С босите си стъпала тя усещаше грубите керамични плочки, с които бе покрит вътрешният двор. Хладният нощен въздух галеше голите й крака. Маги се полюшваше, пристъпваше гордо, правеше пируети, грациозно движеше ръцете си. Как й бе липсвал танцът! Като отдаде тялото си изцяло на музиката, отново се почувства свободна. А когато спря, тя остана за кратко време съвсем неподвижна, сякаш цялата й жизненост бе идвала от музиката.

С аплодисментите си тримата мъже я върнаха в действителността. Лицето на Тод имаше унесено изражение, очите му блестяха. Кристофър ръкопляскаше учтиво, но Маги забеляза сърдитото потрепване на брадичката му. Втренченият му поглед беше гневен и замъглен от страст. Разбра, че го е разчувствала с танца си, а това не му се нравеше. Внезапно разкритие я разтърси със силата на удар с чук. Кристофър не само че не я обичаше, той не иска да я обича. Колкото повече го караше да я желае, толкова повече я мразеше. Маги рязко отвърна очи от него. Прозрението на ужасната истина извика сълзи в очите й, но тя не можеше да си позволи такава слабост. Вдигна брадичка и се усмихна.

— На това ме е научила майка ми. Аз не съм и наполовина добра като нея.

— Тогава майка ти трябва да е била чудо — каза Тод.

— Да, наистина — съгласи се Теодор. — Мила моя, ти би могла да танцуваш на сцените на Сан Франциско или Ню Йорк.

Маги не беше в настроение за поздравленията на Харли, които събуждаха детските й фантазии. Искаше единствено да бъде сама някъде, където да си поплаче на воля, далеч от гневния и презрителен поглед на Кристофър. Бореше се със себе си, за да остане спокойна и да не се разплаче.

— Благодаря ти за акомпанимента, Тод. А сега моля да ме извините, господа, денят беше дълъг, а танцът ме изтощи. Мисля да се оттегля.

Маги очакваше Кристофър да я последва в стаята й. Вече не се надяваше той да се хвърли в обятията й. Не. Щеше да я смъмри, да й каже, че флиртът й с Тод през деня е бил поведение, достойно за презрение, а танцът й — недодялан и неподобаващ на една дама. Маги изпадаше във все по-мрачно настроение, докато чакаше съпруга си. Нахлузи нощницата си, изми лицето си с чистата вода в легена, а той все не идваше. Духна лампата и пропълзя в леглото. Минутите течаха бавно, а сънят не идваше. Как би могла да се справи с любовта си към мъж, който мисли, че тя изобщо не заслужава чувствата му? И защо изобщо беше толкова глупава да го обича?

Наистина този път ангелът пазител я бе изоставил.

Накрая Маги се отказа да прави опити да заспи. Неспокойна и нещастна, тя наметна вълнения си халат и излезе във вътрешния двор, където само няколко часа преди това бе танцувала щастливо. Избра най-отдалечената пейка и седна. Духна лампата, която й беше помогнала да стигне дотук. Лек хладен бриз навяваше миризмата на влага от следобедния дъжд, въпреки че отдавна вече нямаше облаци. Луната грееше ярко и заливаше с млечна светлина пристройките и оградите за добитъка. Небето бе осеяно със звезди.

Едва като залюля краката си напред-назад, Маги забеляза, че е забравила обувките си. И след милион години нямаше да се научи да се държи като дама. Кристофър беше прав. Бе родена мърлячка и мърлячка щеше да си остане. Нищо чудно, че не искаше да цапа ръцете си с нея.

— Маги?

Гласът на Тод я стресна. Не можеше ли да бъде оставена на мира поне за малко?

— Отивах в кухнята да си взема нещо за пиене и те видях да идваш насам. Зле ли ти е?

— Добре съм — отвърна тя, но си помисли: „Само ме остави на мира.“

— Беше егоистично от моя страна да те моля да танцуваш. Изморихме те до такава степен, че не можеш да заспиш, нали?

— Добре съм — настоя тя.

Тод седна до нея. Все още беше с вечерния си костюм. Маги долови лекия аромат на сапун за бръснене. Защо би се обръснал един мъж посред нощ? — почуди сетя.

— Какво е това? — попита той и докосна бузата й. Изненадана, тя рязко се дръпна. — Плакала си.

Не беше усетила, че плаче.

— Това копеле те е обидило!

— Тод!

— Извинявай Маги, не исках да оскверня с неприличен език слуха на една дама. Но просто побеснявам, като чуя как този чужденец те обижда.

— Той не ме обижда!

— Тогава защо плачеш? Видях как се ядоса тази вечер. Ревнив е, нали? Какво каза, та така те разстрои?

