Лорд Грейборн насмалко не се задави с чая си.

— Обноските подлежат на цивилизоване — заяви най-накрая той и взе последното парче лимонов кейк.

— Госпожо, съдейки от непрекъсната редица любовници, които той сменя под носа на Жозефина — обади се Арабела със закачлива искрица в очите си, — изглежда, че не всичко в този човек е в плачевно състояние.

Французинът се разсмя невъздържано.

Графът вече беше решил да го сграбчи за високата яка и да го изхвърли през френския прозорец, когато Арабела скочи и каза:

— О, скъпи Джъстин, боя се, че разлях малко чай по роклята си. Би ли почистил петното?

Много добре измислено. Тя се приближи към него, като държеше ръкава си настрани, а очите й бяха вперени в копринената му вратовръзка. Почувства как нещо свива сърцето му. Господи, колко красива беше! Освен това беше свадлива, беше вярна и смела, а той щеше да й прости. Щеше да й го каже довечера, а после щеше да я люби и всичко щеше да си дойде на мястото. Щеше да я накара да забрави Жервез. А тя най-сетне щеше да му каже истината.

Арабела застана до него, погледна го в очите и попита тихо:

— Мислиш ли, че ще остане петно?

Не се интересуваше, че другите ги гледат. Наведе се към нея, погледна мокрото петно, после я целуна по носа, след това по брадичката и накрая по устните.

— Божичко! — възкликна лейди Талгарт. — Милорд, подобни прояви са неподходящи за невинните очи на дъщеря ми, да не говорим за милата Елзбет.

— Не, мамо — разсмя се дъщеря й. — Най-сетне Бела ще направи нещо добро за мен. Аз ще ги гледам със съпруга й и ще науча някои важни неща. Такива неща, които засягат съпругите и съпрузите.

— Сюзан, ще трябва да говоря с баща ти. Сигурна съм, че той ще се съгласи с мен. Всичко, което ти е нужно да наблюдаваш, мила моя, е мен с баща ти. От нас ще научиш всички важни неща.

Девойката почувства, че е на косъм да се разсмее истерично.

За щастие лорд Грейборн попита Елзбет:

— Били ли сте в Лондон преди?

Сюзан обаче възкликна:

— Стига, Бела, не можеш да останеш в прегръдките на графа завинаги. Майка ми ще издъхне от притеснение. А що се отнася до майка ти, виж само какви са й розови бузите.

Елзбет също се беше изчервила, но то беше заради лорд Грейборн. „Животът е странно нещо“ — помисли си неочаквано тя. Установи, че се забавлява извънредно добре.

Графът вдигна глава, установи, че очите на всички присъстващи са приковани в тях, и въздъхна. Докосна леко с пръсти устните й.

— Тогава по-късно. — На лицето й се изписа безпокойство и той побърза да добави: — Вярвай ми. Ще се справим с това, ще видиш. А сега върви, преди да съм те смутил още повече. Няма да остане петно на роклята ти.

— Не съм смутена.

Джъстин само кимна. Не можеше да проумее какво ставаше с него. Тази странна смесица от нежност, гняв и съблазън беше толкова непривична.

— Най-сетне сте пак при нас телом и духом — каза Сюзан.

— Горката австрийска принцеса — намеси се Елзбет. — Откъснали са я от семейството и родината й и са я дали като политически подкуп на онзи ужасен човек.

— Не забравяйте, скъпа моя, че Наполеон страстно желае наследник — отбеляза лорд Грейборн, поразен от чувствителността на срамежливата млада дама.

— Горките ние, бедните жени! — патетично рече Сюзан. — Разменят ни и ни търгуват само и само да продължим безценните имена на вас, мъжете.

— Престанете, госпожице Талгарт — разсмя се графът. — Обрисувахте ни като безчувствени същества. Сигурен съм, че и от нас има някаква полза.

Очите му не се откъсваха от жена му. Отчаяно искаше тя да го погледне. Щеше да й докаже, че може да й достави удоволствие, да я разсмее, да накара очите й да заблестят. Искаше да я чуе как му вика и крещи. Искаше я.

— Значи не сте съгласен, милорд — тихо каза тя, без да поглежда към него, — че повечето мъже предпочитат жените им да останат тихо на заден план, да им раждат деца и да се занимават с бродериите си, без да им се натрапват?

Графът не можеше да си представи Арабела застанала в заден план на която и да е сцена. Винаги щеше да бъде на преден план и щеше да дава указания, да крещи заповеди, да се смее и да му вика.

— Сигурен съм, че говориш метафорично — отвърна й той. — Не мога да си те представя дори за пет минути с бродерия в ръка. Навярно ще ти прилошее. Не, иглата и конецът не са за теб, Арабела.

