— И аз вече мислих за това — продължи той, а пръстите му продължаваха леко да докосват брадичката, носа, устните й… — За това, че мястото ти не е тук. Напълно си права.

Тя застина и душата й най-неочаквано се сви.

— Не, не ме разбирай криво. Но твоят дом не е тук. Тук господарка е Алекс, макар че, горката, непрестанно трябва да се бори с майка ми, за да постигне това, което иска. Не, Софи, това наистина не е твоят дом. Аз имам своя къща, в Котсуолдс, недалеч от Стробъри Хил, където живее братовчед ми Тони Париш с жена си Мелисанда.

— Къща ли? Каква къща?

— Нарича се Чедуик Хауз. Но никога не съм живял там — посещавам я три четири пъти годишно. Имам и доста земя и двадесетина семейства арендатори. Но докато ме няма, с тия неща се занимава управителят ми, Ален Дюбюс.

Той помълча за малко, после сви вежди:

— Започвам да си мисля, че човек трябва сам да се справя със задълженията си. Какво ще кажеш, Софи? Да идем ли в Чедуик Хауз? Ще ти хареса ли да имаш собствен дом, в който ти си господарката?

Очите й светнаха. Не беше сгрешил — в тях проблесна радост, която измести за миг страха й от него.

— Да — кратко отвърна тя.

После пак отвори уста, но той леко докосна с пръст устните й:

— Недей, скъпа. Знам, че си готова да ми задаваш хиляди въпроси, само и само да не те любя. Но за Чедуик Хауз ще продължим да говорим по-късно.

— Ще ми се да престанеш да четеш мислите ми, преди самата аз да успея да ги довърша!

— Виждаш ли колко сме близки? Аз просто не мога да не го правя. А сега, Софи, искам да ми направиш една услуга.

Тя застина и плахо го погледна.

— Аз съм ти съпруг. Никога няма да ти причиня болка и винаги ще взимам интересите ти присърце. Ако си разбрала какво казах, само кимни с глава.

Тя кимна.

— Като начало е добре. Но искам да си наясно и с още нещо — че ще се любя с теб всяка нощ. Искам да свикнеш с мен, да ми имаш доверие. Искам да забравиш всички останали мъже и просто да изтриеш от паметта си подлостта и тиранията на чичо си. Искам да мислиш само за мен, само за нас…

— Много е трудно.

— Знам. Но днес, когато защитаваше своето, ти пак стана опърничава и ми напомни за дивата амазонка, която спаси кожата ми от ножа на Томас в Ямайка. Значи има надежда… А сега, Софи, да махнем тази нощница — не искам да ни делят никакви дрехи, когато сме сами. Искам да те гледам, искам да чувствам гърдите ти под дланта си.

— Райдър, аз наистина не желая…

— Пет пари не давам, Софи, така че спри да хленчиш. Може би тази нощ ще си позволиш да изпиташ поне малко удоволствие? Ще те целувам сантиметър по сантиметър. И никога няма да се откажа, така че просто свикни с това и се научи да ми отвръщаш.

Той продължи да говори за разни незначителни неща, някои от тях доста забавни. Би дал всичко на света просто за да види на лицето й поне една усмивка, но тя лежеше притихнала и далечна. Не се бореше, но лежеше вцепенена, с ръце, свити в юмруци. На Райдър му се прииска да засмуче пръстчетата на краката й, да вкуси нежната плът между бедрата й… Но жената, която лежеше до него, нямаше никакво намерение да отстъпи. Все пак не се безпокоеше особено. Беше й казал истината — никога нямаше да се откаже. А тя все още не съзнаваше, че щяха да са заедно, докато оставят зад себе си всяка земна суета.

— Май ще трябва да почакам още малко, за да те целувам сантиметър по сантиметър.

Той започна да я целува по гърдите, наслаждаваше се на вкуса й, на гладката й плът; ръцете му се плъзнаха към корема й и още по-надолу, пръстите му я намериха и нежно я погалиха. Тя се опита да се отдръпне и той спря. Началото беше добро.

Райдър не искаше да влиза в нея, докато не може да го приеме без болка. Беше й обещал и нямаше да наруши обещанието си. Никакви първобитни истории като снощи! Отмести се, погали я по бузата и й каза да мирува, после взе от нощното шкафче стъкленицата с крем.

— Това пък какво е?

Очите й нито за миг не се отделиха от пръстите му, докато бъркаше в крема.

— Ще видиш. Шшшт!

Побутна я да легне с ръка на корема й. Краката му разтвориха бедрата й и намазаният пръст с лекота проникна в нея. Размазваше крема бавно и нежно, пръстът му навлизаше все по надълбоко, после присъедини към него и другия, за да я разшири. Едва се сдържаше. Тя трепереше и се опитваше да се отскубне, но той я държеше здраво.

