— Значи мислиш, че във вените ми не тече достатъчно гореща кръв? — попита той заплашително. — Мислиш си, че съм от камък, така ли? Или от лед?

Маги се ококори от изненада.

— Не се прави на толкова учудена, съпруго! Мисля, че ти искаше да се държа като съпруг!

Удивлението на Маги бързо се стопи в усмивка на изкусително предизвикателство; Той се опита да си представи дали една добре възпитана дама би му отправила чрез усмивка такава примитивна покана и установи, че точно сега не желае никакви възпитани дами. Желаеше Маги. Ръцете му я обгърнаха. Тя направо се разтопи в прегръдката му. Свлякоха се заедно на леглото. На мига нейните силни крака се увиха около него.

— О, Кристофър, аз обичам…

Устните му се впиха в нейните, заглушавайки думите й. Студеният разум се натрапи в страстта му и го охлади дотолкова, че да разбере смисъла им. Той не желаеше декларации за любов. Не искаше копринената паяжина, която тя щеше да изплете, ако й позволеше да го направи.

Внимателно и болезнено Кристофър се отдели от нея. Разтърси глава, сякаш току-що се бе събудил от някакъв сън, и слезе от леглото.

— Кристофър? — В гласа на Маги имаше открита болка. Той не искаше да я нарани, но, за бога, не желаеше и да я обича.

— Маги! — Името й прозвуча като дрезгав шепот. — Ти не разбираш…

Тя се сви като наранено цвете.

— Прав си. Не разбирам…

Кристофър се боеше да срещне погледа й.

— Маги — продължи той, — това между нас е сделка, а не брак.

— Ти ме помоли да се омъжа за теб й аз казах да. Причините нямат значение.

Сълзи ли имаше в гласа й? Проклятие! Защо Маги не беше пресметливото, закоравяло кръчмарско момиче, както му се беше сторило отначало? Ако беше така, положението щеше да е много по-лесно и за двамата.

— Заклехме се в църква, че ще бъдем съпрузи — напомни му тя. — Ти не си ме наел, за да играя нечия роля. Не си купил услугите ми срещу някакъв документ. Ти се ожени за мен! Това би трябвало да означава нещо…

— Да, означава, че съм отговорен за твоето благосъстояние. Възнамерявам да изпълнявам тази своя отговорност. Маги, аз не съм лудо влюбен хлапак и ти не си момиче, което мечтае за любов. Бъди практична! Недей да се бориш срещу мен по този начин!

— Не знаех, че ти и аз водим битка — каза тя хапливо.

Той въздъхна и се обърна към нея. Страните й бяха мокри.

Кристофър се направи, че не забелязва това.

— Ти си изключителна жена, Маги. Не съм срещал друга като теб! Много съм доволен от теб и много съм ти задължен. Затова не искам да те наранявам.

Нейното мълчание беше обвинение.

— Обещавам ти, че един ден ще те освободя напълно, за да живееш така, както ти харесва, и ти ще имаш всичко, за да бъдеш щастлива. Моля те да ме изтърпиш още малко!

— Наистина не разбирам англичаните — прошепна тя, когато той тръгна към вратата.

Кристофър затвори вратата зад гърба си и се облегна върху нея. Чувстваше се така, сякаш току-що бе напуснал бойното поле. Битките, в които бе водил своя конен полк, бяха по-лесни от току-що приключилата. Знаеше много добре, че няма да може да заспи, но се запъти към леглото си.

Маги се изплези, щом вратата се затвори зад гърба на съпруга й. Тази вечер бе научила много неща. Сърцето на Кристофър, ако изобщо имаше такова, може би принадлежеше на съвършената госпожица Амелия Хоторн, но като мъж той желаеше Маги.

Тя нямаше да се предаде. Маги Монтоя не беше малодушна и не се оставяше лесно да бъде победена.

На следващото утро, докато Теодор и Тод развеждаха новите собственици из околностите на Ранчо дел Рио, Маги се почувства изпълнена с жизненост. Радваше се на утринната песен на птиците, на свежия хладен въздух, на ясното небе, на топлата миризма на конете. Но най-много я радваха тъмните кръгове под очите на Кристофър. Той изглеждаше така, сякаш не бе мигнал през цялата нощ. Това беше добър знак.

Маги яздеше малка дореста кобилка с плавен ход и благ нрав. Когато Тод й помогна да се качи на нея — почти избутвайки с лакти Кристофър, за да го изпревари, той изрази възхищението си от костюма й за езда. Маги и Луиза бяха ушили пет поли — панталона от здрав плат по модела на Джени Слейтър.

— Колко разумно! — възкликна Тод. — При това ви стои много добре!

