— Клей — прошепна тя, забила пръсти в косата му — страх ме е!

— Непознатото винаги ни плаши — каза той, вдигна очи към нея и се засмя. — Виждала ли си досега гол мъж?

— Един от братовчедите ми, когато бяхме малки…

— Има известна разлика. — Клей стана от леглото и започна да разкопчава копчетата отстрани на панталона си, единствената дреха, която имаше на себе си. Когато панталона се свлече на пода, Никол вдигна очи и ги впери в лицето му. Той стоеше спокойно пред нея, но тя знаеше, че това е привидно.

Кожата на гърдите му бе бронзова от слънчевия загар. На светлината на свещта мускулите му изписваха като въжета. Никол плъзна очи към краката му — силни прасци, мускулести бедра. Веднага ставаше ясно, че това е човек, който прекарва часове върху коня. Никол върна смело поглед към лицето му и прочете очакването, изписано върху него. Събра кураж и погледна към слабините му, но онова, което видя, не я изплаши. Това беше Клей, човекът, когото обича! Тя издаде някакъв лек гърлен стон на облекчение и очакване и отвори прегръдките си за него.

— Ела! Ела при мене! — прошепна тя.

Усмихнат, Клей се отпусна до нея на леглото.

— Усмивката ти е толкова хубава — каза Никол и го погали с пръсти по брадичката. — Може би някой ден ще ми обясниш защо толкова рядко я показваш.

— Може би — каза той нетърпеливо, преди да сложи устните си върху нейните.

Допирът на брадата му й подейства магнетично. Тя се вкопчи в него, осъзнала изведнъж, че този мъж й принадлежи, че може да го гали и да се радва на тялото му до насита. Надигна се към него и целуна самата му усмивка, плъзна език по равните му бели зъби, които той така рядко показваше. Обсипа с малки бързи целувки врата му, след това захапа леко меката част на ухото му и плъзна бедра между неговите.

Клейтън бе изненадан от действията й, но бързо се окопити.

— Хайде, ела ми, френско коте! — Той я сграбчи невъздържано и се претърколи с нея на леглото.

Никол се заля в щастлив смях. Той я задържа върху себе си и протегна ръце върху гърдите й. Нещо в лицето му се промени — стана тъмно и непознато.

— Искам те — каза дрезгаво той.

— Да, да!

Той я положи внимателно на леглото и легна върху нея.

Алкохолът, който бе изпила на празен стомах, облекчението, което изпитваше, че се е освободила най-сетне от ужасния кошмарен спомен, несподелян с никого досега — всичко това я бе отпуснали. Знаеше едно — че е с мъжа, когото обича и желае. Не изпита нито боязън, нито истинска болка, когато той проникна в нея. Имаше едно единствено лудо желание: да бъде по-близо, колкото се може по-близо до самия любим.

Само миг по-късно дойде изненадата. Очите й станаха кръгли от изумление. Винаги си бе представяла любовта като нещо възвишено, като свещенодействие и екстаз на отдаване. Но сега по тялото й вървяха пламъци, изгаряха я, поглъщаха я…

— Клей! — извика тя, отметна глава и изви тялото си към него.

Той се опитваше да се владее, стараеше се да бъде внимателен, да не я нарани. Но нейната реакция го възпламени. Вече бе доловил, че това е жена, която инстинктивно разбира що е страст, но никога не бе очаквал такова бясно желание. В опънатата й шия той буквално виждаше как бушува кръвта й. Никол се мяташе под него в ритъма на удоволствието и Клей имаше чувството, че и тя му се наслаждава не по-малко, отколкото той на нея. Жените, които бе имал досега или претендираха да получават ласки и признания, или се държаха така, като че му дават милостиня.

Никол го притискаше все повече към себе си, обхвана с крака хълбоците му. И когато заедно стигнаха до върха на насладата, останаха така, прегърнати и неподвижни, докато потта от телата им се смесваше в едно-единствено общо ухание на любов.

За Никол това бе непознато, невероятно преживяване. Беше очаквала нещо възвишено, неземно. Животинската страст, която я бе разтърсила, бе нещо много повече, отколкото изобщо си бе представяла. Заспа в ръцете на Клей. Той я стискаше здраво, за да не се отдалечи и милиметър от него. Бе спал с много жени, а имаше чувството, че му се случва за първи път. И за първи път от години той заспи с усмивка на лице.

