— Аз се уча да бъда дама! — заяви тя.

— Дамите не крадат, не познават разбойници, които биха ги убили за някакви десет долара, не напускат балната зала, за да се разхождат боси в тъмната градина, и не лежат в тревата с пияни господа, чиито панталони са удобно разкопчани.

— Аз не…

— Цената ви все още ли е десет долара? — Кристофър усети, че губи самообладание.

— Глупак такъв! — изсъска тя срещу него. — Вие ревнувате! — Сякаш се съживи от тази мисъл. — Затова сте побеснели.

— Попитах дали цената ви все още е десет долара. — Гласът му беше дрезгав.

— Моята цена? — възмутено възкликна тя. — Цената ми е повече отколкото можете да си представите, скапано ко…

Той покри устата й със своята и спря ругатнята. Безмилостно разтвори устните й. Стреснатото й подчинение го насърчи. Той задълбочи целувката, като притисна Маги срещу черешовото дърво, в чиято сянка бяха скрити. Когато Кристофър се отдели, за да си поеме въздух, тя остана за миг като прикована, след което го заблъска яростно по гърдите.

— Мирувайте! — нареди й и отново сведе устни към нейните, този път по-нежно. Тя му се подчини. Приличаше на неподвижно късче лед, което се топи под устните му. Едната половина на Кристофър желаеше да я вземе на ръце и да се погрижи за нея, а другата искаше да вдигне полите й, да разкопчае панталона му и да довърши делото, започнато от пияния мръсник.

Мисълта за Маги, седнала в тревата със смърдящия пияница, изстуди желанието му. Той се отдръпна от нея, но продължи да я държи здраво за раменете.

— Това можете да го впишете в сметката ми — подразни я той.

Тя остана като попарена.

— Отсега нататък, Маги, когато ви се прииска да се върнете към старата си професия, ще трябва да се ограничавате само с един клиент — мен. Както виждам, никога няма да се научите да бъдете дама. Но поне бихте могли да не доказвате на останалия свят какво представлявате в действителност.

Тя не отговори. За пръв път Кристофър я бе накарал да онемее.

— А сега се обуйте, за да се сбогуваме с домакините. Мисля, че за една вечер видяхме достатъчно много от уменията ви да се държите в обществото.



Маги профуча гневно по стълбите и влетя като буреносен облак в салона. Луиза бързаше след нея, безпомощно кършейки ръце. Едва успя да се промъкне през двойната врата, която Маги затръшна зад гърба си.

— Известно ли ви е какво означава думата „фиансе“? — попита Маги. Кристофър и Питър, отдадени на четене в слънчевата утрин, вдигнаха погледи към нея. Питър почервеня. Лицето на Кристофър прие безизразна маска.

— Луиза току-що ми каза. Фиансе означава годеница! — Маги направо крещеше. След като предната вечер Кристофър я бе прибрал вкъщи със скандал и тя бе прекарала цялата нощ и сутринта, фучейки в стаята си, Маги най-после се бе сетила да попита Луиза за значението на странната дума — Значи щяло да има сватба, така ли? Вие никога не сте ми казвали, че това е част от сделката!

Кристофър изглеждаше невъзмутим.

— Ако си спомням правилно, аз ви казах, че за подробностите по нашата сделка ще разговаряме по-нататък. Тогава вие изглеждахте удовлетворена от този подход.

— И кога по-точно смятахте да ми съобщите това? Отвратителен, лъжлив и долен гадняр — това сте вие!

— Тъй като явно някой е споменал нещо по този въпрос на бала у Тейбър, смятам да ви обясня всичко сега.

— Да, добре би било да го направите — отвърна Маги саркастично. — С най-малките подробности, които до този момент криете от мен!

— Бих искал да обсъдим въпроса насаме — предложи Кристофър.

Питър тръгна към вратата с явно облекчение, но Маги дръпна Луиза към себе си и се вкопчи в ръката й.

— Не. Аз искам всички да чуят онова, което имате да ми кажете.

— Магдалена, недей да се горещиш — опита се да я успокои Луиза. — Убедена съм, че лорд Талбът не е възнамерявал да те мами.

— В действителност аз направих точно това. — Кристофър стана от мястото си и отиде до прозореца. Остана там няколко мига, загледан в прекрасното утро навън. Когато се обърна и срещна погледа й, тя с възмущение забеляза, че той не изглежда ни най-малко виновен. — Когато ви открихме, Маги, аз нямах представа дали проектът ми е действително изпълним. Възможно бе властите в Санта Фе да отхвърлят иска за земята или пък вие да се окажете абсолютно неподходяща. Освен това ако още първата вечер ви бях казал, че възнамерявам да се оженя за вас, с цел да запазя земята на брат ми Стивън за фамилия Талбът, вие щяхте да ме помислите за луд.

