Джейк се изсмя с дрезгав глас.

— Проститутката си е проститутка. Може би в публичния дом си можела да стоиш без дрехи, но в моя дом трябва да си облечена прилично, скъпа.

— Е, това облекло беше подходящо за чистене. Не мога да чистя, облечена в атлаз и коприна, нали? Изглежда си забравил, че не съм предполагала, че ще заема мястото на Роза, онази мексиканска кучка. Не съм блудница…

Джейк я зашлеви, а звукът от шамара проехтя няколко пъти като изстрел в стаята, преди да заглъхне.

— Роза не е кучка. Единствената кучка тук си ти. От теб могат да се очакват само неприятности и нищо друго.

Александра се опита да го издере с ноктите си. Яростта туптеше в главата й, пред очите й всичко изглеждаше червено и горещо. Искаше да му причини болка, така както той я беше наранил и както винаги я беше наранявал. Но Джейк беше бърз и хвана китките й, изви ръцете й назад и я дръпна към себе си, така че гърдите й се притиснаха в тялото му.

— Ще правиш каквото ти казвам, Александра. Ти ми принадлежиш — навъсено рече той, усещайки как чувствата му се разпалват в отговор на треперещото й тяло, притиснато към него.

— Не! Никога няма да ти принадлежа, звяр такъв! — извика Александра и се опита да го ритне.

Джейк изруга, вдигна я на ръце и излезе от стаята. Отнесе я в спалнята си, ритна с крак вратата и се запъти към леглото. Хвърли я върху него и заговори:

— Ти си моя, Алекс, и добре го знаеш. Ще ти го докажа още веднъж, след като паметта ти е толкова къса.

— Не! Не, Джейк! — замята се Александра, щом силните му ръце сграбчиха ризата й и я раздраха.

Джейк бързо легна при нея, разтвори краката й и мушна коленете си между бедрата й. Гневът от спречкването с Пекос ръководеше действията му. Разкопча панталоните си, без да помисли за чувствата на Александра.

Александра видя неговата надигнала се мъжественост, готова да я насили и отново извика.

— Не! Не по този начин, Джейк.

Не можеше да понесе, когато я докосваше, ръководен от гнева си или от желанието да си отмъщава.

Александра се замята, опита се да му се противопостави, но Джейк бързо изви ръцете й зад гърба й и дръпна бедрата й към себе си, така че мекотата й се разкри, изцяло зависима от желанията му.

Нима Александра никога нямаше да почувства, че е негова? Сякаш му отвръщаше само когато бяха в леглото, изгубила напълно контрол над себе си. През останалото време не можеше да повярва, че напълно е заличил другите мъже от паметта и тялото й. Дори тук, в неговия дом, бе дошъл друг мъж и почти бе успял да му я отнеме. А дали беше се съпротивлявала?

Джейк гневно навлезе в нея. Знаеше, че й причинява болка, защото беше суха и стегната, но искаше да го направи точно по този начин. Искаше да й причини болка заради другите мъже, заради неспособността си да я завладее. Проникна дълбоко и я чу как вика. А след това, щом пламтящото желание го обзе, забрави за мотивите си. Кръвта нахлу в главата му. Не можеше да мисли. Можеше да се съсредоточи единствено върху буйния глад, който го караше отново и отново да прониква в нея, за да заличи следите от другите веднъж завинаги. И да я направи своя.

Изведнъж почувства промяната в нея. Вече не се противеше. Напротив, притискаше го към себе си с настойчивост, равна на неговата. Беше мека и влажна отвътре, и му позволяваше лесно да се плъзга в нея. Впи устни в нейните, езикът му навлезе в устата й, докато членът му се забиваше в мекотата й. Беше негова! Тя му принадлежеше. Тя също го желаеше. Знаеше го, чувстваше как се отдава, как го приема. Започна да се движи с по-резки и бързи тласъци, водейки и двамата към върха, който заличи реалността, оставяйки само един чист, свободен съюз на двете им тела.

Отдръпна се от нея. Александра простена и се притисна към него. Внезапно всичките спомени се завърнаха. Джейк прокле и нея, и себе си, заради нуждата си от тялото й. Отблъсна се от нея и бързо седна. Спря за миг, за да си поеме дъх, но не я погледна, докато не се изправи и не закопча панталоните си. Знаеше, че ако само за миг зърне гъвкавото й отдаващо се тяло, отново щеше да отстъпи. Без значение колко силно възнамеряваше да я нарани, сякаш всеки път умираше по малко, щом потънеше в нея. Какво ставаше с него? Никога преди не бе изпитвал такъв глад за някоя жена.

— Стани и се облечи, Алекс. Време е за вечеря. Искам да видя как готвиш. Струва ми се, че кухнята не ти е толкова позната, колкото спалнята.

