Думите й достигнаха до съзнанието на Райдър и гневът му постихна, но пръстите на краката още го сърбяха да срита мъжа в ребрата.

— Успя ли да те нарани тоя кретен?

— О, не. Всъщност…

Сър Робърт се изправи и залитна. Гневът му се насочи не към Райдър, който го беше ударил, а към Софи. Тя знаеше, че всички мъже реагират така — винаги обвиняват жената. И се приготви да посрещне удара.

— Райдър, тя се опита да ме прелъсти! Добре дошъл у дома. Стоях си тук, а тя дойде и се опита да ме прелъсти…

Райдър се усмихна и го удари отново. Този път сър Робърт остана на земята.

— Никой не вярва на приказките й, Райдър, особено майка ти. Тя твърди, че е твоя жена, но всички знаем, че това е невъзможно. Тя ме пожела и флиртуваше най-безсрамно с всички мъже, с които я запознаваха, и…

Райдър приклекна, сграбчи го за яката и изсъска право в лицето му:

— Това е моята съпруга. Казва се Софи Шербрук. И кажи на всички ония мъже, че ако някой посмее дори да се приближи до нея, ще го пребия. А теб, Боби, ако още веднъж я ядосаш, ще те убия. Ясно ли е?

Сър Робърт кимна и хвърли злобен поглед към Софи, но докато отстъпваше заднишком към коня си, все пак не можа да се сдържи да не попита:

— Наистина ли си женен за нея? За една единствена жена?!

— Не казах ли точно това преди малко?

Райдър мълчаливо наблюдаваше сър Робърт, който яхна коня си и жестоко срита нещастното животно. И едва когато изчезна от погледа му, той се обърна към Софи, която мълчаливо го гледаше с коси, развени от вятъра. Усмихна се, помилва я по бузата и рече:

— Отдавна не сме се виждали. В конюшнята ми казаха, че обичаш да идваш тук. Здравей, Софи.

— Здравей.

— За първи път ли те безпокои Боби?

— Да, Райдър. И сама щях да се справя с него. Нямаше нужда да се правиш на рицар.

Той присви очи.

— Видях, че се готвиш да го ритнеш, Софи, но исках аз да го ударя. Радвам се, че ми преотстъпи това удоволствие. Можеш да ме разбереш, нали? Ти така добре познаваш мъжете.

— Да.

— Защо му позволи да те целуне?

— Защото иначе щеше да ми отскубне скалпа.

Райдър тръсна глава:

— Това е невероятно. Последното нещо, за което искам да говоря и да мисля, е тоя проклет мухльо Боби Простака, както му викахме като деца.

И се усмихна:

— Ела при мен!

Тя не помръдна, заслушана в забавените удари на сърцето си. Той се приближи и я прегърна.

— Много ми липсвахте — и ти, и Джеръми. Толкова отдавна не сме се виждали, Софи.

Повдигна брадичката й и я целуна с топлите си, корави устни. Но тя остана безучастна.

— Целуни ме, както само ти можеш — рече той.

— Не мога — отвърна тя и се опита да се освободи.

— Софи, на път съм да консумирам брака ни още тук, но едва ли ще ти е особено удобно. Хайде, целуни ме, за да ме залъжеш до вечерта.

Тя знаеше, че наистина ще го направи и нямаше как — целуна го с всичкото умение, което бе придобила през последните две години. Но това изобщо не го успокои. Той все повече се възбуждаше и вече й се струваше, че всеки миг ще надигне полите й и ще я притисне към някоя скала. Дишаше тежко, ръцете му се плъзнаха към бедрата й, повдигна я, и в този момент тя го отблъсна. Той веднага се спря.

Бавно вдигна глава и безизразно я погледна:

— Ужасна си. Държиш се като в Ямайка. Подлуди ме за няколко минути, а после ме отблъсна и през цялото време владееше положението. За тия осем седмици бях позабравил колко добре се справяш с мъжете. Просто подредих спомените си и се опитах да повярвам, че щом вече си моя съпруга, ще ми се зарадваш, ще се отнесеш към мен с уважение и ще ми дадеш да разбера, че ме приемаш и може би дори ме харесваш. Но нищо май не се е променило. Нали, Софи?

— Беше толкова неочаквано…

Той изруга и тя се отдръпна.

— О, само не ми разправяй, че това те шокира. Господи, по отношение на псувните навярно би могла и да ме надминеш! Не, това е направо невъзможно! Току-що се прибирам у дома. Видях се с брат си — той ми каза, че често идваш тук. Видях Синджън и Джеръми, който много ми се зарадва. Е, може би беше глупаво да реша, че и ти ще ме посрещнеш по същия начин. Няма значение. Но аз няма да анулирам нашия брак! Аз съм честен човек. Съгласих се да се оженя за теб, макар да се оказа излишно. Разбираш ли, Софи, скъпоценният ти чичо не бил нито застрелян, нито намушкан. Някой, най-вероятно Томас, го бил удушил с гарота. Така че е нямало нужда да се женя за теб, за да те снася от бесилото.

