Райдър се поспря и в този момент осъзна, че жена му отдавна е заспала. Целуна я по челото.

И докато самият той заспиваше, си помисли, че животът понякога изкарва човека от нерви и че трябва да си готов да го посрещнеш такъв, какъвто е. Но пък от друга страна, този живот поднася и приятни изненади, като чудесното нежно същество, сгушено в прегръдката му и поставило ръка на сърцето му.

Следващите два три дни бяха такива, каквито Софи никога не бе преживявала. Чувстваше се като някой генерал, командващ войските си — когато, разбира се, не прекарваше времето си на предната линия, рамо до рамо с тях. По цял ден тънеше в прах и още рано следобед се уморяваше до смърт, но не си спомняше друг път през живота си да се е забавлявала така. Всичко, което вършеше, беше важно и тя се чувстваше прекрасно. Чувстваше се толкова значима.

Беше покрила косите си с мърлява памучна кърпа, лицето й бе изцапано, а роклята й — прекалено къса и мръсна, колкото и кърпата. И точно тогава Дорис, една много пълна и добродушна жена, се провикна откъм приемната пред главния вход:

— Мисис Шербрук! Дошъл е един джентълмен.

Софи едва успя да остави метлата и се оказа лице в лице с един много красив мъж, който явно носеше чертите на Шербрукови.

— Вие трябва да сте Тони Периш, нали? — протегна му ръка тя.

— Самият той, при това гузен, мадам. А вие сте невестата на братовчед ми, нали? — Сетне се обърна и викна към вратата: — Влизай, любов моя, и разпръсни навсякъде вълшебния си чар — новата ни братовчедка определено се нуждае от това.

И когато Мелисанда Периш, лейди Ратмор, пристъпи в приемната с походка на фея, като някоя принцеса, влизаща в коптор, Софи можа само да зине пред невероятната гледка — през живота си не бе виждала по-красива жена.

— Значи вие сте сестрата на Алекс?

— Ами да, аз съм Мелисанда. А вие трябва да сте Софи. Както ми каза Тони, вие сте изненада за всеки Шербрук в Англия. Никой никога не си е мислил, че Райдър би… Така де, Райдър е търсен мъж, търсен от толкова много жени… Но Тони е убеден, че той вече няма да се вижда с останалите си любовници и че…

— Убеден съм, че вече предостатъчно злоупотреби с тази тема, любов моя — прекъсна я Тони Периш и за голяма изненада на Софи целуна жена си по устата.

Мелисанда се изчерви и рече:

— Да, милорд, но и вие не биваше да започвате тази тема в каретата, а не сега да ми… — Тя замлъкна, разтърси глава и се обърна към Софи: — Съпругът ми ужасно обича да ме дразни. Е, виждам, че няма къде да се седне. Какво ще правим?

Софи се засуети. В този момент влезе Райдър. Беше във високи черни ботуши, бричове от еленова кожа и бяла риза, разкопчана на врата — изглеждаше толкова красив, буен и мъжествен, че за миг й се дощя да се хвърли в прегръдките му. Толкова се беше променил през последните три дни. Или по-скоро, помисли си тя и сбърчи вежди, може би тя беше тази, която се промени — но само малко, съвсем, съвсем мъничко. Не, той си беше просто Райдър и тя не изпитваше към него никакво блажено чувство. Хубавата му усмивка разкриваше белите зъби, лицето бе изразително, а светлосините му очи бяха присвити от радост. На Софи й трябваше известно време, за да осъзнае, че у него има някаква промяна. Тук той си беше съвсем на мястото. И то не защото бе живял в сянката на брат си, не — просто тук, в Чедуик Хауз, той беше господарят и чудесно си подхождаше на ролята. А аз, помисли си Софи, съм господарката.

Двамата братовчеди си стиснаха ръцете, потупаха се по рамото и весело се пошегуваха по повод мъжествеността си. Софи направо се смрази в очакване Райдър най-сетне да погледне към красавицата, застанала до Тони. Сякаш очакваше той направо да падне в прекрасните нозе на прословутата красавица Мелисанда. Но той не го направи.

Само й се усмихна, съвсем по светски безлично и й каза:

— Добре дошла в Чедуик Хауз, братовчедке. Казах на Тони да стои настрана, иначе ще го впрегна в работа.

— Е, не съм чак такъв мързеливец, де! — отвърна Тони. — Имаш на заповедите си двама доброволни роби.

— До другата седмица няма да заминем за Лондон — рече Мелисанда, огледа се и потръпна. — Тони настоява дотогава да ви помагаме. Но, както виждам, всичко е доста по-лошо, отколкото си го представях. Никога досега не съм и докосвала прах и си мисля, че е отвратително да си напълни човек ноктите с мръсотия.