Джейк се разсмя, щом видя гневното й изражение и бързо излезе от стаята, преди да му е отговорила.

Александра бързо стана от леглото. Щеше да му покаже, че не е разглезена проститутка. Щеше да се научи да готви. Нямаше да бъде чак толкова трудно. Толкова жени готвеха. Просто щеше да се научи и да му докаже, че греши. Разбира се, ако тялото й не я предаваше всеки път, когато попаднеше в ръцете му, той едва ли щеше я счита за блудница. Но щом я докоснеше, губеше контрол над себе си.

Александра въздъхна и се приближи към шкафа. За щастие беше донесла кофа чиста вода в стаята, защото сега вече нямаше да успее да вземе желаната баня. Бързо се изми от главата до петите. Започна да търси из чантите нещо подходящо. Нямаше нищо подходящо. Най-накрая реши да облече роклята, която обещаваше най-голяма прохлада — дълбоко изрязана, от мека, зелена коприна. Облече се, усещайки силно как дрехите подчертават красотата й. Прибра косата си, без да я сплита и реши, че е готова. Беше направила всичко, което беше по силите й.

Отиде в кухнята. Не знаеше какво да поднесе с боба, тъй като нямаше необходимите продукти за царевичен хляб — единствения хляб, който беше научила да прави от Ейба. Знаеше как се прави кафе. Сложи го да се вари. Реши да поднесе и малко сушено говеждо месо.

Сложи кафето да се вари, отиде в голямата стая и започна да подрежа масата. Докато шеташе нагоре-надолу, влезе Ламар, облечен в тъмни панталони и свободна синя риза. Сега приличаше повече на джентълмен от Юга, ако не се обръщаше внимание на загрубелите му ръце и загорялото му лице.

— Добър вечер, Александра — поздрави я той. Приближи се към нея с усмивка на удоволствие, която преобрази лицето му.

— Здравей, Ламар — колебливо отвърна Александра.

Ламар остана до нея, продължавайки да се усмихва, без да може да откъсне очи от съвършеното й тяло, което роклята разкриваше толкова съблазнително. Не беше чудно, че Джейк е луд по нея — наистина беше изключителна красавица. Бузите й се бяха зачервили, а в очите й се забелязваше промяна. Изглеждаха уморени, а движенията и бяха забавени, почти сънени. Явно Джейк отново бе правил любов с нея. Поклати глава, като си мислеше, че тази млада жена едва ли щеше да оцелее, ако племенникът му продължаваше постоянно да я вкарва в леглото си. Но не изглеждаше нещастна. Какво ли всъщност изпитваше към Джейк? Не знаеше, но можеше да прочете всички признаци на задоволеност по хубавото й лице. Но всъщност жените никога не бяха обвинявали Джейк в липса на мъжественост.

— Не знам какво да правя с вечерята — заговори Александра, прекъсвайки мислите на Ламар.

— Какво, мила?

— Вечерята. Джейк ми каза да сготвя, но не можах да намеря нищо. Всъщност нямам много опит в готвенето, но Джейк настоя, така че…

— Сигурен съм, че всичко ще е наред. Тук сме свикнали да ядем почти всичко. Преди в кухнята работеше една мексиканка, но след като Джейк се върна от Ню Орлиънс, тя напусна — изведнъж осъзна, че думите му съдържат неизречен намек. Джейк спеше с Роза, но когато се върна, не й обръщаше никакво внимание, така че тя напусна. Оттогава в хасиендата цареше бъркотия, но нямаха нито време, нито желание да се занимават с чистене.

— Имаш предвид Роза?

Ламар кимна неспокойно.

— Предполагам, че Джейк ти е казал за онзи мексиканец, Пекос — продължи Александра.

— Да, каза ми.

— Грешката не беше моя — отбранително рече тя.

— Разбира се. Нашите каубои и бандитите на Пекос не се обичат много. Изглежда, че не могат да устоят нито на говедата, нито на жените ни. Но нека това не те безпокои, Александра. Можем да се справим с Пекос и неговите hombres.

— Добре, Ламар. Няма да се безпокоя.

— Добре. Джейк ще дойде след минута. Можеш да сервираш, ако искаш. Тъкмо се миеше, когато влизах.

Александра кимна и се върна в кухнята. Изсипа боба в една голяма купа и го отнесе на масата. Сложи сушеното говеждо и чашите с кафе. Привършваше, когато Джейк влезе в стаята.

Изгледа я от главата до петите и се ухили.

— Дали тази рокля няма да е по-подходяща за някоя проститутка от Ню Орлиънс? Значи си тръгнала да се забавляваш, а не да работиш, нали?

