— Толкова голяма трагедия ли е да ме обичаш, та се бореше така?

— Да те обичам е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.

Топлината, която изпълваше Маги, се превърна в лъскаво чисто злато.

— Ако наистина ме обичаш, Кристофър, ще дойда с теб навсякъде. Дори бих понесла онзи стар дракон — майка ти.

Кристофър се засмя с глас.

— Обичам те истински, Маги. Но ако нямаш нищо против, ще живея тук. Страхувам се, че ме разглези за лондонското общество. Ти правиш такава великолепна реклама на своя собствен свят, че реших да стана отшелник. Мислиш ли, че можеш да ме научиш как да стана говедар?

Маги се притисна силно до него.

— Не, но Мос Райли може.

— Тогава ще дадем шанс на господин Райли.

Когато час по-късно пристигнаха в къщата, Луиза ги поздрави троснато:

— Канехме се да изпращаме спасителна команда.

— Не, не сте — присмя й се Маги. — Знаеше, че съм с Кристофър. Значи съм добре.

— Слънцето вече залязва.

Маги погледна изненадаш хоризонта на запад, където слънцето лежеше като сплескана червена топка.

— О, да. — Сгуши се в палтото си, но веднага отпусна ръце от изненада. Питър Скарбъроу излизаше от къщата.

— Питър!

— Здравей, Магдалена. Реши ли да дадеш още един шанс на това магаре — съпруга ти?

Маги се изчерви и погледна Кристофър.

— Ще му позволиш ли да те нарича магаре?

Кристофър само се подсмихна. Питър се засмя.

— Досещам се, че ще му простиш. Английският чар трябва да е неотразим. Не само Кристофър е примамил прекрасната Магдалена да погледне снизходително към него, но и аз убедих красивата Луиза да ми стане съпруга.

Маги зяпна от изненада. Кристофър застана зад нея и затвори устата й с пръст.

— Бих казал, че чарът на дамите е неотразим.

Луиза се усмихна нежно на Маги:

— Реших, че щом ти можеш да понесеш брака с един надут англичанин, може пък и аз да успея.

— О, Кристофър не е надут, това е само…

Ръката на Кристофър запуши нежно, но твърдо устата й.

— Шшт, любов моя. Ще провалиш репутацията ми. Освен това Питър е много по-надут от мен. Защо, мислиш, е останал ерген толкова време?

— Няма да трае дълго надуването му, щом попадне в ръцете на Луиза — промълви Маги.

Питър взе ръката на Луиза и я поведе към къщата.

Кристофър дръпна Маги от вратата й я притисна до стената.

— Искаш да кажеш, че бедният Питър ще има същата нещастна участ като мен?

Маги се усмихна.

— Само ако има късмет.

Кристофър я целуна, като я притисна така, че телата им почти се сляха. Когато я пусна, тя се задъхваше.

— Още ли не съм ти омръзнала?

— Няма да ми омръзнеш дори когато съм на осемдесет.

— Това обещание ли е?

— Обещание.

Прекараха вечерта с Питър и Луиза пред камината. Светът изглеждаше безопасен и много сигурен даже когато студеният вятър блъскаше по прозорците и вратите и заплашваше с нова буря. Кристофър и Питър разказваха истории за Маги, които я караха да се изчервява. Луиза поклати тъжно глава, когато чу за дивата езда на лейди Кристофър Талбът през Хайд Парк. Кристофър се усмихваше на Маги, докато разказваше. Тя прочете извинение в очите му. Не за това, че разказва истерията за нейната необузданост, а за това, че е станал причина за нея.

— Магдалена никога не се е съобразявала много с правила — каза Луиза.

Маги се намръщи.

— Това не е истина. Мога да се държа толкова добре, колкото и всички останали. Но англичаните се разстройват от най-малкото нещо. Ако се оставиш Питър да те замъкне там, ще видиш какво имам предвид. Никой не прави нищо полезно. През цялото време мислят как да попречат на хората да се веселят. Особено дамите. Господата понякога се отскубват и отиват на лов или да играят хазарт, но дамите, по цял ден само седят и обсъждат кой какво глупаво правило е нарушил. — Погледна Кристофър с присвити очи. — Като говорим за дами, как се чувства госпожица Идеална сега, когато е херцогиня Торингтън?

— Чувства се като риба във вода.

— Сигурна съм, че е така — отбеляза Маги кисело.

— И ръководи Торингтън Хаус и Джеймс с твърда ръка.

— Точно това му трябваше на Джеймс.

— Амелия не е чак толкова лоша — обади се Питър. — Определи строга издръжка на Родни, с което намали значително пиянството и хазарта му. Предсказвам, че преди края налятото ще го е сгодила за някое енергично момиче, което ще се заеме с него. Убеди Джеймс да даде зестра на Катерина, което значително подобри темперамента й.

Маги изръмжа одобрително.

