Sara Shepard - Не питай, не казвай

Същата сутрин Ариа нахлузи ски панталоните си, обу си допълнителен чифт чорапи, облече вълнен пуловер, закопча скиорските си ботуши и се запъти с клатушкаща походка към склона. Братята Кан се бяха събрали пред хижата, подготвяха ските си и оглеждаха пистите след падналия през нощта сняг. Клаудия седеше сама на зелената пейка и пристягаше ските си.

Когато Ноъл забеляза Ариа, той й се усмихна разкаяно.

— Здрасти.

— Здрасти — приближи се до него Ариа.

— Добре ли спа? — попита я Ноъл с приповдигнат, свръхучтив тон.

Ариа кимна.

— Чудесно. — След това се обърна към Клаудия. — Искам да поговорим.

Клаудия я погледна за миг, след което извърна глава.

— Аз заета.

Ариа стисна зъби. Щеше да е по-трудно, отколкото беше предполагала. Но тя трябваше да говори с нея. Беше взела решение.

Когато предишната вечер се прибра в стаята си, в главата й се въртяха ужасни видения как тримата братя Кан се забавляват с Клаудия в джакузито. Хиляди пъти беше вземала телефона си с намерението да изпрати есемес „Всичко е свършено“ на Ноъл, но после го оставяше на шкафчето.

Четирийсет и пет минути по-късно тя чу стъпки в коридора и изтича да погледне през шпионката. Ноъл отключваше вратата си. Беше сам. Нямаше следа от братята му или Клаудия. Пет минути по-късно Ариа получи есемес:

Между Клаудия и Ноъл не се беше случило нищо. Ревността, която я изяждаше още от времето, когато с Али бяха приятелки, не я беше напускала. Веднъж едва не беше унищожила връзката й с Ноъл; нямаше да позволи да се случи втори път. Клаудия щеше да живее у семейство Кан до юни. Ако Ариа искаше да запази добрите си отношения с тях — с Ноъл, — тя трябваше да се помири с нея.

— Моля те! — Ариа сложи ръка на рамото на Клаудия. — Искам да се извиня.

Клаудия отърси ръката й.

— Нямам какво да кажа! Аз сърдита и наранена. — Тя се спусна до лифта и зачака пристигането на следващата гондола.

— Почакай! — извика Ариа и се спусна след нея. Точно когато Клаудия седна в гондолата, Ариа също скочи вътре.

— Идиот! — рече злобно Клаудия и се отмести колкото се може по-встрани. — Какво правиш?

— Искам да поговорим — настоя Ариа. — Важно е.

— Ариа? — извика разтревожено Ноъл. — Забрави си щеките! — Той размахваше двата дълги пръта във въздуха. — И този лифт е за експертите!

Ариа се поколеба. Вече се бяха издигнали на шест метра над земята. Зад тях се полюляваха празни гондоли. Отдолу на зигзаг се спускаха скиори, които изведнъж й заприличаха на дребни мравки.

— Всичко е наред! — извика смело тя. Може би просто щеше да остане в гондолата и да се върне с нея обратно.

След това Ариа се обърна към Клаудия, която упорито бе извърнала глава настрани и се взираше в боровете.

— Искам да ти се извиня. Не трябваше да те засрамвам така снощи. Просто не знаех колко са различни обичаите ни. Съжалявам. — Ариа не вярваше, че всички във Финландия се къпят голи, но й беше по-лесно просто да накара Клаудия да го приеме и да продължи напред.

Клаудия не помръдна. Дори ските й лежаха неподвижно.

Ариа въздъхна и продължи.

— Имам проблем с ревността. Обичам Ноъл още от шести клас, когато нямах никакви шансове с него. И когато миналата година прояви интерес към мен, просто не можех да повярвам, че е истина. Понякога позволявам на ревността да вземе връх и затова се държах така с теб. Аз… добре де, случайно прочетох едно от съобщенията до приятелката ти Таня. Пишеше, че съм пейкко. Трол.

Клаудия рязко се обърна. Това вече привлече вниманието й.

— Шпионирала си ме?

— Не беше нарочно — отвърна бързо Ариа. — Телефонът ти просто лежеше там и… съжалявам. В първия момент наистина се ядосах — останах с впечатлението, че желаеш Ноъл, а и ме заболя, че ме наричаш трол, когато аз си мислех, че ставаме приятелки. Но вече всичко е минало. Понякога хората говорят зад гърбовете на приятелите си. Такъв е животът. И тъй като често ще се виждаме, искам отново да бъдем приятелки. Можем ли да сложим край на враждата?

