Райдър се изправи много бавно. Лицето му бе почервеняло, усещаше сърцето си да пулсира в гърлото му. Той вдигна стола и го запрати колкото сила имаше над парапета. Отдолу се чу вик. Той я изгледа така, сякаш искаше да я изпепели и с едри крачки напусна балкона и излезе от стаята.



Самюъл Грейсън откри Райдър в северното тръстиково поле. Той говореше с един от коларите — черен мъж на име Йон, който можеше да скърши врата на човек само с едната от грамадните си лапи. Райдър бе с шапка. Ризата му бе разкопчана почти до пъпа, гърдите му бяха загорели и блестяха от пот.

Самюъл стисна зъби и подкара коня си към двамата.

Райдър приключи с въпросите си към Йон, благодари му и се обърна да поздрави Самюъл.

— Здрав мъж — каза Самюъл, като гледаше след Йон.

— Да. Определено бих бил доволен да е на моя страна при някоя битка. Кръвта ми се смразява само при мисълта, че би могъл да е на страната на враговете ми.

— Трябва да поговорим, Райдър.

Райдър свали шапката си, помаха си с нея и отри челото си с ръкав.

— Дай да намерим някоя сянка. Може би някъде към плажа, стига да си съгласен, Самюъл.

Отидоха на плажа на Монмаут. Райдър си даваше ясна сметка за това, че свързва мястото с някакви спомени, че то го кара да изпитва някаква топлина, чувства. Разбира се, това бе глупаво. Та това бе просто един плаж, за Бога! Приятно местенце, нищо повече. Слязоха от конете и се разположиха под една кокосова палма. Бризът бе постоянен и прохладен. Райдър почувства потта му да изсъхва и по кожата му се разля приятна студенина. Той въздъхна от удоволствие и се облегна на стеблото.

— Искам да се оженя за София Статън-Гревил — заяви Самюъл без предисловия. — Така аз ще стана настойник на момчето. Кемъл Хол е в съседство с Кимбърли. Двамата с Емил ще можем да наглеждаме работата в плантацията и да осигурим наследство на Джеръми.

Мили Боже, това се казва новина, помисли си Райдър, истински шок, макар че не би трябвало да го приема така. Той знаеше, че Самюъл си е загубил ума по Софи, знаеше го от самото начало и дори му се струваше някак забавно. Вече не бе забавно. Чу се да произнася:

— Не след дълго ще бъда настойник на Джеръми. Колкото до Софи, кой знае? Но, Самюъл, няма нужда да правиш каквото и да е.

— Но ти не искаш да ставаш настойник на момчето. Знам, че искаш да се върнеш колкото се може по-бързо в Англия. Твоят живот е там. Взимаш София и момчето, защото не виждаш друг изход. Те и двамата са тукашни, животът им е тук, а не в Англия. Знам, че в Корнуол имат някаква собственост и къща, но тя със сигурност не е по-важна от плантацията им тук. Ще наема частен учител за Джеръми. Момчето ще получи образование и един ден ще поеме наследството си. София ще има сигурност, семейство. Ще бъде обградена от хора, които я обичат.

Райдър почувства внезапен студ. Той извърна лице от Самюъл. Страхуваше се изражението му да не го издаде и се зазяпа над морето. Къде по дяволите се бе дянал безгрижният му смях?

— Разбирам — каза той накрая. — Обмислил си всичко. Предполагам, че ти си един от хората, които обичат мис Статън-Гревил.

— Да.

— Разбираш също така, че можеш да й бъдеш баща.

— Естествено, че го разбирам, и то ме безпокои. Исках Емил да се ожени за нея, тъй като разликата във възрастта им е по-малка, но той вярва, че е курва. Сега поне я уважава, тя спаси живота ти, а това все пак е нещо. Но въпреки това той гледа на нея с презрение, по начина, по който мъжът гледа на жена, за която смята, че не става за нищо друго освен за онази работа — начина, по който и ти гледаш на нея. Аз искам да я предпазя. Искам да се грижа за нея. Оженя ли се веднъж за Софи, мнението на Емил няма да има значение. Всъщност може и да го промени, тъй като в момента то е, съвсем погрешно. Тя е добро и свястно момиче. Била е оклеветена и единствено виновен за това е вуйчо й. Радвам се, че не е между живите.

— Тя е съвършена в ролята на курва.

— Ако това е така, то виновен е вуйчо й. Правила е всичко по принуда. Но той не е успял да я накара да спи с онези мъже.

— Значи вярваш на това, че всички те просто са лъгали, че са спали с нея в къщичката?

— Тъй трябва да е.

— Емил каза, че е опърничава и шавлива.

— Не мисля, че би могла да оцелее, ако не беше волева и търпелива. Тя е закриляла братчето си по най-добрия начин, на който е била способна. Чудил съм се за клюките: в действителност, говорил съм с всички мъже, които твърдяха, че са били нейни любовници. Тя не би могла да направи такова нещо, толкова е просто. Не е в природата й.

