Маги заотстъпва, докато гърбът й опря в стената, но закачливият й поглед го примамваше.

— Това не те притесняваше преди.

— Притесняваше ме. А сега стой мирно.

Обхвана лицето й с длани и я целуна. Маги се разтопи. Беше забравила, че целувката е толкова приятна.

— Ммм — промърмори тя, когато той освободи устата й. — Вече не съм изморена.

— Нито пък аз. — Пръстите му сръчно разкопчаваха корсажа й. Закопчалките поддадоха. Материята леко се смъкна от раменете й, а ръцете му намериха гърдите й.

И Маги беше нетърпелива. Помогна му да се освободят от остатъка от облеклото си и охотно се отпусна в леглото е него. Кръвта й започна да кипи, докато Кристофър целуваше гърдите й, корема й. Изви се нагоре, за да посрещне милувките му.

— Както винаги, нетърпелива — промърмори той срещу устните й. — Не знаеш ли, че дамите просто трябва да понасят животинските страсти на господата?

— Доста търпелива съм — отговори тя задъхана.

Устните му я изгаряха със сладък огън, ръцете му вършеха чудеса с плътта и. С едно плавно движение той се преобърна по гръб и вдигна Маги от леглото. Изненадана и замаяна от страст, тя му позволи да я сложи върху себе си.

Очарована от ново чувство за превъзходство, Маги се снижи изкусително, за да може той да проникне в нея. Бързо улови ритъма му и възбуждащо се задвижи. Само след пет минути и двамата стигнаха до оргазъм. Вибрациите на неговата експлозия се съединиха с острите контракции на екстаз в тялото й. Като че ли всичката й сила бе отнета. Кристофър я завъртя така, че тя остана под него. Все още плътно в нея, той се настани удобно между краката й и я покри с тялото й като с одеяло.

След няколко дълбоки вдишвания пред очите на Маги се проясни и тя ясно видя лицето му, надвесено над нейното. То изглеждаше замислено и тържествено.

— Знам — въздъхна тя. — Дамите не вършат такива неща.

— Както и преди си ми казвала, съпруго, понякога си струва да не си истинска дама. Можеш да вършиш този род неща колкото искаш.



Когато Маги се събуди, през прозореца проникваше бледата розова светлина на здрача. Беше покрита е лек юрган, а чаршафът до нея беше студен. Седна и отметна косата от очите си. Прегърна коленете си и се усмихна. Харесваше й да бъде съпруга. Ако не беше възлюблена, то поне чувстваше, че е желана — най-малкото във физическия смисъл, Маги се уверяваше, че страстта може да доведе до любов. Познаваше няколко проститутки от Маркет Стрийт в Денвър, който бяха опитали същата тактика и се бяха провалили. Но Маги нямаше да се провали.

Тъй като нямаше кой да й помогне в избора на подходяща рокля, тя облече обикновена пола и корсаж и се отправи към стълбището. Сега разбра защо Питър Скарбъроу бе определил къщата на Четиринадесета улица в Денвър като колиба. Градският дом на херцога беше огромен. От площадката, на която беше застанала, стълбището водеше и нагоре, и надолу. Маги си помисли, че човек би могъл да се загуби в сградата ида умре от глад, преди да намери пътя си. Стомахът й се разбунтува при тази мисъл. Двамата с Кристофър бяха толкова заети, че съвсем бяха забравили да позвънят за чай.

Тръгна надолу по стълбите, като се оглеждаше с любопитство. Къщата приличаше на изоставена. Ни един слуга не се виждаше. Само слабите гласове, които долитаха иззад една затворена врата, показваха, че в къщата наистина има някой. Маги разпозна единия — на Кристофър. Другият беше женски и малко писклив.

Пропъди угризенията на съвестта си и се приближи, за да подслушва. Когато притисна ухо до вратата, говореше жената.

— Това наистина е съвсем неприемливо, Кристофър. Какво ще кажат всички? Как биха могли членовете на семейството да държат главите си изправени пред хората, когато обществото погледне тази… как каза, че е името й?

— Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът. Маги — за по-кратко. Ако ще се почувстваш по-добре — произхожда от много стар испански род.

Жената подсмръкна високо.

— Маги. — Произнесе името с отвращение. — Повлекана от Америка. Съмнявам се, че във вените й тече аристократична кръв. Каква каза, че била, когато я намери? Певица?

— Танцьорка. Наистина е доста талантлива. Някой ден би трябвало да видиш как танцува.

— Съмнявам се, че бих го оценила. Танцьорка! Абсурдно е! Кристофър, не мога да измисля нещо по-лошо. Това е катастрофа. Какво те прихвана, та я доведе тук?

