Маги успя да се измъкне от роклята само с няколко драскотини от карфици. Почувства нежност към Елизабет, която, изглежда, беше единственият добросърдечен човек в цял Лондон.

— Може би искаш да си починеш няколко часа. Ще накарам готвачката да ти изпрати лека вечеря около шест. Дотогава…

— Не си отивай, Елизабет. Чувствам се добре, когато мога да си поговоря с някой добронамерен човек.

Елизабет отметна завивката на леглото и направи знак на Маги да легне.

— Бедничката. Кристофър трябваше да те предупреди за майка и Катерина.

— Е, направи го до известна степен.

Елизабет седна в долния край на леглото и сви крака под себе си.

— Мисля, че не съм виждала нещо подобно на изненадата, изписана на лицето на Кристофър, когато му заяви, че ще те води на бала. Господи, Маги, аз наистина се възхищавам на смелостта ти. Тя не го помоли. Ти му каза.

— Страхувам се, че това е мой лош навик. А и не мисля, че онова на лицето на Кристофър беше изненада. По-скоро бе паника. Без съмнение мисли, че ще се покажа като магаре.

Елизабет се засмя.

— Магаре? Ти наистина имаш най-цветистия език.

— Така е, защото имам цветисти мисли. Според Кристофър и Питър мислите ми са недисциплинирани.

— Не трябва да ги приемаш толкова сериозно, в края на краищата те са само мъже.

Маги се засмя, после стана сериозна.

— Елизабет, знаеш ли, че Кристофър се ожени за мен само за да получи земята, проиграна от брат ви Стивън?

— Разбира се, че знам — меко отвърна Елизабет. — Мила Маги, това не е обида към теб. Браковете по-често се сключват по финансови причини, отколкото по любов. Разбира се, никой няма да те счита за нещо по-нисше заради това.

— Е, винаги съм си мислила, че бракът трябва да се опира на любовта. Аз самата никога не предполагах, че ще се омъжа. Винаги съм се справяла сама в живота. Струваше ми се доста рисковано да завися от един мъж.

— Човек не може да живее, без понякога да бъде зависим. Особено ако е жена. Не мислиш ли, че нашият свят е създаден така, че мъжете да ръководят, а жените да влияят?

Маги въздъхнал се отпусна назад на възглавницата.

— Вече не знам какво да мисля.

— Веднъж майка ми каза, че жената е в непрекъснато състояние на баланс между идеализъм и практичност, зависимост и сила, невинност и мъдрост. Твърде много е да се очаква всичко това от нея — въздъхна Елизабет. — Винаги съм знаела, че ще се омъжа по сметка, а не по любов. Виконт Стендбридж е доста приятен мъж: Страхувам се обаче, че Рейчъл е права. Смехът му наистина звучи като патешко крякане. Признавам, че чувствата ми към него са съвсем повърхностни, както и неговите към мен.

Маги я погледна с широко отворени очи.

— Тогава защо се жените? Ако е богат, както казваш, не може да се жени за теб за пари.

— Разбира се, че не. Ако се интересуваше от богатство, щеше да се ожени за друга! Ние, Талбътови, не сме толкова заможни след селскостопанската депресия. Той желае връзка с титлата на Торингтън.

— Няма ли си титла?

Един ден ще бъде граф Улфърд. Но аз съм дъщеря на херцог.

— Херцогът по-високо ли стои?

— Определено. Татко имаше доста силно влияние в парламента. Откакто здравето му се влоши, много често е пренебрегван, но мисля, че когато Джеймс наследи титлата, властта на семейството отново ще се засили. Ето защо Джордж иска да се ожени за мен.

— И това не те разстройва?

— Ни най-малко.

Маги чу думите, но очите на Елизабет говореха друго. Заподозря, че момичето лъже по-умело себе си, отколкото другите, и поклати глава.

— Не е вярно. Нито дума.

Елизабет съчувствено положи ръката си върху тази на Маги.

— Мила Маги, въобразяваш ли си, че си влюбена в брат ми?

— Аз… — поколеба се, ала видът на Елизабет предразполагаше към изповед. — Да. Обичам Кристофър. В началото мислех, че е арогантен, дебелоглав и безполезен като пистолет без спусък, но постепенно разбрах, че не съм срещала по-добър човек от него. Заклех се, че ще накарам това магаре да ме обикне — и ще го направя.

Елизабет се усмихна съчувствено.

— Може и да успееш, Маги. Но не се надявай прекалено много. Кристофър добре пази сърцето си. Брат ми се опитва да бъде идеалният джентълмен. Той е мил, грижовен, покровителства цялото си семейство и всичките си приятели, но винаги е бил голям скъперник по отношение на чувствата.

