Душата й бе мрак. Донякъде разбираше причините за този мрак — нали и той бе станал негова жертва. Все пак при него моментите на болка и несигурност, които преживява всеки човек, бяха рядкост. Беше му вървяло и той го знаеше. Но сега всичко беше друго, сега сам трябваше да се промени — заради това, което бе извършил, заради това, което беше и което искаше да стане тя за него.

А Софи все още спеше. Предпазливо се обърна и я погледна. Косите й бяха пръснати по възглавницата, на лицето й личаха следи от сълзи, но беше красива. Не беше красавица както някои от жените, които познаваше отблизо, не блестеше като прекрасната сестра на Алекс, Мелисанда, но за него бе най-красивата, безкрайно и необяснимо скъпа. Той нежно приглади веждите й и очите й бавно се отвориха. Не помръдна, не издаде звук, само го гледаше. Почувства колко е напрегната и я целуна:

— Добро утро, скъпа.

Тя застина. Очите й помръкнаха, после станаха напълно безизразни. Не можеше да понесе това и каза:

— Добре де, по дяволите! Стига вече! Кълна се, че никога повече няма да ти причиня болка!

— Мъжете винаги причиняват болка на жените.

— Богатият ти опит определено не обхваща всичко.

— Тази нощ ти два пъти ме нарани. И ще го правиш отново и отново, просто защото си мъж и си по-силен от мен, защото имаш и властта, и силата да ме караш да правя всичко, което искаш.

— Чак пък толкова? Май е време да обявя божествеността си на всеослушание, а?

Шеговитият отговор му остави възможност да помисли за момент. Господ му беше свидетел, че с нея, със собствената си жена, щеше да има доста трудности.

Тя го побутна, но не можа да го отмести. Дишаше учестено и той усещаше колко й се иска непременно да се освободи от него, а това го плашеше и нервираше.

— Не ти вярвам, Райдър. Ти ще ме насилваш всеки път, когато имаш нужда от жена. И ме лъжеш като всеки мъж, който държи да получи нещо.

Той стана и отговори:

— Ще се научиш да ми вярваш и да ми имаш доверие.

Но тя се отдръпна в далечния край на леглото, гледаше го, без да мръдне, и той прочете в очите й страх, нелогичен страх, от който кипна и му се дощя да я изхвърли през прозореца.

Все пак не му убегна иронията на момента. Почуди се какво да направи и позвъни за топла вода. После, щом се облече, излезе от стаята и я остави, сама и притихнала, придърпала завивките чак до брадичката си.



На закуска Синджън обяви пред всички:

— Нощес видях Невестата-дева. Навярно бе дошла при Софи, но е объркала спалните. Помисли си само — обърна се тя към снаха си, — скоро може да те посети семейното ни привидение. Не се бой от нея, тя само ще те поздрави с влизането ти в семейство Шербрук. Много отдавна е тук, всички предишни графове са писали за нея.

— Стига с това проклето привидение! — сряза я сегашният граф. — Никакво привидение няма, Софи. Хлапето просто има живо въображение. Не й обръщай внимание.

— Истинско привидение?! Не се шегуваш, нали? — прошепна Джеръми така, че само Синджън да го чуе — нямаше никакво намерение да противоречи на граф Нортклиф.

— Когато излезем на езда, ще ти разкажа всичко за нея.

— И аз никога не съм я виждал — отбеляза Райдър и остави чашата с кафето. Преглътна хапка яйце, погледна жена си и й намигна.

— Но може и да ни посети. Как ти харесва идеята?

— За привидението ли? О, харесва ми. Коя е тя?

— Млада дама, чийто съпруг бил убит, преди да успеят да изконсумират брака си — заразказва Райдър. — Някъде, струва ми се, през шестнадесети век. Имала дълга, много руса коса и носела потъмнели накити от онова време — поне така твърди Синджън. Очевидно се явява само на жените от семейството.

Алекс отвори уста, но си замълча.

— Както казах, за нея са писали всички графове Нортклиф — продължи Синджън. — Жалко, че Дъглас отказва и да чуе за това, камо ли да напише и дума за нея.

Графът изръмжа и хвърли суров поглед към жена си, която съсредоточено режеше бъбречетата в чинията си. После се обърна към останалите:

— Трябва да организираме бал или някакво тържество, за да представим Софи на съседите. Междувременно, Софи, Алекс ще те запознае с по-интересните от тях.

— Ще дойдат ли Тони и Мелисанда?

— Разбира се, Синджън — отвърна Алекс. — Мелисанда е моята сестра — обясни тя на Софи. — Тя е невероятно красива и се омъжи за Тони Париш, виконт Ратмор, първи братовчед на Дъглас и Райдър. И двамата ще ти харесат. Навярно и Тайсън ще дохвърчи от Оксфорд — той е най-малкият от братята и иска да става свещеник.

