Кристофър признаваше, че е използвал безскрупулно момичето за своите собствени цели. Но по отношение на мотивите си беше честен с нея и се бе погрижил и тя да е облагодетелствана колкото него. Колко други мъже биха се отказали да задоволят физиологичните си нужди, за да са сигурни, че тя няма да бъде обременена допълнително от брака им.

Откакто се бяха преместили в Ранчо дел Рио, спяха в отделни стаи и той нито веднъж не се бе поддал на изкушението да я посети нощем.

Кристофър признаваше, че страда от сляпа любов. Чудеше се дали Маги би го привличала също толкова силно, ако я бе срещнал в Англия, където изобилстваше от чаровни дами. Вероятно щеше. Маги бе уникална жена, също като земята, на която се бе родила — красива, открита, честна, издръжлива, лесно раздразнима. Щеше да е щастлива в Ранчо дел Рио — кралица е владение, по-голямо от някои европейски страни. Вече започваше да се държи като господарка. Тя беше тази, която предложи да се насърчава заселването на семейства в ранчото. Спретнатите каменни къщички зад спалните помещения на слугите бяха нейна идея, а сега настояваше Питър да й помогне да основе училище за децата в ранчото. Луиза я учеше на счетоводство и някои основни правила в управлението на имението, а Маги усвояваше тези нови умения по същия начин, по който бе поглъщала книгите, купени й от Кристофър.

Като че ли мислите заведоха мъжа й точно при нея. Той спря сивия си кон и се заслуша в смеха откъм водата пред него. Зад един завой на реката канадски тополи засенчваха дълбок вир, популярен сред работниците в ранчото й семействата им. Днес Маги беше извела децата на пикник. Една от каруците беше разпрегната под тополите и спънатите коне пасяха спокойно в сянката. Никой не забеляза Кристофър. Младата съпруга на един от работниците весело нареждаше пайове с пилешко месо, хляб, мед, мармалад, курабии и ябълки, докато Маги наблюдаваше децата във водата. Всъщност тя се явяваше повече другар в игрите, отколкото надзирател. Боса, в избелели панталони с крачоли, скандално навити над коленете, жена му беше не по-малко мокра от децата. Дори ризата й прилепваше по нея по най-предизвикателен начин.

Докато Кристофър гледаше, едно от момченцата, на около осем години, плисна вода като фонтан към Маги и я намокри още повече. Тя изпищя от удоволствие, а децата се засмяха буйно.

— Ще те науча аз! — Маги нагази във водата след смелия виновник и го потопи. Той изскочи, като се изтръскваше и се смееше. Децата се струпаха около нея като малки водни духове около водна фея.

— Сега мен! Сега мен! — крещяха те и я пръскаха, докато не подгизна цялата. Кристофър чу смеха й да се издига над детския — ясен и звучен като камбанен звън. Усмихнат, той обърна коня си и ги остави да се наслаждават на лудориите си.

Веселата глъч затихна и светът се умълча, с изключение на някой слаб полъх на вятър и случаен вик на птица. Кристофър спря и се остави безбрежността на равнината да го обгърне. Удивително беше, че тази дива земя бе започнала да му харесва. Обикна приглушеното кафяво и зелено, огромния син небесен купол, ясно доловимия дъх на прах и трева, носен от бриза. Колко различно беше от претъпкания Лондон със задушните салони и скучни хора!

На следващата вечер беше официалното обявяване на новия собственик на Ранчо дел Рио. Току-що завършеният хамбар, който Кристофър пожела да построят, за да прибере фургоните и други тежки стопански съоръжения, имаше идеалните размери за дансинг, фургоните и каретата бяха преместени в стария каменен хамбар, а новият беше безупречно изчистен и украсен за тържеството. Отвън половин вол се въртеше бавно над ямата с огъня. Вътре буренца е бира и уиски стояха редом с бутилки скъпи вина върху дървени маси, поставени на подпори, които служеха за бар. Дъсченият под беше изметен и после обилно поръсен със слама. Свиреше оркестър, съставен от необичайната комбинация от две цигулки, пиано, току-що пристигнало от Санта Фе, флейта и две китари, като караше и най-мудните крака да потрепват в ритъма на танца.

Кристофър стоеше близо до бара с чаша бренди в ръка и наблюдаваше присъстващите. Не приличаха на гостите на известните балове на майка му, но не си спомняше да е виждал някога хора да се веселят по-добре. Присъстваха и видни личности. Самият губернатор бе пристигнал от Санта Фе. Маги писа на семейство Слейтър, за да ги покани, но малката Марта била болна и те не можеха да присъстват.

