По-късно същата вечер лейди Ан връзваше панделките на красивата бяла копринена нощница на Арабела. Почувства как вълнението на дъщеря й се предава и па нея. Беше усетила, беше видяла очакването и желанието в очите на дъщеря си. А очите на Арабела искряха. В тях нямаше страх. Имаше само желание.

Накара девойката да седне и започна да разресва косата й.

— Стига толкова, мамо — помоли я Арабела и скочи на крака. — Скоро ли ще дойде? О, мамо, не искам да си тук, когато той дойде при мен.

— Много добре. — Лейди Ан отстъпи крачка назад, и постави гребена върху шкафа. — Джъстин ще бъде възхитен. Толкова си красива! Едва ли някога те е виждал с разпусната коса. Всъщност не, спомням си, че онази нощ, когато ви заварих двамата, косата ти не беше прибрана. Арабела, моля те, остави на мира копчетата на нощницата.

— Знам — отвърна Арабела и направи няколко танцови стъпки покрай майка си. — Трябва да оставя това за по-късно.

Лейди Ан преглътна от изненада.

— Джъстин ще дойде всеки миг. Сега ще те оставя сама. — Понечи да си тръгне, но се спря, обърна се и прегърна дъщеря си. — Бъди щастлива, Арабела. Истински щастлива. Не се ядосвай, ако нещо не тръгне както трябва… — О, Господи, какво ли друго можеше да й каже? Как би могла да я предупреди? Ами ако Джъстин беше същият като съпруга й?

— Татко никога не е правил грешки, когато е ставало дума за мен, мамо — съвсем тихо и нежно каза тя.

Лейди Ан бързо вдигна глава към дъщеря си. Може би беше само във въображението й, но й се стори, че за миг долови тъжна увереност в гласа на дъщеря си. Не, не беше възможно. Поклати глава и рязко се обърна.

— Надявам се, че си права, Арабела. Лека нощ, любов моя. Надявам се утре сутрин да видя усмивка на лицето ти.

— Голяма усмивка, маман.

След като майка й излезе, Арабела няколко пъти прекоси стаята напред-назад. Гореше от предусещане за нещо приятно. Обичаше изненадите, а тази нощ… Тя нетърпеливо обхвана раменете си. Погледна случайно към „Танца на смъртта“ и се изплези на картината, защото мразеше несигурността и се боеше от неизвестното. Очите й се преместиха към голямото легло. Тъкмо се чудеше с дяволита усмивка, дали случайно майка й не бе срещнала Джъстин и не му бе казала да си върви по пътя, когато вратата се отвори и в стаята влезе съпругът й. Изглеждаше великолепно в тъмносиния си брокатен халат. Видът му накара сърцето й да забие по-бързо. Краката му бяха боси. Едва ли под халата носеше нещо друго. Надяваше се да е така. Гореше от желание да свали дрехата от него. Искаше най-сетне да го види гол. Вече беше неин.

Графът затвори вратата и превъртя ключа.

— Радвам се, че не ме накара да чакам повече, Джъстин. Знаеш ли, никога преди не съм прекарвала нощта в тази спалня? Едва ли бих го сторила, ако бях сама. Но след като си тук, съмнявам се, че изобщо ще забележа тази проклета картина. Харесва ли ти косата ми? А нощницата ми? Мама ме накара да я облека.

Говореше твърде много, знаеше го, но това едва ли имаше значение. Беше младоженка и бе нормално да е нервна. Беше толкова нервна, че дори направи реверанс на Джъстин.

А той стоеше до вратата, без да помръдва. Просто я гледаше с ръце кръстосани пред гърдите си.

— Косата ти е красива. Нощницата ти е хубава. Изобщо изглеждаш много девствена. Поласкан съм, но също тъй и малко изненадан.

— Наистина се надявам да ти е приятно. А защо си изненадан? — Обзета от вълнение, не забеляза нищо странно в гласа му.

Графът не помръдна и не отговори на въпроса й. Арабела с лека стъпка се приближи до него. Сложи ръце на раменете му, повдигна се и го целуна.

Джъстин я сграбчи и я отблъсна назад. Арабела залитна, но успя да сграбчи облегалката на едно кресло и да се задържа на крака. Погледна го, зяпнала от изненада.

— Джъстин? Какво има? Какво се е случило? Не искаш ли да ме целунеш?

Искаше да я убие! Не, не можеше да го стори. Но щеше да я накара да страда. Щеше да я нарани така, както тя бе наранила самия него.

— А сега свали нощницата си — каза той с глас по-студен от зимен скреж. — Сваляй я още сега, и то бързо.

Сега го разбра. Мъжете са си мъже. Баща й й беше казал, че понякога мъжете се напиват в най-неподходящи моменти.

— Джъстин, ако си се напил, бих предпочела да не… — Гласът й падна като камък, пуснат от висока скала.

