Луда жена, наистина — неговата луда жена. Какво прекрасно съвпадение! Значи шербруковският му късмет не беше го изоставил. Той скръсти ръце на гърдите си, сърцето му заби в очакване.

Жените, с които бе свързан, обикновено не идваха в Нортклиф Хол, но Тес се беше притеснила от дългото му отсъствие. Беа й казала да не се тревожи, защото Райдър е като котка — никога не пада по гръб, но тя все пак дойде и когато го видя, жив и здрав, едва не се разплака — толкова бе щастлива, че го вижда. И внезапно това странно момиче, което така се разкрещя…

Устата на Райдър се разтегли в усмивка и той каза:

— Здрасти, Софи. Закара ли Опал в конюшнята? Нахрани ли я? Няма ли да се запознаеш с приятелката ми Тес? Ела да те запозная. Тъкмо си говорехме за Ямайка, за пътуването ми и…

— Мошеник нещастен! Още една ли?! Колко жени имаш? И всичките ли са такива млади и красиви? Но това е греховно! Би трябвало да те обесят, да те застрелят и да те изкормят! Аз самата бих…

Гласът й пресекна и тя пребледня. Поклати глава и косите й, вече напълно освободени, рукнаха по раменете и гърба й.

— О, не! — недоверчиво Промълви тя. — Това не го казах аз, нали?

Вдигна отново полите си и побягна към градините с гръцките статуи. Може пък и да й харесат голите статуи, помисли си Райдър, загледан след нея. Беше ли ги виждала вече? Трябваше да я попита. Представи си, че я люби под някое ужасяващо мраморно изображение на Зевс, прелъстяващ някой лебед.

После се обърна към Тес, която учудено и недоверчиво гледаше подир тичащата Софи, и рече:

— Това е моята съпруга, Софи Шербрук. Много е ревнива. Стой по-далеч от нея.

— Твоята какво…

Райдър се подразни. Толкова ли удивително беше, че се е оженил? Толкова ли беше невероятно?

— Моята съпруга, по дяволите! И тъй като вече съм женен, Тес, трябва да ти заявя, че повече не можем да се виждаме. Все пак… — замълча той и се усмихна — с теб наистина чудесно се забавлявахме. Но това трябва да се прекрати. Не мислиш ли скоро да се омъжваш?

Тя го зяпна като двуглаво теле:

— Но ти обичаш жените, Райдър, и според Беа имаш нужда от разнообразие, а и…

— Беа да не ти е наставница, а? Да не би да ви кани всичките на чай, за да ви налива съвети в главите? Не ми отговаряй! Софи е моя съпруга. А сега, мила моя, ако искаш скоро да наденеш брачния ярем, защо не ми позволиш да ти разкажа за един мил човек от Саутхемптън? Първи помощник капитан на гемия, солиден мъж, и всъщност достоен за възхищение. И много мъжествен, бих казал — с ръце, яки като дъбови клони.

Тес продължително го изгледа и накрая каза:

— Е, предполагам, че всяко момиче трябва някой ден да се омъжи. Сара казва, че съпрузите може да се оригват и да хъркат, но винаги остават до теб, просто защото са длъжни. И как се казва той?

Тя се заинтригува.

И когато влезе в огромното преддверие, той се чувстваше чудесно. Доста гвинеи би дал, за да присъства на някое от следобедните събирания на чай на любовниците си.



Беше почти полунощ. Райдър разтърка очи с опакото на ръката си и за кой ли път прегледа списъка, който състави по време на пътуването си към Англия. Остана доволен. Облегна се назад и за миг притвори очи.

Представи си как Софи го чака в леглото, пребледняла от страх да не би да дойде и отново да я насили, а тя да е заспала и да е още по-уязвима. Но не отиде при нея — все още не. Нека тъне в предположения. Не беше трудно да го постигне — беше толкова непредвидим, колкото и тя, и това я вбесяваше. Не беше й казал нито дума за държанието й следобед. Нищичко. Е, вярно, че от време на време просто не можеше да се сдържи да не я поглежда със закачливо пламъче в очите, но все пак се държа изключително учтиво с нея, докато тя през цялото време се надуваше. Но след като разбра причината, вече успяваше да я отбягва с лекота, придобита от дългата и успешна практика. Все пак познаваше начина на мислене на жените. А Софи, колкото и добре да се прикриваше, все пак си беше жена.

На вечеря разговорливото семейство несъмнено му помогна. После отпрати Софи да си легне, като й кимна и я щипна по бузата, а тя го изгледа, донякъде побесняла, донякъде объркана, и това беше обещаващо.