Кристофър стрелна двамата с мрачен поглед, но Тод с нищо не показа, че го е забелязал. Маги само се усмихна на съпруга си по начин, който смяташе, че подобава на дама.

Теодор Харли и синът му показваха учудваща липса на враждебност във връзка със загубата на земята. С гордостта на собственици те показаха на семейство Талбът една вятърна мелница, която се намираше на около час езда от къщата и главните постройки.

— Тук наоколо има много вятърни мелници — обясни по-възрастният Харли. — Те са най-високите ориентири на мили разстояние.

— Вие ли сте ги построили? — полита Кристофър.

— Всъщност построил ги е вашият брат.

Маги не беше учудена от отговора. Теодор Харли й приличаше на паразит. Той живееше от земята, без да прави каквито и да било подобрения по нея.

Самият Тод отвори дума за липсата на ентусиазъм у баща му по отношение на ранчото, докато яздеше коляно до коляно с Маги. Младият Харли беше решил да бъде плътно до нея по време на утринната езда.

— Баща ми е градско чедо — сподели той. — Обича да пие хубави вина, да носи модни дрехи, а прислугата да му се кланя. Не му е приятно да си цапа ръцете.

— А вие? — попита го Маги.

— Аз ли? Аз съм влюбен в ранчото! По цял ден яздя с работниците. Ако имах пари и власт, бих го превърнал в най-модерното печелившо ранчо. Сега то не струва нищо и едва успява да поддържа охолния начин на живот на баща ми. — Страстният му поглед се спря върху Маги и тя за пръв път се почувства леко неспокойна.

Към средата на предобеда ездачите забелязаха малка глутница койоти в тревите на един хвърлей разстояние. Тод се упражни да стреля по жива цел, но не успя да удари нито едно от животните. Той се изчерви от срам и Маги се помъчи да прикрие усмивката си над неуспеха му. Тя беше на страната на койотите.

— Тези пакостници се уцелват най-трудно! Вижте само какви дяволчета са! Направиха кръг и се връщат, за да ми дадат още една възможност. Човек ще си помисли, че са разумни същества. — Бавна усмивка пропълзя на устните му. — Господин Талбът, защо и вие не опитате късмета си?

— Не виждам причина да го направя — каза Кристофър. — Сериозна заплаха ли са за стадата?

— Не. Но са добра цел за упражнение по стрелба.

— Бих предпочел да се упражнявам по цели, които не кървят, когато бъдат улучени.

Тод изсумтя презрително.

— Не трябва да сте толкова гнуслив, ако искате да оцелеете в тази страна — предупреди го той. — Тук човек оцелява благодарение на своята находчивост и оръжието в ръката си.

— Аз пък се чудех защо всички тук се перчат с пистолети на кръста. Това било доказателство за тяхната мъжественост, така ли? В Англия не изпитваме необходимост да показваме мъжествеността си така открито.

Маги едва не се изсмя на объркването, изписано на лицето на Тод. Младият Харли подозираше, че му е нанесена обида, но не беше разбрал смисъла й.

Следобед групата беше застигната от сиви облаци, които бяха изчаквали цяла сутрин върху източния хоризонт: Заваля дъжд. Кравите вирнаха опашките си срещу посоката на вятъра и се наредиха в групи. Маги се зарадва, когато стигнаха двора на ранчото и едно мексиканско момче притича от обора, за да вземе конете им.

— Не успяхте да видите и малка част от ранчото — обясняваше Тод, докато вървяха към къщата. — А вашата земя се разпростира много по-далеч от района, в който пасем добитъка си. Вашето поземлено дарение може да съперничи по размери само на „Джингъл Боб“ на Чансъм според мен. Чувал съм, че то се простира от река Пекос чак до планините на запад. Надявам се, че съпругът ви ще отдаде заслуженото на това място, когато поеме управлението му.

Едва когато се отпусна удобно в месинговата вана в стаята си, Маги разбра, че през целия ден не бе казала почти нито дума на съпруга си. Бе позволила на Тод да ангажира вниманието й.

Но въпреки това през цялото време бе следила разговорите между Кристофър и Теодор Харли. Те водеха преговори за цената, която по право би трябвало да се плати на сегашните собственици за подобренията на територията и за добитъка, който, разбира се, не се включваше в дарението. Харли искаше прекалено голяма сума, особено като се имаше предвид, че подобренията са били направени главно от брата на Кристофър и добитъкът също е бил негов. Кристофър бе успял да накара комарджията да слезе на една по-разумна цена и Харли се бе съгласил да помисли върху нея. Съпругът й бе научил много за икономическата страна на фермерството от Дерек и Джени Слейтър. Маги не можеше да не се гордее с неговата находчивост. Кристофър щеше да бъде по-добър ранчеро, отколкото предполагаше той.

