Той я целуна, но тя се дръпна и устните му попаднаха на челюстта й.

Той само й се усмихна, обгърна бедрата й с ръце и като я повдигна силно, притисна корема й към слабините си. Коремът й бе твърд и той знаеше, че тя може да почувства това, в което той се опираше.

— Пусни ме, Райдър.

Гласът й бе спокоен и овладян. Той не спря да се усмихва.

— От друга страна — каза той, а устните му бяха досами устата й, — може би изобщо не искам да те имам. Може би това, което наистина ми се иска, е да ти го върна. Да те накарам да усетиш вкуса на заслуженото наказание. Да, точно това искам да направя.

Той я занесе до водата. Тя разбра намерението му и започна да се бори. Той се разсмя и нагази във водата. Щеше да съсипе ботушите си, изработени от мека кожа, но пет пари не даваше за това. Нагази навътре, където водата достигаше до бедрата му.

Тя крещеше, налагаше с юмруци гърдите, ръцете, раменете му.

Той я вдигна високо и я хвърли на цели четири фута от себе си, в по-дълбокото. Тя пльосна по гръб, размахала ръце като обезумяла и потъна като камък.

— Ето ти, немирнице — извика той, когато главата й изскочи над водата. Лешниковата й коса бе сплъстена в гъста плетеница по лицето и раменете й. Изглеждаше доста трогателно. — Не ме нападай пак, преди да си готова да платиш по-големи репарации.

Той отново се изсмя и с едри крачки се отправи към коня си.

— Сериозно ти говоря, София. Аз съм джентълмен през по-голямата част от времето, стига, разбира се, обстоятелствата да не изискват друго поведение. Разбери ме. Никога няма да ти позволя отново да си играеш с мен, без да получиш пълно и цялостно възмездие за това.

Полите й я повличаха ту на едната, ту на другата страна, докато тя се препъваше към брега. Ботушът й попадна в някаква дупка и тя се захлупи по очи. Успя да се изправи и да запази равновесие и му се закани с вдигнат юмрук. Той бе на коня си и се отдалечаваше надолу по плажа. Все още се смееше.

Райдър спря и тя го чу да вика през рамо:

— Довечера. В девет часа. Не закъснявай! А, и се постарай мястото да е проветрено.



Софи крачеше из къщичката с пълното съзнание, че вуйчо й я наблюдава с ъгълчето на очите си.

— Страх ме е от него — каза тя най-накрая.

— Не изглупявай — отряза я вуйчо Тео. — Той е просто един мъж. При това млад и със сигурност не чак толкова опитен.

— Грешиш. Оставам с впечатлението, че е спал с повече жени, отколкото изобщо има тук на Ямайка. Да върви по дяволите и той, и придирчивите му стандарти.

Тео сви рамене.

— Напий го. Знаеш как да го направиш. Стана време да идва. Ще бъда наблизо. Знаеш си работата.

— Да — отвърна тя. Прииска й се, просто ей така, да легне на земята и да умре.

Но Джеръми щеше да остане сам.

Тя се поизпъчи, но страхът не я напускаше. Трябваше да се вземе в ръце, трябваше да го вкара в капана. Правеше го добре. Бе умна, а и добрият Господ знаеше, че не й липсва опит.

Точно в девет на входната врата лекичко се почука.

Софи отвори. Той стоеше на вратата и лениво й се усмихваше.

— Бих казал, че опитът ти със съблазнителната рокля е по-скоро успешен — каза той, като мина покрай нея и влезе. — Все пак курвенското червено не ти отива. Мисля, че мекият зелен цвят ще е по-подходящ. Би трябвало да избягваш всички нюанси на бялото, така ще избегнеш и присмеха. Освен това банелата, с която повдигаш гърдите си, е хитрина, която не одобрявам. Жената или си има цици, или няма. Не можеш да заблудиш един мъж, който познава жените. Ще се научиш. Ела тук на светлото, за да мога да видя лицето ти.

Софи безмълвно го последва. Права беше да се страхува от него. С дългите си пръсти той повдигна брадичката й така, че свещта да осветява лицето й.

— Охо, никакъв грим. Или почти никакъв. Доволен съм, че се стараеш да задоволиш изискванията ми. Така, а сега какво предпочиташ, да се разсъблечеш или първо да си поприказваме? Кои са например любимите ти философи? О, по изражението на лицето ти разбирам, че си прочела великите мислители на всички времена. Да, май си напълно сведуща за толкова много от тях. Нека се спрем само на втората половина от миналия век. Френската школа.

Тя се отдръпна назад и застана зад един плетен стол.

— Харесвам Русо.

— Нима? В оригинал ли го четеш, или преведен на английски?