— Нищо не каза — отвърна тя и стана да си върви.

— Не си тръгвай, Маги. Не исках да те плаша.

— Не ставай глупав. Не ме плашиш.

— Тогава седни.

Маги седна, но й се стори, че Тод се е преместил по-близо.

— Маги, трудно ми е да ти го кажа, но минавало ли ти е през ум, че Кристофър Талбът може да се е оженил за теб само за да получи земята ти.

Маги се подсмихна тъжно.

— Знам, че звучи глупаво. Всеки нормален мъж би се влюбил в теб. Земята не би имала никакво значение. Но този англичанин изглежда нахалник.

— Тод, наистина не те засяга защо Кристофър и аз сме се оженили.

— Започва да ме засяга. Познавам те само от един ден, но се чувствам необичайно привлечен от теб.

Тя едва не се засмя отново, но реши, че би било жестоко. Толкова млад ли беше Тод? Толкова романтичен? Или беше просто една измама заради земята?

— Тод, наистина…

— Не. Изслушай ме, Маги. Всеки мъж, който оставя жена си да плаче, я обижда. Заслужаваш нещо много по-добро.

— Какво те кара да мислиш, че плача заради Кристофър?

— Защото виждам как те третира. О, Маги! Ти заслужаваш топлина, страст и нежност.

Тод обхвана с ръце брадичката й и обърна лицето й към своето. Маги разбра, че ще я целуне, но не се опита да го спре. Беше любопитна как би се чувствала с друг мъж: Устните на Тод покриха нейните. Отначало беше нежен и убедителен, но тъй като тя не се противопостави, целувката стана по-нетърпелива. Ръцете му я привлякоха към него, а езикът му раздели устните й. Маги понесе това. С усилие се въздържа да не се разсмее.

Когато най-накрая младежът я освободи, тя изпита непреодолимо желание да изтрие целувката от устните си. Но това също щеше да бъде жестоко.

— Тод, ти си много привлекателен мъж. Харесвам те, но аз съм омъжена. Сгреших, че бях толкова дружелюбна с теб, откакто се озовахме тук. Ако съм те подвела, че си търся мъж… Е, не е така.

— И ще оставиш Кристофър Талбът да те направи нещастна за цял живот?

— Да… не. Разбира се, че не! Никой не може да ме направи нещастна! Аз не съм безволева салонна кокона, която не може да живее, без някой мъж да се хваща за всичко, което тя каже или направи.

— Тогава ти не обичаш мъжа си.

Лицето на Тод се разнежи от съчувствие. Защо да не може да се влюби в някой като него? Някой, който знае как да я накара да се почувства женствена и желана.

— Да, обичам го. Наистина го обичам — добави тя неуверено.

Но той не изглеждаше убеден. Наведе се напред за друга целувка, но Маги се отдръпна рязко.

— Мисля, че не познаваш сърцето си, моя тъжна Маги. На твое разположение съм, ако някога ти потрябвам. Ако беше омъжена за мен, нямаше да имаш никакви съмнения кого обичаш.

— Лека нощ, Тод.

Младежът я проследи с поглед, докато тя изчезна в тъмната къща. С външния си вид и неустоимия си чар никога не бе трябвало да полага много усилия, за да има, която и да е жена. Прелъстяването беше едно от нещата, които умееше да прави много добре. Но май щеше да се окаже много по-трудно да примами Маги Монтоя. Струваше си обаче. Жена като Маги си заслужаваше усилията. Тя струваше повече от запазването на тази богата земя в Ню Мексико. Струваше повече и от плановете на баща му.

Леко почукване на вратата на спалнята събуди Кристофър на следващото утро.

— Кой е? — промърмори той.

— Госпожа Джонсън, икономката. Закуската е готова, господин Талбът. Господин Харли иска да бъде на пасбището рано. Предположи, че бихте желали да отидете с него.

— Добре, добре. Ставам.

В стаята беше все още тъмно; през отворения прозорец се виждаше само черно небе. Клепачите на Кристофър бяха натежали от неспокойната нощ.

Погледна се в огледалото и се сепна. Изглеждаше така зле, както се и чувстваше. Едната половина на тялото му все още бе схваната. Необръснатото му лице бе покрито с черна четина.

— Проклет страхливец! — обвини той лицето в огледалото. — Проклет глупав страхливец.

Докато сапунисваше наболата си брада, Кристофър се съсредоточи върху изминалата нощ. Какво не беше наред в отношенията му с Маги? Никога не му бе минавало през ум, че ще има проблеми с обуздаването на съпругата си. Винаги беше презирал слабохарактерните мъже под чехъл. А ето го сега със съпруга, която не само дърпа юздите, но и го пришпорва в хълбоците. Трябваше да се противопостави на Маги снощи, но се бе побоял да го направи. Колко пъти бе намирал кураж да се изправи лице в лице със смъртта, а ето че се превръщаше в страхлив заек пред нещо толкова безобидно като една жена!

Танцът на Маги не беше в никакъв случай неприличен. Тя бе талантлива и грациозна, но изпълнението й беше ловка съблазън. Кристофър не бе пропуснал реакцията на Тод. Маги можеше да си мисли, че играе невинна игра с по-младия Харли, но Кристофър не бе видял нищо невинно в похотливия му поглед. Този мъж желаеше Маги и щеше да я има, ако можеше.

Независимо от психическото си състояние, Кристофър успя да се пореже само два пъти, докато се бръснеше. Съмняваше се, че остатъкът от деня ще мине толкова безобидно.

По време на закуската всички мълчаха. Дори Маги беше унила. Теодор, изглежда, се бе скарал със сина си за нещо и Тод седеше нацупен и мълчалив. Когато се нахрани, Теодор избърса устата си, изгледа сина си с отвращение и проговори за първи път, откакто бе седнал на масата:

— Пролетното дамгосване започва днес сутринта. Ще го направим по-рано тази година, за да приключим, преди да си взел мястото.

— Решили да приемеш цената ми? — попита Кристофър.

— Имам ли избор? Бих могъл да получа повече на пазара, но купувачите не идват преди есента. Предполагам, че искаш да видиш как става жигосването. Някой работници желаят да останат и след като ти станеш собственик. Ще видиш каква работа вършат. Госпожа Талбът навярно ще предпочете да остане тук. Дамгосването не е приятна гледка.

— Присъствала съм на дамгосване и преди. Ще, дойда.

— Сигурна ли си, че не искаш да останеш тук? — попита Тод със загрижен глас. — Убеден съм, че госпожа Джонсън е нетърпелива да ти покаже потайностите на къщата. Всъщност, ако искаш, ще остана да ти правя компания.

Кристофър затаи дъх. За негова изненада, Маги не го удостои с обичайния презрителен поглед.

— Предпочитам да яздя — каза тя.

Стори му се, че долавя леко смущение в отговора й. Може би се изморяваше от игричките си. Забеляза, че и Харли съвсем не изглежда щастлив от намерението й да язди с тях.

Щом пристигнаха на „работата“, както говедарите наричаха събирането на животните за дамгосването, Кристофър разбра поне една причина, поради която и двамата Харли се чувстваха неудобно от присъствието на Маги. Дамгосването беше придружено с неприятни звуци, миризми и гледки. Беше чувал за такива процедури от Дерек Слейтър, който му бе обяснил, че два пъти в годината разпиляният добитък се събира и се „обработва“. В неподвижния утринен въздух над парцела, където беше събрано стадото, се стелеше гъст дим от огньовете. Изпод копитата на конете се вдигаше прах. Кравите, чиито рожби бяха отвеждани, мучаха жално, а телетата ревяха още по-силно.

Той би се оплаквал точно толкова високо, мислеше си Кристофър, ако беше уловен с ласо, вързан за краката, възседнат, скопен с нагорещено до бяло желязо, а след това дамгосан по ухото. И все пак секунди след тези неприятни процедури телетата се изправяха на крака, изтърсваха се и после весело припкаха при майките си, очевидно забравили травмиращата случка. Всъщност животните не изглеждаха толкова нещастни, колкото Маги.

Кристофър срита коня си, за да спре до този на жена си.

— Имаш цвят на зелен грах — каза той. — Не се ли чувстваш добре?

— Добре съм! — сопна се тя.

Той вдигна вежди, а тя направи смутена гримаса.

— Винаги съжалявам кравите и телетата.

— Не каза ли, че си живяла няколко години в ранчо?

— От десетата до четиринадесетата си година. Обработвах стадото точно като тези момчета.

— Оставят млади момичета да правят това? — Кристофър кимна към мъжете, които се вмъкваха на коне между рогатите крави и младите кастрирани добичета, за да отделят недамгосаните телета.

— Аз не съм скопявала, но гонех и помагах. Всеки, който може да язди, работи по време на обработването. Аз и тогава не харесвах жигосването. Макар да знам, че е глупаво да се чувствам така.

— Не мисля, че е глупаво да не обичаш да гледаш как се причинява болка на някое създание.

— Не ги боли толкова много, ако човекът с желязото си знае работата, а този приятел изглежда доста добър. Задържа желязото достатъчно дълго, така че козината да не порасне отново, а кожата да не бъде сериозно обгорена. Би трябвало да го задържим, щом двамата Харли си тръгнат.