Естествена е, помисли си Софи, красива до болка и напълно естествена. И сви юмруци, понеже докато почистваше решетката на камината, ноктите й съвсем почерняха.

— Няма да ви позволя да се докоснете до нищо — каза тя на Мелисанда, — поне не в това облекло. — Софи въпросително погледна мъжа си, но Райдър само отмести очи към Тони, който пък се усмихна на жена си и й каза:

— И ти си се потила от работа. Да, точно така — спомням си как веднъж в парка на Нортклиф — нали си спомняш, скъпа? — При онази статуя на Венера, която се опитва да прикрие гръдта си с дребничката си длан — как ти наистина доста се поизцапа, но изобщо не ти пукаше, така ли беше?

Мелисанда го тупна с юмруче по рамото.

— О, някои неща са си все същите — вметна Райдър и поклати глава. — Но пък други неща се променят дотолкова, че бедният смъртен губи ума и дума.

— Е — отвърна Тони, — това е състояние, което скъпата ми съпруга все още не е успяла да постигне. Но все повече се приближава към него.

Мелисанда каза с учудване:

— Но ти, изглежда, си хубава, Софи, нищо че носиш това ужасно нещо на главата си и че роклята ти е повече от ужасна. Е, не си красавица, но… Всичко това е много странно, знаеш ли — просто не мога да разбера.

Софи примигна.

— Е, предпочитанията на мъжа не могат да бъдат обяснени — весело се намеси Райдър. — Това, смея да кажа, е един от недостатъците на мъжкия ми характер. — И пошушна на жена си: — Иска да каже, че изобщо не може да разбере как аз, който по мнението на всички съм такъв страхотен мъж, съм могъл да предпочета теб пред нея.

— Аа, сега вече я разбирам как се чувства — отвърна Софи и се засмя. — А вие сте толкова красива.

— Да, знам. Но Тони предпочита да не обръщам внимание на такива комплименти и да ги приемам като нещо нетрайно, като снежинките например, както казва той. Вярвам, че това е точният израз. Но съвсем не се съмнявам, че вашият комплимент е напълно искрен и че в крайна сметка, тъй като не сте джентълмен, мога да го приема с благодарност. Не си ли съгласен, Тони?

Тони Периш, виконт Ратмор, каза напълно сериозно:

— Логиката ти, любов моя, е непоклатима. — И се обърна към Райдър: — Добре, а сега казвай какво да правим. Между другото, довел съм ви помощници — шестима мъже и четири жени.

На Софи направо й се дощя да прегърне новия си братовчед. Още помощници! Благословено да е милостивото му сърце! Тя пленително му се усмихна, от което той вирна глава и замислено рече:

— Даа. Да, Райдър, май те разбирам.



След четири дни Чедуик Хауз беше съвършено чиста и съвсем празна, като се изключи голямото легло в салона и мебелите в крилото на прислугата. Мисис Смитърз направо кудкудякаше от удоволствие и не преставаше да се тъпче като някой хамстер. Радваше се, че господарят се е прибрал да живее в дома си и проклинаше измамника Ален Дюбюс.

А Ален Дюбюс бе заловен в някаква кръчма в Бристъл, с джобове, пълни с парите от продажбата на мебелите от Чедуик Хауз, броени часове преди да отплува за Америка. У него бяха и парите, които бе иззел от всички селяни арендатори. Пръв го видял чичо Албърт Шербрук, а леля Милдрид изкрещяла подир него и предложила на група млади нехранимайковци цели три гвинеи, ако повалят тоя хулиган на земята и го задържат.

Така че мебелите бяха на път за дома. На път за дома бяха и рентите. А Дюбюс щеше доста годинки да погние в Нюгейт. И от тази вест мисис Смитърз просто не преставаше да кудкудяка от удоволствие. Всичко се нареждаше. Райдър се чувстваше страхотен късметлия. Бе проявил глупост и безотговорност, но въпреки всичко се спаси — значи чудният шербруковски късмет не беше го изоставил.

Всички селяни арендатори дойдоха да му се представят и той искрено се изненада от себе си, когато изпита истинско удоволствие да отдели време на всеки един от тях, да си поприказва за нуждите му, за добивите му, за стремежа му всичко отново да тръгне по реда си…

С известно удивление осъзна, че въпреки разрухата, до която бе докарал нещата поради отсъствието си, все пак си е един щастливец. И сега се стремеше да оправи всичко. Писа на брат си, обясни подробно какво се е случило, разказа му за първия сблъсък на Софи с Мелисанда, която, честно казано, ставаше една все по-приемлива жена. В един момент дори предложи да надзирава излъскването на новите сребърни съдове, които Тони им бе купил от магазина на мистър Милсън в Ливърпул.



