Маги въздъхна. Непозната топлина я обливаше от гърдите до бедрата.

— Това харесва ли ти? — попита я нежно Кристофър.

Тя се усмихна.

— Определено е по-добре човек да си вземе невеста, която не е наплашена и скимтяща девица, нито превзета дама — гласът му беше предрезгавял от страст. — Докосни ме, Маги!

Тя отвори очи и видя желанието, изписано на лицето му.

— Докосни ме! — нареди й той.

Нейният план за прелъстяване вече изглеждаше направо смешен. Нарастващо желание обземаше тялото, й и изтриваше всички кроежи и амбиции от съзнанието й. Кристофър беше магнит, а тя — чиста проба желязо. Протегна ръце към него и опипа стегнатия корем и гладките мускули на задните му части.

— Маги! — прошепна Кристофър. С бързо движение разкъса камизолата и откри гърдите й. — Ще ти купя една дузина нови — обеща той пред смаяния й поглед.

Кристофър остана за миг като втрещен, неспособен да откъсне поглед от гърдите й.

— Ела тук!

Без да се двоуми, тя пристъпи към него. Възбудените й зърна докоснаха гърдите му. Маги нямаше време да се запита какво е следващото нещо, което трябва да направи, защото изведнъж се оказа в ръцете на Кристофър. Той се наведе и покри устата й със своята.

— Целуни ме страстно, Маги!

Тя се подчини. Езикът му проникна дълбоко в устата й. Друг път това би й се сторило отблъскващо и смешно, но се оказа, че не е нито едното от двете. Маги желаеше да се слее с Кристофър и никога повече да не се завръща към студената самотност.

Без да прекъсва целувката, той я вдигна във въздуха.

— Допирът до теб направо ме възпламенява — нежно прошепна Кристофър и я постави върху леглото.

С едно движение свали гащичките й чорапите й. След това се отдръпна назад и започна да я разглежда с потъмнели от страст очи.

Маги внезапно се почувства уязвима и понечи да събере бедрата си, но той се облегна напред с похотлива усмивка. Тялото му беше като бариера между коленете й.

— Тази гледка ми харесва — подразни я той. — Отдавна си представям как лежиш гола в леглото ми.

Той се наведе напред и я целуна страстно.

— О, Маги! — Възбуденият му глас погали нажежените й сетива и той намести бедрата си между краката й. — Мисля, че достатъчно си поиграхме.

Без какъвто и да било увод той проникна в нея. Маги ахна и изкрещя от болка. Забравила обещанието си да се държи като изкусителка, тя опита да го отблъсне; Проститутките не й бяха казали, че боли.

Кристофър спря в недоумение. Не можеше да повярва! Кръчмарската танцьорка, която възбуждаше мъжете със своите съблазнителни танци, страстната малка изкусителка, която току-що го бе накарала почти да загуби контрол, беше девствена.

— По дяволите! — Ядът към самия него се изля върху нея. — Малка вещица! Защо не ми каза?

— Казах ти…

Беше му казала наистина, но той не бе пожелал да я чуе, убеден, че всяка жена, която танцува в кръчма, е проститутка.

— Съжалявам. — Кристофър задържа с ръце бедрата й и навлезе в нея с бързо движение. Тя простена, но тялото му беше извън неговия контрол.

Искаше да й достави удоволствие. Господи, колко силно желаеше да види лицето й озарено от огъня, който го изгаряше! Навлезе отново в нея, този път по-силно. Тънките й крака го обвиха и го притиснаха още по-навътре. Той простена блажено.

— О, Маги — Не можеше да се въздържа повече. Леглото танцуваше в ритъма на страстта им. Маги извика — този път не от болка, а от върховно удоволствие. Секунди по-късно той я последва в царството на блаженството.

— Мили боже! — въздъхна тя.

Талбът се отпусна върху нея, изтощен повече от когато и да било в живота си. Тя не реагира на тежестта му.

— Маги!

Не му отговори. Кристофър се надигна на ръце и я погледна. С учудване откри, че е заспала под него.

— Магдалена!

С усмивка на задоволство младата жена леко въздъхна в съня си.

Той нежно свали краката й от кръста си и се отдели от нея.

Беше се оказала девица. А той се бе отнесъл с нея като с лека жена. Кристофър се съпротивляваше на подновяващите се признаци на страст, който странно се примесваха с любов. Отношенията му с тази жена се свеждаха до делова сделка. Бракът трябваше да бъде консумиран, за да се запечатат официално техните отношения. Но да я въвлече в живота си повече, отколкото беше необходимо, би било жестокост; за която не можеше да намери извинение. След половин година щеше да си замине за Англия, а тя да остане тук. Щеше да бъде безотговорно да я натоварва със своята страст и опасността да забременее. Беше прекарал тази нощ с нея, но това повече нямаше да се случи.