Александра се изчерви силно.

— Ако това е най-доброто, което си донесла, ще трябва да потърсим нещо по-подходящо.

Александра му обърна гръб, решена да не се поддава на гнева си.

— Започвай да ядеш, Джейк — намеси се Ламар. — Споровете пречат на храносмилането.

След първата хапка двамата мъже първо погледнаха изумени към Александра, после се спогледаха и направиха гримаса. Чуха се странни звуци, щом започнаха да дъвчат. Александра ги изгледа озадачено.

Изведнъж двамата скочиха и хукнаха навън. След малко се върнаха, като се смееха сърдечно. Александра погледна първо единия, после другия с още по-озадачен вид. Какво ставаше?

Ламар заговори пръв, след една голяма глътка кафе, с която изплакна устата си.

— Ммм, изми ли боба, Александра? Махна ли камъчетата и бучиците пръст?

— Не — погледна го с изненада Александра. — Джейк ми каза да го сложа във вода и да го варя дълго. Това е всичко, което направих.

— Ха, дори не съм си представял, че си толкова глупава, та да не го измиеш. Нямаш ли капчица разум? — разгорещено попита Джейк, след това отново се разсмя. Ламар се присъедини към смеха му.

Това беше прекалено! Александра погледна двамата мъже, чувствайки как с всяка секунда гневът й нараства. След това се изправи. Изгледа Джейк с блестящите си, зелени очи.

— Не знам нищо за готвенето. Вече ти казах. Ще се науча, но няма да успея, ако някой не ми помогне. Ако искаш прилична храна, по-добре си намери някой, който знае да готви. Аз… аз… — гласът й секна за миг, но после отново набра сила. — Не знам как да готвя и ти го знаеш. Отивам да си легна. Можеш да правиш каквото искаш с тази помия — завърши тя и понечи да излезе от стаята.

— Александра! — спря я студеният глас на Джейк.

Тя се поколеба за миг, после се обърна. Очите му приличаха на два твърди сини кристала върху загорялото му лице. Александра се втренчи в него, чувствайки как вътрешно кипи от гняв. Вече бе видяла подобно изражение на лицето му при спречкването с мексиканеца. Беше способен да бъде безмилостен.

— Какво? — попита го тя с твърд глас.

— Изхвърли този боб. Измий нов и го сложи да ври. Утре ще трябва да ядем нещо. Тази вечер ще минем със сушено говеждо. И сложи малко сол и сушено месо в боба.

— О, Джейк, изморена съм. Не ме интересува храната. Искам да остана сама поне за малко — нещастно отвърна Александра, но още докато го казваше разбра, че не би могла да не му се подчини. Щеше да я принуди да направи каквото искаше от нея. Беше много по-силен. Колко мразеше силата му!

— Направи каквото ти казах, Алекс — каза той с твърд, студен глас.

Без да вдига очи към мъжете, Александра уморено започна да събира паниците, опитвайки се да запази чиста хубавата си рокля. Отиде няколко пъти до кухнята и обратно, за да разчисти масата. Мъжете се бяха настанили в големите кресла и пиеха уиски. Не беше честно, просто не беше честно да я кара да работи толкова много, мислеше си тя, докато внимателно чистеше боба. Но щеше да се научи да готви!

В съседната стая Ламар без особен успех се опитваше да разбере какво става с Джейк.

— Не мислиш ли, че си малко груб с нея, Джейк?

— Стой настрана, Ламар. Алекс е моя работа.

— Може би, но…

— Не искам да го обсъждам. Кога мислиш, че ще имаме достатъчно голямо стадо, за да тръгнем?

— Ами, може би след около три седмици, дори по-скоро. Дотогава би трябвало да имаме към две хиляди глави. Няма да можем да се справим с повече, а пътят ще бъде дълъг, може би най-дългият, които сме изминавали досега.

— Да. Дано този Маккой в Ейбилийн да не ни е излъгал. Каза, че всички стада са добре дошли в Канзас и за агента му ще е по-добре, ако ни очаква — заплашително рече Джейк.

— Там ще бъде. В края на краищата той е човека, който продължи железопътната линия до онова място, наречено Ейбилийн. Ако успеем да откараме стадото до Чизхолм Трейл, ще имаме добър пазар за добитъка си, както тази година, така и през следващите.

— Трябва да се справим. Можем да продадем говедата в Сан Антонио по три долара на глава, но защо да не ги откараме до Ейбилийн и да вземем по четиридесет?

— Прав си. Времето е подходящо. Северът се нуждае от говеждо месо. Ако стигнем до Чизхолм Трейл, значи сме успели. Ще имаме достатъчно пари да направим това ранчо дяволски хубаво.