Старата графиня каза остро:

— Тя не може да се яви на бал, облечена в старите рокли на Алекс, Дъглас!

— Напълно съм съгласен. Ще извикаме онази шивачка от Рай. Нали я знаеш, Алекс, онази, дето ти шие на тебе.

Без да се обръща конкретно към някого, лейди Лидия възкликна:

— Ах, скъпата Мелисанда! Толкова исках да ми стане снаха, но Дъглас не ме послуша. Надявах се и на теб, Райдър, но Тони се държа непоносимо.

— Тони се ожени за нея, мадам — небрежно вметна Алекс. — Пък и той винаги си е бил невъзможен. В това му е чарът. Веднага ще ти хареса, Софи, а и ти на него. Колкото до Мелисанда, тя също често е много забавна.

Софи погледна изстиналите яйца в чинията си. Не познаваше всички тези хора и се интересуваше от тях не повече, отколкото те от нея. Като повечето от мъжете в Ямайка, Тони сигурно щеше да я погледне и да реши, че е лека жена. Взе си кифличка и задъвка. Разговорът около нея продължаваше и мимоходом дочу още няколко обиди, които свекърва й подхвърли.

Изведнъж усети, че някой я гледа. Вдигна глава и среща погледа на Райдър. Какво ли не беше наред? Навярно имаше масло по брадичката си.

Той се усмихна:

— Тази сутрин си много красива, Софи, но си малко бледа. А аз искам страните на жена ми да са румени. След закуска се облечи за езда и ще те разведа из любимите си места. За разлика от Дъглас аз не си губя времето да се катеря по скали, които всеки момент ще се срутят под краката ми. Не, местата, които предпочитам, са съвсем различни. Ще ти харесат, ще видиш.

Софи не смяташе, че ще й харесат. Сигурно искаше да я отведе на някое притаено място и отново да бъде с нея. Цялата гореше отвътре, мускулите на бедрата й бяха схванати и я боляха. Не искаше дори да се доближи до него. Нищо не искаше.

Жадуваше за няколко мига с Джеръми, но преди да отвори уста, те двамата със Синджън вече ставаха заедно от масата. Софи видя как братчето й улови Синджън за ръката и излязоха от стаята.

Райдър каза нежно:

— Синджън е нещо ново и забавно за него, докато ти, мила, си прочетена книга. Радвам се, че се разбират. Но не се безпокой, ние с теб пак ще му станем интересни.

Не й харесваше, че разбира какво мисли, не й хареса нито логиката, нито разумното му обяснение. Малко от мъжете, които познаваше, бяха разумни. И Райдър не беше изключение, особено там, в Ямайка. Беше циничен, абсолютно безмилостен и пресметлив като дявол. Това беше една от страните на характера му, които не познаваше и не искаше да приеме. Райдър се обърна към брат си:

— Ще дойдеш ли с мен в кабинета, докато Софи се облича? Искам да поговорим.

На излизане лейди Лидия изстреля последния си патрон:

— Мисля си, мило момче, дали да не поканиш на бала семейство Харвестоун?

Понеже нито едно от милите момчета не разбра към кого е отправен въпросът, и двамата кимнаха: Дъглас с намигване, а Райдър с огромното желание да изругае.

— Харвестоунови имат три прекрасни дъщери — продължи лейди Лидия, — които съвсем до скоро бяха на гости на някакви роднини в Бостън. — Погледна многозначително към Софи и добави: — А това ни най-малко не ми харесва.

— На мен също, мадам — отвърна Софи, захвърли салфетката си на масата и стана, преди лакеят Джеймисън да успее да отмести стола й.

Свекърва й, разбира се, имаше предвид, че не харесва нея, Софи — тя сякаш изобщо не я забелязваше.

— Не бързай с обличането, Софи — подвикна след нея Алекс. — Дъглас и Райдър навярно имат много неща да си казват. Толкова отдавна не са се виждали, а са много близки.

Седнал зад писалището си в кабинета, Дъглас мълчаливо наблюдаваше как брат му крачи напред-назад. Известно време двамата мълчаха.

— Тя е очарователна — обади се най-после Дъглас.

— Да, така е.

— Само че изобщо не се държи като младоженка. Докато те нямаше, повечето време прекарваше сама. Тя е нещастна, Райдър.

Райдър се спря за миг само за да изругае.

— Отначало си мислех, че й е мъчно за вкъщи, но май изобщо не е така, а?

— Не е.