Беше забелязала напрегнати жили на шията му. Беше видяла яростта в сивите му очи. Ярост ли?

Към нея? Но какво ставаше? Та той трябваше да бъде така възбуден, както и тя самата. Беше я целувал с такова удоволствие, бе я притискал към себе си. Беше й казал, че иска да усеща гърдите й до тялото си. Ето сега имаше тази възможност. Това беше нейната, но и неговата първа брачна нощ. Какво го бе накарало да се разгневи?

— Прави, както ти казвам, уличнице, или ще ти съдера дрехата!

Уличница! Той току-що я бе нарекъл уличница? Можа само да го погледне безмълвно.

— Не разбирам — рече тя, като отстъпваше бавно, без да откъсва очи от него. Застана на разстояние от него зад едно голямо кресло и добави: — Моля те, кажи ми какво става? Защо ме нарече така? Как бих могла да съм уличница? Аз съм само на осемнайсет години и съм женена едва от пет часа. Девствена съм. Нещо повече, аз съм твоя жена.

Без съмнение в очите му се четеше ярост. Джъстин не каза нищо. Тръгна бавно към нея. Арабела не разбираше какво става, но не беше глупава. Избяга му от другата страна на креслото. Скоро той я притисна в ъгъла между тоалетката и стената. Арабела протегна ръце пред себе си.

— Джъстин, спри, моля те! Ако това е някаква игра, не разбирам правилата й. Не ми харесва тази игра. Баща ми никога не ми е казвал нищо подобно.

Той се засмя — груб, дрезгав смях, който я изпълни със страх. Имаше нещо, което изобщо не беше наред. Той бе разгневен, но тя не знаеше защо.

Изведнъж Джъстин я сграбчи за ръката, но тя се дръпна, успя да се освободи и хукна към вратата. Беше много бърза. Страхът й помагаше. О, Боже, вратата не можеше да се отвори! Дръпна я силно към себе си, после натисна навън, но без резултат. По дяволите, какво ставаше? Ключът! Съпругът й бе заключил вратата. Дланите й бяха мокри от пот. Сграбчи ключа и се опита да го превърти. Усети, че Джъстин стои зад нея й я наблюдава. Изведнъж сграбчи косата й и започна бавно и неумолимо да я навива около дланта си, докато тя не закрещя от болка и не се отпусна назад към гърдите му. Тогава той я завъртя с другата си ръка, за да застане с лице към него.

Дълго, много дълго той само се взираше в лицето й. Накрая каза тихо:

— Ще правиш каквото ти кажа, и то веднага щом ти кажа. Сигурен съм, че не искаш да знаеш какво ще ти сторя, ако не ми се подчиняваш.

Арабела инстинктивно почувства, че с него не можеше да се спори, че той не е в състояние да приеме разумен довод. Не можеше да спори, но трябваше да опита да се спаси. Стисна зъби заради силната болка и вдигна рязко коляно нагоре. Удари само твърдото му бедро. Беше се оказал по-бърз от нея.

Очите му бяха станали почти черни от гняв. Сега щеше да я удари. Арабела се напрегна в очакване на удара. Вместо това той пое дълбоко дъх и дръпна косата й така, че лицето й се озова до неговото. Погледна я право в очите — очи, които толкова много приличаха на неговите — и изрече едва чуто:

— Предполагам, че уважаемият ти баща те е научил, че с този номер можеш да събориш всеки мъж. Щеше да стане по-зле за теб, ако беше успяла. Тогава много щях да се ядосам. Може би щеше да ми се прииска да извия скъпоценната ти шия.

— Джъстин! — уплашено извика тя.

Той рязко пусна косата й, хвана дантелата около шията й и разпра нощницата й с такава сила, че Арабела се преви. Острият звук на цепеща се коприна прониза тишината на стаята. Девойката недоумяващо погледна разкъсаната нощница. Преди да успее да помръдне, Джъстин я смъкна от раменете й. Копчетата на ръкавите й отхвръкнаха. Усети погледа му по тялото си. Първо се спря на гърдите й, а след това по-долу, под корема й. Най-накрая усещането за безпомощност я подтикна към действие. Тя сви ръка в юмрук и замахна с все сила към лицето му.

Джъстин улови ръката й.

— Значи искаш да се биеш с мен, мадам? — попита той с тих, спокоен глас. Предишния ден й бе говорил с такава неподправена възбуда, с глас нежен и същевременно така настойчив. А тя му бе отвърнала всеотдайно. Вчера! Но не сега. Да, гласът му беше спокоен, но със спокойствието на смъртта. Толкова спокоен, че можеше да убие човек. Неочаквано я сграбчи през кръста и я преметна на рамото си.

Арабела заудря с юмруци по гърба му, но той беше едър и силен и тя нямаше никакъв шанс. Джъстин я хвърли назад и тя се озова по гръб върху леглото. Дъхът й секна. Болезнено пое глътка въздух и се опита да се измъкне. Сграбчи завивката и понечи да се претърколи към другата страна на леглото. Той стисна глезена й и я завъртя обратно по гръб. Арабела изпищя.

