Тя го погледна решително.

— Предполагаш, че ако до една година не родя скъпоценния наследник, Дъглас ще ме изхвърли и ще се опита да се разплоди с друга жена?

— Говориш, сякаш става дума за развъдна ферма. Не, не се съмнявам, че Дъглас ще продължи решително да се опитва. — Тони въртеше в ръка една филия хляб и накрая каза: — Знам, че ти е трудно да повярваш, но е истина. Откакто се помня, никога не съм виждал Дъглас да загуби самообладание. В битките той беше хладнокръвно копеле, никога не губеше кураж, никога не изпускаше от поглед целите си, никога не забравяше подробност, която впоследствие би могла да промени нещата. Той беше добър, Алекс, много добър; никога не си изгубваше ума. Хората му го боготворяха, защото знаеха, че могат да му имат доверие. Той никога нямаше да ги разочарова.

Виждал съм го толкова ядосан, че всеки друг на негово място би избухнал от напрежение, но не и Дъглас. Естествено не съм го наблюдавал как се е държал с жени в леглото в миналото, но мъжете са си мъже, ние обсъждаме някои неща и в миналото това за него винаги бе нещо като игра. Радва се, когато една жена се самозабрави от това, което той прави с нея; доставя му удоволствие да контролира, да определя темпото, сам да решава кога и какво ще се прави. Ти съвсем го шашардиса. Той е като замаян. Намирам всичко за много забавно. Освен това, Алекс, мисля, че начинът, по който се държа с него тази вечер, бе много сполучлив. А, иска ми се да остана, за да видя падението му.

— Падение. Не ми хареса тази дума.

— Изкачване надолу тогава. Да видя как приема факта, че харесва много жена си както в леглото, така и извън него и че съвсем не е лошо да си луд по своята съпруга.

— Знаеш ли, ако някой случайно ни чуе, ще ни изпрати в онзи ужасен Ботъни Бей. Никога дори и през ум не ми е минавало това, за което сега открито си говорим — тя се усмихна. — Дъглас не знае какво е сдържаност, какво е срам…

Тони хвана ръката й и я целуна през смях. Хвърли поглед на Дъглас и видя, че братовчед му се мръщи, а очите му кръвожадно блестят. Ако не се лъжеше, красивите очи на Мелисанда не само блестяха кръвожадно, те сякаш бяха готови да разкъсват. Беше изключително доволен. Никога нямаше да забрави как се любиха в градината. Даже се надяваше Мелисанда да е забременяла. Тя наистина го заслужаваше.

— А, ще бъде жалко да изпусна част от драмата.

Александра се засмя.

— Продължавай в същия дух и няма да останеш жив, за да видиш останалата част от драмата.

Вечерта завърши в два часа сутринта. Александра все още бе много развълнувана, за да се чувства уморена, но светлолилавото перо в тюрбана на свекърва й бе рязко клюмнало наляво; леля Милдрид вече не тактуваше с крака в ритъма на музиката; чичо Албърт леко хъркаше до една саксия с палма. Когато гостите започнаха да се разотиват, Дъглас, забогатял с петстотин лири, се появи от стаята за карти и застана до жена си.

— Ти имаше голям успех — каза той, — но все пак не ми харесва как гърдите ти стърчат напред.

— Мисля, че ти също имаше успех, Дъглас, особено с тези черни три четвърти панталони, който очертават бедрата ти и хм, да, останалите части. Предполагам, всички дами са забелязали колко си надарен като мъж. — Тя веднага се обърна и заговори на сър Томас Хадести и съпругата му, като започна да им прави комплименти за прекрасната им дъщеря Мелинда-Беатрис, а в същото време смигваше на Тайсън, който се навърташе наоколо. За нейна изненада сър Томас, застана с отпусната в захлас уста, задържа ръката и прекалено дълго. Докато се сбогуваха, Дъглас стоеше като вцепенен, сякаш беше глътнал бастун.

— Проклетият му стар развратник. Как смее да те гледа с такъв влюбен поглед!

— Всъщност съвсем не беше влюбен — каза Тайсън. — Той е късоглед, това е.

— С всеки изминат ден ставаш все по-голям глупак и това е страшно неприятно. Трябваше да те изпратя с Райдър. Той щеше да избие твоята наивност от главата ти.

— Да — каза Александра, щом Тайсън неуверено погледна брат си и се отдалечи, — мисля, че лейди Хардести също те гледаше с малко влюбен поглед.

— Ще си платиш за твърде неуместните си забележки, Александра.

Тя се усмихна със светнали очи.

— Защо не ме наричаш Алекс?

