конгломерат от различни култури. Английските, немските, еврейските и американските наименования по табелите бяха почти толкова, колкото испанските и макар че най-влиятелната църква в града беше католическата катедрала „Св. Франсис“, епископалната, методистката, баптистката и презвитерианската също бяха добре представени.

Кристофър даде указания на файтонджията как да стигнат до една широко разгъната жилищна сграда на изток от търговската част на града. Къщата беше построена на върха на покрит с хвойни хълм, който се спускаше към реката Санта Фе и имаше великолепен изглед към планините на север и изток и към високата пустиня на юг и на запад. Маги още в първия миг беше очарована от трите керамични камбанки, който висяха от покрива на верандата и звъняха нежно при всеки полъх на вятъра. Кристофър наблюдаваше как тя докосва с пръст една от тях, при което се разнесе ясен звън.

— Прави ги един човек, който живее нагоре по пътя — обясни Кристофър и се запита как е възможно да изпитва удоволствие от детинската й радост.

Маги се стресна, когато масивната дъбова врата се отвори и снажна мексиканка с посивели коси направи почтителен реверанс.

— О, здравейте! — Маги поздрави икономката прекалено фамилиарно. — Събудихме ли ви? Извинете.

Кристофър сподави усмивката си.

— Буенос ночес2, сеньорита. — Икономката, добре обучена домашна прислужница, която бе служила във висшите класи почти през целия си живот, се обърна към Маги със съответстваща резервираност. — Ние очаквахме вашето пристигане, не сме си лягали.

— Буенос ночес, Изабел. — Британският акцент на Кристофър се смесваше странно с испанския.

— Сеньор! — Тя отново направи реверанс. — Получихме писмото, с което ни съобщавате, че пристигате тази вечер. Хуан е готов да сервира вечерята, щом пожелаете.

— Благодаря ви, Изабел. Педро тук ли е?

— Да, в кухнята.

— Моля, кажете му да внесе куфарите ни от каретата.

— Да, сеньор. — Изабел погледна с любопитство новата си господарка, кимна и отиде да изпълни нареждането.

Маги пристъпи в просторната стая, която служеше едновременно за вестибюл и салон. Бавно се завъртя, за да я разгледа. Чисто бели стени и черно дърво. Единствено огромните прозорци, затворени с капаци за през нощта, нарушаваха строгата линия. На светлината на газената лампа лъснатият под блестеше в оголените пространства между килимите и рогозките.

— В това крило има четири стаи — обясни Кристофър. — Тази стая, библиотека, трапезария и стая за закуска. От другата страна на вътрешния двор има четири спални.

— Май няма много мебели — отбеляза Питър.

— Спалните са обзаведени, макар и спартански. Помислих си, че Маги може би ще пожелае да подреди къщата по свой вкус. Смятам да я купя. Ще ние необходимо място, което да бъде по-близко до цивилизацията от ранчото.

— Аз ще трябва да я обзаведа по моя вкус?! — Маги изглеждаше като дете, което току-що е получило подарък. Очите й грееха. — Но аз не притежавам вкус! Единственото обзавеждане, което съм правила, беше да си да си избера легло в склада, в който спях.

Кристофър беше прекалено изкушен да се усмихне на нахалството на малката хитруша.

— Сигурен съм, че притежавате някакъв вкус, Маги. Просто досега не сте го открили. Госпожа Гутиерез ще ви помогне да го направите.

— А вие имате ли достатъчно пари? Казахте, че семейството ви е в затруднено положение.

— Убеден съм, че имаме достатъчно пари, за да обзаведем малка къща като тази.

— Казвате, че тази къща е малка?! — Маги се завъртя с широко разперени ръце.

— Достатъчно малка е.

Кристофър гледаше как Маги тича от прозорец на прозорец. На първия разтвори капаците и вдъхна хладния въздух, като се възхити гласно на свежия полъх от реката. На втория се спря, за да погледа навън и да се усмихне на луната.