Когато на сутринта се пробуди, Никол не посмя да отвори веднага очи. Протегна се доволно, уверена, че погледне ли, ще види тъмната ламперия в спалнята на Клей, възглавницата, на която е лежал до нея. Знаеше, че вече е излязъл, но беше твърде щастлива, за да може това да помрачи радостта й.

Когато най-сетне миглите й затрепкаха от слънчевата светлина, Бе изненадана да види белите стени на собствената си стая. Първата й мисъл бе, че Клей не е искал тя да остане при него през цялата нощ. Отметна леката завивка и реши, че тази мисъл е нелепа. По-вероятно бе той да й предоставя възможността сама да избере дали да обяви случилото се…

Отиде до гардероба и си избра една сладка рокля от бледосин муселин, поръбена по полите и на талията с тъмносиня сатенена панделка. На тоалетната си масичка намери бележка:

Закуска в девет.

Клей.

Часовникът в хола удари седем. Нима трябва непременно да чака до девет часа, за да може да го види отново?!

Надзърна в стаята на близнаците — и те вече бяха изчезнали някъде.

Никол излезе от къщата през вратата към градината и се поспря нерешително на осмоъгълната веранда. Обикновено тръгваше наляво, към кухнята. Но сега изведнъж се завъртя на пети и се спусна по стъпалата вдясно, които водеха към кантората на Клей.

Досега не бе стъпвала там. Имаше някак си чувството, че той допуска малцина там. Беше като миниатюрно копие на главната къща — квадратна сграда със стръмен двукатен покрив. Само че тук липсваха верандите и прозорците на мансардата.

Почука леко и като не получи отговор, натисна дръжката на бравата. Беше й любопитно да види мястото, където мъжът, когото обичаше, прекарва толкова голяма част от времето си.

На стената срещу вратата имаше два прозореца, оградени от етажерки за книги. Платиновите дървета хвърляха прохладна сянка. На страничните стени имаше дъбови шкафове за документи, с папки и рола с чертежи. Тя пристъпи навътре. По етажерките бяха наредени тежки томове със законите на щата Вирджиния, с книги по геодезия, земеделие и градинарство. Никол се усмихна и прокара пръст по кожената подвързия. Бяха чисти, нямаше прах. Но надали някой ги бършеше — доколкото познаваше вече Клей, от прелистване те просто не бяха успели да прашасат.

Все още усмихната, тя се обърна към отсрещната стена, където бе камината. И изведнъж усмивката й се стопи. Над камината висеше огромен портрет на Бианка! Бианка, във възможно най-привлекателната за нея поза, малко по-слаба, отколкото я знаеше Никол. Косата с цвят на пчелен мед бе причесана назад, а къдриците, тежки и плътни, падаха по голите й рамена. Тъмносините очи сияеха, устата бе леко разтворена в усмивка — закачлива и сладка, каквато Никол никога не бе виждала у нея.

Замаяна, Никол се приближи към камината. На мраморната плоча имаше малка червена барета от кадифе. Колко често бе виждала Бианка с тази барета! До нея бе поставен златня гривна, и нея бе виждала на Бианкината ръка. Надписът от вътрешната страна на гривната гласеше: «На Б. с любов К.»…

Никол се люшна назад. Портретът, шапката, гривната — всичко това заедно вече означаваше твърде много! Ако не знаеше как стоят нещата, би сметнала дори, че това е нещо като олтар, като светилище в памет на някой починал.

Как би могла да се пребори с това?

През изтеклата нощ той не бе отронил ни дума за любов. Всъщност бе говорила само тя. О, проклет да е! Той много добре знаеше как й действа и най-малкото количество алкохол. Това бе станало пословично в семейството им — всички се забавляваха с това, че било достатъчно да капнеш и няколко капки алкохол в чашата на Никол, за да узнаеш всичките й тайни…

Не, от днес вече няма да допуска такова нещо! Тази сутрин тя трябва да се опита да спаси и малкото гордост, която й е останала.

Никол се затича през градината, влезе в кухнята и закуси. Маги напразно надумваше, че мистър Клейтън ей сега щял да дойде, та да закусели заедно двамата. Никол се правеше, че не я чува.

След закуска отиде в пералнята и си взе парцали и четки за чистене. Прибра се вкъщи, свали роклята и навлече престилка от тъмносиньо калико. Спусна се като подгонена на долния етаж и започна да жули пода в утринната гостна. Работеше трескаво, очаквайки сякаш работата да й подскаже някакво решение.

Точно лъскаше спинета, когато устните на Клей докоснаха тила й. Тя трепна, като че някой я опари.