— Голямо честване, Талбът. — Губернаторът Шелдън го потупа по рамото. — Не съм виждал толкова много важни персони, събрани на едно място, откакто бях за последен път във Вашингтон.

— Не чак толкова голямо — отговори Кристофър с учтива усмивка. — Въпреки че исках всички в областта да са съвсем сигурни в смяната на собственика.

— Е, след това тук, няма да има съмнение. Срамно е, че Харли е бил толкова озлобен. Да си призная, никога не съм харесвал много този човек, но не мислех, че би прибягнал до убийство.

— Хиляди мъже са били убивани заради много по-малки парчета земя.

— Предполагам, че е истина. Толкова много земя имаме тук, че понякога забравяме колко ценна е тя. Харли беше прехвърлен в областния затвор миналата седмица, но предполагам, вие знаете това. Ще стои зад решетките доста време. Не съм сигурен къде отиде Тод. Благородно беше от ваша страна да не предявявате обвинения срещу него.

— Маги ме убеди, че той не е играл голяма роля в заговора. Без баща си е нищо.

— Съпругата ви е забележителна жена, Талбът. Кристофър зърна Маги, която изпълняваше ролята на домакиня. Изглеждаше поразително в зелената си копринена рокля и с високо прибраните си непокорни къдрици. Спомни си колко изненадана бе, когато той поръча дузина рула плат на амбулантен търговец, минаващ през форт Съмнър. Беше наел шивачка, за да поднови напълно гардероба на Маги.

— В Англия — каза й той — дамите сменят гардероба си два пъти в годината.

— Това е смешно, а и тук не е Англия. — И все пак се беше усмихнала и погалила фините платове. Бе поръчала практични рокли, поли, поли — панталони и ризи, предназначени за ежедневна употреба в ранчото. Но беше задоволила и женската си суетност с две официални рокли — от зелена коприна изчервена дантела, с която можеше да съблазни и дявола — поне така изглеждаше в очите на Кристофър. Радваше се, че е избрала зелената коприна за тази вечер. Подхождаше й, но не възпламеняваше кръвта му като червената. Оставаха още няколко дни и нямаше да има нужда да се тревожи за желанието, което изпитваше към нея.

Губернаторът продължи да хвали Маги:

— Щастливец сте вие, Талбът. Земя, ум и добър характер — всичко заедно. Щастливец наистина.

Кристофър се съмняваше, че губернаторът би хвалил характера на Маги, ако трябваше да живее с нея. Въпреки това бе обладан от дълбоко съжаление, че не е и никога няма да бъде обикновен стопанин в Ню Мексико, който да може да изживее остатъка от живота си в тази красива страна с очарователните й, макар и трудни жени.

— Наистина съм щастливец, Ваше Превъзходителство. Ако ме извините, мисля, че ми се полага един танц с жената, която ме ощастливява толкова много.

— Разбира се! — каза губернаторът със смях. — Бъдете млад, докато можете.

Кристофър едва ли щеше да се ограничи само, с един танц. Маги го привличаше, както пламъкът привлича нощната пеперуда. Изглеждаше като завършена дама, но очите й блестяха дяволито. Това значеше, че няма да играе тази роля много дълго. Докосна ръката й точно когато тя се извиняваше на възрастна миловидна дама — съпругата на единствения лекар в Санта Роса.

— Мисля, че този танц е мой — каза той.

— Така ли? — Част отблясъка изчезна от очите й. Напоследък лицето й твърде често застиваше безрадостно, щом го погледнеше. Не знаеше какво точно е сторил, за да бъде тя толкова нещастна; беше направил всичко възможно според обстоятелствата да не я нарани. И все пак тя без съмнение щеше да ликува, когато й кажеше, че до седмица ще потегли за Англия. Нямаше причина да остава по-дълго, беше изпълнил задачата си.

— Бих искал да бъде мой танц — нежно промълви той.

Без да пророни и дума повече, тя се озова в ръцете му за валса, който долиташе от пианото. Кристофър веднага разбра, че е направил сериозна грешка. Жена му беше топла и мека под зелената коприна. Долови слабото ухание на люляк, възбуждащ нюанс на аромата, съчетан с остротата на свежия въздух и примес от виното, което беше пила. Валсът едва бе започнал, а той вече я желаеше до болка. Би трябвало да приключи с танца и да я пусне, но не можеше. В края на краищата беше мъж, а не светец.

