Кристофър се намеси спокойно:

— Катерина, историите за Ню Мексико, разказани на Рейчъл, едва ли са пълнене на главата й с представи за нисшите класи. Америка е удивителна страна. Няма да навреди на детето да разшири мирогледа си и да научи, че има и други страни, освен Англия, както и други начини на живот.

Катерина погледна Кристофър така, сякаш бе изрекъл богохулство.

— Тя научава всичко необходимо от госпожица Фицуотър.

— Която, сигурен съм, е източник на всестранни познания и човек с най-широки възгледи.

Маги се усмихна на ироничния тон на Кристофър, но останалата част от семейството го изгледа подозрително. Накрая херцогинята се произнесе:

— Кристофър, Катерина знае най-добре какво би трябвало да научи нейното дете. И е права. Малките момичета не трябва да се окуражават да демонстрират такова любопитство към чужди земи и чужди начини на живот. Подобен интерес ще изпълни господата с подозрението, че е авантюристка, която няма да се задоволи да стои вкъщи ида бъде прилична съпруга.

— Майко, Рейчъл е едва петгодишна!

— Лошите навици се усвояват рано — заяви лейди Торингтън.

Оттук нататък херцогинята и Катерина изключиха Маги от разговора, сякаш тя беше срамно петно на покривката на масата, и започнаха да обсъждат последните триумфи и допуснати грешки в лондонското общество.

Скоро разговорът се насочи към бала на лорд Каламат. Джеймс щеше да придружава Катерина, а херцогинята изрази надежда, че съпругът й ще бъде достатъчно добре, за да присъства.

— Мисля, че Кристофър и Маги трябва да отидат — каза Елизабет.

Настъпи тишина. Маги почувства биенето на сърцето си, ускорено при мисълта да присъства на такова изискано събиране.

Накрая херцогинята заговори със сериозен глас:

— Съмнявам се, че Маги ще се чувства удобно в такова общество, Елизабет. Не би било честно да очакваме толкова много от нея.

— Съгласен съм — каза Кристофър прекалено бързо. — Нека Маги свикне с Лондон, преди да я хвърлим на вълците.

Маги го изгледа гневно, но Кристофър поклати глава почти незабележимо. Тя въздъхна.

— Да, разбира се — съгласи се Елизабет меко. Като че ли бе доловила разочарованието на Маги. — Забравих, че вие двамата сте изминали дълъг път. Ще има й други балове. Колко неразумно от моя страна да предложа да отидете.

Херцогинята предупредително вдигна вежди.

— Наистина опитай да мислиш, преди да се поддадеш на ентусиазма си, Елизабет.

Маги имаше лошо предчувствие. Беше се заклела да бъде добра съпруга на Кристофър, да докаже, че може да се впише в обществото на неговите високопоставени приятели и семейството му, да покаже, че може да бъде истинска дама. А ето че те вече я мислеха за недодялана простачка. Плахо погледна Кристофър с крайчеца на окото си. Беше забил поглед в храната си и като че ли обръщаше слабо внимание на разговора около себе си. Изразът на лицето му показваше, че мисълта му блуждае другаде.

Изведнъж силната слънчева светлина в стаята и ярката жълта коприна на столовете и завесите избледняха или поне така й се стори.



Следобед херцогинята покани новата си снаха да се присъедини към другите дами от дома за разходка с карета. Маги се осмели да се надява, че е сгрешила за отношението на лейди Торингтън към нея. Докато Елизабет й помагаше да избере подходяща „следобедна рокля“ и й разказваше за изтъкнатите хора, които вероятно щяха да срещнат по време на разходката, Маги си обеща, че ще изиграе ролята на дама така идеално, че херцогинята и горделивата Катерина да се удивят от аристократичните й маниери.

Надеждите й бяха сломени от студеното отношение на лейди Торингтън, когато четирите жени потеглиха от къщата. Поздравът на херцогинята към новата й снаха можеше да смрази дърветата, под които минаваха. Лорнетът й се вдигаше многократно, като че ли не можеше съвсем да повярва на това, което вижда пред себе си в каретата.

Освен кочияша, с тях бяха и двама лакеи, които стояха на малка платформа отзад. И тримата слуги бяха напети, докарани в еднакви ливреи — раирани жилетки със сребърни копчета с герба на семейството, цилиндри, бричове и бели копринени чорапи. Маги забеляза развеселено, че чорапите им са подплатени в подбедрената част.

— Времето днес е хубаво, нали? — каза Катерина.

Маги си мислеше, че въздухът вони на пушек и тор, но имаше желание да бъде очарователна.

