— Можеше да ми кажеш по-рано — каза той. — Навярно щяхме да си спестим някои неприятности.

— Нямах ти доверие — призна тя.

— Но сега ми се довери.

Маги се усмихна.

— Ти хвърли доказателствата в огъня още преди да чуеш обясненията ми.

— Така е.

— И заложи земята, за да ме спасиш. Възможно ли е, Ваше всемогъщо височество, да поставяте безопасността ми пред богатството?

— Знаех, че ще спечеля.

— Не. Не знаеше.

— Разбира се, че знаех. Талбътови не губят от боклуци като Харли. Поне когато сме трезви.

Маги се засмя.

— Ще си останеш надут английски сноб. Надявам се синът ти или дъщеря ти да не прилича на теб.

За момент Кристофър като че ли не разбра думите й. После сграбчи рамото й.

— Син или дъщеря?

— Едно от двете. Късно напролет.

Зъбите му блеснаха в тъмното.

— Забелязах, че си напълняла. Ако не се намирахме на това затънтено място, щях да те сваля от този кон и да посетя детенцето още сега.

— И какво щеше да му кажеш?

— Щях да му кажа, че обичам майка му, макар че е дебелоглава малка глупачка. Щях да му кажа също, че се надявам да е взело моя здрав разум, защото майка му изобщо няма такъв. Бъди благодарна, че си бременна, Маги. Иначе щях да се изкуша да те просна на коленете си за това, че се остави да паднеш в капана на Харли. — Наклони лицето й към своето и я целуна силно, като обещание за предстояща страст. — Надявам се, това засега стига.



През юни 1884 година Маги роди син. За майката се грижеха Луиза Скарбъроу, Джени Слейтър, лейди Елизабет Холоуей и съпругът й доктор Томас Холоуей. За разтревожения баща се грижеха Питър Скарбъроу, Мос Райли и няколко бутилки уиски. Два часа след лесното раждане Маги беше на крак и изглеждаше по-здрава и от мъжа си. Кръстиха бебето Едуард Рамон — на бащата на Кристофър и дядото на Маги.

Тод Харли купи бар в Санта Фе с парите, които Кристофър по-късно му плати за двадесет и петте хиляди акра. Кристофър го накара да се поти няколко месеца, но реши да даде на изнудвача добра цена за земята. Каза на жена си, че човек с баща като Теодор Харли заслужава втори шанс. В края на краищата съдбата бе дала втори шанс на Кристофър. Беше на път да прекара живота си като надут английски досадник, докато Маги не го превърна в гуляйджия и хазартен играч — в стопанин в Ню Мексико със здрави юмруци и арогантна съпруга, която не знаеше мястото си.

Но Маги настояваше, че знае мястото си. То беше до него.