Беше отличен план и сигурно щеше да успее, ако англичанинът бе останал там, където му е мястото. Заради съпруга на Маги Тод трябваше да се унижи да прибегне към по-непочтени средства, отколкото само да съблазни собственичката, за да се домогне до Ранчо дел Рио.

Почти без желание отиде до едно чекмедже в кухнята, премести няколко принадлежности и извади дебел пакет документи. Беше се надявал, че няма да се наложи да използва този резервен вариант, но от човек понякога се изисква да бъде гъвкав.

Първо трябваше да уреди Маги Талбът да го посети.



Шиенето не се удаваше на Маги. Можеше да подгъне пола или закърпи чорап, но фината работа, необходима, за да направи хубави дрехи, надхвърляше търпението й. Но тя твърдо беше решила да се научи. Каза си, че тъй като скоро ще става майка, трябва да бъде по-добра домакиня. Тази мисъл не бе достатъчно успокояваща, когато убоде пръста си за пети път.

— По дяволите!

— Маги! — предупреди я Луиза. — Едва тази сутрин се закле никога повече да не ругаеш.

— Това не беше клетва, а само идея. Лоша идея. Ох! По дяволите! Иглата е гладна за кръвта ми.

— Детето ти ще знае да богохулства свободно, преди да може да каже мама или татко. Такъв пример ли искаш да му дадеш?

— Бебето няма да знае какво казвам. Освен това Кристофър ме харесва такава, каквато съм.

— Точно такава, каквато си, или въпреки че си такава, каквато си?

— И ти си като дамите в Лондон. Трябва да отидеш там, като се ожените с Питър. Ще се чувстваш като у дома си.

Луиза се усмихна на раздразнението на Маги.

— Предпочитам да живея в Санта Фе. Затова Питър е там — да намери къща.

— Погледни тази бродерия! Какъв боклук! Надявам се бебето да е момче. Никога няма да мога да науча момиче да шие.

Луиза погледна към Маги с любопитство.

— Като говорим за бебето, не мислиш ли, че е време да кажеш на Кристофър, че ще става баща?

— Не е дошъл подходящият момент. — Маги вдигна поглед от камизолата, която шиеше, и се загледа през прозореца. Колеблива усмивка се разля по устните й: — Да имаш бебе е нещо толкова специално! Трябва да е много специален и моментът, когато ще кажа на Кристофър.

— Надявам се, че този момент ще настъпи, преди да станеш два пъти по-едра. Може да се зачуди защо жена му изглежда така, сякаш е глътнала бала слама.

Маги издаде най-неподходящия за една дама звук.

— Изобщо не е забелязал, че талията ми е наедряла.

— Съдейки по вида и на двама ви, той е прекалено зает да навакса загубеното време, за да се занимава с такива подробности.

Маги се усмихна, замечтано.

— Може би.

Точно тогава младият Тоби Рос подаде глава през предната врата.

— Госпожо Талбът?

— Да, Тоби.

— Един от работниците на господин Харли току-що дойде и помоли да ви дам това. — Подаде къс хартия на Маги.

— Благодаря.

— Да, госпожо — каза той и излезе.

Луиза погледна учудено.

— Какво ли е?

Предполагам, че Тод се страхува да се появи отново заради начина, по който Кристофър го посрещна преди два дни.

Тя зачете:

Още един сандък пристигна днес. Също и нов каталог с някои неща, които може да ти трябват за училището. Нямам желание да ядосвам съпруга ти, като ги доставя лично. Ако дойдеш да си вземеш сама книгите, ще можеш да разгледаш и каталога.

— Не бих го направила — предупреди я Луиза. — Ако Кристофър научи, че си ходила при Тод Харли, ще те метне на коляното си и ще те наложи.

— Само да се опита — каза Маги и се смръщи пресилено.

Луиза придоби още по-мрачен вид.

— Е, Луиза, наистина. Защо да не му направя едно съвсем невинно посещение? Тод е прав. Кристофър няма да се зарадва да го види. А ти започваш училището следващата седмица и ако има още книги, ще се нуждаеш от тях.

— Изпрати един работник.

— Искам да прегледам каталога.

— Да изпрати каталога с книгите.

— Може да не е негов. Както беше с последния каталог — приятелят му го изпрати от Ню Йорк, за да го разгледа, но го искаше веднага обратно. — Остави настрана камизолата. — Мисля направо да отивам. Кристофър ще бъде с Мос навън през целия ден и ако имам късмет, ще съм тук, преди той да се е върнал. Даже няма да знае, че съм ходила.

Луиза поклати глава. Маги вирна брадичка, за да покаже, че си е все същата бунтарка.