— Проклета да си, лежи и не мърдай! Да, така е много по-добре. А сега да огледам по-добре придобивката си.

Мили Боже, този мъж беше луд! Иначе какво друго обяснение би могло да се даде за поведението му? Баща й сигурно би разбрал, ако мъжът, когото бе избрал да й стане съпруг, е извратен или ненормален човек, търсещ удоволствие в женската болка. Не, със сигурност това беше невъзможно.

— Престани, Джъстин! — извика му тя. — Това е лудост, чуваш ли? Защо се държиш така? Няма да го позволя. Пусни ме, проклет да си!

Джъстин не каза нищо. Погледът му не се откъсваше от гърдите й. Тя чувстваше, че очите му я изучават, но изражението му беше отегчено. Единствено гневът все още гореше силно и непрестанно в погледа му. Изведнъж почувства как я обхваща страх, силен страх.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Спри, проклет да си!

— Имаш език на кръчмарска слугиня. Трябваше да се досетя, че това значи нещо — че в теб има нещо подло — нещо, което другите не забелязват. Нещо подло, скрито дълбоко в теб.

— Подло ли? Какво подло, по дяволите, има в мен? Знам, че имам сприхав нрав. И ти също. Нищо подло няма в мен. Да не си луд?

— Млъкни! — изръмжа той, без дори да поглежда към лицето й.

Ужасената Арабела отново се опита да се отскубне от него, но той бързо стисна глезените й.

— Посмей да мръднеш още веднъж и ще те завържа за леглото — изрече с такъв глас, че сърцето й се вледени. — Платих скъпо за наследството си. В цената си включена и ти, при все че се съмнявам дали ще изпитам голямо удоволствие. А за теб такова със сигурност няма да има.

Трябваше да опита още веднъж. Понечи отново да го докосне, но той я плесна през ръката.

— Защо постъпваш така, Джъстин? Какво съм ги сторила? Защо ме наричаш порочна? Защо ме нарече уличница? Моля те, кажи ми какво има. Сигурна съм, че има някаква грешка.

Джъстин, който продължаваше да гледа гърдите й, каза тихо, сякаш на себе си:

— Знаех си, че си красива. Знаех си, че плътта ти е бяла като девствен сняг. Толкова пъти съм си представял как лежиш по гръб точно така — бяла, а невероятната ти черна коса е разпиляна на възглавницата. Знаех си, че тялото ти няма да ме разочаровали се оказах прав. Не искам да те желая, защото ми се гади от похотта ми, но ще те взема. Господ ще ми прости, но ще те взема още сега, веднага. Трябва да го сторя. Този ужасен брак трябва да бъде изконсумиран.

Погледът му отново се върна на гърдите й. Мили Боже, не бе възможно това да се случва с нея.

— Питаш ме защо те нарекох уличница — продължи той. — Питаш защо се държа така с теб? Искаш да знаеш защо не се отнасям като с моята сладка малка девствена съпруга? Отвращават ме проклетите ти лъжи. Отвращават ме преструвките ти на невинна. Проклета да си, Арабела, ти ми изневери! Взе това гадно, дребно, френско копеле за любовник и за това, кучко, ще си платиш скъпо! — Хвана едната й гърда. Арабела се изви и изпищя. Той я зашлеви през устата с опакото на ръката си. — Сигурен съм, че това докосване нито те е изненадало, нито те е стреснало. — Вдигна ръка. — Не, не мога повече да понасям да те гледам как се правиш на проститутка. Сигурен съм, че ако продължа да те докосвам и галя, ти ще започнеш да стенеш и да викаш, нали? Не, ще пристъпя направо по същество. Както казах, за мен удоволствието ще бъде малко, а за теб — никакво. Поне с мен няма да изпиташ никакво удоволствие, проклета да си!

Рязко стана от леглото и развърза колана на халата си. С едно движение на раменете си го смъкна на земята. Стоеше гол пред нея и внимателно наблюдаваше лицето й. Устните му се бяха изкривили в презрителна гримаса.

Арабела не можеше да откъсне очи от него. Никога преди не бе виждала гол мъж. За Бога, той беше красив! Целият беше само мускули. Нямаше грам тлъстина но тялото му. Усети се, че го гледа с интерес, и сепнато пое дъх. Та той я бе нарекъл проститутка! Бе я обвинил, че е любовница на французина! Това беше лудост, просто лудост. Беше й споменал, че не иска да я докосва. Погледът й се плъзна надолу по корема му, към гъстите черни косми над слабините му, към члена му — твърд и готов. О, да, много пъти бе виждала как се съвокупляват конете и знаеше какво значи това. Само че Джъстин беше прекалено голям за нея. Нямаше да я насили. О, Господи, мразеше своята слабост, страха си, но все пак каза: