Как Тони е могъл да каже това? Това беше нелепо. Естествено тя отказа, поне в началото. Преди да каже нещо, Дъглас изсумтя, точно като коня си:

— Извинявай, не го вярвам. В днешно време бащите не могат да заставят децата си да направят нещо против волята им.

Даже докато говореше, думите му излизаха фалшиви и той го знаеше. Всъщност Тони не беше казал нищо подобно, Дъглас блъфираше и момичето не му казваше нищо, което да изглежда по-разумно.

Алекс каза тихо:

— Не, папа не ме застави. Той ме обича, но аз трябваше да…

— Да, знам. Трябваше да го спасиш и да се жертваш. Надявам се, че си доволна от сделката, след като платих скъпо, за да имам за жена — непозната.

Алекс се изправи на седлото колкото бе възможно.

— Бих искала да ми дадете шанс, господарю, да не ме презирате. Ще ви бъда добра съпруга.

Той погледна нагоре към разчорлената жена върху Гарт. Беше бледа и той веднага се зачуди дали не е била наранена при падането и тогава тя добави:

— Тони каза, че по-скоро бихте предпочели да извадят всичките ви зъби, отколкото да прекарате сезона в Лондон. Каза, че последното нещо, което искате, е да присъствате на всички пиршества, балове, празненства и да търсите подходящи млади дами за вашето внимание. Каза, че се чувствате като дебела яребица между добре въоръжени ловци, че мразите това.

— Така ли? И ти му повярва? Не допускам, че ти е минало през главата, преливаща от благородство, че Тони ще казва неща, за да се опита да намери извинения за себе си? Да оправдае това, което ми стори.

— Сигурна съм, че той продължава да чувства огромна вина. Той много ви уважава.

— Но още повече сестра ти!

— Да, той я обича.

— Той е Юда и ще му пръсна мозъка.

— Не е имал намерение това да се случи. Сигурно не вярвате, че се ожени за Мелисанда, за да ви попречи? Да ви обиди по някакъв начин? Не, даже и в най-отвратителното си настроение не бихте повярвали това. Излъга ли той за чувствата ви към Лондон?

Дъглас погледна надолу към одрасканите ботуши. Финкъл щеше да изпадне в истерия, когато ги види.

— Не, но той нямаше право да взима такова решение вместо мен. Всичко това е част от неговите оправдания, нищо повече.

— Съжалявам.

Тя беше като дявол!

— Знаеш нали че мога да анулирам този фарсов брак и да изискам обратно вложенията от злия ти баща?

— Не смейте да говорите така за баща ми! — Тя замахна с юмрук към него.

Дъглас не се движеше. Просто я наблюдаваше без никакво изражение на лицето.

— В какво да вярвам?

Алекс се почувства виновна за това, което му беше сторила.

— Съжалявам, господарю, искрено, но не мислите ли, че може би ще ми позволите да бъда ваша съпруга за малко? Чрез анулиране имате предвид да ме изпратите вкъщи и женитбата няма повече да е женитба?

— Точно така. Нашият временен съюз ще бъде разтрогнат.

— Моля ви, трябва да премислите. Не искам да бъда анулирана или разтрогната. Може би за съвсем кратко време няма да имате нищо против моето присъствие в Нортклиф, ако не се мяркам пред погледа ви. Ще се опитам да правя нещата удобни за вас…

— Жени! Не мислите ли, че един мъж може да бъде много доволен, без някоя от вас да му виси на врата, да му носи коняка или пурата?

— Това, което имах предвид, е, че няма да се натрапвам и ще съблюдавам нещата в дома ви да вървят гладко.

— Те вървят гладко и сега или си забравила, че имам майка и повече слуги, отколкото мога да преброя?

За миг беше забравила за майка му. Имаше още двама братя и по-малка сестра. Холис й каза, че всички са на гости при приятели в Лондон, но скоро ще се върнат в Нортклиф. О, Боже! Дали и те ще я мразят и презират като Дъглас? Дали ще следват примера му и ще и се присмиват? Пое си дълбоко дъх и каза:

— Забравих, съжалявам. — Несъзнателно се наведе към него.

— Моля ви, господарю, може би няма да имате нищо против мен, когато мине малко време. Може би няма изобщо да ме забелязвате. Моля ви, не ме анулирайте веднага.

— Да те анулирам? Направи го да изглежда като насилствен акт.

Дъглас внезапно се намръщи, в очите му имаше презрение.

— Да, започвам да разбирам накъде бият мислите ти или може би тези на твоя баща. Надяваш се да скочиш в леглото ми, нали? Знаеш, че не мога да те върна — проклятие! — да се сдобия с анулиране, ако съм отнел девствеността ги. Това искаш, нали? Щом вече съм отнел безценната ти девственост, скъпият ти баща може да бъде спокоен, че всичките ми пари ще останат при него. Баща ти ли те посъветва да се опиташ да ме съблазниш?