Във вторник следобед се застуди, небето се навъси. Нежно заоблените хълмове навяваха такова спокойствие, че на Софи й се прииска да има малко повече време просто да поязди наоколо и да се полюбува на гледката. Но се налагаше да отиде до манифактурния магазин в Лоуър Слотър. Имаше още страшно много работа, но на нея това й харесваше. Яздейки, тя си тананикаше, мислеше си за Джеръми и се чудеше кога ще дойде да живее при тях.

И точно в този момент, насред път, тя се оказа лице в лице с лорд Дейвид Локридж. И двамата се зяпнаха.

— Боже мой! — рече той. — Ти ли си това, София Статън-Гревил? Аа, ами да, ти май се беше омъжила за оня приятел Шербрук, нали така беше?

Софи можа само да кимне. Лорд Дейвид присви очи:

— Омъжила си се за него, нали? Или си му временна любовница, а?

— О, не — отвърна тя.

Той се разсмя и смехът му прозвуча отблъскващо:

— А искаш ли да знаеш още нещо, скъпа ми София? Тук, съвсем наблизо до Ъпър Слотър, живее Чарлз Грамънд. Бяха ми казали, че заминал някъде из колониите, май за Вирджиния, но там не му харесало, така че се върнал тук. Има някаква сестра на баба му, която ги издържа — него, мораволиката му жена и четирите му сополиви деца. И бил влязъл в правия път, защото иначе лелята щяла да го лиши от наследство. Не е ли това една приятна изненада за теб? Да имаш за съседи двама от някогашните си любовници, а?

— Трябва да вървя — отвърна Софи и стисна юздите на Опал.

— О, няма да ми избягаш. Имаме да обсъждаме толкова много неща, нали така, Софи? Аз, разбира се, ще поговоря с Чарлз — чудя се какво ли ще каже той. Разбираш ли, сгоден съм за едно тукашно момиче. Толкова е богата, че дори и на мен ще ми трябват поне десет години, за да пропилея състоянието й. Така че ще трябва да си поприказваме с Чарлз и да вземем някакво решение. А ти, моето момиче, си затваряй устата, за да не съжаляваш — и ти, и оня твой съпруг.

Точно в този миг Софи си спомни какво й каза привидението — че дори когато те се появят, всичко ще се оправи. Това ли бе имала предвид Невестата-дева? И ако беше така, как можеха нещата да се оправят? Вече нищо нямаше да може да се оправи.

Мълчаливо гледаше как Дейвид Локридж препуска по пътя си. После отиде да даде поръчките си. И когато си тръгна, собственикът на манифактурния магазин, мистър Мълиган, поклати глава — горкият мистър Шербрук, рече си той, оженил се е за малоумна. Колко жалко за него.

Щом се върна в Чедуик Хауз, тя се качи в господарската спалня, която двамата с Райдър бяха променили изцяло — боядисаха стените в бледожълто, а на пода поставиха обюсонски килим в кремаво и бледосиньо. Доближи се до вече кристално чистия прозорец и погледът й се зарея над прясно окосената източна ливада. Толкова беше красиво… Изглеждаше като в градините на Едем. Това беше нейният дом. Но много скоро вече нямаше да бъде… Бавно, много бавно тя падна на колене, приведе се, закри лице с длани и се разрида.

Мисис Чивърз, новоназначената икономка, се постара да замълчи и хукна да търси господаря. А Райдър, който бе твърдо убеден, че мисис Чивърз не е разбрала какво точно прави Софи, все пак веднага отиде при нея, но замръзна на прага и внезапно обзет от страх, се вторачи в жена си.

После пристъпи към нея и почти изкрещя:

— Софи, какво по дяволите става с теб?

Тя подскочи като ударена и го погледна. Господи Боже! Какво да му каже? Че вече всичко е свършено? Че името на Шербрукови скоро ще бъде опозорено, и то по нейна вина? Божичко! Да, Райдър за малко да изгуби мебелите си, но тя донесе на семейството му много по-голямо поражение.

Опита се да се овладее. Той коленичи до нея и тя почувства как ръцете му обгръщат раменете й и бавно, много нежно, той обръща лицето й към себе си. Беше пребледняла, очите й бяха подути от плач.

— Не, Софи, недей да плачеш — рече той и притисна бузата й към рамото си. — В това да си женен има едно много хубаво нещо — че не си сам. До теб има друг човек, който ще ти помогне, какъвто и проблем да имаш, каквото и да те е обидило. Хайде, любима, разкажи ми всичко, моля те.

Но тя поклати глава и се притисна към гърдите му.