Сюзан вдигна чашата си в насмешлива наздравица към графа.

— Напълно сте прав. Признай го. Бела. Вчера например, докато яздехме, не успях да те накарам да разговаряш с мен за повече от пет минути.

Арабела погледна първо към Жервез, а след това към Елзбет, която тихо разговаряше с лорд Грейборн. Защо ли не се бе появил преди французина? И къде са му били очите? Как изобщо е могъл да си помисли, че харесва Сюзан? Но може би все още имаше възможност? Жервез скоро щеше да си иде. Може би тогава Елзбет щеше да го забрави. Но дори тогава нямаше да може да разкаже истината на графа. Джъстин не би й повярвал. Ако пък й повярваше, нямаше да се отнесе добре с Елзбет. Дори не искаше да си представя какво ще се случи.

— Винаги съм се възхищавала на енергията на Арабела, скъпа Аурелия — с усмивка каза лейди Ан. — С нея човек не може да познае какво е това скука. Когато не съм изпитвала желанието да я напляскам, съм се смяла. Бог ме е благословил с нея. Както и теб със Сюзан. Такова будно, засмяно, забавно момиче! Сигурно си много горда с нея.

Сюзан едва не изпусна чашата си. Зяпна удивено към лейди Ан. Често си бе мислила колко хубаво би било, ако лейди Ан й беше майка. Толкова добре щяха да се разбират двете… Може би грешеше, но й се струваше, че Арабела беше дъщеря на баща си. Само на баща си. В нея нямаше нищо от лейди Ан.

— Така си е — отвърна Аурелия, като погледна дъщеря си така, сякаш я виждаше за пръв път.

— Вие сте благословената, Ан, с вашето дете — намеси се графът. — А сега аз съм благословен с жена си.

Арабела го погледна учудено. „Трябва ли да те излъжа, за да извикам възхищението ти? Трябва ли да те измамя, за да ме приемеш?“

— Ще ходите ли в Лондон, уважаема Елзбет? — тъкмо питаше лорд Грейборн.

— Не още, сър. Мислех да… — Тя се смути, а очите й се насочиха към лейди Ан.

— Понастоящем плановете ни са доста неясни, лорд Грейборн запази самообладание лейди Ан. — Но съм сигурна, че Елзбет ще ни придружи за един продължителен престой през зимата.

— О, Бела, значи отивате в Лондон? Какво хубаво развлечение! Ще превземем Лондон с щурм. Има няколко носове, които искам да натрия, така че можеш да ми помогнеш, а после двете ще се смеем заедно. Например онази Лусия Епълбаум.

Лейди Ан побърза да се намеси, за да поправи недоразумението:

— Не, Сюзан, не говорех за Арабела. Елзбет ще придружи мен и съпруга ми в Лондон.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Настъпи неловко мълчание. Най-накрая лейди Талгарт се отпусна назад в стола си. Божичко, бяха дошли на най-обикновено посещение, а сега… Дори не бе успяла да вземе последното парче лимонов кейк. Това вече нямаше значение. Изобщо не бе очаквала подобна новина като тази.

— Скъпа моя Ан — подходи тя отдалече, — какво точно искаш да кажеш?

— Позволете ми, Ан — намеси се графът. — да съобщя щастливата новина на лейди Талгарт. Не след дълго ще посрещнем в нашето семейство доктор Брениън, мадам. Той и лейди Ан възнамеряват да се оженят

— Моите поздравления, лейди Ан — каза лорд Грейборн, без изобщо да подозира, че навлиза в опасни води.

— Благодаря, лорд Грейборн — кимна тя. — Доктор Брениън е скъп и верен приятел на семейство Девърил от много години. А сега ще бъде нещо повече. Той ще стане мой съпруг и втори баща на Арабела.

— Скъпа Ан — изпухтя лейди Талгарт, — нали не говориш сериозно? Що за странна постъпка е това? Та този човек е доктор, тоест е нещо като търговец, така да се каже, въпреки че търгува само с болни хора. Все пак не е това, което би очаквал човек. Предполагам, че е джентълмен, тъй като баща му беше скуайър в едно от далечните ни графства, но все пак е само негов втори син.

Майка и дъщеря реагираха едновременно. Арабела се обърна към лейди Талгарт, която продължаваше да ги гледа с невярващи очи. Повдигна вежди и високомерно заяви:

— Осмелявам се да кажа, мадам, че за някои този брак може да изглежда странен. Самата аз мисля, че майка ми е твърде млада и красива, за да остане вдовица. Погледнете я само — всички я мислят за моя сестра. Що се отнася до доктор Брениън, той е истински джентълмен, без значение с какво се занимава. Освен това е хубав и любезен. За мен той е добре дошъл като мой втори баща. Той не само ще ме обича, но и ще се погрижи да доживея до деветдесет години — едно от предимствата да имам лекар за пастрок.

