Питър въздъхна:

— Луиза, наистина ли мислиш, че Маги ще бъде щастлива в Лондон? Мислиш ли, че ще й е приятно да живее сред хора, където една-единствена неподходяща дума или грешка в поведението изхвърля човека от обществото?

— Не мога да си представя подобно място.

— Защото никога не си била в Европа или в Англия и не си бъбрила хиляди глупости. Под изтънчените маниери и знатния произход се крие много злоба.

Луиза смяташе, че Магдалена може да се справи с всеки, дори с глутница вълци.

— Поне се надявам, че Кристофър възнамерява да съобщи намеренията си на Марк, преди да започне да стяга багажа си — отбеляза тя остро.

— Луиза, остави Кристофър да се оправя с Маги. Независимо какво става между тях двамата… е, то си е тяхна работа. Исках да поговорим за мен. Както знаеш, тръгвам утре.

— Разбира се, че знам — отговори тя резервирано.

— В Ню Йорк искам да се срещна с някои колеги, преди да отплавам обратно за Англия, й да уредя пътуването ни с Кристофър.

Луиза мълчеше. Беше се страхувала от момента, в който Питър Скарбъроу щеше да напусне живота й. Разбира се, между тях нямаше нищо. Нищо — освен няколко погледа, един-два танца, приятелство между сродни души, което не бе прерасло в нещо по-дълбоко, защото и двамата знаеха, че възможност да продължи такава връзка няма.

— Луиза, от известно време искам да ти кажа какво удоволствие ми доставя твоята компания. Помогнах на Кристофър в това начинание от добри чувства към него и неговото семейство и отчасти защото ми стана навик да се впускам в авантюри, които биха направили живота ми по-малко скучен. Виждаш ли, аз нямам семейство и никога не съм се женил. Никога не съм имал особен успех сред дамите. Предполагам, не притежавам нужния чар.

— Мисля, че подценяваш чара си.

Питър прочисти гърлото си:

— Много си любезна, мила моя. Но това, което се опитвам да изясня, е, че ще ми липсваш. Искам да знаеш, че този стар ерген ще помни нашето кратко сътрудничество като връх в живота си.

— Аз също не бих се вписала в живота в Лондон — сряза го Луиза.

— Човек трябва да е роден от странностите на аристократичното общество, за да оцелее. Бих желал да не е така.

Луиза му отправи продължителен поглед. Знаеше, че не след дълго той ще излезе от живота й завинаги. Сива коса, топли сини очи, бръчици около устата и очите, донкихотовска усмивка. Беше един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала, независимо от изявлението, че му липсва чар.

Помежду им пламна искра. Питър леко се наклони напред, готов да я целуне. Луиза го желаеше повече от всичко друго, но той спря, преди устните им да се докоснат, и неохотно се отдръпна.

— Ти си най-сладката и най-щедра дама, която някога съм срещал — промълви той. — Но аз не мога да ти предложа бъдеще. Така че ще се въздържа да се възползвам от честта ти по този начин.

Луиза се опита да прикрие силното си разочарование.

— Кристофър би трябвало да е честен като теб — прошепна тя.

— А Маги би трябвало да е мъдра като теб, скъпа Луиза.

Луиза не се чувстваше мъдра. Чувстваше се стара, тъжна и глупава.



Тържеството свърши. Гостите бяха наредени като дърва за огрев във всяка стая на тъмната къща. В господарския апартамент три жени хъркаха високо в леглото с балдахин, а още две се въртяха на пода. Само Маги не спеше. Завивките й бяха захвърлени в един ъгъл на стаята, докато тя седеше до прозореца и гледаше луната. Изживяваше отново танца с Кристофър, усещането от силните му ръце, допира на твърдия му като скала гръден кош до гърдите й, преливащата топлина на усмивката и очите му. Колко още щеше да позволява на Кристофър да трови живота й?

Съпругата на един от директорите на железницата изхърка силно и се обърна. Двете й другарки по легло я последваха като в припев. Маги въздъхна. Тази нощ наистина искаше да е сама. Изведнъж си спомни, че нарът в плевнята е временно свободен. Ковачът беше напуснал преди седмица, а новият човек, който Мос бе наел, щеше да пристигне в ранчото едва след десет дни.

Наметна роба върху памучната си нощница и излезе на пръсти от стаята. В преддверието нахлузи чифт ботуши върху босите си крака. Бяха прекалено големи, но нямаше намерение да рови в килера си в тъмното, за да намери своите обувки. Тихо отвори предната врата и се промъкна навън, без да погледне към библиотеката и да види тъмната фигура, която седеше на бюрото и я наблюдаваше.