— И в оригинал и преведен. — Тя му обърна гръб и побърза да му налее чаша пунш. Подаде му я. — Тази вечер е топло. Защо не пийнеш, докато си говорим за Русо.

— Русо не ми харесва. Намирам го отвратително неточен в разсъжденията си и откровено глупав, нека си го кажем направо, в амбициите си да постигне съвършенството на земята, като използва, естествено, собствените си абсурдни методи.

Райдър вдигна чашата си за наздравица. След това я пресуши. Питието бе тръпчиво, студено и доста приятно на вкус. Не бе усетил, че е толкова жаден. Не си падаше особено много по рома, но този изобщо нямаше вкус на ром. Удари още едно. Наистина бе много добро.

— Мисля, че Русо е благороден човек. Човек, който желае най-доброто както на мъжете, така и на жените. Смята, че трябва да се откажем от низостта и упадъка на света, такъв какъвто го познаваме и да заживеем по-просто, да се завърнем назад към природата.

— Доколкото си спомням, това за природата никога не е било формулирано.

Райдър пийна още от пунша. Питието се плъзна по гърлото му. Никога досега не бе пил нещо толкова приятно на вкус. Той пресуши чашата си и й я връчи. Тя му сипа още едно.

— Както ти казах, тоя приятел е глупак. Това, което е трябвало да проповядва, е, че мъжете трябва да контролират жените, иначе ще загубят всякаква представа кои са и какви са, тъй като жените могат да ги контролират чрез секса. Колкото по опитна е една жена, толкова по-опасна е тя за мъжа. Например ти, София. Чудя се, какво искаш от мен. Чудя се какво имам толкова, което така страстно да желаеш, освен тялото ми, разбира се. Вярно, че съм Шербрук и следователно плантацията принадлежи на рода ми, но все пак… — Райдър млъкна. Почувства внезапно, че му става много горещо; вярно, чувстваше се чудесно, бе напълно отпуснат, а нуждата да я има се разгаряше. Тя изглеждаше омекнала, бе толкова мила с него, така изпълнена с желание, изгаряща от нетърпение да му достави удоволствие. Ето, сега бе протегнала ръце към него, разтворила обятията си и нещо му говореше. Той не разбираше думите й, което бе странно, но него изобщо не го бе грижа. Той обърна останалия пунш, стана от стола и я приближи. Взе я в прегръдките си и започна да я целува. Дъхът й бе топъл и сладък и тя отзивчиво разтвори устните си. Истинско пиршество! Ръцете му се спуснаха по гърба й и обхванаха сладките й половинки. Също както бе сторил и следобеда, той я вдигна, притисна я към себе си и простена при възхитителното усещане.

Остави я за секунда, отдръпна се крачка назад и задърпа роклята от раменете й.

Тя нежно се засмя — колко сладко — и го плесна през ръцете.

— Недей, Райдър, не така. Ще скъсаш плата, а той е скъп. Уших си я специално за теб. Съжалявам, че цветът не ти харесва. Ще си ушия друга, в този оттенък на зеленото, който ти прецениш, че е подходящ за мен. Хайде, остави ме да я сваля. Остави ме да се съблека гола. Гола, само за теб. Да, седни тук и ме гледай. Кажи ми какво искаш да правя. Ето ти още един пунш. Ще имаш нужда да се поохладиш, докато ме гледаш.

Райдър сръбна от пунша и облегна глава на възглавницата на стола. Наблюдаваше я с притворени очи как стои пред него с ръце на копчетата на курвенско червената си рокля.

Това бе последното, което той си спомняше.

— В безсъзнание е.

— Отлично — каза вуйчо Тео, като прекрачи през прага на къщичката. — Да, това е отлично. Не, София, не си тръгвай. Искам да го видиш. Знаеш го що за човек е. Много е вероятно да те разпитва. Трябва да си подготвена. Представи си, че на бедрото си има бенка или родилен белег. Трябва да си в течение, нали?

Вуйчо й завлече Райдър Шербрук на широкото, покрито със сатенена покривка легло. Тя отстъпи назад. Тео съблече Райдър бързо, имаше голям опит. Когато Райдър бе проснат по гръб, както майка го е родила, Тео се засмя.

— Божичко! Още е възбуден. Погледни го, София. Нали ти казах? Превъзходен екземпляр.

Тя не искаше да гледа, но го стори. Предполагаше, че е красив, тъй като тялото му бе стройно, с изваяни мускули и гърдите му бяха покрити със светлокафяви косъмчета, които оредяваха на стомаха му, но сега, като го погледна, той й се стори ужасяващ, особено членът му — дебел и твърд. Вуйчо Тео го обърна по корем. Кожата му бе гладка, гърбът — дълъг, а мускулите му — дълбоко очертани и корави. Нямаше никакви бенки или белези.