Ха, добре казано! Графът беше толкова доволен от думите й, че му се прииска да я вдигне от креслото, да я целуне и незабавно да я отнесе в спалнята им. Искаше незабавно да я освободи от всичките тези проклети дрехи.

На лейди Талгарт й се искаше да напляска Арабела. За нейна изненада Сюзан взе ръцете на лейди Ан в своите и каза:

— Това е чудесно, лейди Ан. Доктор Брениън е добър човек. Веднъж, когато бях малко момиче, ме излекува от тежка болест. Тогава баща ми беше готов да му свали луната, стига да можеше. А сега доктор Брениън успешно се справя с подаграта на баща ми. Освен това вие сте свикнала да си бъдете господарка. Аз самата бих се изнесла на палатка, ако трябваше да живея под един покрив с Арабела. Подобна идея направо ме плаши. Направо ми става жал за графа, като го гледам как й отстъпва с покорно мълчание

— Стига толкова — намеси се Арабела. — Добре ме представи. Благодаря ти.

— Наистина мисля, че достатъчно говорихме за мен — обади се спокойно лейди Ан. — Колко дълго смятате да останете, лорд Грейборн? Разбрах, че сте се запътили към Брайтън.

— Възнамерявах да остана ден-два, милейди — побърза да отговори той, — но любезността на моята домакиня, както и гостоприемството, което ми предложихте, ме карат да се надявам, че ще бъда поканен да остана още няколко дни. — Очите на виконта се насочиха към Елзбет. Любовникът й усети, че е готов да убие този човек. А също и лейди Талгарт. Сюзан се ухили до уши. Що се отнася до графа, той не откъсваше очи от жена си, чиято чаша за чай леко трепереше в ръката й. Защо ли?

Лейди Талгарт се надигна и започна нетърпеливо да почуква с ветрилото по ръката си, докато мъжете също не се изправиха. Пое дълбоко дъх и погледна намръщено, но не към лейди Ан или към Арабела, а към Елзбет. След това хвърли многозначителен поглед на Сюзан — поглед, който обещаваше пълно разчистване на сметките.

Сюзан, която беше напълно привикнала към обидчивия нрав на майка си, просто поклати глава, усмихна се и стана. След това прегърна с любов лейди Ан.

— Виждам, че визитата ни приключи, лейди Ан. Моля, приемете поздравленията ми. Много се радвам за вас.

— Благодаря ти, скъпа моя. — Лейди Ан се усмихна любезно на лейди Талгарт. — Много се радваме, че се запознахме с лорд Грейборн, Аурелия. Не е нужно да казвам, че винаги сте добре дошли в Ившам Аби.

— Наистина, драга моя Ан, не мога да си спомня кога за последен път съм прекарвала сутрин, която да е била тъй поучителна. Само кейкът не беше достатъчно. — Погледна кисело дъщеря си. — Предполагам обаче, че едва ли ще имаме достатъчно време да доведем отново лорд Грейборн на гости у вас. Надявам се, разбираш ме добре.

Лейди Ан само кимна. Един съсед по-малко, помисли си тя.

— Елате, скъпи Едмънд — подкани го лейди Талгарт. Той пожела на всички довиждане и им се усмихна.

Една наистина хубава усмивка, помисли си Елзбет.

Крупър едва бе успял да изведе с поклон гостите им от Кадифената стая, когато Арабела се строполи на канапето и избухна в смях.

— Готова бях да се обзаложа, че старата кокошка ще се пръсне по шевовете от яд. Беше чудесно, просто чудесно. Дори не съм си мечтала за подобно развлечение.

— Предполагам, че рано или късно трябваше да й кажа — сви рамене лейди Ан. — Горкият виконт — един наистина необикновен млад човек. Жалко, че трябваше да бъде тук, когато й казвах.

Графът се откъсна от мястото си при камината.

— Не бих искал да съм на мястото на виконта. Съмнявам се, че посещението му ще бъде много приятно. Във всеки случай горкият човек изобщо не е подходящ за стремителната госпожица Талгарт. — Той спря за миг поглед на Елзбет. След това се обърна към жена си: — Би ли желала нещо за обяд, ако си привършила със смеха?

Погледът на графа накара Елзбет да иска да потъне в земята от срам. Колко беше непостоянна! Беше сметнала, че лорд Грейборн е очарователен мъж, а чувствителността му отговаря на нейната. Откри, че се стреми да избягва погледа на братовчед си. Нелюбезното му поведение към виконта можеше да бъде определено единствено като нецивилизовано. Държанието му изобщо не беше подобаващо за един джентълмен. А ядът й към поведението му от своя страна я правеше неспокойна.