Кристофър поседя за момент, след като Маги излезе. Трябваше да спи с още шестима мъже в една стая и беше дошъл в библиотеката, за да остане насаме с мислите си. Би трябвало да мисли за Англия и за приятното си завръщане у дома. За нещастие умът му постоянно се занимаваше с Маги. Тази вечер тя беше като дама — красива и достолепна. Обикновено изглеждаше като мъжкарана, но дори и тогава му се струпваше красива. Щеше да му липсва. Господи, как щеше да му липсва! Тя беше неудовлетвореност, смях, досада, смелост, предизвикателство, сладост — пеперуда, която човек нито може да хване, нито да притисне.

Кристофър въздъхна. Тази вечер Маги беше дама и изглеждаше щастлива в тази роля. Може би сега беше времето да поговори с нея за намеренията си.

Последва я навън, като очакваше, че тя ще е в двора и ще гледа звездите, както бе правила няколко пъти, но Маги не се виждаше никъде. Кристофър бе озадачен и малко разтревожен, но светлината от фенера в прорезите на вратата на плевнята разкри скривалището й. Свари я да разстила одеяло върху нара на ковача в малкото помещение, преградено от общото.

— Маги?

Тя се сепна и подскочи.

— О, Кристофър! Стресна ме.

— Съжалявам.

Гледаше го като привидение, внезапно появило се от сън или може би от кошмар.

— Видях, че и ти не можеш да заспиш. Може пък това да е тъкмо моментът да си поговорим. Изглежда, през деня и два мата сме толкова заети…

— Да говорим за какво?

Той придърпа една дървена табуретка и седна.

— Утре Питър тръгва за Ню Йорк.

— Знам.

— Разбираш, че и аз ще замина след около седмица.

Погледна го слисана.

— Така ли?

— Нещата тук са уредени. Собствеността над земята ти е потвърдена. Ранчото е в добър вид, а Мос Райли е хванал здраво юздите. Имам му доверие. Ти започна добър живот тук — такъв, какъвто ще те ощастливи. Няма повече причина, която да ме задържа тук, а и доста неща в Лондон чакат да се заема с тях.

Маги отвори широко очи.

— Мислех… е, аз…

— Знаеше, че планирах да тръгна веднага щом всичко се уреди, Маги. Обещах ти, че ще се махна от погледа ти, когато се уверя, че нещата тук вървят добре.

— Е, аз… Ти наистина каза нещо такова, нали? Когато се оженихме, предположих, че всичко се е променило. Трябваше да бъда по-проницателна.

— Маги, винаги съм бил честен с теб.

— Глупости! — За миг объркването й се преобрази в гняв. — Не си честен дори със себе си.

Кристофър почувства нотка на раздразнение в гласа й.

— Какво искаш да кажеш?

— Идваш в бедната примитивна Америка, за да отмъстиш на хазартната акула, която се е възползвала от брат ти. Измъкваш ме от кръчмата и си казваш, че точно аз съм залогът в твоята глупава лична война. Но аз съм повече от залог и ти не можеш да го приемеш. После взимаш това ранчо и откриваш, че отглеждането на добитък в Ню Мексико не е просто инвестиция за високопоставеното ти аристократично семейство, но и това не можеш да приемеш. Единствено Лондон струва нещо. Лондон е целият свят и нищо друго не заслужава вниманието ти. Бягаш от едно предизвикателство точно когато започваш да откриваш колко много го харесваш. Бягаш от мен, защото се страхуваш, че може случайно да харесаш прекалено много една нищо и никаква мръсна уличница. Не е ли това, от което най-много се боиш, Кристофър?

Опита се да бъде логичен и цивилизован пред смешното й гневно избухване:

— Маги, не знаеш какво говориш.

— О, така ли, Ваше пъзливо сиятелство?

— Аз изобщо не те считам за — каква цветиста фраза използва? Мръсна…

— Уличница! — рязко довърши изречението му тя.

— Никога не използвай тези думи за себе си! Разбира се, че не си уличница! — Той се разгневи по-скоро от имената, с които Маги наричаше себе си, отколкото от обидите, с които го обсипваше.

— Но, разбира се, не съм достойна да бъда твоя съпруга! Нали в това вярваше през цялото време? Постара се всеки да разбере, че си се оженил за мен заради земята. Не можеш да се унижиш да ме докоснеш, освен когато сключването на брака те задължаваше. А сега бягаш в твоя скъпоценен Лондон, за да позволиш на благородните дами там да ти помогнат да забравиш, че някога се е наложило да се принизиш да играеш ролята на съпруг на мръсна танцьорка в бар.