— Удушен с гарота ли? Нищо не разбирам.

— Но точно така е станало. Направих ужасна грешка. Трябваше да го огледам по-добре, но трупът беше твърде неприятна гледка. Предположих, че ти си го застреляла, но се оказа, че не е така. И излъгах, че е бил намушкан, за да те спася. Е, грешката си остава за моя сметка. Но в края на краищата негодникът е бил удушен с гарота.

— А Томас още ли е на свобода?

— Не. Приютиха го в онова мъничко жилище, което Коул беше приготвил за теб. Напуснах Ямайка чак след като го хванаха.

Тя отстъпи и се загледа в морето. Не беше тюркоазеното море, с което бе свикнала — беше бурно, сурово и сиво.

— Благодаря ти, Райдър. Семейството ти се отнесе много мило към нас с Джеръми. А сега вече спокойно мога да се върна в Ямайка. Ще управлявам Кемъл Холи плантацията, докато Джеръми стане пълнолетен, и ще…

— Млъкни, по дяволите!

— Райдър, ти дори не ме харесваш. Едва ли искаш да остана твоя жена. Вече знам всичко за теб. Никой не ми повярва, че съм ти съпруга — всеки се кълнеше, че ти никога не би се оженил. Прекалено много жени си имал тук. Странно, за първи път се отнасяха лошо към мен не защото аз съм уличница, а защото ти имаш лоша слава. И ми беше много забавно, като изключим, разбира се, случая със сър Робърт. Така че, ако ми заемеш малко пари, ние с Джеръми ще си заминем и ти ще можеш да се върнеш към живота, на който си свикнал.

— Казах ти да млъкнеш. Вие с Джеръми никъде няма да отидете, скъпа!

— Защо? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че неговият законен настойник съм аз. А ти, неговата сестра, си просто моя съпруга. За поддържането на Кемъл Хол и на плантацията също отговарям аз и натоварих Емил да се занимава с това. А сега искам да се върнем в къщи и да поговоря със семейството си. Интересно, дали Дъглас е признал Алекс за жена?

— Да, признал я е.

Райдър сви вежди:

— Така ли? Доколкото разбрах, рядко си се мяркала из къщи. Трябва да си много наблюдателна, за да знаеш чувствата на брат ми, след като почти през цялото време си била извън къщата.

Разстоянието помежду им нарастваше, макар да бяха само на два фута един от друг. Не можеше да го обвинява, но и тя не се чувстваше виновна.

— Защо, Райдър? — попита тя. — Защо?

— Какво защо?

— Защо просто не ме оставиш да си отида? Остави ме да се върна вкъщи и да започна живота си наново.

— И какъв ще бъде този живот? Вярно, че хубавата ти шия ще остане недокосната, но едва ли вярваш, че всичко ще е простено и забравено, нали? Ти, скъпа моя, си курвата на Ямайка, и дори женитбата ти с мен няма да промени това. Така е. Всички ме съжаляваха, задето си се възползвала от честната ми природа и си ме подлъгала да ти дам името си. Не, Софи, за теб няма връщане там. За теб съществува само настоящето и бъдещето. Е, аз тръгвам. Идваш ли с мен?

Той яхна великолепния си жребец, от който тя се възхищаваше и го хранеше всеки път, когато влизаше в конюшнята. Казваше се Дженезис и тя по някакъв начин, без дори да й казват, бе разбрала, че тъкмо той е конят на Райдър.

Изгледа я отвисоко — арогантен, студен и далечен. Направо не можеше да го понася, когато беше такъв, но се налагаше.

— Довечера, веднага щом учтивостта позволи, ще зарежем семейството и ще се оттеглим в спалнята. И ти, Софи, ще се държиш като разумна жена. Нали?

Той помълча, после кимна, обърна Дженезис и се отдалечи в галоп. А тя бавно отиде до Лила, яхна я и препусна след него.

14.

— Майка ми все още отказва да повярва, че си ми законна съпруга, но не защото е убедена в това, а просто защото си е такава — обясняваше Райдър на Софи, докато сваляше шалчето от врата си. — Нищо. Ще й мине и ще те възприеме. Е, поне колкото Алекс, което е приблизително равно на нула, но за известно време ще върши работа. С Дъглас и Алекс явно се разбираш добре, а Синджън няма начин да не ти харесва. Тя обича да си пъха носа навсякъде и Господ ми е свидетел, че аз най-много си патя от това, но въпреки всичко е невероятно хлапе.