Мелисанда и Тони се приближиха и Дъглас погледна двете сестри, застанали една до друга. Едната беше толкова мъчително красива, че само като я гледаше, всеки мъж си глътваше езика, а другата… Боже Господи, само като чуеше смеха и, всеки мъж се възбуждаше и изпотяваше, започваше да си представя как тя лежи под него гола. Застанала до Мелисанда, тя съвсем не изглеждаше старомодна. Прииска му се да целуне върха на лъскавото й носле.

Дъглас едва се сдържаше да не плъзне ръцете си в блузата й и да я свали от гърдите й. Той я притегли в спалнята, освободи прислужницата и направи точно това. Когато ръцете му покриха гърдите й, той, притваряйки очи, въздъхна от удоволствие. Тогава изведнъж усети върху краката си ръцете й, които се движеха към слабините му. Той замръзна. Ръцете й нежно го мачкаха и на него му се искаше да изреве от удоволствие.

— Ах — каза тя в устата му, докато той я целуваше, — обичам похотта, а ти не я ли обичаш. Дъглас?

— По дяволите — каза той и за миг я съблече. Тя не помисли за красивата бална рокля, която му струваше най-малко сто лири. Беше погълната да го съблича, да го гали, да го милва, взряна в него, докато ръцете и го милваха.

Отново нямаше достатъчно време, нямаше увертюра, нямаше прелюдия. Задъхан легна върху нея, едрото му тяло се затресе, а тя цяла се изви към него и той проникна в нея. Беше готова за него, винаги готова, силата му я караше да вика и все повече да се притиска. Хвана главата му с ръце, намери с устни неговите и го целуна, като захапа долната му устна, а ръцете й като обезумели галеха раменете и гърба му, докато приповдигаше тялото си към неговото, за да го поеме по-дълбоко.

Дъглас успя да възвърне разсъдъка си за един момент и тогава тя стигна до оргазъм, той видя как погледът й потъмня и се омекоти и я целуна по устата, сякаш, за да поеме задъханите й викове. Но това трая само един момент, един къс момент, след което той, отново извън себе си, завилня върху нея, разбушува се в нея и това продължи безспир. Усети ръцете й върху ханша си и настръхна.

— Александра — каза той и се отпусна върху нея.

Лежаха наполовина извън леглото. Той бе много тежък, но това не й пречеше. Зачуди се дали винаги ще бъде така — дали винаги ще се любят толкова буйно и диво, толкова бързо, толкова грубо и разтърсващо. Знаеше, че няма да има нищо против, беше винаги в съзвучие с него, еднакво обезумяла, еднакво настойчива. Дъглас не би приел нищо друго. Когато отново можеше да диша с пълни гърди, тя каза:

— Мислиш ли, че съм бременна?

— Да — без колебание отвърна той. — Накарах те да забременееш още първия път, когато те обладах.

— Значи, ако си прав, ще докажа, че съм достойна. Всички искаха това, нали? Наследник на Шербрук?

— Да. Доколкото си спомням, ти изяви желание да родиш наследник.

— Да — охотно каза тя, — ако искаш, ще ти родя половин дузина наследници. Искам да имам малко момченце, което да прилича на теб, Дъглас.

Не му хареса чувството, което думите й предизвикаха в него. Засмя се и каза:

— Уморен съм. Изтощи ме до мозъка на костите. Спи сега.

— Ако можеше да обуздаваш похотта си, може би щеше да имаш повече енергия да разговаряш с мен.

— Заспивай, дявол да те вземе.

Тя заспа с усмивка на уста.

Когато се събуди на следващата сутрин, Александра видя, че Дъглас не беше в леглото и. Седна и усети, че й липсва, защото той нямаше навик да я буди с целувки, прокарал ръце между бедрата й, да я гали и да я подготвя още преди да се е пробудила напълно. Беше сама. Това никак не й хареса.

„Накарах те да забременееш още първия път, когато те обладах.“

Не, не, той не може да знае това, нали? Вярно, че не беше имала менструация, откакто Дъглас я облада, но това при нея не можеше да се предскаже и затова просто не знаеше.

Стана, бързо се изкъпа и се облече. Тони и Мелисандра, както и чичо Албърт и леля Милдрид заминаваха същия ден, И лейди Джулиет, слава на добрия Господ.

Беше почти два часа следобед, когато първата от гостите им, лейди Джулиет, замина, след като смъмри прислужницата си даже когато се сбогуваше с домакина и домакинята.

Старата дама се намръщи.

— Това момиче беше голямо разочарование, Милдрид. Нямаше да съм доволна, ако Дъглас се бе оженил за нея.

— Това момиче е опърничаво — каза леля Милдрид.

— Въпреки това е божествена — каза чичо Албърт. — Млада е и много жизнерадостна, това е.