— Маги, предупреждавам те! По-умно ще бъде да не ме предизвикваш.

Но по пламъка в очите и можеше да познае, че гневът й се надига. Накрая тя изпъна рамене, твърдо решена.

— Да предположим, че искам да дойда с теб в Лондон. В края на краищата аз съм ти жена. Това е ужасната цена, която трябваше да платиш, за да получиш тази земя. Имам право да бъда с теб.

Кристофър виждаше катастрофата да се приближава към него като гигантска смазваща вълна.

— Ще оставиш упорството ти да ограби щастието ти. — Опита се да говори разумно, но нещо вътре в него не се подчиняваше на разума. Колкото и да бе странно, една недисциплинирана и глупава част от сърцето му се зарадва на предложението й.

— Не се плаша от Лондон.

— Повярвай ми, в Ню Мексико ще бъдеш много по-щастлива.

— Вие, англичаните, винаги си мислите, че знаете кое е най-добро за човека. Приеми, че аз решавам за себе си.

— В този случай наистина знам какво е най-добро за теб. Няма да те взема в Лондон.

Маги се подсмихна. Едно опасно пламъче се присъедини към гнева в очите й.

— Ако ме оставиш тук, ще се разведа.

— Какво?

— Както знаеш, разводът в Ню Мексико не представлява трудност. Тогава ще изгубиш тази земя. Цялата ще бъде моя. Магдалена Монтоя, богата дама — собственичка на ранчо. Може би накрая ще се омъжа за някой, който не се страхува да обича бивша танцьорка.

Кристофър не знаеше дали да й вярва, но беше чувал, че областният съд е странно предразположен към разтрогването на бракове. След като той беше чужденец, а и ставаше въпрос за толкова много земя, можеха да бъдат повече от склонни да освободят Маги и принадлежащата й земя.

Опита се да бъде логичен:

— Маги, защо искаш да дойдеш в Лондон? Тук имаш всичко, което пожелаеш.

Очите й потъмняха.

— В Лондон няма да си щастлива.

— Може пък да копнея да подружа с аристократите.

— Няма да ги харесаш.

— Достатъчно е, че харесах теб. Но е без значение. Ако ти отидеш в Лондон, идвам и аз. Искаше да имаш съдружник, но аз реших, че искам брак. Ожени се за мен, за да се докопаш до тази земя. Вързан си за мен.

Тя решително скръсти ръце на гърдите си, а Кристофър почувства, че безсилието засилва гнева му. Не беше свикнал на поражения, а това нахакано момиче като че ли го надвиваше ту по един, ту по друг начин, откакто я бе намерил. Надсмиваше се над добрите му намерения и презираше усилията му да подреди нещата така, че тя да не пострада от раздялата им. Но в много от обвиненията й имаше зрънце истина. Изведнъж той почувства, че тревогите и премеждията през последните няколко месеца бяха достигнали критичната си точка и избухна:

— Искаш истински брак, а, Маги? Тогава ще имаме истински брак. Ако ти искаш да бъдеш съпруга, може би аз ще се възползвам от правата си на съпруг.

Докато се приближаваше към нея, тя стоеше неподвижна като статуя, като изправена пред ловец кошута, която не може да реши дали да побегне, или да остане.

— Положих огромни усилия, за да ти спестя усложненията от брака, защото мислех, че не бива да създам живот в утробата ти. Но един истински съпруг не трябва да се страхува от противното, нали?

Кристофър видя собствения си гняв, отразен в лицето й. Тя отстъпи крачка.

— Мислиш да ме накажеш, като ме любиш! — възкликна тя възмутено. — Колко пъти доброволно се предлагах, и то само за да бъда отхвърлена?

— Приемаш вниманието ми за наказание? Затова ли ме изкушаваше така умело през последните няколко седмици? Мисля, че прекалено дълго съм се въздържал. Престани да отстъпваш и ела тук, Маги!

— Въздържал си се прекалено дълго, така ли? Е, аз не съм жена! Аз съм проклетата ти съпруга! — В очите й блещукаше отмъстително пламъче. — Мисля, че ще ти дойде добре да получиш доза от собственото си лекарство. Лека нощ, Кристофър.

В думите й позна себе си, когато по същия начин я бе отблъсквал през всичките нощи.

— Съпругите не могат да избират кога и къде да се отдадат на съпрузите си — заплаши я той. Гневният й поглед само подхранваше раздразнението му, а разгорещеността разпалваше още по-бързо страстта му.

— Аз винаги имам избор.