— А, ето го и господин Андерсън! — възкликна Макоски, доволен, че може да отвлече вниманието им. — Той е от канцеларията на главния инспектор.

— Значи отново сте сред нас, Ваша светлост! — Андерсън поздрави Кристофър. — А това може би е госпожица Монтоя?

— Запознайте се е моята годеница, Магдалена Тереза Мария Монтоя.

— Приятно ми е, госпожице Монтоя. Чудесно е, че старата фамилия Монтоя е представена от такава прекрасна дама.

Маги едва успя да се сдържи да не се усмихне победоносно на Кристофър.

— Ваша светлост, хъммм… питам се дали бихте ми обяснили нещо, което ми направи впечатление миналата седмица.

— Стига да мога.

— Преди няколко месеца с вас разговаряхме за това, че единствените хора, които понастоящем обработват част от земята на дарението Монтоя, са семейство Харли — Теодор и неговият син Тод. Но известно ли ви е, че преди време в ранчото, което сега е собственост на Харли, живееше ваш съотечественик?

— Да, известно ми е.

Сърцето на Маги се сви. Планът им беше разкрит! Обществото на Санта Фе щеше да ги изхвърли от Ню Мексико.

— По някакво стечение на обстоятелствата бившият притежател на ранчото се казваше Стивън Талбът. Преди една година той прехвърли правото за ползване на Харли и след това изчезна.

Лицето на Кристофър застина в строга маска. Маги усети как ръката му се стяга около кръста й.

— Стивън Талбът се самоуби, след като загуби тази земя на покер срещу Теодор Харли. Той беше мой по-малък брат.

Андерсън кимна, сякаш признанието на Кристофър потвърждаваше нещо, което отдавна бе подозирал.

— Моите съболезнования, Ваша светлост. Не можех да не се запитам защо един англичанин чужденец в тази страна, изразходва толкова време и усилия, за да открие наследницата на това дарение.

— Семейство Талбът не може да си позволи да остави без отговор такова поражение. Но мотивите за моето разследване не оспорват ни най-малко легитимността на иска от страна на госпожица Монтоя.

— О, аз не виждам никаква причина да оспорвам дали госпожица Монтоя е точно това, което вие и вашата значителна по обем документация твърдите.

Маги въздъхна с облекчение. Не можеше да повярва, че Кристофър е толкова откровен за своята двуличност.

— Всъщност трябва да ви поздравя, господине, че сте намерили такъв хитър начин да си възвърнете онова, което вашият брат е загубил. Малцина са онези, които биха изпитали съжаление към семейство Харли. Тод не е лош човек, предполагам, но мнението на хората за Теодор е ужасно. Дарението Монтоя е една от най-хубавите земи за паша на територията. На другите скотовъдци не им е приятно да виждат как тя се прахосва от човек, който предпочита да пълни дома си с лукс пред това да се грижи за добитъка.

Маги слушаше разговора с растящо удивление. Магдалена Монтоя се бе превърнала в поземлено дарение на два крака Андерсън смяташе, че единствената причина Кристофър да се ожени за нея е ценната земя. Годеникът й не отрече това дори от благоприличие. А което беше още по-лошо — Андерсън, изглежда, се възхищаваше на англичанина за неговия дяволски план.

За свое огромно огорчение, Маги забеляза, че разговорът се слуша от голям брой хора. Изведнъж й се стори, че жените, които преди това я оглеждаха завистливо, сега й съчувстваха. А мъжете — дявол да ги вземе с техните бакалски души! — закимаха одобрително, когато Кристофър призна без никакви заобикалки, че женитбата му не е нищо друго, освен средство да се сдобие със земя. Той можеше да е откровен пред нея за мотивите си, но как смееше да ги споделя с тези хора, които доскоро смятаха, че тя заслужава известно уважение заради самата себе си.

— Кристофър — презрително каза тя, — имам ужасно главоболие. Бих искала да си тръгна.

Той сбърчи чело и я изгледа с мълчалив упрек. Тя присви очи.

— Ако не си тръгнем, ще ми стане много зле.

— В такъв случай — отвърна той студено — ще трябва да се сбогуваме с домакините. Извинете ни, моля. — Стисна ръката й като в менгеме. Докато търсеха губернатора и съпругата му сред гостите, на Маги й се струваше, че всички очи са вторачени в нея. Всички съжаляваха бедното девойче, което беше човешката равностойност на парче земя в Ню Мексико.

