— Готови сме да, започнем — каза Кристофър на свещеника.



— Мили боже! Колко много хора!

— Успокойте се, мила! Те няма да ви ухапят.

— Не съм си помислила, че ще ме хапят — троснато отвърна Маги. — Но, за бога, нима ще трябва да нахраним всичкия този народ след венчавката? Кристофър твърдеше, че семейството му било в затруднено положение. Нали той крещеше пред целия свят, че се жени за мен, за да вземе земята ми — напомни тя кисело.

— Опитайте се да му простите, момичето ми! Кристофър никога не би се държал преднамерено зле. Но той знае твърде малко за чувствителността на жените.

— Той знае твърде малко й за много други неща, доколкото ми е известно.

Питър въздъхна — отчасти съчувствено, отчасти защото не знаеше какво да отговори.

— Ако е толкова затруднен, защо просто де отидохме при съдията да ни бракосъчетае, вместо да каним половината град?

— Предполагам, че представата на семейство Талбът за затруднено положение е малко по-различна от вашата, Маги.

— Повече от ясно. — Тя надзърна отново между вратите на преддверието към претъпканата зала. Видя море от развълнувани лица. Само Кристофър, застанал пред олтара до свещеника, изглеждаше като издялан от камък. — Той, изглежда иска целият град да научи, че се чувстваме прекрасно и ще се женим.

— Именно това е идеята. Предполагам, всички вече очакват появата на булката — подметна Питър.

— Е, добре! Да не ги разочароваме!

Питър хвана ръката й. Маги внезапно усети, че я обзема топло чувство към този човек, който се беше съобразявал с нея през последните месеци. Усмихна му се мило.

— Бих искала баща ми да е като вас, Питър.

— Благодаря ви, драга моя. Ако имах дъщеря, умна и хубава като вас, щях да съм много горд с нея.

Те тръгнаха по пътеката между редовете. Гостите се изправиха на крака.

За миг Маги се изкуши да се обърне кръгом и да избяга, но тогава заговори гордостта й. Дявол да ги вземе всички, и Кристофър Талбът заедно с тях, каза си тя. Вирна брадичка и се усмихна широко и доволно, за да покаже на всички, че е кралицата на деня.

Стигнаха до олтара. Питър я предаде на Кристофър. За миг Маги се почувства безпомощна, но отново извика на помощ смелостта си. Наведен към нея, Кристофър се усмихваше изкуствено.

— Мислеше, че ще се откажа, нали? — прошепна тя нежно.

Устните му се извиха учудено и усмивка стопли очите му.

— Никога не съм се съмнявал, че си жена, която държи на думата си.

— Обзалагам се, че съм точно такава. — Маги мислеше за обещанието, което бе дала пред себе си.

— Скъпи мои — започна свещеникът, — събрали сме се тук…

Кристофър нежно стисна ръката й. Маги не беше сигурна дали го прави, за да я успокои, или за да й отправи предупреждение.

— … Обичайте се и се ценете… — Кристофър не я обичаше, тя също не го обичаше. Какво ли е наказанието за човек, който лъже Бога? — почуди се тя. — В болест и в здраве… В бедност и в богатство… — В момента Маги беше бедна като голата земя, но скоро щеше да стане богата — от земята. Това беше единствената причина Кристофър да я вземе. Свещеникът знаеше това, гостите — също. Господ сигурно също беше разбрал. Какво мислеше той за тази игра? — Ако на някого е известна причина, поради която този мъж и тази жена не могат да бъдат свързани в свещен съюз…

Маги знаеше много причини. Усети как ръката на Кристофър я стисна. Това определено беше предупреждение. Нима той четеше мислите и?

— Вие, Кристофър Бъроуз Талбът, вземате ли тази жена…

Вцепенена, тя чу как Кристофър отговори с уверен и спокоен глас.

— Вие, Магдалена Тереза Мария Монтоя, вземате ли този мъж…

Маги отвори уста, но не издаде никакъв звук. Свещеникът й се усмихна окуражително. Кристофър стисна устни едва забележимо.

„Ще го накарам да почака — каза си Маги. — Нека се поизпоти малко.“

— Госпожице Монтоя? — подкани я свещеникът. Гласът му звучеше леко напрегнато.

— Какво?

— Вземате ли го? — подсказа й той.

— Да — с въздишка отвърна Маги.

Кристофър я изгледа сърдито. Тя се усмихна невинно.

— На основание правото, което ми е дадено… — Свещеникът обяви тържествено, че свързва живота й с Кристофър Талбът завинаги, но Маги не се чувстваше като младоженка, а като глупачка.