— А снощи… бях ужасно изненадан. Не знаех как да реагирам. Тъкмо отивах към кухнята да взема малко мляко за Алекс и я видях да тича по коридора, цялата пребледняла. Не ми обяснявай нищо, Райдър. Но ако има нещо, с което да ти помогна, можеш да разчиташ на мен. Заради теб ли е така нещастна? Да не би да е разбрала за предишните ти връзки? Обидил ли си я с нещо? Или е ревнива?

— Нещата са доста по-сложни. Благодаря ти, че така добре си се грижил за нея, докато отсъствах. Щеше ми се мама да мисли преди да говори, но се боя, че това не може да се очаква от нея.

— Да, прав си, но ако прекали, ще я заплаша, че ще я изпратя да живее сама във вдовишката къща16.

— О, такава заплаха със сигурност ще даде резултат.

— Знам.

Братята се спогледаха и се засмяха, после Дъглас продължи:

— Ужасно се изненадах, когато жена ти пристигна с брат си. А Холис с проклетото си око веднага я оцени и прие. Но има и още нещо. В началото тя ме отбягваше. Не можех да разбера защо — бях учтив и загрижен, опитвах се да я накарам да се отпусне. И тогава разбрах, че не ми вярва, и то само защото съм мъж. Видя ми се безкрайно интересно, направо неописуемо. От какво е нещастна тя, Райдър?

— Бои се от мен. А навярно и от тебе.

Настъпи продължителна пауза. После Дъглас каза недоверчиво:

— Но това е просто абсурдно. Защо ще се бои от мен жена ти? Нищо не съм й направил. А и не познавам жена, която дълго време да се бои от теб. Божичко, всичките направо търчат подире ти, не те оставят на мира и гледат само как да ти събуят гащите.

— Е, нещата се променят.

— Ще ми разкажеш ли какво се случи там, в Ямайка? Не, не как чичо Брандън ти остави Кимбърли Хол, не цялата нещастна история около него, а защо точно Софи Статън-Гревил не желае да е тук, да е твоя съпруга, и защо така ужасена избяга от спалнята снощи?

— Историята никак не е весела, Дъглас. Много мъже са се навъртали край нея в живота й и нито един от тях не е бил свестен. — Господи, каза си, какви ги говоря. И вече по внимателно добави: — При това обстоятелствата около Софи и тези мъже не бяха особено приятни.

— Да, разбирам. Не се мъчи повече да говориш така двусмислено. Но ако имаш нужда от мен, аз съм насреща.

— Благодаря, Дъглас.

— Момчето също е чудесно. От рождение ли куца?

— Да, но пък е превъзходен ездач. Мислиш ли, че ще успее да се справи в Итън?

— Смятам, че трябва да му оставим малко време да се приспособи.

— Тя ненавижда секса. Мрази дори да я докосвам.

Дъглас недоверчиво изгледа брат си.

— По дяволите, много е сложно — завърши Райдър, прокара пръсти през косите си и ги разроши. — Не бива да споделям такива интимни неща за жена си, но тя просто не ме иска, никога не ме е пожелавала. С измама я накарах да се омъжи за мен. Представяш ли си само? Аз да искам да се оженя и да карам една жена насила да се омъжи за мен! Но действително го направих, и не съжалявам. Всъщност тя не би се омъжила за никого.

Дъглас мълчаливо го изслуша и накрая каза:

— Това е изключително странно. Ако искаш да ми разкажеш още нещо, винаги ще съм на твое разположение. А сега да ти кажа друго, Емили роди близначета, но за съжаление нито едното от тях не оживя. С нетърпение очаква да те види. И казала на Холис нещо, което той не успял точно да схване — че така било станало по-добре, че инак нямало да е честно, защото съвсем не искала да ти докара всичко това на главата.

— Ще ида да я видя веднага щом мога.

— Разбираш ли какво е искала да каже?

Райдър само сви рамене и погледна през прозореца.

Дъглас взе красивото ониксово преспапие и го повъртя в ръцете си.

— Предполагам, че вече си решил какво ще правиш с всичките си жени и деца.

— Да, дълго го обмислях. Докато пътувах насам, нямах какво друго да правя.

— Как? Нямаше ли на кораба жени?

Но Райдър само сурово го изгледа.

— Просто си спомних колко свободен беше животът ти, преди Софи да се появи. И аз бях същият.

Райдър криво се усмихна:

— Съмнявам се дали ще й направи впечатление, дори и със сто жени да се разхождам под носа й. Навярно ще ги помоли да ме държат по-далеч от нея.

— Човек никога не може да е сигурен в жена си, дори ако го заплашва да му пререже гърлото. Кой знае, ако открие, че съществуват толкова други жени, може и да ти поднесе някоя изненада.