— Тя е разглезена кучка и с годините ще става все по-лоша — каза любещата го жена.

Тони беше прегърнал Александра и шепнеше на ухото й:

— Гордея се с теб. Не се променяй. Бъди такава, каквато си сега. Всичко ще бъде наред…

Мелисанда се загледа дълго в сестра си и каза:

— Нямам нищо против, че ти си графиня, а аз виконтеса. Имам против, че може би желаеш Тони. Никога няма да го имаш, Алекс, затова по-добре забрави за това.

Александра погледна изключително красивата си сестра и й се прииска да се разсмее на нелепите й думи.

— Обещавам никога вече да не се опитвам да го открадна от теб.

— Внимавай да не го направиш! Искаше Дъглас Шербрук и го получи. Много лошо, ако си решила, че вече не го искаш. Ще трябва да се задоволиш с него, защото Тони е мой.

— Ще опитам — смирено каза Александра.

Дъглас, който чу по-голямата част от този разговор едва се сдържа да не покаже колко е самоуверен. Попита Тони, като успя да придаде любезна нотка на гласа си:

— Ще се видим ли в Лондон?

— Може би. Моля те, Дъглас, опитай се да подготвиш всички познати за жена ми. Това може да предотврати дуели и ще ти бъда много благодарен.

— Тя вече е била там един сезон. Всички са подготвени.

— Не, този път е различно. Сега тя е по-отзивчива, по-чувствителна и затова по-уязвима. Подготви ги, Дъглас. Сега тя е богиня в човешка форма. Виждал си я как бърчи вежди.

— Добре, ще кажа на всички, че си я превъзпитал.

— Не забравяй дисциплината, мили приятелю.

Дъглас се засмя и мушна братовчед си по ръката. Сега той се отнасяше с хумор към братовчед си, нямаше я оскърбителната язвителност от миналата седмица. Александра усети прилив на надежда. Успокои се също, че Мелисанда не беше чула как си размениха тези думи. Щеше да счупи ръката на Тони.

Стояха на широките предни стълби на Нортклиф Хол, докато последната карета бързо се отдалечи по алеята.

— Да — каза вдовицата херцогиня Нортклиф, — отново сме малка компания и това без съмнение ще помрачи настроението ни.

— Не и моето — каза Дъглас е отправен към жена си поглед. — Поне за известно време.

— И таз добра! — каза любещата майка на Дъглас, щом видя как той грабна жена си за ръка и се втурна в къщата.

Дъглас чу леля Милдрид да казва:

— Хайде, Лидия, всички искаме наследник. Дъглас просто изпълнява дълга си. Той е добро момче.

Той я изтегли нагоре по стълбите и я заведе в спалнята си. Люби я два пъти и двата пъти бързо и грубо и дори за миг не помисли за наследник. Когато свърши, все още едва поемайки си дъх и с бързо биещо сърце, той се загледа в нея, но не каза нищо. Поклати глава, облече се и веднага излезе, за да отиде на езда.

Александра се взира в тавана, без да помръдне в продължение на петнадесет минути, накрая стана, за да се съвземе. Докато се къпеше и се обличаше, тя мислеше за смаяното изражение на лицето му, когато каза в устата му точно в момента, в който той се изпразваше:

— О, Дъглас, изпитвам толкова силна похот към теб.

Той изръмжа.

Дъглас не дойде при нея тази нощ. Александра подозираше, че размишлява в библиотеката за похотта и за други подобни неща — най-малкото се надяваше, че прави това. Заспа в спалнята си. В полунощ, когато мракът е най-гъст и непроницаем, тя съвсем неочаквано се пробуди. Не смееше да помръдне, не разбираше какво става. Знаеше само, че не е сама.

Тогава я видя. Млада жена, която бе виждала преди, цялата бяла и ефирна, със спусната по гърба лъскава коса, толкова руса, че изглеждаше почти бяла, очертала като в рамка изящното й лице. Изглеждаше толкова тъжна, с протегнати към Александра ръце.

— Коя си ти?

Боже, това нейният глас ли беше, съвсем слаб и тънък от страх?

Фигурата не помръдва, стоеше на разстояние по-малко от три фута от леглото, тялото й трептеше, сякаш не бе на пода, а по-скоро се носеше над него, с протегнати към Александра ръце.

— Какво искаш? Защо си дошла?

Фигурата отново не помръдна.

— Знам, че се казваш Дева Невяста, защото убитият ти съпруг е бил убит, преди да му станеш съпруга. Но аз не съм девица. Моят съпруг не е умрял. Защо си дошла?

Тогава фигурата издаде мек, гърлен звук и Александра едва не скочи от леглото от страх.