Вуйчо Тео отново го обърна по гръб.

— О, готов е, защото си мисли, че ще си легне с теб. — Тео се обърна. — Далиа! — извика той. — Влизай, момиче.

Едно много красиво младо момиче, на не повече от шестнайсет години пристъпи в къщичката. Имаше светлокафява кожа и кафяви очи. Тя нехайно се приближи до леглото и се зазяпа в младия гол мъж. Дълго време остана така, облещила очи.

— Падне голям кеф — каза тя и отправи една широка усмивка на Тео Бърджис. След това лекичко докосна корема на Райдър.

— Чудесно. В такъв случай няма да ти плащам.

— Не чак толкова кеф — възрази тя и се измъкна от роклята си. Отдолу бе гола. Гърдите й бяха много големи и стърчаха настрани, бедрата й бяха закръглени и гъвкави. Софи се извърна, но вуйчо Тео я сграбчи за ръката.

— Мисля, че трябва да гледаш, Софи. Казах ти вече, може да задава въпроси, да има забележки и…

— Няма! — изкрещя в лицето му тя, освободи се от хватката му и избяга от къщичката.

Чу как Далиа тихичко се засмя, чу я как каза със своя извънредно щастлив глас:

— О, виж го колко много пораснал, а аз само го докосвам с пръсти! О, да, масса, тава хубаво момче, бъде голям кеф.

Софи падна на колене. Усети как стомахът й се обръща, но не можеше да повърне. Вече бе надживяла гаденето. В началото би легнала болна, но не и сега. Не, твърде много време бе минало оттогава. Бе видяла твърде много. Тя обгърна раменете си с ръце и се заклати напред-назад.

Чу как Далия вика в къщичката, чу я как се смее, как охка и насърчава Райдър да проникне по-дълбоко в нея, да гали гърдите й. Чудеше се дали вуйчо й Тео стои там и гледа. Знаеше, че преди го е правил. Чудеше се дали и той не е чукал Далия. Тогава чу Райдър. Чу го да стене, да вика. О, Господи, това бе прекалено. Тя изпълзя по-надалече.

5.

Райдър се пробуди бавно. Първата му реакция бе на недоверчив скептицизъм. Чувстваше се едновременно леко пиян и преситен. Освен това бе напълно отморен, но съзнанието му бе някак странно помътено. Но сега бе сутрин, това поне знаеше. А той да е пиян? Никога досега не се бе събуждал пиян. Нещо не бе както трябва. В момента нищо не бе както трябва.

Той седна в чуждото легло и обхвана главата си с ръце. Опитваше се да разбере. Едва тогава осъзна, че е гол и си спомни къде се намира и какво бе правил тук през по-голямата част от изминалата нощ. Всъщност би трябвало да е напълно изцеден, но не беше.

Бе прекарал нощта в това легло със София Статън-Гревил.

Господи, тя бе невероятна. Сръчността й надминаваше уменията на всички жени, с които бе спал досега. Той бавно се изправи и разтръска глава, за да я проясни. Външната врата се отвори и една стара робиня прекрачи прага. Тя му се ухили широко с беззъбата си уста.

— Добро утро, масса — по-скоро изкряка тя. — Таз сутрин вий дубре, да. — Той понечи да се покрие, но старицата само поклати глава. Едва ли можеше да я впечатли независимо дали носеше изряден утринен костюм на джентълмен, или пък бе гол голеничък, като гръцките статуи на рода Шербрук, по които той и братята му се бяха заплесвали като деца.

Тя му предложи баня и закуска.

Вярна на навиците си, София го бе оставила сам.

Той бе само един от многото. Тя не се бе впечатлила кой знае колко, та да остане с него. Странно, но от това го заболя. Не по-малък бе и ядът му. Той бе просто още един от мъжете й и тя пет пари не даваше за него.

Той полекичка се отпусна във ваната. Опита се да си припомни изминалата нощ в подробности, но повечето от тях му убягваха. Това определено бе много странно. Спомни си как първо я целуна, а след това почти изживя усещанията, които вещите милувки на устните й му бяха донесли, и той потрепери при спомена. Спомни си как го бе яздила — здраво и бързо, как ръцете му бяха размесвали големите й гърди, как ги бяха галили, повдигали и как бе крещял, като подивял, когато се бе изкачил на върха.

Тя също бе крещяла. И му бе говорила, бе го насърчавала, споделяла желанията си, уверявала го бе какъв мъж е. Спомняше си съвсем ясно гласа й — дълбок и нежен. Спомняше си гърдите й, които държеше в ръцете си. Спомняше си ги как изпъкваха и се полюшваха, когато тя извиваше гръб над него.