— Аз и сега мисля, че сте луд — каза Маги навъсено.

Кристофър се усмихна снизходително.

— Изобщо не съм луд. В моята страна браковете, с цел да се получи земя са доста чести. Предполагам, че и във вашата те са повече, отколкото си мислите.

— За какво ви е земята на Магдалена? — попита го Луиза. — Не мога да си представя, че един английски лорд, син на херцог, има нужда от някакво незначително парче земя с ранчо в Ню Мексико.

— Тъкмо обратното, госпожо Гутиерез. По икономически причини семейството, ни се нуждае от нови източници на доходи. Това бе една от причините, поради които моят по-малък брат, Стивън, дойде в страната ви. Земята на Маги е една от най-плодородните в Ню Мексико, а пазарът на добитък тук е добър и се разраства. Доходите от тази земя могат да се инвестират разумно в друга поземлена собственост. Ако човек е достатъчно проницателен, би могъл да си изгради цяла империя, като започне от едно голямо ранчо в Ню Мексико.

— Моето ранчо — напомни му Маги.

— Ранчото, за което вие нямаше никога да узнаете, ако не бях аз. И което никога няма да можете да си вземете без помощта ми.

— Значи отмъщението не е вашата единствена цел!

— Да отмъстя за честта на семейството ми е съществена част от моите планове.

— Ваша светлост е самият пример, че семейството ви е безчестно! Беше хубаво, че за известно време не ми се налагаше да се изтрепвам от работа, за да преживявам, но дори аз имам някаква гордост. Каквото и да си мислите за мен, никога не съм се продавала на улицата, в бордея или в публичния дом и не се продавам за парче земя!

Питър побърза да се намеси в спора.

Магдалена, не бива да мислите, че се продавате. Не е чудно, че сте толкова разстроена, щом разсъждавате за нещата в толкова черни краски. Женитбата е само една формалност. Вие ще бъдете осигурена до края на живота си. Ще имате достойно име, хубав дом…

— Предполагам, вие също ще намажете нещо от това?

— Лорд Кристофър ми заплаща за услугите, които извършвам.

— С какво? И вие ли ще получите жена от сделката?

Питър почервеня и Маги на мига съжали, че го е обидила открито. Той се бе отнасял към нея винаги с внимание.

— Извинете ме, Питър. Не исках да ви обидя.

— Маги, успокойте се. — Кристофър й говореше като на непокорно дете. — Да се сдобия с жена определено не е моята цел в това начинание. Обстоятелствата продиктуваха необходимостта от женитба, а не моите собствени желания. С вас ще трябва да се изтраем един друг само няколко месеца. След това ще се върна в Англия, а вие ще останете в Ню Мексико и ще можете да правите каквото пожелаете. Не бива да мислите, че съм направил всички тези планове само за да ви заведа пред олтара.

— Разбира се, че не сте — каза тя язвително. — Вие се жертвате за проклетата ви семейна чест и смятате, че сте твърде благороден, за да се ожените за… за… — Не можеше да се нарече курва, не и след като в продължение на години бе успяла да избегне този капан. — Е, добре тогава, опаковайте вашата семейна чест в куфарите си и я върнете в Англия. По-скоро ще заживея отново на улицата в Денвър, отколкото с вас!

— Именно там ще ви отведе вашето глупаво упорство! — заяви Кристофър.

— Глупавото упорство навярно е също във вашия списък на неподходящите неща за една дама? — Маги му обърна гръб и тръгна решително към вратата Луиза погледна Питър, поклати леко глава и я последва.

— За нещастие — заключи Кристофър, след като вратата се затвори зад тях — глупавата упоритост, изглежда, е присъщо качество на всички жени.

Питър се отпусна тежко на стола.

— Е, приятелю, ти се справи с нещата с обичайната си тактичност… Почти едногодишен труд отиде на вятъра заради един пристъп на женски гняв.

— Това момиче е трудно.

— Ти, разбира се, не би си направил и труда да я поухажваш малко.

— Да я ухажвам ли? Ако го направя, тя ще има право наистина да ме нарече измамник. Това не е любовен романс, Питър, а само уреждане на делови отношения.

— Само една курва ще скочи в леглото на мъж заради уреждане на делови отношения. Повечето жени искат мъжът поне да се престори, че ги харесва, ако не може да ги обича.