Тихо легна до Маги и я покри със завивката. Тя се размърда, въздъхна доволно и се притисна до него. Кристофър изсумтя; Пред него се задаваха няколко месеца, изпълнени с изкушения. Питаше се дали не иска твърде много от своята джентълменска чест.

Седма глава

Утринното слънце влезе през пролуката между пердетата и се разпростря в светла линия върху килима на пода в хотелската стая. То бавно се изкачи върху леглото, мина по възглавницата и заблестя срещу затворените очи на Маги.

— Хъм. — Тя отвори очи, но веднага придърпа завивката над главата си. На устните й се появи усмивка при мисълта за предишната нощ. Искаше да се наслади за миг на невероятния сломен, преди новият ден да нахлуе в мислите й.

— Мм? — Тя се претърколи, но ръката й срещна студеното и празно място до нея. Кристофър го нямаше. Маги отвори очи и сбърчи чело. — Кристофър? — повика го тя. Той не се виждаше в стаята.

На вратата се почука.

— Госпожо Талбът?

— Влезте, моля.

Беше камериерката.

— Господин Талбът ме помоли да проверя дали сте се събудили, госпожо — каза тя.

— Къде е господин Талбът? — попита Маги.

— В трапезарията, госпожо. Каза ми да ви съобщя, че е поръчал закуската. Да ви помогна ли да се облечете?

— Не, благодаря ви. — Англичаните явно имаха странни представи за това какво човек може и не може да направи сам. Маги си спомни как се бе мъчила да разкопчае корсажа си предната вечер. — Почакайте. Да, навярно ще ми е необходима помощ за закопчаването.

— Добре, госпожо.

Маги побърза да навлече фустите, камизолата и корсета.

Избра си лека габардинена рокля от дрехите, крито бяха донесени в хотела предния ден. Искаше да остане сама поне за няколко минути, за да може да си спомни с подробности случилото се предишната нощ. Докато камериерката беше в стаята, Маги се притесняваше и не можеше да се отдаде на спомените си.

— Благодаря ви — каза тя на жената, когато и последното копче бе закопчано. — Бих се радвала, ако съобщите на господин Талбът, че слизам веднага.

— Да, госпожо.

Маги се усмихна зад гърба на камериерката. Никога досега не й бяха казвали „госпожо“. Ако прислужницата знаеше коя е тя в действителност и какво бе работила само допреди пет месеца, бедната жена навярно щеше да се просне мъртва в стаята.

Тя разчеса енергично косата си. Бавна усмивка озари лицето й, когато я прибра назад и освободи няколко игриви къдрици. Не намираше някаква разлика в себе си, когато се взираше в огледалото, но се чувстваше по-различна от преди. Харесваше й да се люби с Кристофър Талбът. Дори в най-необузданите си мечти Маги не си бе представяла такова желание, такъв болезнен екстаз, такова пълно удоволствие.

Обгърна раменете си с ръце и се завъртя в пирует. Харесваше й да бъде омъжена жена и да живее с Кристофър. Може би дори го обичаше…

Маги влезе в трапезарията с разтуптяно сърце. Беше нетърпелива да види топлината в очите на Кристофър — мълчаливата връзка на тяхната интимност. След прекараната нощ той сигурно вече мислеше за нея като за нещо повече от парче земя.

Кристофър седеше на масата в ъгъла. Бялата покривка беше в тон със снежнобялата колосана риза, от която кожата му изглеждаше загоряла, а очите му — по-тъмни от когато и да било. Когато Маги се приближи към него, той се изправи учтиво. Лицето му беше безизразно. Липсваше дори забавната непринуденост, която го озаряваше преди сватбата. Очите му бяха тъмни и непроницаеми. Маги усети как сърцето й се свива като пробит балон.

— Добро утро, Маги. — Подаде й стол.

— Добро утро. — Тя седна на стола.

— Добре ли спа? — попита я вежливо.

— Да, благодаря. — Сякаш двамата не бяха лудели в леглото, обхванати от бурна страст! — Спах добре.

— Чудесно. Поръчал съм ти бифтек и яйца.

— Добре.

Възцари се тежко мълчание. Очите й му задаваха въпроси, но неговите не им отговаряха.

— Как е бифтекът ти? — попита я след малко.

— Отличен. — Набоде злобно месото с вилицата си. Можеше да бъде толкова студена като него. Щеше да види той! — А твоят как е?

— Малко суров.

— Това не е хубаво. — Ножът й задра по дъното на чинията.