Вятърът развя косата на Клаудия. Някой от скиорите на склона вдигна облак сняг. Върхът на планината се приближаваше към тях. В снега се забелязваше грамадна табела с надпис:

Клаудия мълчаливо вдигна решетката, стисна здраво щеките си и погледна към Ариа. Очите й проблеснаха милостиво и за миг Ариа си помисли, че тя ще й се извини и всичко ще бъде наред.

Но тогава устните на Клаудия се изкривиха в заговорническа усмивка.

— Всъщност, Ариа, аз смятам да спя с гаджето ти. Довечера.

Ариа я погледна. Чувстваше се така, сякаш Клаудия й беше нанесла удар в гърлото.

— Моля?

Клаудия се приближи до нея.

— Смятам да спя с гаджето ти — повтори тя на перфектен английски — довечера. И ти по никакъв начин няма да ми попречиш да го направя.

Ариа се почувства така, сякаш се намира във филм на ужасите, в който главният герой изведнъж е обладан от зъл дух. Кое беше това отлично владеещо английския език момиче с нерви от стомана? Лицето на Клаудия се беше трансформирало от безпомощно секс котенце в безмилостна крадла на гаджета. На всичкото отгоре очите й проблясваха опасно, сякаш Клаудия й желаеше злото. Ариа си спомни кога за последно беше виждала такъв поглед: върху лицето на Табита — на Али, — когато тя отправи заплаха към Хана на покривната тераса в Ямайка.

Споменът я връхлетя толкова бързо, сякаш досега бе чакал търпеливо, скътан в главата й. Ариа не вярваше, че Табита е Али, докато момичето не започна да заплашва Хана. Изведнъж всичко й се стори толкова… реално. Всеки жест на Табита, всяко агресивно движение досущ наподобяваха поведението на Али в нощта, когато се опита да ги убие.

Изведнъж Ариа забеляза онова, което останалите вече знаеха. Али беше тук. Опитваше се отново да се промъкне в живота им под прикритие. И Ариа едва не я беше допуснала.

— Моля те! — беше проплакала Хана, когато Али я притисна към парапета. — Остави ме на мира!

Всички защитни инстинкти на Ариа се пробудиха в миг. Тя се пъхна помежду им.

— Не я докосвай!

Али се обърна към Ариа и я погледна така, сякаш беше някоя луда.

— Какво си мислеше, че ще направя? Просто исках да й покажа изгледа.

Но Ариа не й се върза.

— Знам какво смяташе да направиш!

Али се отдръпна от Хана и скочи към Ариа. Сега беше неин ред да залитне и да се надвеси над ужасяващите разпенени вълни.

— Ариа! — извика някой зад тях. Счупи се някакво стъкло. Коленете на Ариа се ожулиха в каменната половина на парапета и кожата им се обели. Али отново се хвърли към Ариа с протегнати напред ръце. Ариа се взря в широко отворените й, маниашки очи и ясно видя скритата вътре Али. Тя беше дошла да ги убие, точно както беше убила Кортни, Иън и Джена. Една по една щеше да ги блъсне от покрива.

Не беше много ясно какво се случи след това. Единственото, което Ариа помнеше, бе как усети прилив на сила, сграбчи Али за ръцете, завъртя я около себе си и я блъсна силно. Али изгуби равновесие. От устата й се разнесе неестествен писък. Ръцете й се размятаха във въздуха. Преди някой да успее да направи каквото и да било, тя се преметна през парапета и потъна в черното, празно пространство.

Някой изкрещя. Друг ахна. След това се чу едно глухо… туп. Плътният удар на тяло, което се удря в пясъка.

Спомените преминаха през съзнанието й за части от секундата. Когато погледът й отново се фокусира, Ариа видя как Клаудия се притиска в нея. Тя протегна ръце и започна да я изтласква към ръба на лифта. После сграбчи Ариа за раменете и взе да я разтърсва силно. Лицето й се намираше на няколко сантиметра от нейното. Ариа отново усети някогашния силен импулс за самосъхранение.

— Махни се от мен! — изпищя тя. После блъсна Клаудия веднъж, леко, но Клаудия просто се изсмя и запуши устата й с ръката си, облечена в ръкавица. Ариа усети как я обземат страх и ярост.

— Казах ти да се махнеш от мен! — изкрещя тя и блъсна Клаудия в гърдите.

Тя залитна назад и тихо изписка. Точно в този момент гондолата леко се наклони, за да позволи на скиорите да слязат от лифта. Тялото на Клаудия се наклони с нея. Без защитната решетка нямаше какво да попречи на падането й.

— О, Боже! — Ариа успя да хване ръката й, но вече беше твърде късно. Клаудия полетя към земята, шапката падна от главата й, ръцете й се мятаха бясно, лицето й бе изкривено от страх и гняв. Три ужасяващи секунди по-късно тялото й се стовари върху купчина сняг.

И после, също както се беше случило при Али, настъпи пълна тишина.