— Въздухът е свеж — съгласи се тя.

Елизабет правеше тих коментар за Маги. Лондонският сезон беше приключил, но дамите от обществото все още се показваха в разкошните си екипажи по алеята на Лейдис Мейл, по серпантината и обратно към Хайд Парк Корнър. Маршрутът не бил така оживен, както през сезона, информира я Елизабет, когато всяка дама с някакви претенции за обществено положение се показвала по алеята. И все пак алеите бяха доста пълни. Никога не бе виждала толкова много различни превозни средства, теглени от коне. Файтони, градски карети, ланда, кабриолети, леки двуместни и други карети — всички се придружаваха от лакей и кочияши, които сякаш се състезаваха за най-натруфена ливрея.

Участниците в следобедната разходка с карети изглежда се познаваха много добре. Подвикваха си поздрави, а и често се спираха, за да могат дамите да си побъбрят, без да ги е грижа, че блокират пътя.

— О, гледайте, гледайте! — възкликна Катерина, след като се бяха движили няколко минути по Лейдис Мейл. — Ето лейди Джейн Тревър. Дочух, че баща й трябвало да продаде фамилните портрети. Бедната! Срамота е, че не успя да докара нещата докрай. Всички мислеха, че сватбата е почти уредена.

Маги забеляза, че Катерина изобщо не съчувства на бедната дама.

— Тази карета е наета — отбеляза херцогинята. — Те вече не могат да си позволят да поддържат собствена конюшня. Какъв срам! Фамилията Тревър е стара и благородна. Спечелили са титлата си в четиринадесети век. Но сегашният граф е пройдоха, ако мога така да се изразя.

Когато се разминаха, херцогинята не поздрави лейди Джейн, независимо от титлата, датираща от четиринадесети век. Маги знаеше, че една херцогиня далеч превъзхожда дъщерята на някакъв си граф. А според кратката лекция, която Елизабет й беше изнесла относно висшите форми на етикеция, по-високопоставената дама трябва да поздрави първа или да започне разговор, ако трябва. Бедната лейди Джейн току-що беше „отрязана“ от херцогинята, защото баща й бил проядоха. Маги мислеше, че всичко това е грубо, странно и доста жестоко.

Катерина развълнувано повиши глас:

— О, господи! Това не е ли Амелия Хоторн? Мислех, че е в провинцията.

Маги забеляза смущението на Елизабет. Сърцето й се сви. Амелия Хоторн? Същата Амелия Хоторн, която беше писала на Кристофър колко много й липсва?

Идеалната госпожица Амелия Хоторн караше собствения си файтон, а облеченият в ливрея кочияш яздеше на дискретно разстояние зад нея. Когато каретите се срещнаха, херцогинята даде знак на кочияша да спре.

— Амелия, скъпа! Колко хубаво е да ви видя! Мислех, че сте с брат си в Корнуол за есента и зимата.

— Добър ден, Ваша светлост. Лейди Елизабет, лейди Стивън. Току-що се върнах с чичо си. Отваряме Шилдинг Хаус. Реших, че Корнуол през зимата е просто прекалено скучен.

— Напълно съм съгласна. Направо сме щастливи, че се върнахте. Зимата би била два пъти по-скучна без вашето присъствие.

Амелия погледна. Маги с учтиво любопитство. Херцогинята отправи лукав поглед и към двете.

— Амелия, скъпа. Позволете ми да ви представя Магдалена Тереза… ъ… — обърна се към Маги. — Как е остатъкът от очарователното ти испанско име, скъпа?

— Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът. — Маги подчерта последното.

Херцогинята се намръщи. Веждите на идеалната Амелия помръднаха съвсем слабо.

— Малката Маги е наследница на голямо имение в пустинята на Ню Мексико — доста нецивилизована страна, както знаете. Тя е съпругата на Кристофър.

Амелия бързо прикри смайването си.

— Колко хубаво, че ви срещнах, лейди Кристофър.

— Моля ви, наричайте ме Маги.

— Тогава рие трябва да ме наричате Амелия. — Усмивката на дамата не показваше нищо друго, освен учтивост.

— Разбира се, ще присъствате на бала на лорд Каламат довечера — каза лейди Торингтън на привилегированата госпожица.

— Да, разбира се. Ще бъда там с чичо си и леля си. Много сме поласкани, че получихме поканата.

— Разбира се, че ще получите покана, скъпа. Въпреки че семейството ви е в търговията, вие изобщо не сте тъпи като някои от онези обикновени търгаши. Вие сте сладко момиче и сте добре дошли на всяко събиране на обществото.