— Но нима не би направила всичко, за да защити Джеръми?

— Почти всичко, да, но да се унижи, това не. Не се поколеба да спаси и твоя живот. Ако това я прави опърничава, е, тогава бих казал, че това е не лоша черта. Смятам, че и ти ще се съгласиш.

— Да, тя ме спаси, така е. Виж, Самюъл, трябва да разбереш също така, че ако се ожениш за нея, нито ти, нито тя ще бъдете приемани от семействата на острова. Дори някои да ви приемат, към нея винаги ще се отнасят с презрение. Вече е отлъчена.

— Смятам да променя това — каза Самюъл. — Ще твърдя пред всички, че тя е легнала в брачното ни ложе девственица. Ще разкажа истината за вуйчо й.

— Единственият резултат, който ще постигнеш с подобни твърдения, ще бъде смях. Бъди разумен, Самюъл. Никой няма да промени мнението си.

— Ще опитам. Длъжен съм.

— Днес говорих с Оливър Сасън. Той също каза, че ще се ожени за нея.

— Не бих позволил на Оливър Сасън да припари до нея.

— Ако искаш да я предпазиш от всички мъже, които тя е развличала — принудена или не от вуйчо си, — и двамата ще завършите живота си като отшелници. Списъкът на мъжете, посещавали шибаната й къщичка, е дълъг, Самюъл.

— Грешиш, Райдър. Аз ще променя мнението за нея. Моята дума се слуша по тези места.

— Не — каза Райдър.

— Моля?

— Казах, не. Няма да се ожениш за нея.

Самюъл усети как го обзема гняв към младия мъж. Райдър Шербрук нямаше никакво право да се разпорежда с личните му проблеми, дори и като собственик на Кимбърли Хол. Самюъл си имаше сериозни основания за действията си. Той се изправи на крака.

— Нямаш думата в тази работа, Райдър. В случая решенията ги вземам аз, а не ти.

Райдър се засмя.

— Всъщност, Самюъл, решенията ги взема Софи, а тя ще каже не.

— Защо? Защото ти я съсипа и тя няма да иска да ме срами, като ме вземе за съпруг? Не ми се прави на изненадан. Зная много добре, че ти я искаше, искаше да се разпореждаш с нея, искаше да ти пада на колене. За теб това се превърна в някаква проверка на собственото ти мъжество. Ах, да, държеше се точно като новото куче в глутницата. Трябваше да докажеш мъжествеността и силата си и за това избра тази жена. Трябваше да докажеш себе си. За теб това бе състезание. Трябваше да докажеш на света, че можеш да я притежаваш и че докато тя е твоя, можеш да я накараш да признае, че другите не я интересуват, че за нея има само един мъж — ти. Не съм кьорав. А освен това стоях под балкона, когато си говорехте й чух какво каза тя, чух и твоите обвинения. Чух я, че ти каза, че е била девствена, преди да я насилиш в къщичката. Ти погуби мис Статън-Гревил и не направи нищо, за да поправиш станалото. Единственото, което би ти хрумнало, е да я направиш своя държанка, а тя е младо момиче с отличен произход и добро възпитание. Освен това тя си има и принципи. Замислял ли си се някога, че е възможно да си й направил дете? Разбира се, че не. Е, аз я обичам и ще се оженя за нея дори и да е бременна, така че да не роди копеле. Свали си надменната вежда, дяволите те взели! Можеш ли да се закълнеш, че когато спа с нея, тя не бе девствена?

— Не, не мога да се закълна — много тихо каза Райдър.

— Отказваш да признаеш, че си разкъсал девствеността й, че си насилил едно невинно момиче. Тя не е мръсница и ти добре знаеш това. Казах ти, каквото трябваше. Засвидетелствах ти уважението си. Аз поне предлагам някакъв избор на бедното момиче, а това е повече отколкото ти изобщо би се сетил да сториш.

Райдър взе едно малко камъче и го запрати във водата. То заподскача по вълните.

— Как точно смяташ да я защитиш, когато Шърман Коул се появи, за да я арестува и да я обеси за убийството на вуйчо й?

Самюъл Грейсън извърна очи от Райдър и се загледа в морето.