Тръсна глава и вписа следващото име. Джоузеф Бийфли17. Фамилията беше смешна, но мъжът бе свестен и стабилен и всяко момиче би го предпочело пред много други. Вярно, че имаше позакръглено шкембе, но не пиеше много, не биеше жените, дъхът му не вонеше и се къпеше достатъчно редовно. Според Райдър той чудесно би подхождал за Емили. Както бе казала Сара, а след нея и Тес, в крайна сметка съпругът си е съпруг и е длъжен да остане до теб. За момент Райдър замислено се загледа в бледия пламък на единствената свещ.

Списъкът, който състави, беше внушителен, но все пак успя да добави още две имена. Срещу името на всяка от жените бяха отбелязани поне четири имена на мъже. Добре че почти целият му живот бе преминал тук и познаваше всички на петдесет мили околовръст, а между тях, слава Богу, и толкова много мъже. Изборът беше важен, пък и не всички жени щяха да поискат да се омъжат. Но той искаше да е сигурен, че добре се е погрижил за всяка една от тях. На тези, които пожелаеха да се омъжат, той, разбира се, щеше да осигури зестра. Зестри щяха да получат и ония, които не искаха да се омъжват. Почуди се дали да не състави и списък на вероятни покровители в Лондон. Но не, твърде грубо щеше да бъде от страна на изтънчен човек като него.

После се сети за децата и се усмихна. Те бяха и щяха да си останат постоянна величина в живота му. Нито за миг не се съмняваше, че ще има още деца. Божичко, колко му липсваха! С радост очакваше утрешния ден.

Най-сетне, уморен от размислите по списъка и от желанието си да накара Софи да се гърчи в несигурност, той стана, протегна се и угаси свещта — познаваше всяка педя от Нортклиф и нямаше нужда да осветява пътя си.

Софи не спеше. Седеше изправена в леглото и се взираше в далечния ъгъл на спалнята. Райдър бързо запали свещ и тихо се приближи до леглото. Тя обърна глава към него и трепна.

Той сви вежди:

— Какво става? Да не си сънувала кошмари?

Тя поклати глава, а той се загледа за миг в гъстите й разбъркани коси, които падаха по лицето и раменете й. Софи облиза устни, ръцете й стиснаха завивката, и рече:

— Мисля, че току-що видях вашата Невеста-дева.

— Какво?!

— Невестата-дева, шербрукското привидение. Синджън май се оказа права — искала е да ме приветства с влизането ми във вашето семейство. Сигурно е така.

— Глупости, сънувала си нещо.

Софи само поклати глава. В началото много се беше уплашила, но младата жена, привидението, просто стоеше и я гледаше и би се заклела, че дори й говореше. Но знаеше, че е невъзможно, защото през цялото време я гледаше в лицето и устните й изобщо не помръднаха. Все пак бе дочула нежния й глас, ясен и убедителен: „Не се тревожи. Дори когато дойдат те, всичко ще се оправи.“

— Кой? — бе попитала Софи. — Моля ви, какво значи това?

Младата жена се беше застояла още миг сред странната светлина, която излъчваше, после бързо се отдалечи. Софи долови някакво движение и подир нея остана само тихата грация на неподвижния въздух. Но беше я видяла съвсем ясно, макар че в спалнята бе твърде тъмно. А после Райдър влезе и тя просто изчезна с ръка, протегната към Софи.

— Слушай, Софи, Невестата-дева изобщо не съществува, тя е само една легенда. Синджън просто си ги измисля и не бих се учудил ако от време на време самата тя изпълнява ролята на нещастната девойка, за да ни подразни. Ти просто си сънувала.

— Не, Райдър, тя разговаря с мен. Не говореше в действителност, но аз я чух, и думите й бяха много ясни.

Това вече го заинтригува, не можеше да го отрече. Постави свещта на нощното шкафче и седна до нея, без да я докосва.

— И какви бяха думите, които тя не каза в действителност?

— Че не трябва да се тревожа, защото когато дойдат те, всичко ще се оправи.

Той се намръщи. Какво ли значеше това? Може би се отнасяше до някакво скрито съкровище? Или до някакво бъдещо събитие? Може би Софи ще роди близнаци и те ще се задомят в кралското семейство?

— Какво, по дяволите, значи това? Кои са „те“, за Бога?

— И аз това я попитах, но тя изчезна. Ти влезе и мисля, че това я прогони.

— Глупости!

Софи го погледна намръщено и едва сега осъзна, че е по нощница и че той седи до нея — слава Богу, напълно облечен, но все пак съвсем близо. Забрави и привидението, и неговото предупреждение. Забрави ужасното си поведение днес следобед и дори ония две много хубави млади жени. Бавно заотстъпва към другия край на леглото.

