Преди един месец беше свободен.

Преди две седмици мислеше, че се е оженил за най-красивата жена в Англия.

А сега бе прикован към една глупачка, която никога преди това не беше виждал и която го измъчваше. Правеше го също на дивак. Терзаеше го много изкусно.

В източната градина Тони седеше небрежно облегнат на тънкия дънер на една лиственица и гледаше балдъзата си. Тя беше мръсна, е потъмняла от пот коса и почернели от кал ръце. С резки движения изскубваше някакъв бурен и си мърмореше.

— Мисля, че нещата вървят добре — каза той.

Александра спря и вдигна лице към Тони.

— Нищо не върви, Тони. Той наистина не ме харесва.

— Грешиш, мила. Той те прие за своя съпруга. Освен това виждал съм го как те гледа. Как изглежда побеснял от желание и удовлетворен до насита.

— Той мрази това. До днес обвиняваше мен, че щом ме докосне, губи контрол. Само преди два часа реши да стовари вината върху спалните и леглата. Възнамеряваше, докато ме люби, да обсъжда философски въпроси, войната или нещо подобно. — Тя се засмя. — Когато това се провали, той… хъм, сега вероятно е решил да ме намери и да ми извие врата.

— Това, което си направила с него, е прекрасно, Алекс. Само да можех да го видя как се втурва гол в потока да спаси панталоните и ботушите си. Доколкото си спомням, има много камъни, в които да се спъне.

— Знам, че не е редно да говоря така, Тони, но нямам никой друг. Бях глупачка. Казах му, че го обичам. Не можах да се сдържа, думите сами излязоха от устата ми. Каза ми, че всичко, което чувствам аз, всичко, което чувства той, е само похот. Каза, че любовта е безсмислица и че му се повдига от идеята за духовно сливане.

— Наистина ли каза това?

— Не съвсем. Просто изразявам по-точно с думи чувствата му. Всъщност това, което каза, беше по-лошо, по-обидно, по-цинично.

— Но сега той е твой съпруг и кълна се, Алекс, там, където един мъж намира удоволствие, обикновено следват други удоволствия, ако мъжът и жената изобщо са разумни. Ти обичаш Дъглас. Половината битка е спечелена. Повече от половината, защото, щом те докосне, той полудява. Ще видиш. Приемът е утре вечер. Мелисанда и аз заминаваме вдругиден. Няма да се налага повече да се безпокоиш за моята чудесна чародейка. Освен това съм убеден, че Дъглас вече започва да се чуди как щеше да се оправя с пея.

— Не ми се вярва, че ти позволява да я наричаш Мели.

— Това име никак не ми харесва. Мели, пфу! Заучи като дебело момиче с пъпки по лицето. Важно е обаче тя изцяло да ми се покори. Ако искам да я наричам мърла, трябва да го приеме, щом е от мен, нейния съпруг, нейния господар.

Александра бе вторачила поглед в него.

— Страхотен си, Тони.

Той се усмихна.

— Не, не съвсем. Доколкото обичам сестра ти, няма да й позволя да се налага. А, струва ми се, че виждам блудният ти съпруг да идва насам. Обикновено човек се спира — нали разбираш, само за миг — да погледне гръцките статуи, но не и Дъглас. Той изглежда способен да убива. Интересно. Искаш ли да го отведа оттук?

— Не, ще те предизвика на дуел или още тук ще се нахвърли върху теб — тя поклати глава. — Тогава ще трябва отново да те нападам Тони.

— Точно така. А, спасени сме. Ето я и Мелисанда, носи акварелите си. Сега се спира да погледне статуите, но, кълна се, не за да ги рисува. — Тя и Дъглас вече разговарят. Той трябва да овладее гнева си. Трябва да е очарователен, — независимо че иска да те убие. Да, изглежда, е спрял да скърца със зъби. Знаеш ли, Алекс, хрумна ми една идея, една идея, която напълно заслужава порицание.

Тя го погледна, разбра и бързо каза:

— Не, Тони. Това няма да подейства, няма да…

Дъглас и Мелисанда завиха покрай един гъст тисов храст и видяха Тони, който бе коленичил пред Александра, и обвил ръце около нея, я целуваше.

Дъглас замръзна на мястото си.

Мелисанда отскочи назад, сякаш някои я удари. Захвърли акварелите си из земята и подобно на дух, който вещае смърт, с рев на уста дотича до тях, сграбчи Тони за косата и го дръпна с всичка сила. Той падна но гръб и се усмихна, само че Мелисанда не гледаше него, а сестра си.

— Нещастна крадла на съпрузи! — изрева тя и се нахвърли върху Александра, като я повали по гръб. — Как смееш, Алекс! Ти си имаш съпруг, а имаш нахалството да взимаш моя! — задърпа косата на Александра.

— Престани! За Бога…

Дъглас хвана Мелисанда, вдигна я и я изтласка към Тони, който я хвана и задържа ръцете й отстрани.

— Ще я направя плешива, ще я скъся с два инча.

— Шт, Мели, тихо сега.

Мелисанда се обърна към съпруга си и извика с лице, почти долепено до неговото:

— Не ме наричай с това ужасно име! Какво правеше, целуваше косата й? Аз имам красива коса, ако искаш да целуваш коса, ще целуваш моята! Неверен простак, ще й изскубя цялата коса и тогава ти ще… Не смей да ме целуваш сега, нещастен тъпанар!

Дъглас чу виковете зад гърба си, но не помръдни. Приклекна пред жена си. Тя клатеше глава, сякаш да се убеди, че все още е на раменете й. Беше мръсна, лицето й бе набраздено от кал, очите й бяха изпълнени със сълзи.

— Добре ли си?

— Не, темето ми гори. Не знаех, че Мелисанда е толкова силна.

— Така ти се пада.

— Да, по всяка вероятност така ми се пада.

— Предполагам, на Тони не му е хрумнало, че тя ще се нахвърли върху теб. Очевидно планът му съвсем не е добре обмислен.

Тя го погледна и видя, че той знае какво точно се е случило.

— Мисля, че се е изненадал. И в същото време е бил доволен.

— Ела, мръсен си повече от мен. Аз няма да се къпя с теб, в противен случай ще си останем мръсни.

Те станаха, обърнаха се и видяха как Тони страстно целува жена си.

Дъглас кротко каза:

— Тони доказа нещо, нали? Нещо, което не вярваше. Сега е много доволен от себе си.

Тони налюби жена си там, до една гръцка статуя, и това бе бурно и бързо изпълнение, точно каквото би правил братовчед му. Мелисанда всъщност изобщо не се замисли за чудесната си рокля, нито за петната от тревата, нито за евентуални натрапници, които можаха да минат оттам. Загуби целия си разум и това бе възхитително. Когато му каза, че го обича и ще убие всяка жена, която се опита да й го отнеме, той се усмихна като блажен глупак и с голямо задоволство каза:

— Аз също те обичам. Твоята необузданост, както и ревността ти ми доставят удоволствие. Да, ти ми доставяш удоволствие, много голямо удоволствие.

В това време Дъглас седеше потънал в мисли в медната си вана, чупеше ръце и оплакваше съсипаните си ботуши и панталоните, а камериерът му беше изправен над него.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Тайсън Шербрук стоеше висок и горд като петел и с почтителен поглед каза на Александра:

— Бих искал да представя Мелинда-Беатрис Хардести. Снаха ми, лейди Александра.

Значи това бе благочестивата млада жена с плоски гърди и глуповата усмивка, която Синджън ненавиждаше. Алекс се усмихна.

— Очарована съм, мис Хардести. Тайсън ни е говорил толкова много за вас. Надявам се, че ще прекарате една приятна вечер.

Мелинда-Беатрис знаеше цената си, но въпреки това бе малко свита в присъствието на една графиня, макар че изглеждаше не повече от месец по-голяма от Алекс. Направи грациозен реверанс и предвзето каза:

— Благодаря, мадам.

— Уверена съм, че вие и Тайсън ще се наслаждавате на танците.

— Мистър Шербрук попита мама дали може да танцувам с него. Тя естествено отказа, защото все още не съм излизала в обществото.

— Жалко — каза Алекс. — Вместо това може би ще играете на карти…

— О, не, мадам. Това никак няма да е уместно и мама ще се разтревожи. Мама казва, че само нехранимайковците играят на карти.

— Ами — каза Александра, като стрелна с измъчен поглед понесения от любов Тайсън — може би вие и мистър Шербрук може да излезете един след друг в градината. Вечерта е топла, така че скъпата ви майка без съмнение няма да има нищо против, а съвсем наблизо има толкова много възрастни хора, които ще пазят доброто ви име.

— Да, това ми харесва — каза мис Хардести. — Ако мама не възрази.

— Каква глупачка — каза Дъглас, докато наблюдаваше как брат му отведе мис Хардести. — Надявам се, че на Тайсън ще му мине. Слава Богу, той скоро се връща в Оксфорд. — Отново погледна жена си, чието деколте бе повдигнато само с половин инч, и се намръщи. Случайно бе дочул как Синджън се присмива на това. Не каза нищо обаче, защото, когато Александра влезе в салона, той бе погълнат в мисли колко прекрасна изглежда тя и не можа да каже нищо. Зеленото правеше кожата и кадифена и бяла като корема й, косата и, гъста и по-червена от греха, бе изкусно вдигната на върха на главата, а няколко лъскави кичура се спускаха на раменете й. Видя богатото изобилие от бяла плът и усети как започна да трепери.