— А Елизабет? Луиза, трябва да се запознаеш с Елизабет, сестрата на Кристофър. Тя е едно от най-сладките момичета, което някога си срещала. Може да рисува такива хубави картини — ще си помислиш, че са истински.

— Елизабет те поздравява сърдечно — каза Кристофър. — Помоли да ти благодаря за това, че си я научила да използва и да се наслаждава на дадения й от Бога талант. Портретите на малките момичета на Холоуей станаха великолепни. Получи и някои други поръчки, и предложение за брак от Холоуей.

— О! Ще се омъжва за доктор Холоуей! Каква чудесна новина! Разбрах, че я обича в момента, в който ги видях заедно. Радваш ли се, Кристофър?

Мисля, че няма никакво значение дали аз се радвам или не. Елизабет стана много самостоятелна, откакто ти я зарази с идеите си, а малката Рейчъл върви по петите й, за ужас на Катерина. — Кристофър се усмихна, като видя, че Маги смръщи вежди. — Е, да, много съм доволен. Елизабет заслужава да е щастлива повече от всички.

— Обзалагам се, че майка ти не е много щастлива за доктор Холоуей. — Маги обясни на Луиза: — Томас Холоуей е най-добрият мъж, но мисля, че ако проследиш потеклото му, то е толкова обикновено, колкото и моето.

Кристофър се усмихна иронично.

— Майка ми откри, че в сърцето се крие повече мощ, отколкото в потеклото. Не й е дадена думата за много неща, откакто Амелия пое кормилото. Амелия убеди Джеймс да ремонтира наследствената къща, така че мама може да се оттегли и спокойно да се наслаждава отново на аристократичния си живот.

Маги се замисли за момент върху иронията, че Амелия, дамата, не нетактичната обикновена жена от Америка, най-накрая е сложила херцогинята — дракон на място. Като седеше, в къщата си в Ранчо дел Рио, семейство Талбът изобщо не й изглеждаха така страшни, както в Англия, Изненада се да открие, че желае доброто на всички. Дори на стария дракон и киселата Катерина. Изведнъж светът на Маги бе станал почти толкова идеален, колкото може да бъде един свят. Беше невъзможно да изпитва неприязън към когото и да било.



На следващия ден обаче светът на Маги не беше вече толкова идеален, когато Тод Харли достави няколко сандъка с книги за училището. За късмет, Кристофър бе останал в къщата тази сутрин, за да прегледа счетоводните книги. Седеше на верандата с Маги и пиеше горещ сайдер, когато Тод спря фургона си отпред.

Маги не можеше да каже кой от двамата гледа по-страшно, когато се разпознаха. Никой не беше доволен.

— Е… ъ… здравей, Талбът. Маги ми каза, че си в Англия.

Кристофър се изправи, настръхнал като куче по следата на скункс.

— Какво правиш тук?

— Дойдох на гости на дамата. Сама жена понякога се нуждае от помощта на мъж.

— Тя, по дяволите, няма нужда от твоята помощ!

— Зарежете тая работа и двамата! — настоя Маги. — Тод, престани да се преструваш, че си ми помагал за нещо друго, освен за училището. Кристофър, престани да се правиш на разярен бик. Тод ми помага да набавя някои книги за училището. Има приятел в издателска къща. Тук е, за да ми достави книгите, нали, Тод?

Мъжете се гледаха свирепо.

— Нали, Тод?

Постепенно Тод омекоти погледа си.

— Книгите са във фургона отзад. Пет сандъка.

— Кристофър, ще ми помогнеш ли да ги донесем на верандата?

Мъжете се дебнеха, докато разтоварваха фургона.

— Тук си, за да наглеждаш капиталовложенията си, така ли? — попита Тод.

— Установявам се тук. — В гласа на Кристофър прозвуча безпогрешно предизвикателство.

— Мислех, че ще строиш империята си от Англия.

— Реших, че мога да построя империя и оттук.

— Не думай.

— Кристофър! — Маги прекъсна нова размяна на убийствени погледи. — Тод наистина ми помогна много да започна училището. Има стопанство на юг от нас и всички казват, че се справя добре.

Тод се въздържа да погледне Маги. Веднага се отпусна и се усмихна.

— Земята не е толкова хубава като тази, а и нямам толкова много, колкото ти имаш, но ще направя нещо от нея.

Кристофър го гледаше втренчено, но Тод бе спокоен.

— Аз не съм престъпник като баща си.

— Тод ни е съсед, Кристофър. Трябва да се държим дружелюбно.

— Не трябва да сме приятели с някой, който някога се е целил в нас. Между неговата къща и нашата има много земя.

Лицето на Тод беше непроницаема маска.

— Ако така приемаш нещата, тогава можем да продължим враждата. — Кимна към Маги и докосна периферията на шапката си. — Ако ти трябва нещо друго, съобщи ми. На твое разположение съм.