— Значи смяташ, че е по-добре да я отведеш заедно с Джеръми? Тя ще ти бъде любовница, или в противен случай ще бъде съвсем сама, без пари, без приятели, без възможности. Идеално разрешение на проблема, няма що! Господ да ни пази от мъже, които си мислят, че светът е техен, а жените са създадени единствено за да задоволяват себичните им удоволствия. Забелязах и вашата представа за чест, сър, тя се крие дълбоко във вашата гордост, в безбройните години на привилегии и богатство, на които родът ви се е наслаждавал. Ами другите? Цената на едно момиче, останало само на този свят? Нейната чест? Нейната репутация? Няма такива, важно е само това, да властвате над нея, важно е само съревнованието, на което вие и всички младоци като вас се отдават. А след това си тръгвате, без повече да помислите за момичето или за онова, което сте й сторили. Ако Шърман Коул арестува Софи… Ами, не знам. Но Господ ми е свидетел, че ще измисля нещо. Довиждане! — Самюъл се отдалечи с големи крачки, като не преставаше да удря късата палка за езда в бедрото си. Бе превъзбуден.

Райдър го проследи с поглед. Чувстваше се така, сякаш току-що е получил порция словесен пердах от баща си. Доколкото си спомняше, баща му по го биваше за тази работа, но и Самюъл не бе зле. Той изсумтя, докато наблюдаваше как Самюъл възсяда коня си.

Райдър отново се облегна на стеблото на палмата и затвори очи. Не беше вярно това, че възприема целия свят като място, създадено за да се разпорежда в него, може би само една малка част. Е, и какво, лошо има в това? Той не беше егоист, не бе алчен. Вярно, взимаше, но не взимаше прекалено много. Не нараняваше хората около себе си. А и даваше много, съвсем определено даваше. Джейн му е свидетел, както и сестра му, Синджън.

Наистина ли бе такова безчувствено, себично копеле? Наистина ли всичките му цели са толкова долни в същността си? Наистина ли бе мъжкарят в глутницата? Не, всички тези глупости за доказване на мъжественост и тям подобни си бяха точно това — глупости. Той си беше той и въобще не бе толкова лош. Бе почтен, защото така бе възпитан; Самюъл беше прав, но какво толкова? Но въпреки всичко Райдър се почувства гузен, почувства се мошеник, дявол го взел, а това не беше честно!

— Майка му стара — обърна се той към една невероятно огромна костенурка, която се бе запътила към водата, оставяйки лепкава диря след себе си. — Майка му стара — отново потърси съчувствие той.



Самюъл Грейсън гледаше Софи с безрадостен поглед. Райдър бе прав. Тя му отказа. Вярно, по много мил начин, но без никакво колебание. Изглеждаше уморена и някак си победена. Той мразеше причините за това нейно изражение, но не знаеше какво да стори, за да й помогне.

Тя се опита да му се усмихне, но в очите й имаше сълзи.

— Знаеш, че не мога — отново повтори тя, тъй като той се бе умълчал. Сякаш си беше изхабил цялото красноречие в разговора си с Райдър Шербрук.

Най-накрая Самюъл проговори, а гласът му бе уморен, също толкова колкото и душата му:

— Не, не разбирам. Твоят срам е глупост. Аз не съм някой разгонен момчурляк с очаквания за пълна чистота, София. Бих искал да премислиш.

Отново без колебание тя каза:

— Не, съжалявам, Самюъл. — Странно бе, че му говореше на малко име; през всичките четири години, които тя бе прекарала на Ямайка, той бе за нея мистър Грейсън, но Софи предположи, че едва ли е учтиво да се отнася като с баща с мъжа, който й предлага брак.

— Извини ме, ако това те смущава, Софи, но знам за това, което ти е сторил Райдър. Знам, че това е срамът ти. Съжалявам за това.

— Той ли ти каза?

— Не, разбира се, че не. Но знае, че това ми е известно. Възможно ли е да носиш дете?

Тя побеля и се вкопчи в облегалката на стола. Продължи да клати глава като обезумяла дори и когато прошепна:

— О, не, не е възможно, няма да е честно. О, Господи, кажи ми какво да правя!

— Можеш да се омъжиш за мен и да бъдеш осигурена. Не ме интересува дали си бременна от него.

Тя се изуми от добрината му, от неподправената му обич, но знаеше, че независимо от всичко това, тя не може да се омъжи за него. Никога!

— Не, никога няма да го направя, никога.

Самюъл въздъхна.

— Райдър беше прав.

Тя се вцепени.

— Какво искаш да кажеш?

— Каза, че ще ми откажеш, защото той е спал с теб.

Тя се разсмя, по-точно изсмя се и Самюъл я зяпна слисан.

— Е — успя да продума тя накрая, — поне смята, че имам някаква чест. Аз — курвата на Ямайка! О, това е прекалено.

Райдър чу смеха и без да иска, забърза към него. Смехът бе пресилен и Райдър почувства как неговата дива налудничавост и едва сдържана жестокост го пронизват до най-дълбоките кътчета на душата му. Този смях го уплаши до мозъка на костите му. Той бързо отвори вратата на всекидневната и се насади на пачи яйца. Не знаеше кого бе очаквал да завари при нея, но определено не и Самюъл Грейсън. Мили Боже, какво толкова й бе казал Самюъл?