Арабела! О, Господи, трябваше веднага да отиде при нея! Загрижеността й я накара почти да прелети по стъпалата до спалнята на графа — спалнята, която мразеше повече от всички други стаи в цялата къща.

Вратата беше леко открехната, така че влезе направо, като почука леко.

— А! — изненадано възкликна тя, като видя насред стаята да стои Грейс, прислужницата на Арабела, понесла останките от нощницата й.

Грейс побърза да й се поклони, но не посмя да вдигне очи към лицето й.

— Къде е дъщеря ми? — попита лейди Ан, като тръгна напред, без да откъсва очи от разкъсаната нощница.

Прислужницата преглътна смутено. Лейди Арабела й беше дала строгата заповед да оправи стаята, преди да е дошъл някой друг. А ето че сега стоеше насред стаята с доказателството за грубостта на графа в ръце.

— Нейна светлост е в стаята си, милейди.

— Разбирам — бавно рече лейди Ан, като премести поглед от засъхналите петна кръв върху чаршафите към обагрената с кръв вода в легена и мръсната кърпа върху умивалника. Зави й се свят от лошо предчувствие. Нямаше нужда да задава повече въпроси на Грейс. Трябваше да защити Арабела. Изхвръкна от стаята така бързо, че Грейс не успя дори да й се поклони.

Щом наближи стаята на дъщеря си, започна да забавя ход. В главата й се въртяха спомените за собствената й първа брачна нощ, изпълнена с болка и унижение. Тръсна глава, за да прогони лошите мисли. Не, едва ли с Арабела се е случило същото. Джъстин беше толкова по-различен от съпруга й.

Въпреки това, когато почука на вратата на Арабела, дланите й бяха потни от напрежение. Не последва отговор. Всъщност не бе и очаквала. Почука отново. Дали Арабела щеше да откаже да я пусне вътре?

— Влез — чу се отвътре тих глас.

Лейди Ан не беше сигурна какво очаква да открие. Влезе в стаята и видя пред себе си дъщеря си същата, каквато я бе видяла предишната сутрин. Арабела спокойно стана да я посрещне. Беше облечена в черния си костюм за езда. Кадифената й шапка бе закрепена над прилежно подредените й къдрици, а от периферията на шапката се извиваше щраусово перо, което почти докосваше бузата й.

— Добро утро, майко. Какво те е накарало да станеш толкова рано? Доктор Брениън ли очакваш?

Говореше съвсем спокойно. Обичайната й надменност се долавяше по-силно от всякога и сякаш я предизвикваше на словесен дуел. Щеше да се почувства като последния глупак, ако не беше видяла Джъстин и не беше посетила спалнята на графа.

— Както обикновено излизаш на езда?

— Разбира се, майко. Има ли причина да не го правя? Знаеш, че обичам да яздя рано сутрин. Мога ли да ти помогна с нещо?

Ето, отново с това високомерие в гласа — помисли си лейди Ан. Нямаше да настоява повече, щом Арабела не желаеше да й се довери. Всъщност тя рядко бе споделяла нещо с нея. Единствено баща й бе споделял нейните мисли, мечти, дори нейните страхове, доколкото изобщо бе имала такива.

— Не, скъпа. Твоя работа, щом си решила да яздиш. Не ми се спеше и минах да ти кажа добро утро. Това е всичко. Е, видях и Джъстин на закуска. Стори ми се, че не си е отпочинал добре. Изглеждаше малко напрегнат, дори отпаднал духом, макар да не виждам причина…

Обзета от подозрения, Арабела повдигна въпросително едната си вежда.

— Предлагам ти да попиташ самия Джъстин, щом толкова си заинтересувана от делата му. Ще ме извиниш ли… — Арабела придърпа нагоре ръкавиците си, наклони шапката си и се приближи до майка си. Целуна я леко по бузата. Изражението й се смекчи едва доловимо. След това се обърна и побърза да излезе от стаята.

Лейди Ан проследи с поглед дъщеря си. Проклятие, какво ли бе станало?



Арабела насочи Луцифер покрай развалините на стария манастир, а след това по черния път, който водеше към Сейнт Едмъндс. Очите й гледаха право напред, ръцете й стискаха здраво юздите на Луцифер, а брадичката й беше вдигната високо.

Изведнъж мисълта за майка й я накара да се почувства виновна. Не се бе отнесла добре с нея. Как ли майка й бе разбрала, че нещо не е наред? А несъмнено тя бе усетила нещо. Истинска загадка! Значи Джъстин не изглеждал отпочинал, така ли? Освен това бил отпаднал духом? Да се продъни в ада дано! Заслужаваше жив да изгние. Заслужаваше да му се случи всичко лошо, за което можеше да се сети човек.