Маги позволи на надеждата да възкръсне, докато Кристофър я въртеше по дансинга. Хамбарът беше претъпкан. Блъскаха ги други двойки. Над музиката се извисяваше весела глъч, но всичко, което Маги можеше да почувства, чуе или види, беше Кристофър.

Толкова отдавна не я бе докосвал. Когато се преместиха в Ранчо дел Рио, той се настани в стаята на Тод срещу господарския апартамент. Прекалено горда, за да покаже болката си, Маги не се противопостави. Нито Луиза, нито Питър изкоментираха това и въпреки че най-добрата й приятелка й отправяше съчувствени погледи. Маги не сподели колко наранена е дори с нея. Липсваше й присъствието на Кристофър в леглото и в стаята им. Въпреки че той се отвращаваше да прави любов с нея, изпитваше удоволствие просто да лежи до него.

Сякаш с всеки изминат ден Кристофър се отдалечаваше от нея. Ангажираше се с превръщането на ранчото в добре смазан печеливш бизнес, като прекарваше времето си над книгите с Питър и Луиза, на пасището с Мос Райли, но никога с нея. Понякога не се появяваше дори по времето за хранене.

Кристофър Талбът не искаше да я обича. Не беше достойна за любовта му. Маги предпочиташе да може да го намрази за тази обида. Но не беше по силите й да мрази Кристофър Талбът.

— Тази вечер изглеждаш чудесно. — Той погледна надолу към нея. Не беше виждала толкова топлина в очите му от седмици. — Имаш дарбата да бъдеш истинска дама, когато поискаш.

Почувства се засегната.

— Не е необходимо да ми правиш комплименти за поведението. Досега не съм научила какво значи добро държане и кога трябва да се демонстрира.

— Не исках да те обидя, Маги — заяви той искрено.

— Съжалявам. Корсетът ме убива — отвърна тя, за да обясни настроението си. Главната причина за нейната хапливост беше той, но като се добави и един убиващ корсет.

Кристофър се засмя.

— Маги, ти си уникална.

— За твой късмет — каза тя с нотка на горчивина.

Ръцете му я обгърнаха по-здраво. Пулсът й се учести при допира със стегнатото му тяло, което се движеше в такт с нейното. Тя се остави на редкия момент, представи си, че вижда отражението си в очите му — красива, желана, любима. За миг си представи, че двамата имат истински брак, а не просто делово споразумение. Тази вечер, когато празненството свършеше и гостите заспяха, той щеше да я вземе в обятията си и те щяха да създадат своята малка собствена вселена от вплетени тела и слети в неотразима любов души. Може би ако го желаеше достатъчно силно, фантазиите й щяха да се сбъднат.

Луиза и Питър стояха отстрани на дансинга. Кристофър се носеше с Маги — странно явление, заслужаващо внимание от страна на познатите му. Лицето му беше като издялано от камък — маска, която според Луиза повечето англичани използваха при опитите си да скрият това, което считат за неподходящи емоции. Маги приличаше на замечтано дете.

— Кристофър е глупак. — Луиза се обърна, шепнешком, към Питър. — Странно. Предупреждавах Магдалена много пъти, но даже аз вярвах, че няма да й устои дълго. Той наистина е магаре.

Питър изпъна рамене, показвайки английската си гордост.

— Лорд Кристофър е благородник. Той взима интересите на Маги присърце по възможно най-добрия начин.

Луиза се намуси.

— Може би трябва да попита Магдалена какво мисли тя за своите интереси.

— Ела с мен отвън, Луиза.

Тя се поколеба.

— Бих искал да поговорим, без тълпата наоколо да ни подслушва.

Предложи й ръката си и тя я прие.

Слънцето отдавна бе залязло, но дневната жега все още се чувстваше. Млечна лунна светлина заливаше къщата, оградите за добитъка и пристройките.

— Наистина това е красива земя — въздъхна Питър. — Ще съжалявам, че я напускам. Мисля, че Кристофър също ще съжалява по много причини.

— Значи той все още възнамерява да замине? Мислех, че може би ще реши да остане. Изглежда, тук му харесва. Сигурно Маги се надява, че той ще остане.

— Кристофър не може да остане, Луиза, така както и аз. Нашият живот е в Лондон. Лорд Кристофър каза на Маги в началото на това начинание, че щом нещата тук потръгнат, той ще се върне вкъщи.

Луиза смътно си спомни, че Кристофър бе направил такова изявление. Подозираше, че след всички промени в живота Маги изобщо не си спомняше за това.

— Не мислиш ли, че е доста хладнокръвно от негова страна да я остави просто ей така?