Райдър се направи, че не забелязва. Стана, протегна се и започна да се съблича.

Този път нямаше да го гледа, обеща си тя, и попита:

— Какво прави толкова до късно?

— Просто имах да довърша някои неща.

— Имаше среща с някоя от твоя легион жени, нали?

— Легион ли? О, не, скъпа, не са повече от един малък батальон. Аз съм просто човек.

— Това изобщо не ме интересува. Тия абсурдни качества ти си ги приписваш. Подиграваш се с мен, дразниш ме, и това никак не ми харесва. Ако щеш, вземи си не сто, а петстотин жени.

— Сигурна ли си, Софи? Днес видя само две и направо полудя, макар че беше много очарователна.

Тя го изгледа. Стоеше гол от другата страна на леглото — гол голеничък. Беше висок, строен и много добре сложен — това не можеше да му се отрече. После плахо отмести очи към вратата.

— Не, повече никакви състезания по коридора. Предпочитам да съм единственият мъж, който ще те гледа по Евино облекло.

— Да, беше ужасно. Днес просто не можех да погледна брат ти в очите.

— Предполагам. Както и да е, мисля си, че Дъглас е ужасно късоглед. А сега да изясним нещата между нас. Цяла вечер очаквах да ми разбиеш физиономията, така че, моля — чувствай се напълно свободна да го направиш, поне метафорично. Отпусни си душата и излей женския си гняв.

— Това ти се иска, нали?! Да се разкудкудякам като глупачка! Това ще ти достави огромно удоволствие и кой знае колко важен ще се почувстваш! Знам, мъжете обичат жените да се борят за тях, обичат да са пъпът на вселената. Е, аз пък ще ти кажа, Райдър Шербрук, че изобщо не ме е еня! Изобщо! Просто се ядосах заради брат ти. На графа сигурно му е безкрайно неловко да гледа как всичките тия жени се мъкнат в Нортклиф Хол, увисват по ръцете ти, шепнат ти глупости и те целуват.

— Така ли? Това ми звучи някак заучено. Не че е лошо, не ме разбирай погрешно, но навярно си го репетирала поне дузина пъти.

Почеса се по корема, а тя проследи всяко движение на дългите му пръсти. Не беше особено окосмен, като се изключи гъстият кичур около слабините… Успя да го погледне пак в лицето. Той разбра, че го е оглеждала, но каза само:

— Божичко, значи искаш да ти повярвам, че всичките ругатни, с които ме обсипа, са били единствено в защита на накърнените чувства на бедния ми брат, така ли?

Софи разбираше, че дълбае пропаст, която, ако не спреше веднага, можеше да стигне чак до Китай, така че до болка стисна устни и само поклати глава.

— Радвам се, скъпа ми съпруго, че най-после успя да се овладееш, но ако искаш, продължавай да се пениш — лично аз нямам нищо против.

— Я върви по дяволите! — кресна тя и се съсредоточи върху усилието да си държи устата затворена.

Райдър се протегна. Знаеше, че пак го оглежда и усети как пенисът му започва да нараства. Тя дълго го гледа, после трепна, най-сетне осъзнала какво прави, и отмести очи към прозореца.

— Днес и Сара, и Тес ужасно се стреснаха от теб — продължи той да налива масло в огъня. — Отначало не можеха да повярват, че съм се свързал с такава ревнива жена.

Тя обаче успя да преглътне примамката.

Той се усмихна, дръпна завивките и си легна. Тя почувства как леглото поддава под тежестта му и си помисли, че ако иска да бяга, точно сега е моментът.

— Недей, Софи!

— Какво недей, негоднико проклети?!

— Не се опитвай пак да ми избягаш. Заключил съм вратата.

Това беше нелепо. И двамата го знаеха. Тя притвори очи за миг, после се обърна към него:

— Райдър, не искам пак да ме насилваш. Моля те, не ме посрамвай и не ме карай повече да те моля.

— Легни по гръб, Софи.

Тя поклати глава.

— Хайде, побързай. И ако бъдеш добра към мен, ще ти разкажа една приказка. Става ли?

— Не — отвърна тя, но легна по гръб.

— Добре.

Надвеси се над нея и изучаващо огледа лицето й — най-красивото лице на света. Докосна с пръст върха на носа й.

— Толкова се радвам, че си тук.

— Защо?

— Защото ти си ти, защото имах невероятния късмет да те открия и дори проявих достатъчно разум да се оженя за теб.

— Това е абсурдно, Райдър. Та коя съм аз? Кога най-после ще го разбереш? Ти просто ме съжали и това беше всичко. Дори и майка ти ме презира. Не ми е тук мястото, Райдър…