Алекс беше в състояние само да го гледа втренчено. Бавно поклати глава.

— Не, изобщо не съм помисляла за това и никой за нищо не ме е съветвал.

Той беше притихнал и се взираше в нея.

— Истина е, господарю, не знам нищо за съблазняването. Сигурно съблазняването не е нещо, което се върши между съпруг и жена му. Майка ми е казвала, че съблазняването се върши само от млади буйни мъже, които искат да развалят невинни девойки.

— Така ли? А предупредила ли те е за нещо по-специално?

— Ако някога мъж ме ласкае или пристъпва много близо до мен, или задържи прекалено дълго ръката ми, след като я е целунал — трябва веднага да напусна това място. Това не водело към добро, каза тя.

Дъглас се разсмя, не можа да се въздържи.

Алекс поруменя. Или се забавляваше, или й се смееше. Изчака и каза:

— Ще направя всичко възможно, за да ви угодя, да ви бъде удобно. Характерът ми обикновено е доста кротък и…

— Ха! Ти си повече от лоша, опърничава и най-проклетата, която някога съм срещал. Ти ме хвърли от проклетия кон!

Алекс се намръщи.

— Да — каза тя с изненада в очите и гласа. — Да, изглежда, това се случи, колкото и невероятно да е. Не е типично за мен.

Дъглас видя, че двете горни копчета на костюма й са се откопчали. Видя парче бяла плът. Много мека бяла плът. Помисли за девствеността й и за това, да й я отнеме.

— Може би — каза той, като продължаваше да се взира в гърдите и — Може би няма да се окажа прав. Възможно е ти да си тази, която ще поиска анулиране. Може би ще поискаш да напуснеш Нортклиф толкова бързо, колкото каретата може да те отнесе.

— О, не, аз искам да бъда ваша съпруга…

— Да видим тогава. Разкопчай и останалите копчета. Мога да виждам само дъгата на гърдите ти. Искам да те видя цяла. Спокойна ли си? Бледност ли виждам? Шокирана си от моята бруталност? Посегнах на безценните ти девически разбирания? Добре, значи има начин да те накарам да млъкнеш.

Беше прав за това, си помисли тя потресена.

— На колко години си?

— Знаете, че съм на осемнадесет. Казах ви снощи.

— Достатъчно голяма, за да бъдеш жена и съпруга. Каза и това. О, не по дяволите. Просто си мълчи, чуваш ли?

— Но аз не казах…

— Дяволите да те вземат, мълчи или ще поискам да свалиш жакета си за езда, за да видя гърдите ти, зърната им, ребрата ти, цялата ти горна част. Толкова скъпо съм платил за това.

Алекс мълчеше като гроб.

Дъглас я погледна, изчака, но тя остана мълчалива и спокойна и правата пръчка беше стриктно на гърба й. Той сви рамене.

— Ще водя Гарт. Добрата разходка е утеха за клетата душа.

Тя се зачуди защо той придоби такъв блуждаещ вид, но беше достатъчно мъдра да запази любопитството за себе си. Гледаше го как върви отпред. Имаше една лошо съдрана цепка на панталона. Виждаме се част от косматото му бедро, черни косми. Изглеждаше й много хубав. След това погледна себе си, дръпна ризата и огледа всяка част от кожата. Изправи се отново и задържа погледа си върху гърба на съпруга си през целия път към конюшните.

Тази работа с анулирането още й беше странна. Трябваше да попита за това Тони. Знаеше твърде малко за бракове и неща от този сорт. Всичко, което знаеше за девствеността и девиците, беше, че е една тях. Трябваше да е в леглото на съпруга си, за да престане да бъде такава.

Трябваше да попита мъжа си, но се поколеба, не би той да възприеме въпроса като резултат от моментно настроение.

Внезапно той спря по средата на пътя и се обърна, за да я погледне.

— Уморен съм, и Гарт също. Слез долу и ела тук. Ще си починем за малко под онова дъбово дърво.

Алекс се плъзна от седлото, без да каже дума. Дъглас не се потруди да завърже Гарт, просто освободи юздите му.

— Седни — каза Дъглас и посочи едно тревисто място.

Алекс седна.

Дъглас също седна на три стъпки от нея. Облегна се на дървото и кръстоса краката си в глезените. Въздъхна, скръсти ръце на корема и затвори очи.

— Съжалявам, че сте толкова изморен — каза Алекс. — Тони каза, че изпълнявате някаква мисия и затова е дошъл вместо вас.