— Ако исках да ми се казва къде мога да ходя и с кого мога да говоря, щях да си стоя в Лондон.

Маги все пак взе някои предпазни мерки. Убеди Луиза да тръгне с нея. Взеха Тоби Рос и Клийв Кампбел да ги придружат. Клийв, който можеше с една ръка да вдигне наковалня, беше достатъчен, за да накара Тод да се държи прилично. Ковачът би могъл да прогони банда индианци само като им се намръщи.

Маги не очакваше неприятности нито от индианци, нито от Тод Харли. Щеше да вземе книгите, да прегледа каталога и да се върне вкъщи, преди Кристофър да се е прибрал. Беше се убедила, че Тод не е лицемер, но още не бе убедила съпруга си в това. Кристофър бе голям инат. Маги признаваше, че притежава същия недостатък, но този път бе убедена, че е права.

Ето защо бе потресена, когато Тод отказа да я пусне от каменната си къща. Отначало не повярва, че е чула правилно.

— Ценя поканата ти, Тод — каза тя, като прелистваше последните страници на каталога. — Но ние наистина трябва да се връщаме. Тези дни притъмнява толкова рано: — Вдигна поглед и видя пред лицето си дулото на един 44-милиметров „Колт“.

Луиза замръзна до нея.

Маги почувства, че изстива. Само два пъти през живота си бе изправяна пред дулото на зареден пистолет — веднъж, когато клиент в „Лейди Лак“ беше поискал от нея да се съблече, вместо да танцува, и втори път, когато Тод Харли се бе включил в плана на баща си за убийство.

— Какво е това? — попита тя.

В гласа на Тод имаше извинителна нотка:

— Съжалявам, Маги. Не се тревожи, скъпа. Няма да ти сторя нищо лошо. Всъщност искам само твоето добро.

— Какво искаш?

— Искам съпругът ти да дойде на кратко посещение, но той е твърдо решен да не се държи дружелюбно. Ти сама видя онзи ден.

— Тод, това е лудост! Остави пистолета.

Тод не отговори. Вместо това се обърна към Луиза:

— Госпожо Гутиерез, вземете двамата мъже, с които дойдохте, и се върнете право вкъщи. Като пристигнете, кажете на оня англичанин, че ако иска жена си обратно, може да дойде да си я вземе. Кажете му, че може да доведе със себе си двама души невъоръжени — Това е всичко. И никакви трикове. Аз съм честен човек и джентълмен, но дори и честен човек може да избухне и направи нещо, за което да съжалява. Разбрано?

— Разбирам — отвърна Луиза с хладно спокойствие. Кимна заплашително към Маги. — Знаеш, Тод, че ако я нараниш, Кристофър ще те разчекне. Не си мисли, че е някакъв мухльо само защото е англичанин.

— Няма да я нараня. Ние с Маги сме добри приятели.

Луиза го погледна с отвращение и излезе.

Маги затвори сърдито каталога. Не можеше да повярва, че е сгрешила.

— Ти не си по-добър от баща си, Тод Харли. Не знам защо реших, че си скроен различно.

— Аз не съм като баща си — отговори Тод раздразнено. — Аз не съм криминален престъпник.

— Тогава защо си насочил този пистолет към мен?

— Защото мъжът ти се върна, ето защо. Той е виновен за всичко. Щях да те направя много щастлива, Маги. Щеше да си много по-добре, ако се беше омъжила за мен, отколкото за тоя чужденец.

Маги си помисли, че може да е малко луд. За първи път започна наистина да се страхува.

— Не е късно, Маги. Разведи се с Талбът и се омъжи за мен. Никой няма да си помисли нещо. Все пак той е чужденец. И ти се върна сама от Англия. Всички приеха, че сте се разделили.

— Защо да ми е по-добре, ако съм омъжена за теб? — Маги се престори на заинтригувана от предложението му.

— Защото ако не си омъжена за мен, ще загубиш Ранчо дел Рио.

Маги се затрудняваше да проследи логиката му. Стана внимателно от табуретката до масата и тръгна към единия стол в стаята. Дулото на пистолета я следваше, без да трепне.

— Мога ли да седна?

— Разбира се. Чувствай се удобно.

— Знаеш ли, Тод, ще се чувствам по-удобно да обсъждам този въпрос, ако не виждам дулото на пистолет пред себе си.

Той я погледна подозрително.

— Ще се държиш ли прилично?

— Не мога да направя кой знае какво точно сега, нали?

— Не. Не можеш. — Свали пистолета, но не го остави.

— Тод, разбираш, че ако убиеш Кристофър, ранчото пак няма да е твое. То все още ще е мое.

Тод се засмя, после поклати глава.