Нощта беше черна като душата на дявола и напълно отговаряше на настроението на Маги. Бяха изминали повече от двадесет и четири часа, откакто лорд Талбът разкри пред обществото в Санта Фе, че младоженката е цената, която той трябва да плати, за да се сдобие с едно парче земя. Гневът и унижението на Маги не намаляваха. През целия ден беше сърдита и не излезе от стаята си.

Взря се в овалното огледало до гардероба. Никога не бе мислила много за външността си. Запита се какво в нея е толкова непривлекателно, че лорд Кристофър Талбът — а както изглежда, и всички, с които се бе запознала — смяташе притежанието на земята за най-доброто й качество. Тя се загледа в тъмните би влажни очи, за които винаги бе мислила, че са доста хубави. Устата й беше твърде широка наистина. Вирнатият нос придаваше на лицето й дяволито изражение. Буйната къдрава коса стърчеше безнадеждно, освен в случаите, когато Луиза се заемаше с нея. Но като цяло от врата нагоре тя не беше чак толкова непривлекателна. Бе виждала много по-грозни жени от себе си.

Маги огледа фигурата си в огледалото, завъртя се, за да се види и отзад, след това застана отново с лице към него. Бе понапълняла, откакто бе започнала да се хранило три пъти на ден, и фигурата й не беше в никакъв случай лоша. Набраната пола подчертаваше тънкия й кръст и движението на бедрата й. Свободната памучна блуза падаше грациозно на гърдите й. Не беше надарена като някои от известните проститутки на Маркет Стрийт, но всеки мъж щеше да забележи още в първия миг, че е жена.

Какво се иска от една жена, за да бъде ценена заради самата себе си, питаше се Маги. Тази мисъл предизвика у нея неочаквано болезнен копнеж. Нима имаше друга причина, освен гордостта, която я караше да желае Кристофър Талбът да я поиска заради самата нея?!

— Няма да се примиря с това! — заяви тя. — Идеята не беше добра от самото начало. Трябваше да си остана в Денвър и да опитам късмета си.

Измъкна пътническата си торба изпод леглото, отвори чекмеджетата на скрина и започна да тъпче в нея ризи, гащи, чорапи и корсети.

„А какво ще стане с Луиза?“ — попита един глас в нея.

Маги отвори гардероба й започна да вади роклите.

„Какво ще стане с Луиза?“ — настояваше гласът.

Образът на Луиза с ръжен в ръка изплува в съзнанието й. В Денвър приятелката й щеше да бъде в много по-голяма опасност, отколкото тя самата.

— Добре де, дяволите да го вземат! — възкликна Маги, след което отвори торбата, изсипа бельото на кревата и върна роклите в гардероба. Тъмната нощ сякаш я пронизваше през отворения прозорец и й се подиграваше. „Погледни насам! — казваше й тя. — Бъдещето ти е черно и празно като това, което виждаш.“

Сякаш в отговор на тъмнината девойката се приближи към прозореца и облегна ръце на перваза. Нощната бездна бе погълнала хълмовете, дърветата и реката. Маги не виждаше нищо друго, освен тъмнина и отчаяние.

— Луиза може да остане в Санта Фе — каза тя към небето. — На нея ще й бъде добре тук.

Луиза нямаше да се омъжва за човек, който се интересува само от едно парче земя. Това беше проблемът, призна си Маги засрамена. Кристофър Талбът беше пленил глупавото й сърце, което не бе успяла да опази. Ако се омъжеше за него, нямаше да е в състояние да се съпротивлява на магията му. Щеше да подчини любовта си на човек, който не я желае.

— Тръгвам си — заяви Маги пред тъмното небе. — Не искам да бъда вързана за мъж, които си мисли, че съм поземлено дарение. Аз съм жена! Имам таланти, които Кристофър Талбът дори не може да си представи. Без него ще съм по-добре… Луиза ще ме разбере.

Маги натъпка отново бельото си в торбата, извади още една чанта изпод леглото и сложи в нея три рокли, които внимателно отбра от гардероба си.

„Ти бягаш!“ — обвини я вътрешният глас.

Тя закопча пелерината си, грабна торбите и духна лампата, преди да тръгне към вратата.

„Не бягам — обясни тя. — Но не искам да претърпя и други загуби.“

Стълбището беше тъмно. Маги слезе на пръсти. Часовникът, който тя, и Луиза бяха купили за полицата над камината, удари дванадесет. Всички бяха в леглата си, събираха сили за предстоящата голяма венчавка.

Маги остави торбите до, входната врата и се промъкна в библиотеката. Много лекичко отвори най-горното чекмедже, в което бяха парите за домакинството. Взе двадесет долара, като си каза, че ще ги върне на Кристофър, когато се установи някъде и си намери работа.