Кристофър мълчеше. Питър го изгледа подозрително.

— Какво се случи снощи на бала у Тейбър? Чух как крачеше из спалнята в малките часове тази сутрин.

— Нищо не се случи — заяви Кристофър. — Твоята ученичка просто потвърди, че е великолепна артистка.

— Да, разбирам.

— Съмнявам се, че ме разбираш, Питър. Имаш прекалено добро сърце. Но не бива да се тревожим за наранените чувства на Маги. След като поругае и посъска известно време, за да спаси честта си, нашата малка хитруша ще се върне при нас. Достатъчно умна е, за да разбере, че тази женитба е изгодна за нея толкова, колкото и за мен.

— Повечето жени искат любов, освен изгодата.

— Ти си бил по-голям идеалист, отколкото предполагах — засмя се Кристофър.

— Мисля, че у Маги те интересува и нещо друго, освен нейната земя! Забелязал съм как я гледаш, момчето ми.

— Тя е дяволски привлекателна жена! Как очакваш да я гледа един нормален мъж?

— Защо не й кажеш, че е привлекателна?

— В този брак няма място за подобни неща. Защо да я карам да очаква любовен романс, който не съм подготвен дай дам? Би било нечестно спрямо нея. Мислиш ли, че ще мога да я вземате мен в Лондон? Представяш ли си какво бедствие би било това и за двама ни?

Питър сви рамене. В бръчиците около очите и в крайчеца на устните му се долавяше лека усмивка.

— Странно, момчето ми. Познавам те почти от пелени, но никога не съм те виждал, така развълнуван от жена. Питам се какво ли има нашата малка Маги в повече в сравнение с другите жени?

Кристофър го изгледа мрачно, но не отговори. Не възнамеряваше да признае, че през цялата безсънна нощ си бе задавал този въпрос.



Междувременно в спалнята на втория етаж Луиза поучаваше Маги по подобен начин.

— Успокой се, Магдалена. Никога не съм си представяла, че си толкова глупава. Вместо да крещиш, опитай се да разговаряш разумно.

— Разумно ли? Глупости! Този човек е невъзможен!

— Мъжете често стават невъзможни. Би трябвало досега да си свикнала е това.

— Можеш ли да си представиш, аз почти бях започнала да му вярвам?… Мислех, че от всички мъже, които познавам, Кристофър Талбът е най-… най-…

— Най какъв? — попита я Луиза с многозначителна усмивка.

— Той е… той е най-гадният и лъжлив тип, когото съм срещала.

— А ти самата си била винаги честна с него, така ли?

— Бях!… Бях, до известна степен само. Не съм му казала за Стоун.

Изпитателният поглед на Луиза беше безмилостен.

— Добре де. Понякога се държа зле с господин Скарбъроу… Онази вечер в града допуснах някоя и друга грешка и причиних големи неприятности. — Маги сви лице в гримаса. — Предполагам, че снощи също не биваше да седя с боси крака на тревата до пиян и почти разсъблечен мъж.

— Разкажи ми всичко.

— Но това не дава право на Негова светлост да ми наговори тези отвратителни неща! Нито пък да ме целува.

Луиза сбърчи чело от изненада.

— Става все по-интересно — отбеляза тя.

— Никак не е интересно! Отвратително е! Той първо ми изнесе урок по морал, а после има нахалството да ме сграбчи и да ме целува на място, където всеки може да ни види. Представяш лиси? Държи се с мен така, сякаш не знача нищо!

— Според мен означаваш много повече за лорд Кристофър, отколкото си мислиш.

— За него означавам няколко акра земя и отмъщение на онзи човек Харли. При това според уговорката той получава и жена, която да го топли в леглото… Добра сделка, няма що!

— Не разбирам защо си разстроена, Магдалена. Отблъснал ли те е лорд Кристофър?

Маги се опита да придаде на лицето си безразличен вид. Не можеше да признае, че понякога намира това безгръбначно нищожество за привлекателно, а отвратителната му целувка я бе накарала направо да се разтопи в ръцете му.

— Или го харесваш малко повече?

— Разбира се, че не го харесвам!

— Може би нямаше да се разстроиш толкова много, ако лордът ти беше казал, че си станала прекрасна и изискана дама и иска ти да бъдеш неговата единствена любов?!

— Това са глупости!

— Така ли?

— Той е един скапан чужденец! — А Маги обичаше начина, по който Кристофър говореше… — Негоден за нищо новак, който злослови и ме мисли за лека жена.