Все пак как майка й се бе досетила, че между двамата нещо куца? О, Боже, да не би да е видяла бъркотията в графската спалня? Може би Грейс не бе успяла навреме да изгори нощницата й и чаршафите. Трябваше да я попита, щом се върнеше в имението.

Удари леко Луцифер с юздите, за да го подкара в галоп. Искаше й се да може да избяга от грозните си спомени, от болката, от омразата на изминалата нощ. И от онзи ужасен крем, който я бе облекчил, но не бе помогнал на душата й. Той не се бе вслушал в думите й. Не й бе повярвал. Искаше й се да заплаче. Още в същия миг обаче си припомни пренебрежението, изписано върху лицето на баща й. Не можеше да плаче. Дългогодишният навик й помогна да изправи рамене. Трудно й беше, но успя. След това гордо вдигна глава.

Господи, Джъстин се бе опитал да я унищожи. Пулсиращата болка между бедрата й беше горчивото доказателство за насилието му над тялото й. Нямаше обаче да покори ума и духа й.

Думите му звучаха ясно в главата й, при все че бяха толкова абсурдни. Опита се да си спомни какви думи точно й бе казал. Не за да намери извинение за Джъстин, а за да може самата тя да ги осмисли. Той й бе заявил нещо абсурдно — че французинът й бил любовник. И беше споменал, че ги е видял пред плевнята. Това бяха глупости. Не можеше да проумее как Джъстин бе стигнал до това отвратително заключение. Някой сигурно го бе излъгал. Някой го бе убедил, че тя му е изневерила.

Но, за Бога, кой би могъл да стори това, кой?

Нямаше съмнение, че той бе повярвал на лъжата. Тогава защо все пак се бе оженил за нея? А, каква глупачка беше! Нали в противен случай щеше да изгуби по-голямата част от наследството си. Всъщност точно това бе казал и самият той. Беше го заявил съвсем ясно. Тя му беше изневерила, но той не можеше да я убие, защото така щеше да загуби всичко. Но сигурно обмисляше убийството на Жервез. Дали наистина щеше да убие французина, помисли си тя с безразличие. Установи, че това до голяма степен не я засяга, като се изключи фактът, че този мъж, разбира се, беше напълно невинен по обвинението, че е преспал с невестата на графа.

Спря Луцифер с едно подръпване на юздите. Дишането на коня бе станало тежко. Огледа се и с изненада установи, че беше отминала римските развалини, без дори да ги забележи. Потупа шията на коня. Изведнъж си спомни една случайно чута фраза, която баща й веднъж бе казал на един от своите приятели: „Яздих слугинята, докато не й се прищя да ме хвърли.“ С ирония си помисли, че сега вече смисълът на грубата му забележка й беше напълно ясен.

С нежелание обърна Луцифер и го подкара обратно към Ившам Аби. Сигурно бе яздила часове наред, защото слънцето се бе издигнало почти до зенита си.

Колкото повече наближаваше неговия дом, толкова по-силно усещаше как обзелото я спокойствие започва да се руши. Джъстин сигурно беше там и я чакаше. Трябваше да се изправи лице в лице с него. Не само днес, но утре — цял един живот. За миг си помисли да настои пред него, че е невинна, да заяви, че иска да научи името на онзи, който му е казал тази проклета лъжа. Ясно си представи гнева му и дивашкото му наказание. В този миг мразеше себе си, задето се бе родила жена, което я правеше по-слаба. Мразеше силата му, която му даваше възможност да се наложи над нея физически.

Арабела потрепери въпреки горещите слънчеви лъчи, които се сипеха по черния й костюм. Едва ли отново щеше да я насили. Не й ли бе казал, че повече няма да излива семето си в нея? Не й ли бе казал, че не желае дете от нея? Така отмъщението му щеше да бъде пълно и безмилостно. Сега вече нощният кошмар беше минало. Поне докато той държеше на думите си.

Арабела насочи Луцифер към конюшнята, спря пред потния коняр и скочи на земята. Тръгна към парадния вход на Ившам Аби. Не можеше да потисне напълно страха и безпокойството си. Господи, ако не успееше да запази гордостта си, какво ли друго й оставаше? Той не трябваше да узнава, че я е наранил, че е убил илюзиите й. Нямаше да му позволи да го научи. Отново си спомни думите му, изречени така спокойно, но същевременно с толкова много ярост. Отново повтаряше наум тези думи. Имаше една от тях обаче, която не можеше да разбере. Странно, но й се стори жизненоважно да разбере значението на тази дума.