Неочаквано дългите пръсти на Кристофър повдигнаха нежно брадичката й. Лицето му се надвеси на сантиметри от нейното и две топли устни се впиха в нейните. Маги усети вкус на бренди, мъжко нетърпение и неочаквана страст. След това се почувства свободна и срещна ехидния поглед на Кристофър. Изведнъж разбра, че се е спазарила да премине от един несигурен свят в друг, не по-малко опасен.



С настъпването на нощта заплахата от началото на деня се изпълни. Големи тежки снежинки се вихреха в мрака и се трупаха по дърветата на площада, по сградите и стълбовете с газени фенери по улицата. Взирайки се навън през прозореца на хотела, в който бе отседнал Кристофър, Маги потрепери, сякаш студеният вятър се вихреше в сърцето й. Чугунена печка топлеше стаята, но ръцете й бяха ледени, а студена като олово топка в стомаха и пречеше да диша.

Маги най-после откъсна поглед от зимната картина и дръпна пердетата. От цялата си душа желаеше сега Луиза да е при нея, за да й каже как е прието и благоприлично младоженката да посрещне своя съпруг в първата брачна нощ. Но Луиза се намираше на мили от хотела, почти на другия край на света — в къщата край река Санта Фе.

Дали трябва да го посрещне в леглото? Или да го чака, покорно седнала на стола във венчалната си рокля? Дали да се съблече сама, или Кристофър ще се възползва от удоволствието да направи това вместо нея? Трябва ли да облече ефирната си нощница — смешна премяна, която Луиза настоя да купят за първата брачна нощ, — или да чака съпруга си гола под завивките?

Маги въздъхна и започна да разкопчава стегнатия корсаж на роклята. Реши да прати по дяволите всички въпросителни. Роклята беше неудобна, а тя бе стояла с нея през целия ден. Протегна ръце назад, за да достигне копчетата на врата си, но това беше всичко, с което успя да се справи. Илиците бяха много тесни и тя не можеше да продължи надолу.

— Да те вземат мътните! — Прехапа устни в мига, в който ругатнята изскочи от устата й. Ако наистина желаеше да спечели съпруга си, трябваше да внимава с тези неща. Дамите не ругаят, многократно й бе повтарял Питър. Но той никога не й каза какво правят, когато са объркани или ядосани. Може би дамите никога не се объркват и ядосват? А ако това им се случи, то не дават израз на чувствата си.

Почукване на вратата прекъсна мислите й.

— Маги, готова ли си?

Готова съм на всичко, каза си девойката.

— Влез — покани тя Кристофър.

Той влезе в стаята и полека затвори вратата след себе си. Погледна я учудено.

— Аз… предполагах, че искаш да се съблечеш, за да си легнеш.

— Не мога да стигна до копчетата. — Погледна го с жална усмивка. — Ръкавите на дрехата са много неудобни.

Той се прокашля. Маги си помисли, че съпругът й също е неспокоен.

— Да, разбира се! Трябваше да изпратя някой да ти помогне да се съблечеш.

За момент те останаха загледани един в друг в неловко мълчание. Кристофър въздъхна.

— Обърни се с гръб — каза той.

Маги чувстваше как пръстите му сръчно разкопчават копчетата едно по едно. Кристофър определено правеше това не за първи път, отбеляза Маги. Хладният въздух погали кожата й, когато и последното копче на корсажа беше разкопчано. Тя усети топлия дъх на Кристофър във врата си и потрепери.

— Искаш ли да изляза, докато се събличаш?

Ако трябваше да го чака още един час, Маги щеше да загуби напълно кураж.

— Не. Ние сме женени в края на краищата.

— Да, женени сме.

— Ти искаш ли да си сложа нощница?

— Това няма да е необходимо, освен ако ти не желаеш, разбира се. — Гласът му беше безизразен, сякаш обсъждаше с Питър цената на вълната в Англия.

Тя се обърна. Кристофър беше свалил сакото си и вяло разкопчаваше ризата си.

— Искаш ли да загася лампата?

— Не. — Ако тя беше за него цената на земята, която желаеше, то Кристофър беше за Маги цената на нейната сигурност. Тя много добре разбираше как стоят нещата. Нел Цигарата, която работеше в Дълд Флауър, веднъж й бе казала, че мъжете обичат жените да ги разсъбличат. Един от нейните клиенти и предложил двойна цена, ако разкопчее панталоните му с уста. Нел твърдеше, че било щото трудно, но си заслужавало. — Искаш ли да ти помогна? — Маги не изчака отговора на Кристофър. Отстрани пръстите му от копчетата на ризата и сама се зае с тях. Почувства изненадата му, когато ръцете й докоснаха неговата кожа, но единствената му външна реакция беше саркастично извитата вежда. След този бегъл поглед към лицето му Маги не смееше да срещне отново очите му.

След това тя разкопча ръкавелите му и свали скъпата копринена риза. Кожата на Кристофър беше топла и нежна като коприна. Гърдите му бяха широки и се стесняваха към стегнатите мускули на корема. Ивицата от къдрави черни косъмчета също се стесняваше и се губеше под колана на панталоните му.

Маги не поглеждаше нагоре, но усещаше изгарящия му поглед. Той взе ръката й в мига, в който тя посегна към копчетата на панталона му.

— Така ще приключим играта много бързо — дрезгаво промълви той. — Мисля, че е време и аз да ти помогна в събличането, съпруго.

Съпруга! Тази дума прозвуча странно в ушите на Маги — Може би поради ударението, с което Кристофър я произнесе.

Мъчително бавно той свали разкопчания корсаж от раменете на Маги. Камизолата и корсетът й се оказаха незначителна преграда пред изучаващия му поглед. Гърдите й сякаш се издуха и напрегнаха срещу тънката материя. Кристофър захвърли корсажа, сложи ръце на хълбоците си й я прикова с поглед.

Сега беше отново неин ред, реши Маги. Протегна ръка към копчетата на панталоните, но за миг се подвоуми, защото забеляза колко опънат е платът върху слабините му.

Кристофър хвана ръцете й.

— Не още — каза той. — По теб има повече дрехи, отколкото по мен. Пак е мой ред.

Пресегна се зад гърба й, за да развърже панделките на полата й. В резултат на това движение лицето й се оказа само на сантиметри от гърдите му. Хипнотизирана, тя се загледа в твърдите, възбудени мъжки зърна пред очите й.

— Вие, жените, носите два пъти повече фусти, отколкото са ви необходими — оплака се той. Полата на роклята и първата фуста паднаха в краката й. Маги усещаше как пръстите му развързват панделките на втората. Тя внимателно вдигна ръка и очерта с пръст кръг през гъстите косми, които покриваха гърдите му. Той подскочи и хвана ръката й. — Действаш доста силно на мъжа, така ли?

— Точно това целя — призна тя.

— Свикнала си да бързаш… По-хубаво е, когато изпитваш удоволствие преди това.

Тя нямаше идея за какво й говори Кристофър.

Той се справи набързо с останалите фусти и след малко тя вече стоеше само по камизола, корсет, гащички и чорапи.

Ако изгарящият му поглед можеше да запали истински огън, тези дрешки щяха да изгорят за секунда. Лицето на Маги почервеня.

— Мой ред е! — настоя тя, за да прикрие притеснението си. Този път той не възрази, когато тя протегна треперещите си ръце към копчетата на панталона. Докато го разкопчаваше, дишането му ставаше все по-бързо. Когато Маги най-после свърши, панталоните се свлякоха на коленете му. Кристофър спокойно излезе от тях и ги ритна настрана.

— Това ли е всичко? — попита съпругът й.

Той не носеше обичайните дълги долни гащи, а памучни къси гащи, които стигаха до средата на бедрата му. От тях до чорапите му се разкриваха прави мускулести крака. Тъмните косми по тях бяха буйни като тези на гърдите му.

Ръцете на Маги сякаш се парализираха. Планът й да изкуси открито Кристофър изведнъж попадна в дълбок вир, от който тя не знаеше как да изплува. Но Кристофър вече бе подел нейната игра. Той похотливо взе ръцете й и ги постави върху връзките на гащетата си.

— Да не си позабравила нещо? — Въпросът му прозвуча дрезгаво от възбудата.

Нямаше път назад. Маги дръпна връзките, пъхна палци под колана на гащите и прекара ръце надолу по бедрата му. Последната част от облеклото на младия мъж падна в краката му и той е едно подритване се освободи от нея. Стоеше пред Маги в цялото величие на мъжката си голота, без изобщо да се притеснява от нея. А Маги не можеше да се въздържи да не го огледа. Беше вадила от леглата на публичните домове посетители, които не желаеха да си тръгнат добро волно, и имаше повече от бегла представа за мъжката анатомия — била тя възбудена или не.

— Е? — Устата му се изви в усмивка.

— Ъ-ъ…

— Май имаш нужда да ти се помогне за останалите дрехи.

Той бавно развърза корсета й и захвърли настрана стегнатата дреха. Ръцете му се върнаха и обгърнаха гърдите й през тънката материя на камизолата. Палците му леко погалиха възбудените й зърна.