— Търси идеалната дама, за да допълни идеалния джентълмен у него.

— Може би.

— И я е намерил в Амелия Хоторн — каза Маги нацупено. — Предполагам, че тя е най-доброто, което може да бъде една дама.

Елизабет направи гримаса.

— Понякога мъжете са толкова глупави. За мен недостатъците на Амелия са прекалено очевидни. Не знам защо всички мъже в Лондон я мислят за образец на съвършенство.

— Какви са недостатъците й? — поинтересува се Маги, защото не бе видяла никакви.

— Ако я опознаеш по-добре, ще ги усетиш.

— Не искам да я опознавам по-добре от това.

— Не се оставяй да те плаши — посъветва я Елизабет. — Кристофър наистина се възхищава от Амелия, но се съмнявам, че е влязла дълбоко в сърцето му.

— Защо казваш това?

— Защото брат ми надали знае, че има сърце.



Балът на лорд Каламат надхвърляше представите на Маги. Светските събития, на които бе присъствала в Денвър и Санта Фе, бяха пищни, но празненството на Каламат ги надминаваше по изтънченост. Мъжете бяха елегантни в официалното си вечерно облекло, а жените блестяха в коприна, дантели, шифон, панделки и кадифе. Бижута проблясваха от шии, китки, пръсти и коси, искряха и се отразяваха в огромния кристален полилей, който висеше над тълпата. Паркетът беше така излъскан, че дори толкова много ботуши, обувки и бални пантофки не бяха опетнили блясъка му. Маги си мислеше, че преправената бална рокля на Елизабет е повече от дръзка. Чувстваше се неудобно и от прическата, измислена от Никол. Камериерката бе увила в косата й панделки, оформяйки натруфена корона от копринени къдрици. Когато името им бе съобщено в балната зала, Маги огледа събрания елит на Лондон и разбра, че е облечена и сресана по-консервативно, от която и да е дама там. Когато погледите се насочиха към нея, тя внезапно се почувства безлична и тромава. Навярно идването й на бала беше грешка.

Майката на Кристофър ги поведе през тълпата, следвана от Джеймс и Катерина. След тях вървяха Кристофър, Маги и Родни. Херцогът не беше достатъчно добре, за да присъства.

Кристофър здраво стискаше ръката на жена си.

— Усмихвай се, Маги. Изглеждаш така, сякаш се качваш на ешафода. Мила моя, ти пожела да дойдеш.

Маги се усмихна пресилено. Може би не изглеждаше чак толкова необичайно, колкото се чувстваше.

Танците бяха вече започнали. Лейди Торингтън вярваше, че късната поява на подобни събития привлича вниманието. В момента присъстващите изпълняваха някакъв церемониален скован танц, който Маги не познаваше. Питър я беше учил на валс. Не бе споменал нищо за сложните извивки, завъртвания и пози, които се изпълняваха тук.

Кристофър я отведе настрани от херцогинята и от дансинга.

— Би трябвало да поздравим лейди Виктория. Тя е дъщерята на Каламат.

И момичето, което домакинът им се опитва да омъжи, спомни си Маги думите на Елизабет.

Когато приближиха, Мери Виктория бе заобиколена от група обожатели, претендиращи за следващия танц. Тя поздрави Кристофър, широко усмихната:

— Лорд Кристофър Талбът. Отново сте в Лондон. Колко приятно! Оцеляхте сред пустошта на Америка.

— Намирам, че тя всъщност е доста освежаваща. Лейди Мери Виктория, може ли да ви представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.

Маги мълчаливо поздрави Кристофър за правилното произношение на дългата редица имена. Тонът му прозвуча така, сякаш той се гордееше да я нарече своя съпруга. Сърцето й подскочи от радост. Усмихна се топло на Мери Виктория и тя и отвърна със същото.

— Много се радвам, че се запознахме, лейди Кристофър. Може ли да ви наричам Магдалена?

— Но моля ви.

— Маги е американка — обясни Кристофър. — От Колорадо и Ню Мексико.

— Колко вълнуващо! Трябва да сте много смела. Чела съм истории за масови убийства и нападения от индианци.

— Е… — Маги се чудеше дали да поохлади ентусиазма на момичето, като й каже, че никога не е била нападана от индианци. Реши да го направи. — Повечето от индианците живеят мирно в резервати. Има все още някои, които причиняват неприятности — предимно Джеронимо и приятелите му.

— Не трябва да четете такива неща — обади се Кристофър. — В повечето случаи са преувеличени.

— И татко ми казва това, но аз с най-голямо удоволствие бих чула истории от първа ръка.