— Липсваше ми на закуска — каза той галено. — Нямаше да тръгна сутринта, ако жътвата не беше пред прага ни. — Очите му бяха тъмни и замечтани.

Никол пое дълбоко въздух. Ако остане тук, ще бъде с него всяка нощ… Всяка нощ, докато той дочака жената, която обича…

— Искам да поговорим.

Той моментално реагира на хладния й тон. Гърбът му се стегна, замечтаното, изкусително изражение на лицето му изчезна.

— Какво има? — Гласът му пое нейната интонация.

— Не мога да остана тук — каза тя глухо, опитвайки се да скрие болката си. — Бианка… — О, нямаше сили дори да спомене това име! — Бианка навярно скоро ще пристигне. Убедена съм, че ще хване първия кораб за Америка, щом получи твоето писмо и парите за пътуването.

— Никъде няма да вървиш. Ще стоиш тук. — Беше направо заповед.

— Като твоя любовница? — изфуча тя.

— Ти си моя съпруга. Не си забравила това, нали? След като непрекъснато ми повтаряш, че си била принудена на този брак.

— Да, твоя съпруга, за момента. Но докога? Дали ще твърдиш, че съм твоя съпруга, ако, да речем, ей в този миг на вратата застане твоята скъпа Бианка?

Клейтън не отговори.

— Искам да ми отговориш! Смятам, че ми го дължиш. Снощи ти ме напи нарочно. Добре знаеш как ми действа алкохолът и че именно той бе причината да не си спомням нищичко от онази нощ, когато ме спаси от кучетата.

— Да, зная как ти действа алкохолът. Но знаех също и това, че ти най-сетне трябва да проговориш. Други намерения не съм имал.

За миг тя извърне лице към него.

— Вярвам, че наистина това е била единствената ти цел. Но ето че аз се хвърлих на скута ти, молейки за твоите ласки.

— Не беше така, Никол. Все пак опитай се да си спомниш! — Той направи крачка към нея.

— Всичко помня! — Тя правеше усилие да се овладее. — Моля те, изслушай ме! Аз имам своята гордост, макар и понякога да ти се струва, че съвсем съм я изгубила. Искаш твърде много от мене. Не мога да остана в дома ти като твоя съпруга, като истинска съпруга, искам да кажа, след като зная, че един ден това ще има край. — Никол скри лице в ръцете си. — Твърде много неща в живота ми вече имаха край…

— Никол! — Клей докосна косите й. Тя рязко се отдръпна.

— Не ме докосвай! Ти достатъчно дълго си игра с чувствата ми. Знаеш, че те обичам и се възползва от слабостта ми. Моля те, не ме наранявай повече! Моля те!

Той се отдръпна като ударен.

— Не съм имал намерение да те наскърбя. Повярвай ми! Кажи какво искаш от мене. Всичко, което имам, е и твое.

«Онова, което искам, е твоето сърце!» — поиска да изкрещи тя в лицето му, но каза само с равен глас:

— Мелницата. Жътвата е пред прага ни. Искам да възстановя мелницата, да заработи до няколко седмици. Къщата до нея е в добро състояние. Мога да живея там.

Клей отвори уста да възрази, но усети, че е безсмислено и отстъпи крачка назад, нахлупи шапката си и тръгна към вратата.

— Твоя е. Ще се погрижа да я препишат на твое име. Ще придам към тебе и прислуга — двама мъже и една жена. Да ти помагат.

Той бързо излезе от стаята.

Никол имаше чувството, че едва се държи на краката си. Отпусна се тежко в едно кресло.

След една нощ, пълна с любов, бе последвал ден, пълен с ужас.

Осма глава

Реши да не губи повече време в подреждане на къщата. Боеше се, че може да промени решението си. Качи се на лодката и загреба сама през реката към мелницата.

Стоеше на височинката и гледаше дървения улей, който прихващаше водата на един от бързеите и я отвеждаше към воденичното колело. Постройката бе тясна и висока, с каменни основи и тухлени зидове, покрита с каменни плочи. По цялата предна стена минаваше веранда. Воденичното колело бе високо — стигаше чак до втория етаж.

Никол влезе в мелницата и изкачи тесните стълби към горния етаж. Две врати извеждаха на верандата с изглед към воденичното колело. Доколкото можеше да прецени отдалече, кофите за вода бяха в добро състояние. Може би са ръждясали само онези части от тях, които се намираха сега под водата.