Погледна към слънцето, предположи, че наближава време за обяд и се насочи към страничния вход. Единствената й идея бе да избегне ненужна среща с Джъстин. Притича до библиотеката, промуши се вътре и безшумно притвори вратата зад себе си. Арабела никога не се бе проявявала като прилежна ученичка. Работата с речник определено не беше сред силните й страни. По тази причина търсенето сред лавиците с книги й отне няколко минути. Винаги бе смятала, че не е нужно да учи думи, които баща й никога не използва. В този момент си помисли, че може би това беше грешка. Измъкна подвързания с кожа том от рафта, наплюнчи пръсти и започна да прелиства шумолящите страници.

Показалецът й се плъзна надолу по колоната думи, докато стигна до търсената от нея.

— Содом, содомия — прочете тя на глас. Нямаше нищо, което да й подскаже какво бе имал предвид Джъстин. — По дяволите! Какво ли искаше да каже? Какво?

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Арабела неочаквано усети движение зад гърба си. Извъртя се рязко, като едва не изпусна речника, който беше толкова дебел и тежък, че сигурно щеше да й счупи крака. Озова се лице в лице с графа, който беше застанал небрежно, подпрял се с две ръце върху голямото писалище. Устата й пресъхна. Чувстваше се виновна, макар че нямаше причина за това. Дори беше чела на глас. Дали я беше чул? Несъмнено.

— Е, скъпа моя съпруго, коя ли дума се е оказала от такъв интерес за теб, че те е накарала да я потърсиш в речника?

Гласът му звучеше дори по-хладно от предишната нощ. Държанието му беше като на напълно чужд човек. Нещо повече, с всяко свое действие той изразяваше презрението си към нея. Дали отново щеше да й причини болка? Дали пак щеше да разкъса дрехите й? Тя тръсна глава. Очите й попаднаха на същата дума, на същата проклета дума. Понечи да затвори речника. Джъстин се оказа по-бърз и го издърпа от ръцете й.

— Нима можем да имаме тайни един от друг? Не сме ли вече женени? Ако искаш да узнаеш значението на някоя дума, просто ме попитай.

За миг й се прииска да го накара отново да я нарича мадам, но всичко се беше променило. Сега положението й беше много по-лошо. Предпочете да замълчи. Нямаше надежда за нея. Джъстин щеше да намери думата. Не беше направила нищо лошо. Проклета да бъде, ако продължава да се държи като виновна. Опита се да придаде на гласа си студенина поне колкото неговата и заяви:

— Търсех една дума, която снощи изкрещя в лицето ми. Исках да разбера какво значи.

— И каква дума съм изкрещял снощи в лицето ти?

— Содомия.

Черните му вежди се вдигнаха. Срам нямаше, проклетата уличница. Навираше изневярата си право в лицето му, пъхаше я право в носа му. Така да бъде. Джъстин се обърна бавно и остави речника на писалището. След това отново погледна към Арабела. Стоеше изправена, с изпънати рамене. Мислено я съблече гола — така както бе направил предишната нощ. Всичко отново излезе наяве пред очите му — порицанието, пренебрежението й, яростта му.

— Горката Арабела! Французинът не ти ли обясни коя дума се използва за това, което правите? Казвали са ми, че е доста болезнено, когато един мъж прониква в една жена по този начин. Самият аз никога не съм опитвал. Но може би сега аз също ще пробвам. Беше ли внимателен с теб? Но ти си интелигентна жена. Чудя се защо ли не ти е казал как се нарича това, което прави с теб. Колко немарливо от негова страна!

— Аз нямам любовник — изрече тя с най-спокойния глас, който някога изобщо бе чувала да излиза от устата й. — Той не ми е любовник. Нямам представа какво означава содомия. Или ми кажи какво значи, или се махай от пътя ми. Ще ти повторя още веднъж — този мъж не ми е любовник. Изобщо нямам никакъв любовник. Кажи ми или се отмести.

И тя наистина се опита да го избута от пътя си. Той сграбчи ръцете й и насила ги притисна до тялото й.

— Содомия? — рече той бавно, без да откъсва очи от нея. — Много добре! Ще ти обясня какво значи. Ще се досетиш бързо, а аз ще разбера това по очите ти. Когато те е обладал, ти си била на четири крака или по корем. По дяволите, престани да ме гледаш така. Обладал те е отзад. Това достатъчно ли ти е? Обладал те е така, както би го направил с момче, ако беше педераст.

— Но това е невъзможно! Конете не го правят, а аз съм ги виждала, когато се съешават. Мили Боже, сигурно е ужасно! Не, това не е редно, нито за човек, нито за животно. Какво значи педераст? Какво искаше да кажеш?