— Хайде да танцуваме, иначе може да се изкуша да пъхна ръка между гърдите ти.

— Добре.

— Добре какво?

Тя прелъстително го погледна.

— Което предпочиташ, Дъглас.

Той започна да се бори със себе си. Александра се опита да сдържи смеха си. Докато той се бореше, тя с голяма гордост и облекчение огледа балната зала, весело окичена със сини, бели и златни драперии. Във всеки ъгъл и на всяка маса имаше саксии с цветя и големи букети, ароматно ухаещи на топлия вечерен въздух. Танцуваха най-малко петнадесет двойки, а други тридесет стояха прави или седяха около дансинга. Всички бяха приели поканата с изключение на сър Джеймс Евъртъп, който прояви лошо възпитание и умря същата сутрин. Всичко беше съвършено, тя бе помогнала във всички приготовления. Храната беше в изобилие, а леля Милдрид заяви, че пуншът с шампанско е достоен дори за най-капризните жени. За първи път Александра се почувства истинска господарка на Нортклиф Хол. Чувството беше опияняващо и на нея много й хареса. Свекърва й малко се ядоса на някои от заповедите й, но поне пред нея не ги оспори. Да, доказа, че дори в такива случаи може да се справя със свекърва си.

Потърси Мелисанда, същинска принцеса, понесла се в танц с млад мъж, които сякаш бе готов всеки миг да се свлече без дъх в краката й.

Дъглас, приключил да се бори със себе си, каза с нотка на възмущение в гласа си:

— Нима се опитваш да ме дразниш, Александра?

Тя се усмихна:

— За какво говорехме? Много се забави с отговора. Да, ти избра това, Дъглас. Твърдиш, че аз изпитвам към теб само похот. Добре тогава, тъй като си по-голям от мен и с много повече опит, предполагам, че си прав. Вече приемам това, че се взираш в гърдите ми и изпитваш само похот. Сега аз се взирам в устата ти и трябва да знаеш, искам да те целуна, да те почувствам с ръцете си, да те почувствам целия, а най-много ми се иска да те галя по корема и по-долу, ти си толкова горещ, изпълнен с живот, гладък. Всичко това е похот. В крайна сметка ти ми каза за бъда разумна, а така също, че си мъж с богат опит във всичко затова, да, това е похот — Погледна го лукаво и протегна ръка. — Ще танцуваме ли, господарю?

Дощя му се да й удари плесница.

Дишаше тежко. Виждаше как белите й ръце го галят по гърдите, как пръстите й притискат корема му, как се извиват в милувки около него и мускулите му се свиха.

— Отивам в стаята за карти — каза той, бързо кимна и я остави.

Александра се усмихна. Нека сърба, каквото си е надробил, помисли тя. Нека вярва, че тя изпитва към него само скъпоценната му похот.

Видя, че лейди Джулиет се забавляваше. Беше се настанила с обкръжението си далеч от Мелисанда. Смееше се доста много и шумно, но на Александра й беше все едно. На следващата сутрин девойчето си отиваше.

Когато Холис прошепна на ухото и, че вечерята е готова за сервиране, тя се удиви колко бързо бе минало времето. Тони я заведе на вечеря, а Дъглас придружи Мелисанда. Джулиет се бе облегнала на ръката на един безумно влюбен местен кавалер, който, преди да я види, надълго и широко се оплаква от подаграта си.

— Дъглас все още е възбуден — каза Александра на Тони, като забоде с вилица една хапка вкусна пирожка със сьомга. — И то защото накрая се съгласих да кажа какво изпитвам с него, или по-скоро не изпитвам към него.

— Само похот, хм?

— Да. Наду се като надменен кардинал и отиде в стаята за карти. Майка му не е доволна от него. Тя, разбира се, обвинява мен, че той не изпълзява дълга си. Изкушавам се да й кажа защо точно не го прави. Кълна се, това ще я накара да види Дъглас в различна светлина.

— Теб също, безсрамнице.

Алекс се засмя:

— Вярно, но почти си струва да видя израза на лицето й.

— Бременна ли си вече?

Тя остави вилицата си.

— Боже Господи. Нямам представа. За Бога, Тони, не бях помислила за това. Бременна. Защо изобщо ми зададе този въпрос?

— Чух старата дама да говори за това с леля Милдрид. Надява се, че ще изпълниш дълга си преди края на годината, защото на първо място това е единствената причина, поради която Дъглас искаше да се ожени. Скъпоценният наследник, нали разбираш.