Райдър се обърна с лице към нея и разкопча бялата си риза.

— На Джеръми изглежда тук много му харесва. Скоро ще реша дали да му наемем частен учител, или да го пратим в Итън за есенния семестър. Между другото, радвам се, че Алекс те е настанила в моята спалня — никога досега не съм живял с друг човек и ми е странно да поглеждам в гардероба и да виждам роклите ти до моите ризи и панталони.

Софи стоеше до прозореца и се опитваше да изглежда непринудено. Вечерта завърши бързо, понеже Райдър прекалено много я желаеше. Усещаше го. Дори когато вървеше подир него нагоре по широкото стълбище съзнаваше, че ако го погледне, ще види в очите му пламъчето на желанието. Добре знаеше как изглежда желанието в очите на мъжете, а и между краката им. Но не знаеше какво да прави с него. Чувстваше се невероятно уморена, съвсем неопитна и крайно изтощена — и с тези неща също не знаеше как да се справи.

— Не ме разбирай погрешно, Софи — продължи той. — Приятно ми е да виждам дрехите ти до своите. Алекс е постъпила много правилно.

— Тук ме настани Дъглас. Алекс беше на легло с настинка.

— Умен човек е брат ми. А и роклите, които Алекс ти е дала, ми харесват. Розовото много ти отива. Нищо, скоро ще се погрижим за гардероба ти.

Тя поиска да му изкрещи, че не желае да й купува нито рокли, нито каквото и да било, но остана неподвижна и смълчана.

Райдър седна на „любимия си стол край камината“, свали ботушите си и рече:

— Вече си разбрала, че майка ми не винаги е особено приятна. Надявах се, че може поне малко да се промени… Е, навярно и това ще стане някой ден, но не искам да се чувстваш обидена. Да беше видяла само как посрещна Алекс…

Той ловко отметна ръка, ботушите му полетяха към огромното легло в средата на спалнята и леко се плъзнаха под него само единият ток остана да се подава изпод покривката. Софи го зяпна и той се засмя:

— Май съм поизгубил форма. Правя го още от момче. Винаги биех Дъглас. Всичко идва от китката.

Той посегна към копчетата на брича си и тя прикова очи в пръстите му.

— Е, как се чувстваш отново в Англия?

— Непрекъснато ми е студено — отвърна тя, все още с поглед върху пръстите му. — Бях забравила колко студено е тук. Пък и четирите години в Ямайка очевидно са отслабили кръвта ми.

Той се усмихна и свлече бельото си, а тя затвори очи, което беше абсурдно — та нали го беше виждала гол и възбуден, изтегнат на леглото в оная вила, и Далия върху него… Преглътна.

— Софи!

Гласът му беше тих, много топъл и близък. Отвори очи. Беше седнал на по-малко от метър, чисто гол и напълно спокоен, усмихваше й се й протягаше ръце към нея:

— Не забравяй, че си ми жена. Ела!

Тя не помръдна.

— Искаш аз ли да те съблека? Това ли чакаш?

— Искам да се изкъпя.

Той примигна.

— Добре, ще позвъня.

Стана и дръпна сребристия шнур на звънеца, после се обърна и докато се пъхаше в огромното легло, каза:

— Много неща имам да ти казвам, тъй че докато се къпеш, можем да си поговорим, защото подозирам, че после няма да си кажем кой знае какво чак до сутринта.

Значи нямаше да излезе. Тя и не очакваше да го направи. Държеше се наистина мило — не я притискаше, не я ругаеше и не я наричаше с обидни имена, както правеше чичо й, когато се противеше на желанията му.

След половин час Софи вече седеше пред камината в дълбока медна вана. Беше се съблякла в сянката до прозореца и си метна един халат, но за да влезе във ваната, трябваше да свали проклетата дреха и знаеше, че той я наблюдава. Трябва да свиквам с това, помисли си тя. Той ще прави с мен каквото си иска, докато съм жива. После поклати глава, защото нищо не беше така, както бе очаквала. Райдър се държеше така нормално и свободно, сякаш десет години всеки ден си бяха приказвали в спалнята му. Помълча, докато тя се насапуниса и най-после каза:

— Харесва ми как влажната коса пада по раменете ти и се изсипва върху гърдите ти като поток. Ако ме погледнеш поне веднъж, ще видиш, че се усмихвам. Обичам да те гледам. Едва се сдържам да не те докосна. Но ти вече си разпознала всички тия признаци — и пламъка в очите, и несвързаните думи… Харесва ми дори как стърчат краката ти от ваната. Кожата зад коленете ти е много нежна и аз ще ти покажа какво удоволствие е да те докосвам и да те целувам там. Да не забравя да целуна и малкия родилен белег…