— Майко, вие знаехте, че брак с наследница на Монтоя може да се окаже необходим, за да си възстановим земята на Стивън. Питър Скарбъроу и аз обсъдихме въпроса с вас, преди да замина за Америка. Тогава не възразихте.

— Скъпо мое момче, направи нужното, за да подпомогнеш семейните финанси и запазиш честта на семейството. Беше приемливо само защото си по-младият син и следователно връзките при брака ти не са така важни, както за брат ти Джеймс. Но това не означава да парадираш с това, че е трябвало да се унижим, за да постигнем тази цел. Някои връзки е най-добре да се крият от обществото. Досега трябваше да си го научил, Кристофър.

Гласът му придоби твърдост.

— Майко, искам да изясня добре едно нещо. Маги е моя съпруга. Тя е жена с необикновен дух и интелигентност, независимо къде съм я намерил. Освен това допринася значително за благосъстоянието на това семейство. Ако възнамерявате да приемете земята й и печалбата, която тя носи, тогава трябва да приемете и нея. Маги има право на учтивост и любезност от страна на всеки член на това семейство.

Гласът на жената прозвуча сърдито:

— Как можеш да искаш такова нещо от мен или от сестра ти? Ние сме аристократично възпитани дами с нежна чувствителност. Дал си на тази… тази танцьорка благородното си име и сигурно бъдеще. Трябва ли всички ние да слезем толкова ниско, че да общуваме с тази персона?

Маги не чу отговора на Кристофър. Ушите й горяха от гняв. Думата „танцьорка“ звучеше в устата на тази жена като ругатня. „Персона“ също криеше огромно презрение. Нещо, което „благородните дами“ мислеха за вулгарно и обидно. И старата вещица имаше наглостта да я съди, преди дори да са се срещнали.

Без да помисли за последствията, Маги отвори вратата и се втурна вътре. Лавици с книги изпълваха стените от пода до тавана, а огромно дъбово бюро заемаше повече от половината стая. Господин със сериозно лице, облечен в костюм отпреди два века, се вглеждаше в нея от портрет над камината, сякаш готов да й изкрещи да се маха от стаята. Същото сериозно изражение имаше и тъмнокосата дама, облечена в бледорозова коприна, която се бе разположила в канапето под прозореца като кралица на трон. Единствено белите кичури на слепоочията издаваха възрастта й. Лицето й беше с остри черти и гладко като мрамор. Пронизващите й зелени очи се разшириха при внезапното влизане на Маги.

— Мадам, аз не съм „персона“. — Наблегна на думата със същото презрение, както и дамата. — Никой не може безнаказано да обижда Магдалена Монтоя.

— Наистина? — Жената я погледна през лорнет, като че ли изследваше насекомо, изпълзяло изпод плюшената покривка. — Да разбирам ли, че това е момичето, Кристофър?

Кристофър затвори очи за малко, после ги отвори с въздишка.

— Майко, може ли да ти представя Маги, съпругата ми. Маги, тази дама е моята майка…

— Херцогиня Торингтън — прекъсна го жената й млъкна, сякаш чакаше да види изражението, което титлата й щеше да извика на лицето на натрапницата.

Маги не поздрави жената с учтивото: „Радвам се, че се запознахме.“ Как би могла да се радва на срещата с жена, която току-що е говорила за нея с презрение!

— Имате ли навика да подслушвате разговорите на хората, скъпа?

— Считам за мое право да слушам, когато разговорът се отнася за мен.

— Ах! Кристофър, можеше поне да научиш момичето на добри обноски, преди да я пуснеш в цивилизацията.

— Струва ми се, херцогиньо, че вие самата трябва да помислите за поведението си.

Лейди Торингтън остана с отворена уста. Мина време, преди да се съвземе.

— Никога не съм чувала подобна дързост! В Англия, госпожице, младите хора се отнасят с уважение към по-възрастните, а младите жени не си позволяват да се изказват така безсрамно.

— На Запад хората уважават тези, които заслужават, и всеки казва каквото мисли, когато пожелае.

— Нахалница! Нямате ли представа коя съм?

Кристофър опита да се намеси:

— Моля ви, майко. Маги, дръж се прилично. Това не е Ню Мексико.

Маги го изгледа гневно. Беше доволна, че я защити по-рано. Защо сега не се застъпи за нея?

Кристофър повдигна вежди с язвителен упрек.