Смирената Амелия изобщо не изглеждаше обидена от думите на херцогинята и й благодари за вниманието.

— Тогава ще се видим довечера — заяви лейди Торингтън и даде знак на кочияша да продължи. Маги устоя на изкушението да погледне през рамо Амелия. Тя беше по-идеална, отколкото сия бе представяла: розови бузи, меки устия, кожа като сатен, огрян от огън, златиста коса, събрана изкусно под подхождащата й шапчица, костюм за езда, който подчертаваше щедрите й закръглени форми, без да прекалява. Маги я намрази от пръв поглед.

Когато се обърна, срещна знаещия поглед на лейди Торингтън. Разбра, че „драконът“ знае всичко за Кристофър и Амелия и се стегна.

— Амелия е толкова талантлива дама — съобщи херцогинята на Маги. — Би било добре да я наблюдаваш и да й подражаваш, мила. Но, разбира се, не можеш да достигнеш нейното ниво. Тя е отлична ездачка и кара собствения си файтон, както сама видя. Музикалният й талант и танцовите й способности са изключителни, а и говори свободно четири езика — погледна Маги изпод извитите си вежди. — Навярно Кристофър ти е споменал за нея.

— Донякъде — призна Маги.

— Те са толкова добри приятели. По-миналия сезон всички вярваха, че ще се оженят, но, разбира се, когато се случи нещастието със Стивън, Кристофър разбра, че има други задължения. Дългът към семейството винаги е бил на първо място за сина ми.

— Разбрах това.

На лицето на лейди Торингтън се изписа самодоволна усмивка. Маги почувства, че се изчервява. Реши, че достатъчно дълго е била изтривалка под краката на тия дами. Щеше да им покаже, че Магдалена Монтоя не може така лесно да бъде командвана и щеше да го направи на глупавия бал на лорд Каламат.

Маги се обърна към Елизабет:

— Мислиш ли, че Кристофър ще ме заведе на бала довечера, ако го помоля?

Елизабет бе изненадана. Тя бавно се усмихна, докато в същото време загрижен израз помрачи лицата на лейди Торингтън и Катерина.

— Сигурна съм, че ще го направи — излъга Елизабет. — И то с радост.

Петнадесета глава

— Ох! Пак ме убоде!

— Е, престани да шаваш! — Елизабет смъмри Маги. — Никога не съм срещала човек, на който му е така трудно да седи неподвижен.

Маги трепна, когато Елизабет бодна последната карфица в талията на балната рокля, променена за дебюта й в обществото, и недоверчиво се завъртя пред огледалото в спалнята.

— Не разбирам защо да не мога да нося червената дантелена рокля, която донесох от Ню Мексико.

— Защото си я донесла от Ню Мексико — отвърна Елизабет. — Това е Лондон, Маги.

— Като че ли мога да забравя.

— Тази ще свърши много добра работа за вечерта.

Маги се чувстваше поразголена, когато Елизабет отстъпи няколко крачки и огледа критично роклята. Късите ръкави оставяха ръцете й почти голи, а деколтето бе толкова дълбоко, че откриваше повече, отколкото й се искаше. Коприненият корсаж описваше тялото й по почти неприличен начин, а количеството плат, събрано отзад, я караше да се чувства нестабилна.

— Как завиждам на тънката ти талия! — каза Елизабет с въздишка. — И все пак роклята не изглежда толкова зле с няколкото карфици, който забодох. Ще помоля Никол да я стесни. Аз самата не съм много добра с иглата.

— Ако Никол поправи роклята, няма да можеш да я носиш пак.

— Няма да е кой знае каква загуба, скъпа. И без това лилавият цвят никога не ми е подхождал. На теб стои много по-добре.

— Щях да се чувствам по-удобно в червената рокля.

— Наистина, Маги, не виждам как мога да те науча да избираш тоалета си според случая. И трябва да помолиш Кристофър да ти купи нови дрехи.

— Кристофър винаги ми купува дрехи. Купи ми поне дузина в минутата, в която слязохме от кораба. Дори още не съм обличала всичките.

— Е, виждам, че трябва и него да науча. Все пак си му съпруга, а си и богата наследница. Не можеш да се показваш в Лондон в нещо, което не е най-модното и най-доброто. Тази вечер ще направим изключение — само защото решението бе взето в последния момент.

Господи! Кристофър беше прав. Англичанките не мислеха за нищо друго, освен за дрехи.

— Сега съблечи роклята, за да я дам на Никол — подкани я девойката и се приближи, за да й помогне. — Ой, ой! Изглежда, съм те забола. Ще разкопчея това на гърба. А сега внимателно.