Дано да мога да го накарам да бъде и по-добър съпруг, пожела си най-искрено Маги.

Единадесета глава

До сервирането на вечерята в седем часа Маги беше по-изморена, отколкото се бе чувствала от дълго време насам. Беше забравила колко изтощен може да бъде човек, след като цял ден е яздил, макар някои да считаха, че цялата работа върши конят.

Когато се появи в трапезарията, Тод я поздрави топло. Веднага се опита да вземе ръката й, но беше елегантно отстранен от Кристофър.

— Ако нямате нищо против — каза той със студена учтивост и поведе Маги към масата.

— Разбира се, че не. — С доста кисел вид Тод седна срещу тях, докато Кристофър настаняваше Маги до себе си.

Тя беше доволна, че нито единият, нито другият очакваха от нея да поддържа разговор по време на вечерята. Прекалено изморена беше, а двамата мъже бяха погълнати от мълчаливата си враждебност. На лицето на Теодор се появи усмивка на задоволство, докато наблюдаваше напрежението. Маги подозираше, че най-голямото му желание е тя да се влюби лудо в сина му и да изрита високомерния Кристофър от живота си, но това нямаше да стане. Тод беше красив, внимателен, говореше хубаво — би бил балсам за гордостта на всяка жена. Но това бе всичко. Независимо от многото си недостатъци, Кристофър бе събудил чувствата й — нещо, което никой друг мъж не бе успял да стори.

Веднага след сервирането на основното ястие от печени диви кокошки Маги долови бръмчене в стаята, а никой не говореше. Погледна чашата си с вино. Два пъти ли я беше изпразнила или може би три пъти? Не можеше да си спомни!

След десерта Теодор се опита да подхване разговор.

— Маги, къде си живяла в Денвър, преди да срещнеш мъжа си? Аз самият познавам доста добре града, а и много го обичам.

— Четиринадесета улица — излъга Маги без колебание. — Живеех там у приятели след смъртта на майка ми.

— Трябва да си била ужасно разстроена да загубиш и последния член от семейството си. Разбрах, че баща ти е починал, когато си била много малка.

— На една година. Когато бях на четиринадесет, почина майка ми.

— Тя омъжи ли се повторно?

— Не. Беше професионална танцьорка.

Кристофър я стрелна с поглед.

— Майка ти е танцувала на сцената? — попита Тод.

— Да. Беше много известна. — Мат реши, че малко разкрасяване няма да навреди.

— Колко вълнуващо! Трябва да си се гордяла много с нея! Ходила ли си някога да я гледаш как танцува?

— През цялото време. Понякога танцувах с нея. Традиционния испански танц, който се е изпълнявал в Андалусия дълго време.

— Фламенко? — попита Тод.

— Да. — Виното доведе спомените на Маги до точка, която бе по-различна от действителността. Забрави мръсните барове и грубата публика, залетите с бира сцени. Спомняше си само танца с красивата си майка, докато зрителите изразяваха одобрението си с шумни ръкопляскания. — Публиката обичаше да ни гледа как танцуваме заедно.

— Очарован съм — заяви Тод.

Кристофър обаче не изглеждаше очарован. Тя видя предупреждението в очите му.

— Аз съм доста добър с китарата — каза Тод. — Ако свиря, би ли танцувала за нас? С баща ми ще бъдем изключително поласкани.

— Магдалена, това не е благовъзпитано — смъмри я Кристофър.

— Не ставай глупав, Кристофър. Танците винаги са благовъзпитани.

Маги пренебрегна заплашителния блясък в очите на съпруга си. Виното й бе помогнало да забрави разума. Някога танцът изпълваше живота й. Светът бе по-суров тогава, но не чак толкова сложен. Отново я обхвана непреодолим копнеж да танцува.

— Разбира се, че ще танцувам за вас. С удоволствие.

Маги вложи цялата си душа в танца. Тод свиреше на китара по-добре, отколкото би могла да предположи, а и знаеше всички мелодии, на които бе танцувала в „Лейди Лак“, дори някои от любимите парчета на майка й. След първите пет минути колебливо изпълнение тя захвърли обувките си и затанцува неудържимо. Умората й изчезна. Тревогите й се стопиха в музиката. Не чувстваше тежкия поглед на Кристофър, не забелязваше нито пресметливия поглед на Теодор Харли, нито съсредоточеността на сина му, докато дърпаше струните на китарата. Маги танцуваше в друг свят и беше щастлива, че е там.