— Маги, повтарям ти, че не съм като баща си. Не съм престъпник и сигурно няма да убия мъжа ти.

— Тогава защо ми казваш, че ако не се съглася да се разведа с Кристофър и омъжа за теб, по всяка вероятност ще загубя ранчото?

Тод само се усмихна.

— Почакай и ще видиш, скъпа. Мисля, че през цялото време си ме подценявала. И баща ми ме подценяваше, но виж къде е, а обърни внимание къде съм аз.

— Това не е отговор на въпроса ми. Грешиш, ако се надяваш Кристофър да ти прехвърли Ранчо дел Рио само за да ме пуснеш. Ако го накараш да избира между земята и мен, той по-скоро би избрал земята.

— Почакай и ще видиш. До довечера може да си променила решението си кого от двамата искаш.



Луиза не би помислила, че англичанин е в състояние така да побеснее. Гневът на Кристофър можеше да засрами разярен бик и да накара възрастна мечка гризли да стои мирно.

— Тази дебелоглава, наивна, изкуфяла, идиотична малка малоумница! Вълкът вика агнето да му отиде на гости в бърлогата и то отива! Как може една пораснала жена да е толкова глупава? Особено Маги. Тя не е стайно цветенце, което да не знае хорските капани. Как е могла да повярва на изнудвана?

— Тод я очарова и тя повярва, че е безобиден. — Луиза защити Маги. — Мислеше, че е в безопасност с мен и двамата мъже.

— Тази малка тъпачка не е внимавала и един ден в живота си! Тя не знае значението на думата „внимавай“. Въобразява си, че може да върши каквото поиска и да надвие, когото и да е. По дяволите! Проклети дяволи! — Погледна Луиза извинително заради езика си. — Извинявай, Луиза, но тази жена понякога така ме подлудява, че забравям как да се държа.

— Всичко е наред! Чувствала съм се така много пъти.

— Би трябвало да оставя малката глупачка на Харли. По-справедливо ще е, отколкото да пращам негодника в затвора. Две седмици с нея и ще моли съдията да го обеси.

Луиза се усмихна за малко и после отново стана сериозна.

— Мислиш ли, че Тод ще поиска ранчото като откуп?

— Разбира се, че ще го поиска. Какво друго би искал? — Кристофър отиде до прозореца на салона и се взря в нощта. Безлунната нощ като че ли го омагьосваше и Луиза се притесни, защото той нито помръдваше, нито пророни дума повече. Земята бе важна за него. Независимо от одобряването им, Маги все още вярваше, че земята играе голяма роля за мъжа й. Луиза отчаяно пожела Питър да не беше избирал тези дни да ходи в Санта Фе, за да търси къща. Той навярно щеше да знае как да се справи със страшното настроение на Кристофър. Луиза положително не знаеше.

— Кристофър, сигурно не мислиш да откажеш?

— Разбира се, че ще откажа. Нямам навика да се оставям да ме шантажират крадци и мошеници.

Луиза скочи от стола.

— По дяволите проклетата ти английска гордост, Кристофър! А Маги!

— Маги е моя жена. Това, което не разбира този жалък разбойник, е, че англичаните държат много здраво притежанията си. Тази земи е моя; ранчото е мое; Маги е моя. Много рискува, като заплашва, което и да е от тях.

Луиза отново седна. Не хареса тона на Кристофър. Маги бе последна в списъка на притежанията му. Щеше ли да я пожертва, за да задържи земята, ако няма друг избор? За момент се почуди дали да не му каже, че Маги носи детето му в утробата си, но се отказа. Маги не би се чувствала добре при мисълта, че е предпочетена от Кристофър само защото е бременна.

— Какво възнамеряваш да правиш? — попита го тя.

— Да си я взема — отговори той простичко.

Луиза го погледна скептично.

— Само с двама мъже, при положение че и тримата, сте невъоръжени?

— Ще измисля начин, преди да стигна там — отвърна Кристофър и се усмихна.



Беше почти полунощ, когато Кристофър, Клийв и Мос пристигнаха в къщата на Тод Харли, но жълтата светлина на фенери осветяваше прозорците й. Очакваха ги. Тод се бе досетил, че Кристофър няма да остави Маги да прекара нощта като затворничка.

Двама от работниците на Тод ги посрещнаха пред къщата. Държаха се така; сякаш приветстваха Кристофър с добре дошъл на някакво светско събитие, което няма нищо общо с отвличане. В усмивките им имаше повече веселост, отколкото злоба.

— Влизайте направо, господин Талбът — каза единият. — И хората ви. Господин Харли ви очаква.

— Обзалагам се — отвърна Кристофър. — Клийв, моля те, остани тук с конете. Мос, ела с мен.