— Престани, по дяволите!

Тя се опита да събере краката си, но само пое пръстите му още по-надълбоко.

— Тихо, миличка! Докато не ме оставиш да те любя както трябва, ще използваме крем. Не ти ли е приятно това, което правя?

— Не!

— А на мен много ми харесва. И ще го правя всеки път, когато се любим, така че ще ти се наложи да свикнеш. О, но ти вече отстъпваш, Софи, не усещаш ли? Все повече омекваш към мен, макар съзнанието ти да отхвърля тази мисъл.

Когато я разшири достатъчно, когато стана мека и готова, той се надвеси над нея. Влезе много бавно, владееше всяко свое движение и наблюдаваше лицето й на светлината на свещта. Знаеше, че не я боли, че не би могла да го обвини в това. Но знаеше, че и този път тя няма да изпита удоволствие. По-важното беше, че тялото и започваше да го опознава, че когато я докоснеше, тя вече реагираше, без да се опитва да го изхвърли от съзнанието си.

И дотам щяха да стигнат. Трябваше само малко повече търпение. Влезе дълбоко в нея, после излезе почти докрай, продължи бавно и насочи всичките си сетива към нейните усещания. Изведнъж му хрумна, че със Софи се държи така, както не се е държал с никоя друга жена в живота си. По-рано, когато влизаше в някоя жена, го обземаше такава неутолима похот, че не можеше да спре. Но със Софи не беше така. Тя бе в центъра на всичките му усещания. И тялото, и умът му бяха изцяло съсредоточени върху нея. И щеше да направи всичко възможно, за да й достави удоволствие, без значение колко време щеше да му отнеме това. Все някога щеше да успее. А собственото му тяло можеше и да почака — още едно ново качество, за което Дъглас определено не би повярвал.

Спомни си как брат му се шегуваше, че щял да накара камериера да му зашие панталоните. Със Софи беше различно, защото самият той вече беше друг.

Дощя му се да я разсмее. Лекичко я погали по корема, пръстите му пропълзяха надолу и отново я намериха. Дразнеше я, галеше я и не спираше да я целува. И много скоро щеше да му отговори.

Накрая стигна до облекчение, но не се разкрещя като някой първобитен човек, а само изстена от удоволствие в устата й, като я притисна плътно до себе си, за да усети движенията му дълбоко в себе си и топлината на тялото му.

Беше учуден и доволен. Наистина беше добро като начало. Тя лежеше неподвижно, но този път нямаше сълзи. Ако не грешеше, бе изненадана, но не беше сигурен точно от какво. Продължи да я целува, докато не се отдели от нея. После я прегърна, погали косите й и каза тихо:

— Сега ще изпълня обещанието си. Нали си спомняш? Обещах ти, че ако си добра с мен, ще ти разкажа една приказка. Е, заслужи си я, Софи. Ще става все по-хубаво и по-хубаво… И така, приказката е за един еднокрак пират, който попаднал на пустинен остров заедно с три похотливи жени. Първата се казвала Бел18 и била доста пълничка — само гърди и бедра. Тя моментално се влюбила в него — това бил първият мъж, когото виждала от три месеца. Изтичала на плажа и разкъсала дрехите му. Но тогава се появила втората жена. Тя се казвала Гуси19 и само като видяла дървения крак, веднага разбрала, че това е мъж само за нея, защото хобито й било да дялка от дърво корабчета и други подобни — през трите дълги месеца на острова била издялкала цяла дузина палми. И така, докато двете жени спорели и викали, а пиратът лежал гол, ухилен като шимпанзе на невероятния си късмет, дошла третата жена, Браси20. Направо няма да повярваш какво направила тя.

Внезапно Софи шумно изхърка и той продължи, вече по-тихо:

— О, значи не оценяваш моите истории. Нищо, утре вечер ще продължа приказката и ще научиш какво направили с горкия еднокрак пират Бел, Гуси и Браси.

Той я целуна по влажното чело и прошепна:

— А може би утре вечер ти сама ще поискаш да ме намажеш с крем, а?

— По-скоро ще счупя дебелата ти глава и ще те удавя в морето заедно с всичките ти проклети любовници — съвсем ясно каза тя.

— От друга страна пък — продължи той, доволен като петел, пуснат сред кокошките, — утре вечер може и изобщо да нямаме нужда от крем. Аз съм оптимист, а освен това все пак съм ти съпруг.

— Колко жени имаш, Райдър? Колко любовници?