— Ти искаше да дойдеш в Лондон — припомни й той. Беше я предупредил, че няма да й допадне, че няма да знае как да се държи като благородна английска дама. Беше се надсмяла, но той може би е имал право. Топлината, останала, след като се бяха любили, изчезна.

— Майко, Маги е нова тук и не знае нашите правила. Двамата с нея ще живеем в Торингтън Хаус само няколко седмици. Надявам се през това време да се разбирате. И, Маги, очаквам да се отнасяш с уважение към майка ми.

Маги се почувства като наказано дете.

— Ясно ли е? — Кристофър прикова с поглед първо Маги, после майка си. — Ясно ли е? — настоя той, когато нито една от жените не отговори.

— Разбира се, че ще съм толерантна — отстъпи херцогинята с остър тон. — Едва ли в Лондон има по-толерантна дама от мен.

— Маги?

— Ще се опитам. Но тя не трябва да ме обижда.

— Сега, когато се запознахте, вече няма да те обижда.

— Тогава ще й отдам заслуженото уважение.

По изражението на Кристофър разбра, че отговорът й не му е харесал много. Смръщеното лице на херцогинята показваше същото.

Е, помисли се Маги, просто ще трябва да се задоволят с това.

Беше й спестена срещата с останалите членове на семейство Талбът преди вечеря. Херцогинята не присъстваше, принудена да си легне поради нервна криза.

— Майка ми е много чувствителна — каза Елизабет извинително. — Вълнението от пристигането ви с Кристофър съвсем я довърши.

По-малкият брат на Кристофър, представен като Родни, изсумтя силно при забележката на Елизабет за майка им.

— Майка е чувствителна колкото дракон. Прави демонстрации, за да накара Кристофър да се почувства виновен, че е отсъствал толкова дълго.

— Родни, ти си грубиян — каза Джеймс, най-възрастният от тримата братя. — Какво ще си помисли нашата нова снаха?

Маги си помисли, че Родни всеки момент ще се строполи. Можеше да помирише уискито в дъха му откъм другия край на голямата дъбова маса в трапезарията.

— Кой? Нашата нова коя? — Херцогът, седнал начело на масата, ги гледаше с присвити очи. Беше в елегантен вечерен костюм. Висок и слаб, със стоманеносива коса, той имаше лице, на което бръчките отиваха. Очевидно Кристофър беше наследил хубавите си черти от него. Само леко разсеяното изражение и неразбиращият поглед на замъглените очи издаваха старостта му.

— Новата ни снаха, татко — нетърпеливо рече Джеймс. — Нали знаеш, че Кристофър се ожени.

— Разбира се, че знам. Мелиса, Мелинда, някакво подобно име…

— Магдалена, сър — учтиво се намеси Кристофър.

— Това е испанско име! Не си се оженил за папистка, нали, момче?

— Не, татко. Маги е американка.

— А, добре. Това е друго. Знаеш, че твоят прапрадядо, вторият херцог Торингтън, се би с американците в малкия им бунт и те го убиха. За щастие имал син, иначе никой от нас нямаше да бъде тук.

По някаква причина Маги се почувства виновна.

— Съжалявам, Ваша светлост.

Херцогът се затрудни да фокусира лицето й.

— Няма за какво да съжаляваш, момиче. Съмнявам се, че ти си го е убила.

— Не, господине.

— Татко! — обади се Родни; — Сега е 1883. Разбира се, че не го убила.

На другия край на масата единственият член на семейство Талбът, който не се унижаваше да говори, седеше с каменно изражение и чоплеше храната си. Беше представена като лейди Катерина Талбът, нещастната вдовица на Стивън: каменно и безизразно, но доста красиво лице. Мека кестенява коса обрамчваше идеален овал с бледа кожа, леко румена по скулите. Кафяви очи допълваха косата. Пълните устни бяха стиснати неодобрително.

— Адела! — извика херцогът. — Къде е Адела?

— Майка е в стаята си — отговори Джеймс на стареца. — Пак нервна криза.

— Нерви, глупости! — Херцогът заби вилица в пая с говежди бъбреци. Внезапно му хрумна нещо друго и попита Маги:

— Откъде си, момиче?

— Ню Мексико, господине. — Ако всичките семейни разговори бяха такива, Маги не винеше Родни, че е пиян, Джеймс — разсеян, Елизабет — плаха, а Катерина — мълчалива.

— Не думай.

— Колко голямо е ранчото на съпруга ми? — проговори Катерина най-неочаквано.

— То вече не е на съпруга ти — сряза й Джеймс. — На Кристофър е. Фактически — на семейството.

— Всъщност то е на Маги и мое — изясни Кристофър.

Джеймс му отправи остър поглед.