— Онази врата — показа й той — води към вътрешен двор, който местните хора наричат липито. Къщата е построена около него. Крилото със спалните е от другата му страна.

Маги отвори вратата и възкликна от удоволствие при вида на малкия фонтан, дърветата и храстите в неголемия вътрешен двор. След това се обърна към салона и го измери с поглед. Кристофър си представи как умът й кипи от идеи как да изхарчи парите му за килимчета, висулки по стените, маси, столове и кушетки. Горещо се надяваше, че когато тя приключи, къщата няма да заприлича на бордей. Но всъщност това нямаше значение за него, утеши се Кристофър. Маги щеше да живее в къщата много по-дълго от него, така че важното беше тя да се чувства удобно в нея. Щом веднъж нещата тръгнеха гладко и той се върнеше в Англия, нямаше да е необходимо повече, да се безпокои за маниерите, вкусовете и нахалството на Маги, както и за фамилиарното й отношение с прислугата.

Кристофър изпита известно съжаление и това го изненада. Задачата му щеше да бъде много по-лесна, ако Маги се бе оказала неприятна, грозна или дори посредствена хубавица. Кристофър намираше красивите жени за отегчителни. Те мислеха твърде много за външния си вид й прекалено малко за света около тях.

Но Маги Монтоя не приличаше на нито една от жените, които той познаваше. Въпреки синята й кръв, в нея нямаше фалшива изтънченост. Беше дяволски непредсказуема, ексцентрична, понякога груба, често с лоши маниери и явно небрежна към вида и облеклото си. Привлекателна по начини, които варираха от дяволитост до открита сексапилност — в зависимост от настроението й. Аристократичните й предци я бяха белязали с хубави черти, удивителна интелигентност и гордост, която направо не се побираше в границите на разумното.

Вечеряха набързо в кухнята — единственото помещение, в което имаше маса. Въпреки лукса в частния вагон, пътуването от Денвър до Санта Фе се оказа изморително. Бяха тръгнали рано сутринта и пристигнаха късно вечерта. Четиримата хапнаха студено телешко, сирене и зеленчуци почти без да разговарят. Кристофър отпрати Изабел и Хуан да си легнат веднага след като сервираха храната.

След вечеря той показа на Маги и Луиза спалнята — обзаведена в неговия собствен спартански стил, — която двете жени щяха да споделят до венчавката след една седмица. За Питър имаше стая в противоположния край на крилото със спалните, а в името на благоприличието Кристофър щеше да живее до венчавката в хотел „Ексчейндж“. Той не желаеше някой в Санта Фе да се усъмни в коректността на намеренията му. Дори най-малката сянка върху честта на Магдалена можеше да навреди на благосклонното отношение към иска за нейната поземлена собственост. Предвид това, след като показа на Маги спалнята й, Кристофър учтиво я помоли да поговорят насаме в салона.

— Защо ще отседнете в хотел? — попита го тя с неподходяща за дама директност.

— Да живея тук преди венчавката ще бъде крайно неблагоприлично.

— Питър ще живее тук.

— Питър няма да се жени. Освен това той ще спи в противоположния край на къщата.

— Вие можете да спите при него.

— Маги, благоприличието изисква да спя на друго място и това е всичко. След венчавката с вас ще се нанесем в голямата спалня й всичко ще бъде благопристойно.

— Ще бъдем благоприлични във всяко отношение!

Въпреки дяволитата й усмивка, Маги му се стори малко притеснена от факта, че двамата ще спят в едно легло. Кой знае какви грубости е трябвало да изтърпи в предишния си ужасен живот, каза си Кристофър. Но колкото и да бе странно, усети, че изпитва съжаление към нея.

Бих искал да поговоря с вас точно за благоприличието, Маги.

Тя въздъхна.

— Моля да ме изтърпите за малко. Вече съм изоставил всякаква надежда, че ще се научите да се държите като дама, отгледана в добро общество. Беше неблагоразумие от моя страна да очаквам това от вас.

— Аз мога да се правя на дама не по-зле от всяка друга!

— Няма съмнение. Вие сте талантлива артистка. Но не ви е присърце да бъдете дама, нали?

Маги сви рамене.

— Според мен е глупаво по цял ден да се разнасям в модни корсети и турнюри и да лицемеря. Както и да водя светски разговори и да се преструвам, че само защото съм дама, не знам неща, които са ясни за всеки човек с очи и уши… Но вие не се безпокойте! Аз ще направя каквото се иска от мен.