— Е, малко повече от три. Поне така беше. Но това е вече минало.

Тя застина.

— Да, това беше първото нещо, което чух, когато пристигнах в Монтегю Бей — че си имала трима любовници. Е, добре, аз съм бил с повече жени. Няма да те лъжа. Но това беше преди да те срещна, преди да те пожелая и да се оженя за теб.

— А мен изобщо не ме интересува дали ще ги запазиш, или не.

Лъжата беше толкова явна, че той само се наведе и я целуна по носа.

— Красива си.

— О, късогледият си ти, а не проклетият ти брат!

— Я, капка оцет за вкус? А сега да поспим. Предполагам, че ще те събудя рано сутринта. А когато се събудиш, Софи, ще си сладка и топла, и аз ще вляза в теб бавно и нежно. Ще ти хареса. Поне малко.

Тя не отговори, но Райдър не се отчая.

Но когато сутринта се събуди и посегна към нея, напипа празното легло. По дяволите, помисли си, никога вече няма да споделя с нея съкровените си планове!



Същата сутрин на закуска Райдър се обърна към снаха си:

— Алекс, ще се радвам, ако запознаеш Софи с нашите съседи. А колкото до бала, той може и да почака.

— Аа, значи вече съзнаваш — обади се майка му, — че това момиче няма да се разбере с всичките наши знаменити приятели, така ли?

Райдър само се усмихна на майка си — тя винаги седеше на масата в пълна бойна готовност и веднага откриваше огън. И развеселен й отвърна:

— Нищо подобно. Просто в петък ние със Софи заминаваме за собствения си дом — Чедуик Хауз.

На масата моментално настъпи безредие:

— Не говориш сериозно!

— За Бога, Райдър, та ти току-що си дойде! Твоят дом е тук!

Само Дъглас не казваше нищо, просто отпиваше от кафето си на малки глътки.

Гласът на Алекс за момент се извиси над останалите:

— Значи, Софи, имаме само два дни. А и въпросът с дрехите също не е решен, така че не ни остава много време.

В този миг Софи осъзна, че Джеръми изобщо не се усмихва, а втренчено гледа в чинията си.

Но Райдър, негодникът, отново знаеше какво точно става и какво да направи. Той небрежно подхвърли:

— Джеръми, надявам се, че няма да имаш нищо против да останеш още една две седмици в Нортклиф Хол. Известно ми е, че Синджън може да бъде самият дявол и че наистина е непоносима, но ако смяташ, че можеш да я изтърпиш още малко, спокойно можеш да поостанеш тук.

Джеръми хвърли гузен поглед към сестра си. Софи се усмихна насила:

— Както ти решиш, Джеръми.

— Ами… Синджън ще ме заведе в ранчото на Брандли, за да си купя пони — опита се да се оправдае той.

И така решението бе взето. А Софи разбра от Синджън, че понито ще плати Райдър.

През този и през следващите два дни, докато Софи се запознаваше с всички съседи и пробваше новите си дрехи, Райдър посети бившите си любовници. Те, разбира се, вече знаеха, че се е оженил — Беа беше организирала събиране. Три от петте жени искаха да се омъжат, така че им предостави имената от списъка и ги остави сами да преценят плюсовете и минусите на всеки кандидат. Емили все още беше на легло след раждането, но скоро щеше да се оправи и той дори успя на два пъти да я разсмее. Останалите две жени искаха да опитат късмета си в Лондон. Даде им пари и им пожела успех. Колкото до Беа, когато го посрещна на вратата на къщата си рано следобед, той само поклати глава:

— Пчеличката Беа — рече и я дръпна за косата. — Кълна се, че ако не беше толкова привързана към мен, определено щеше да ми видиш сметката.

— И добре че е така, господарю Райдър!

Обичаше да го нарича така — това бе една от любимите й измислици. Беше една много разумна жена и имаше качества, които Райдър не бе срещал у никоя друга.

— Разбрах, че вече си посетил всичките си жени и си им подарил по съпруг.

Райдър се опули и влезе подир нея в малката й овехтяла всекидневна.

— Да не би да искаш и ти да се възползваш от списъка?

— О, не, сър. Аз заминавам за Лондон да си търся щастието, също както Лора и Моли. Мислех да поканя и Емили да дойде с мен — не искам състоянието й да се влоши, тогава жената е най-уязвима. И ще направя всичко възможно да не попадне в лапите на друг деспотичен мъж. Смятам да отворя пансион, господарю Райдър. Спестила съм достатъчно пари, както знаеш. Ти си щедър човек. Но все пак си мъж… А аз ще си остана такава, каквато съм, и ще си намеря любовник, изтънчен като теб.