Когато фургонът му се отдалечи, Кристофър се обърна към Маги:

— Би лиси направила труда да ми обясниш защо мислиш, че трябва да се държим дружелюбно точно с Тод Харли?

Маги подозираше вещо.

— Ти не изглеждаше много изненадан от появата му.

— Луиза писа на Питър, че е купил земя на юг оттук и се навърта като муха около захар.

— Затова ли се върна? Защото научи, че Тод е тук? — Гласът на Маги режеше като стоманен нож.

— Върнах се, защото те обичам, по дяволите. — Стисна здраво устни. — И… защото се страхувах, че Тод може пак да е хвърлил око на земята… и… че може да ти причини нещо лошо.

За миг Маги мислеше дали да се разяри, но не можеше истински да го вини, че се е втурнал да пази вложенията си. Хубаво щеше да е, ако Кристофър бе дошъл само за нея, но достатъчно беше, че призна любовта си. Въздъхна.

— Тод е безобиден. Баща му е змията.

Кристофър все още кипеше от гняв, независимо от примирителния тон на Маги.

— Змиите обикновено отглеждат малки змийчета. Доста добре се сработваше с баща си. Ако не го беше улучила в такова стратегическо място на тялото, той щеше да позволи на баща си да те убие.

— Мисля, че нямаше да го направи. — Маги се усмихна подмамващо. — Мисля, че ревнуваш, Кристофър.

— Маги, не се опитвай да ме придумваш. Принуждаваш ме да ти държа лош език, задето си допуснала тази гадина близо до себе си.

— Ооо! Наказание с език. — Дръпна се, когато той посегна да я хване в яда си. — Звучи интересно.

— Ела тук, хитрушо! По дяволите, Маги!

Позволи му да я притисне в една ниша между стената на къщата и хранилището за зимнина. Когато Кристофър я сграбчи, тя с готовност се разтопи в прегръдката му.

— По дяволите, Маги! За какво говорехме?

— Обещаваше да ме накажеш с език. — Вдигна се на пръсти и го целуна по шията, като мъркаше от удоволствие. — Мислех, че трябва да удържиш обещанието си.

— Ти си най-невъзможната жена, която някога съм виждал.

— Ъ-хъ-м-м — съгласи се Маги и захапа ухото му.

— Печелиш. — Вдигна я на ръце и тръгна решително към задната врата. Маги доволно зарови лице в топлото му рамо.

Нещо леко помрачаваше насладата й, но си каза, че не си струва да се притеснява за Тод Харли. Той не беше опасен. Изобщо не беше опасен.

Двадесет и първа

Тод Харли ругаеше, когато спря конете в ограждението. Нийл Коркоран се спусна от хамбара да му помогне да разпрегне, а Тод го напсува. Отиде право при бюфета, където държеше уискито. Една чаша не го задоволи. Две успяха да притъпят гнева му. Три му помогнаха да осъзнае, че една спънка не предвещава непременно поражение. Една игра на покер не е загубена до последната ръка.

Огледа се и се усмихна презрително. Каменната къща, която си бе построил, имаше само три стаи — кухня, спалня и предна стая. Никакви килими не красяха твърдия дъсчен под, никакви пердета не висяха по прозорците. Легло, стол, няколко табуретки, маса и няколко бюфета бяха всичките мебели.

Всеки път, когато влезеше в този коптор, го сравняваше с къщата в Ранчо дел Рио. Тя беше цивилизована — меки килими, пухени легла, удобни тапицирани столове, хубав порцелан. Но Тод Харли никога не бе имал късмета да изгради такъв живот за себе си. Нямаше таланта на баща си за хазарт, въпреки че знаеше триковете. Нито пък имаше амбицията да се занимава с ранчо — такова занятие изискваше прекалено много тежка работа. А сега беше натикан в този каменен коптор, който той наричаше къща, ядеше в алуминиеви чинии, спеше на нар, ходеше по подове от необработени дъски и се опитваше да построи ранчо на земя, в която нямаше нито тревата, нито водата на ранчото на Маги — Ранчо дел Рио. Ритна табуретка, изпречила се на пътя му, и се отправи към единствения стол в стаята. Всичко вървеше толкова добре, а сега плановете му се проваляха от връщането на оня проклет англичанин. Единствената цел на покупката на тази земя беше да го доведе до Маги Монтоя Талбът. Маги беше малко неприветлива наистина, но това бе заради нетактичността на баща му. Постепенно би могъл да я спечели. Тод още не бе срещал жена, която да не върти на пръста си, ако реши. Маги щеше да разбере, че един отсъстващ съпруг, при това чужденец, не заслужава нито верността, нито земята й. Щеше да получи развод и да падне в ръцете на чакащия Тод. И така щеше да има Ранчо дел Рио — с хубавата къща, плодородната земя, опитните работници, които щяха да движат нещата вместо него.