За щастие закуската скоро приключи. Кристофър събра куфарите си и нейната малка чанта и нае кола, за да ги закара до вкъщи. Мокрият пролетен сняг вече се топеше на слънцето. Маги не се бе радвала никога в живота си така, както когато съзря Луиза. Имаше няколко важни въпроса относно женитбата и съпрузите, които искаше да зададе на по-възрастната си приятелка.

Кристофър се задържа вкъщи само колкото Маги и куфарите. Трябвало да излезе, обясни той, без да каже каква е причината. Отхвърли предложението на Питър да му прави компания.

— Радвайте се, че не сте с него сега — каза тя на Питър, когато влязоха в къщата. — Тази сутрин е като сърдит мечок.

Питър и Луиза си размениха тревожни погледи.

— Нещо… Ъ-ъ… Нещо нередно ли има? — залита Питър деликатно.

— Вие ще ми кажете — отвърна му Маги. — Вие сте мъж и сигурно знаете. — Произнесе думата мъж така, сякаш беше проклятие.

Луиза хвана Маги под ръка и я поведе към големия апартамент, който вече ставаше спалня за нея и Кристофър. Маги гледаше голямото легло с балдахин — брачното ложе, в което щеше да спи отсега нататък със съпруга си. Дали предстоящата нощ щеше да бъде прекрасна като предишната?

— Магдалена, кажи ми какво има! Нарани ли те Кристофър снощи? Може би е бил твърде груб? Мислех си, че точно теб не е нужно да предупреждавам за мъжките страсти, но може би трябваше да поговорим, преди да тръгнете от приема за хотела. Какво се случи?

— Не ме е наранил — отвърна Маги нетърпеливо. — Е, излъгах те, разбира се. — Вдигна вежди многозначително. — Той е достатъчно голям, за да нарани и крава.

— Магдалена!

— Ами… англичаните… този англичанин по-точно не е толкова превзет, колкото си мислех.

— Скъпа моя, мъжът винаги наранява жената, когато това й е за първи път.

— Аз не се оплаквам. — Приятен спомен разведри настроението й. — Да спиш с мъж е — засмя се дяволито — като да ядеш черешов пай, само че още по-хубаво! Много по-хубаво!

Луиза се подсмихна.

— Да, мила. Не съм вдовица толкова отдавна, че да не си спомням.

Настроението на Маги спадна.

— Тогава сигурно можеш да ми кажеш защо тази сутрин Кристофър се държи като януарска ледена шушулка.

— Той наистина изглеждаше доста официален — съгласи се Луиза замислено.

— След миналата вечер си мислех… Мислех си, че когато жената спи с един мъж, това ги сближава.

Луиза се усмихна съчувствено.

— Магдалена, детето ми, въпреки злините, които си видяла от мъжете, ти все още имаш някакви илюзии. За мъжа сексът е все едно да се почеше там, където го сърби. За него кой го чеше е без значение.

Маги мислеше за пламенните очи на Кристофър, които проникваха до дъното на душата й. Спомни си чувствената му усмивка, нежностите, с които я възбуждаше, гласът, с който й каза, че му харесва.

— Не съм убедена, че е така — възрази тя.

— Трябва да ми повярваш, дете. Ти си омъжена за благороден мъж, който сигурно няма да те бие. Очакваш да получиш голямо богатство и имаш умен съпруг, който ще го управлява вместо теб. Дадено ти е повече, отколкото много други жени получават. Не очаквай чудеса!

Не очаквай любов, така изтълкува думите й Маги. Но откога бе започнала да свързва Кристофър с любовта? Нали едва вчера се зарече пред себе си, че ще накара англичанина да си вземе обратно жестоките думи и ще спаси гордостта си, която той нарани, като заяви на целия свят, че се жени за нея заради земята й? Сега тя искаше нещо повече от реабилитация на гордостта си. Искаше той да я обича.

„Не очаквай чудеса“ — беше казала Луиза. Но чудеса се бяха случвали и преди, припомни си Маги.

Кристофър нареди колата да го закара до „Плаца“. Този ден нямаше конкретна работа в града, затова пък достатъчно задачи го очакваха вкъщи. През последната седмица писмата от неговия адвокат, счетоводител и делови партньор в „Питни енд Талбът оувърсиз фрайт лайн“ се бяха натрупали и чакаха одобрението или отказа му по редица важни въпроси — дали да се поправи, или да се изхвърли един от най-старите и най-незначителни кораби; дали да се продаде собствеността, която бе наследил от чичо си, или да се изчака някакво по-добро предложение; как най-добре да се разреши оплакването на една млада жена, че е била обезчестена от по-малкия му брат Родни.