„Страхливка“ — обвиняваше я тъмнината.

— Не съм страхливка! — прошепна тя вбесена. — Не се боя от Кристофър Талбът. Просто не желая да се омъжа за този глупак!

„Никога досега не си бягала от нищо“ — продължаваше да настоява гласът.

— Защото не съм познавала Кристофър Талбът — заяви тя.

„Хлапачка!“

Това беше прекалено! Никой никога не я бе наричал така.

— Не съм хлапачка! — изръмжа тя и тръгна към торбите на входа. — Аз съм само… — Погледът й спря върху багажа. Бе обещала да се омъжи за Кристофър Талбът и всеки знатен човек в Санта Фе щеше да отиде сутринта в Епископалната църква, за да види как синът на английския херцог се жени за наследница на петстотин хиляди акра земя в Ню Мексико. Беше обещала… А ето че бягаше. — Хлапачка съм — призна си тя, седна върху торбите и унило облегна брадичка върху дланите си.

„Можеш да го биеш на собствената му игра — предложи й гласът от тъмнината. — Човек, който не признава, че има чувства, често оставя сърцето си незащитено.“

Какво сладко отмъщение за унижението, което й бе причинил! Сърцето му ще бъде безнадеждно завладяно от нейния чар, а тя ще разгласи надлъж и нашир, че се е омъжила за него само за да си вземе земята.

„Маги, ти можеш да го накараш да те обикне! — повтаряше гласът в главата й. — Дори ще му направиш услуга!“

Маги взе торбите и се качи на пръсти по стълбите. Утре е моята венчавка, началото на едно предизвикателство, каза си тя. Кристофър Талбът не знаеше какво го очаква.

Шеста глава

Утрото не беше най-подходящо за венчавка. През нощта в долината бе нахлул студен вятър, който бе донесъл облаци. Те обгръщаха планините и висяха като студена влажна пелена над града.

— Боя се, че до довечера ще завали. — Питър гледаше през прозореца застрашително навъсеното небе.

— Сняг през април? — Кристофър поклати глава. — Тази страна е непредсказуема като хората, които живеят в нея. Би ли нагласил вратовръзката ми, Питър? Тук няма огледало и не мога да се видя.

Бяха дошли в църквата по-рано, за да проверят дали всичко е готово за венчавката. Свещеникът им предложи да използват неговата стая, за да се преоблекат в официалните си дрехи.

— Като заговорихме за непредсказуеми неща, да се надяваме, че госпожа Гутиерез държи Маги здраво в ръцете си — каза Кристофър. — Не може да има венчавка без младоженка.

— Тя ме увери, че Магдалена страда единствено от предсватбена треска — отвърна Питър.

Кристофър изсумтя. Маги беше мистерия. Не му беше продумала изобщо след внезапната промяна на настроението й по време на приема.

— Сигурен ли си, че постъпваш правилно? — попита Питър и се отдалечи от Кристофър, след като пристегна вратовръзката му. — Не изглеждаш много щастлив младоженец.

— Мисля, че изобщо не се чувствам като младоженец. Това е по-скоро сделка, а не венчавка. Разбира се, почти всички бракове са такива.

— Откъде се е взел у теб този цинизъм?

— Не съм циничен, стари приятелю. Реалист съм.

— Тогава защо не изчакаш Маги да получи правото си над земята и тогава да се ожениш за нея? — подкачи го Питър. — Дали твоята реалистична броня не се е пропукала някъде?

Кристофър се засмя.

— Щом пъстървата се хване на въдицата и започне да се мята, най-добре е да я извадиш от водата, преди да се отскубне й да отплува отново.

— Колко романтично!

— Продължаваш да търсиш романтика там, където няма такава, Питър. Не очаквах подобно нещо от заклет ерген като теб.

— А какво ще стане, ако собствеността на Маги не бъде потвърдена?

— От канцеларията на главния инспектор ме увериха, че всичко е наред.

— Добре, момчето ми. Но представи си, че някой опак чиновник вземе друго решение?

Кристофър вдигна рамене.

— В такъв случай нищо няма да помогне, нали така?

Почукване на вратата съобщи за пристигането на преподобния Даниъл Уикъм.

— Извинете, господа, но булката вече пристигна. Всички гости са насядали. Можем да започнем церемонията, щом сте готови.

Питър се усмихна, Кристофър повдигна въпросително вежди. Ако съдеше от настроението на Маги през вчерашния ден, едва ли би могъл да очаква тя да не прояви тук характера си или поне да не се разбунтува по някакъв начин.