— Да, направих грешен избор, нали? Просто е доверих на недостоен човек. Исусе, целият ми жакет е съсипан, защото…

— Успешна ли беше мисията?

Отвори очите си и я погледна. Тръпка премина по вените му.

— Всъщност трябваше да прибера хубавата дама, която спасих в Париж, да е тук вместо теб. Казва се Дженайн и е жена, а не момиче, което си играе на жена, а тя се интересуваше от мен повече като мъж. Предложи ми без лукавство, без да се прави на кокотка. Обаче си мислех, че съм женен мъж, вярвах, че Мелисанда ме чака тук, не я взех. В действителност накарах я да се махне.

Той отново затвори очи.

— Вие сте женен мъж.

— Ти обаче не си Мелисанда.

— Жената, която сте спасили, французойка ли е?

— Да, и любовница на много влиятелен човек.

— Сигурно не бихте желали нечия любовница за жена?

— Защо не?

— Това е повече от глупаво! Казвате го само за да ме нараните, да ме накарате да се чувствам ужасно. Няма мъж, който иска жена му да не е както трябва. Всичко е въпрос на наследство. Чух баща ми да казва това на един съсед.

— Говорят осемнадесетгодишна мъдрост и подслушано мнение.

— Ще ме отхвърлите ли?

Той мълчеше.

— Няма ли поне да ми дадете шанс?

— Тихо. Искам да почивам сега.

Алекс погледна Гарт, който дъвчеше спокойно трева встрани от пътя. Ако фрасне Дъглас, нямаше да може да изсвири на коня и той щеше да я отведе обратно в конюшните на Шербрук. Въздъхна и затвори очи. Затопляше се и сутринта се изясняваше. Скоро слънцето щеше да огрее с пълна сила. Тогава Алекс каза:

— Първата нощ, когато бях в къщата ви, в спалнята на графинята, имах толкова странен сън. Сънувах, че в стаята има една млада дама. Стоеше до леглото ми и просто ме гледаше. Помислих, че иска да каже нещо, но тя запази мълчание. Изглеждаше толкова тъжна и красива. Когато се разсъних, нея я нямаше, разбира се. Сън, макар и да изглеждаше толкова истински.

Дъглас отвори очи. Вторачи се в нея. Каза много бавно:

— Дяволът, казваш.

— Сънищата са странни, нали? Изглеждат толкова истински, толкова осезаеми, но разбира се…

— Сън, нито повече, нито по-малко. Забрави го. Разбираш ли?

Защо трябваше да се държи толкова странно заради един глупав сън? Тя кимна:

— Разбирам.

ОСМА ГЛАВА

— Да, Холис, аз съм наистина този Шербрук, когото нито си очаквал, нито си искал да видиш. Знам, че ти се ще да съм в Джерикоу, но ето ме обратно тук. Безпокойството ми бе по-голямо, отколкото можех да издържа. Казах на майка, Тайсън и Синджън, че отивам за надбягванията в Нюмаркет. Всички повярваха, освен Синджън. Не съм изненадан, тя е малка умна девойка, понякога прекалено умна, пустите й очи. Но забрави това. Исках да видя съпругата на Дъглас.

Холис беше слисан. Взираше се в младия мъж, брулен от вятъра, когото познаваше и обичаше през целия си живот, млад мъж — много по-жизнен и красив, отколкото бе добре за него, човек — прекалено млад, за да е толкова циничен. Сега, когато го видя, Холис се насили да се усмихне.

— Не, изобщо, господарю Райдър, хайде влезте, макар да знам, че Джерикоу е много хубаво място по това време на годината. Да, влизайте. Дайте плаща си. Ще видите, че новата графиня е чаровна млада дама. Обаче както ви бях казал, ще отнеме повече време на негова светлост, докато разбере, че е за негово добро. Знаете, че новата графиня беше някак неочаквана.

— Да, и ти реши Дъглас да бъде оставен сам тук и да прецени нещата без намеса от семейството. Казвам ти, Холис, не завиждам на момичето, когато майка ми се завърне. Значи Дъглас не одобри особено жената, с която го свърза Тони. Знам, че Тони винаги е имал изтънчен вкус към жените освен към тази Карлтън, която по някакъв начин изтръгна неговото предложение, и това ще остане загадка в аналите на мъжката половина на човечеството. Добре, Дъглас е капризен и си търси дявола.

— Не смятам, че капризът е особено благородно качество, господарю Райдър, и не подхожда много на характера на негово благородие. Не, вярвам, че с времето ще се промени. Внезапната промяна е трудна и за най-добрите мъже. Новата графиня, както казах, е жената, която всеки джентълмен би пожелал да има.