— Не се съмнявам, че ще се опитате да го сторите, Маги. Онова, което бих искал да запомните, е, че до момента, в който, бъде разрешен вашият иск, трябва да положите всички усилия, за да живеете така, както изисква името на вашето семейство. Искаме никой да не се усъмни в това, че вие сте истинска внучка на Рамон Батиста де Монтоя.

— Аз не се срамувам от себе си. — Лицето на Маги придоби замислен вид. Тревожна бръчка раздели веждите й и припомни на Кристофър за първия ден, в който я срещна. Беше я примамил да се спазарят с обещанието, че кръчмарската танцьорка от „Лейди Лак“ ще си отиде завинаги и никой няма да знае, че жената, която той ще отведе в Ню Мексико, някога е вирила крака в денвърски бар.

— Не става въпрос да се срамувате — отвърна той, като се опитваше да успокои тревогите й. — Играем много опасна игра, Маги, и не бихме искали да дадем каквото и да било преимущество на противниковата страна.

— Каква противникова страна?

— Сигурен съм, че Харли ще направи всичко възможно, за да запази земята, която взе от брат ми.

Тя мълчеше.

— Аз ще разглася, че след смъртта на вашата майка сте живели при приятели в Денвър. Това не е самата истина, но е много близко до нея.

— А Луиза?

— Далечна братовчедка, която е ваша компаньонка.

Лукава усмивка за миг озари лицето на Маги и не остави дори сянка от притеснение.

— Знаете ли, Кристофър, въпреки всички ваши приказки за чест, морал и прочие, вие сте същият като мен.

Тонът й беше по-скоро похвален, а не осъдителен. Все така усмихната, тя се обърна и тръгна към вратата с валсова стъпка, като си тананикаше тихичко.

Кристофър я изпрати с недоумяващ поглед.



Венчавката щеше да се състои на шестнадесети април в Епископалната църква. Маги почти нямаше време да мисли за предстоящото събитие. Трябваше да избере венчална рокля, след което следваше проба, проба и пак проба. Трябваше да обзавежда къщата, а това означаваше ходене по магазините, избиране по каталог на столове, маси, кушетки, бюфети, пердета, килими и картини. Кристофър с готовност одобряваше всичко, което тя пожелаеше да купи. Отначало Маги беше поласкана от факта, че той й се доверява, но скоро й стана ясно, че това изобщо не го интересува. Светлата слънчева къща с огромни прозорци, уютният вътрешен двор и скалистите, покрити с хвойна околности, които се спускаха към река Санта Фе, никога нямаше да се превърнат в дом за Кристофър. Неговият дом беше Англия — място, претъпкано с красиви замъци и благородни дами и господа с добри обноски.

Два дни преди венчавката губернаторът на територия Ню Мексико даде прием в чест на сина на английския херцог и бъдещата му съпруга в губернаторската резиденция. Тя беше достоен пример за смесването на различните култури в Санта Фе. Построена от испанските завоеватели в началото на седемнадесети век, нейната обикновена фасада беше осъвременена с портик, чиято гордост бяха обърнатите колони и балюстрадата във викториански стил.

— Този път не си събувайте обувките! — предупреди Кристофър своята годеница, когато каретата, купена от него предния ден, спря на „Плаца“ и те слязоха.

При спомена за бала на Тейбър в Денвър Маги изпита страх, че и тази вечер почтените матрони от доброто общество ще се втурнат да ласкаят Кристофър, а нея ще гледат като дивачка.

— Не се тревожете, Ваша светлост. Тази вечер е твърде студено, за да ходя боса.

— Надявам се също така, че няма да се търкаляте по тревата!

Тя долови в гласа му остра нотка, която я накара да се запита дали и той не изпитва неудобство, когато мисли за това как я бе целунал боса на тревата.

— Впрочем, тъй като след два дни ще се оженим, би трябвало да започнете да ме наричате по име.

— Да, Ваша премогъща светлост!

— Маги!

— Да… Кристофър. — Беше й приятно, че успява да го извади от равновесие поне за малко. Когато това се случеше, той не изглеждаше толкова страшен. — Всички дами ви ласкаят заради титлата. Помислих си, че и аз трябва да правя същото.

— Дръж се прилично, хитрушо!

Губернатор Лайънъл Шелдън ги посрещна лично. Сърдечно се здрависа с тях и пренебрегна всякакви формалности.

— Кристофър, радвам се, че сте сред нас. Толкова много хора искат да ви видят! — Той се обърна към Маги с любопитство. — А това навярно е наградата, която от толкова дълго време криете! Госпожице Монтоя, наистина ми е много приятно да се запозная с вас. Какъв срам — сред нас да се появи такава прекрасна дама и някакъв чужденец веднага да я отвлече.

Трапчинките на Маги засияха в усмивка.