— Тогава трябва да се отбиете при съпругата ми. Сигурен съм, че лейди Торингтън ще ви приеме с удоволствие.

— Ще го имам предвид.

По време на разговора им обожателите на лейди Мери се въртяха наоколо като вълци, които дебнат плячката си. Маги си спомни коментара на Елизабет, че лорд Каламат планира да даде голяма зестра на единствената си дъщеря. Знаеше ли Мери Виктория, че баща й й купува съпруг? Разбира се, че знаеше. Може би затова момичето не проявяваше никакво желание да се върне при обожателите си.

Следващият танц беше валс. Кристофър покани Маги. Докато се въртяха в такт с музиката, той усмихнато я попита:

— Балът отговаря ли на очакванията ти?

— Невероятен е. Ако ония надути матрони от висшето общество в Денвър можеха да го видят, щяха да онемеят. Даже Хорас Тейбър не може да си позволи такъв празник, а той е богат колкото самия Господ.

Кристофър се засмя:

— Наистина се изразяваш по много цветист начин.

— Лейди Мери Виктория изглежда много добра.

— Така е. Маги, не всички в Лондон са като майка ми и Катерина. Хората ще те харесат, ако им позволиш.

Кристофър я притисна по-плътно към себе си и прошепна:

— Знаеш ли, че се справяш много добре? Просто помни, че си дама.

Дъхът му бе топъл и възбуждащ. Валсът изобщо не бе скучен, когато танцуваше с Кристофър. Вълната от чувства, които той събуждаше в нея, я изпълваше с желание да се изяви в собствения си танц. Щеше да се държи прилично и да докаже на съпруга си, че може да бъде идеална и благовъзпитана като всяка английска дама.

Внезапно кръвта й се смрази, когато херцогиня Торингтън изникна от тълпата, хванала под ръка Амелия Хоторн.

— Кристофър, скъпи, виж кой е тук. Милата Амелия.

Кристофър дори не трепна. Това беше озадачаващо. Може би не беше наясно, че Маги знае всичко за него и госпожица Идеална.

— Добър вечер, Амелия. Изглеждаш чудесно.

„Изглежда като захарен памук на клечка — помисли си Маги намръщено, — само сладост и никакво съдържание.“

— О, Кристофър, благодаря. Надявах се да си тук тази вечер. Днес следобед видях майка ти в парка и се зарадвах, като научих, че си се върнал.

„Обзалагам се, че си се зарадвала“ — сряза я Маги наум.

— Може ли да ти представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.

Амелия се усмихна лъчезарно на Маги.

— Срещнахме се днес следобед. Колко е хубаво, че ви виждам отново, Магдалена, Изглеждате прелестно! Това не е ли чудесната рокля, която Елизабет носеше на дебютантския бал на Тамара Ходжис миналия сезон? Стои ви чудесно.

Маги замръзна. Не беше необходимо да е веща по въпросите на обществото, за да разпознае хапливата забележка, когато я чуе. Кристофър, като всеки мъж, изглежда, не усети нищо.

— Как е семейството ти? — попита той.

— Великолепно. Чичо Дан направи състояние от транспорта тази година. Всъщност, Кристофър, страхувам се, че може да подяде бизнеса на „Питни и Талбът“.

Кристофър се усмихна спокойно.

— Сега, когато съм тук, може би ще променя нещо.

— Разбира се, че ще го направиш. Но нека поговорим за нещо друго. Работата е толкова досадна, нали? Леля Клариса планира грандиозно събиране за Коледа в Оукли Фийлдз. Надявам се, че ще дойдеш. — Измери с поглед Маги. — Разбира се, поканено е цялото семейство.

— Вече приех от името на всички — намеси се лейди Торингтън.

— Ще прекараме повече от чудесно — възторжено заяви Амелия. — Пързаляне с кънки, горещ сайдер пред камината, дълги разходки в снежната гора…

Амелия говореше поетично, но Маги беше наясно, че планира интимни срещи, в които нежеланата съпруга не се включва.

— Имаме да наваксваме толкова много — продължаваше госпожица Идеална. — Трябва да чуя всичко за приключенията ти в Америка. Трябва да танцуваш с мен и да ми разкажеш за имението на брат си в Ню Мексико. — Отправи зле прикрит победоносен поглед към Маги. — Нямате нищо против, нали, скъпа?

Амелия отведе Кристофър, преди Маги да успее дори да отвори уста. Видя как тънките устни на лейди Торингтън се изкривиха в лукава усмивка. Очевидно това беше война и тези дами се бяха впуснали в първата атака. Маги беше свикнала да предвижда конфликти. Лукавството и изкуствените припадъци не бяха в неин стил.