— Вие ме ласкаете, Ваше превъзходителство.

— В никакъв случай! Маги, нали така ви казват? Мога ли да ви наричам Маги?

— Всъщност името ми е Магдалена. Но ще ми бъде приятно, ако ме наричате Маги!

— Ще я открадна за малко от вас, Кристофър. Тук има един господин, който е познавал дядото на Маги, и аз бих желал да я представя. А също така — очите на губернатора блеснаха закачливо — поне една дузина дами очакват с нетърпение да се запознаят с истински английски лорд.

— Моля, вземете я! Много скоро ще имам пълен монопол над нея.

— Такъв е животът. Ще се грижа за нея, обещавам ви! — Губернаторът пое ръката на Маги. — Насам, драга моя! Какъв срам — да живеете в Денвър през всички тези години, без да знаете за семейните ви владения. Ако бяхте в Санта Фе…

Губернаторът отведе Маги и гласът му се изгуби в глъчката.

— Лорд Кристофър, радваме се да ви видим отново в Ню Мексико!

Кристофър се огледа. Госпожа Мануел Кориегас, известна знатна дама в Санта Фе, с която се бе запознал по време на предишното си посещение, беше застанала точно зад него. Усмихваше му се блажено. До нея стоеше дама на средна възраст с прибрани нагоре коси.

— Да ви представя госпожица Консуело Чавез, Ваша светлост. Фамилията Чавез живее в Санта Фе от времето преди революцията през хиляда шестстотин и осемдесета година.

Кристофър се наведе над ръката на дамата.

— Щастлив съм да се запозная с вас, госпожице Чавез. Ако изобщо успея да откъсна годеницата си от губернатора, сигурен съм, че и тя ще пожелае да се запознае с вас. Магдалена също има семейна история, която се простира далеч в миналото на тази страна.

С крайчеца на окото си Кристофър следваше пътя на Магдалена сред поканените, докато самият той разговаряше с госпожа Кориегас, госпожица Чавез и всички други, които се тълпяха наоколо, за да се запознаят с истински английски лорд. Маги беше изключително чаровна, забеляза той с удоволствие. Луиза беше укротила черната коса на момичето, прибирайки я на върха на главата й, откъдето цял водопад от грижливо сресани къдрици се спускаше грациозно. Дамите от тълпата изглеждаха готови да притиснат към гърдите си малката кокетка като своя дъщеря, а мъжете… хъм, в усмивките, който й отправяха, нямаше нищо бащинско. Кристофър си призна, че изпитва ревност. Ако семейство Талбът можеше да види Маги в този миг, то щеше да си помисли, че Кристофър, освен че е възвърнал земята на Стивън, се е сдобил и с идеална съпруга. Но роднините му нямаше дори да подозират какво малко чудовище се криеше зад приятната външност.

В другия край на стаята Маги също беше изненадана, че приемът й харесва. Обществото в Санта Фе, въпреки древното си наследство, беше по-дружелюбно от самозваните аристократи в Денвър. Маги се запозна с мъже и жени, потомци на първите испански колонизатори. Сред тях имаше немски търговци, банкери от Изтока, скотовъдци, пристигнали наскоро от Тексас, и един приятен посредник, който с гордост заяви, че е евреин. Никой не се взираше неодобрително в нея, защото не принадлежала на неговия изключителен клан. Дамите бяха мили и доброжелателно настроени. Господата се отнасяха към нея с галантност, която не можеше да прикрие възхищението им. Караха я да се чувства привлекателна и женствена по начин, много по-различен от онзи, с който беше свикнала сред похотливите посетители на „Лейди Лак“.

— Забавляваш ли се, скъпа моя? — Гласът на Кристофър се намеси в паузата на разговора, който тя водеше с един помощник в канцеларията на губернатора.

Маги дари Кристофър с триумфираща усмивка. Надяваше се той да е забелязал, че хората тук се отнасят към нея с уважение.

— Забавлявам се страхотно, благодаря. — Ако не познаваше добре Кристофър, можеше да си помисли, че блясъкът в очите му се дължи на ревност.

— Отлично!

— Познаваш ли господин Макоски от канцеларията на губернатора?

— Не съм имал удоволствието.

Когато двамата мъже се здрависаха, Маги забеляза, че усмивката на господин Макоски сякаш избледня. Каменното изражение на Кристофър навярно имаше някакво отношение към неудобството, което младият човек изпитваше. Към него трябваше да се прибави и собственически прехвърлената ръка на англичанина през кръста й. Маги едва не подскочи, когато я усети върху себе си. Може би Кристофър не беше толкова безразличен към нея, помисли си тя.