— Успокой се, Роджър! За какво става дума? — Клей остави салфетката си във все още празната чиния.

— Знаех ли дали да й повярвам? Мислех си, че може да е някоя от ония английски мадами, дето пристигат насам… Но толкова ми заприлича на госпожа Бет, помислих дали не е нещо роднина…

Ала нито Никол, нито Клей слушаха вече приказките му. Защото иззад гърба на Роджър изникна Бианка. Мокрите й коси висяха около кръглото й лице. Малката й устичка бе нацупена капризно. Никол установи, че е забравила всъщност как изглежда Бианка. Собственият й живот се бе променил така драстично през последните месеци, та времето, прекарано в Англия, и се струваше като сън. Сега тя отново си спомни всичко, дори и това, как Бианка умееше да постави някого на мястото му.

Никол неволно се обърна към Клей, вперила смаян поглед в лицето му. Той гледаше Бианка, като че виждаше привидение. На лицето му се четеше изражение на неверие и възторг. Никол почувства как кръвта сякаш се изцежда от тялото й. Дълбоко в себе си тя се бе надявала, че ако види Бианка, той ще осъзнае, че не я обича вече. Но солените сълзи, които бликнаха от очите й, не й попречиха да види, че се е лъгала. Нея той никога не бе поглеждал така, както гледаше сега Бианка.

Никол пое дълбоко въздух, стана от стола и тръгна към Бианка. Протегна отдалеч ръка:

— Мога ли да ви поздравя с добре дошла в Ейръндел хол?

Бианка погледна Никол със зли очи, без дори да забележи подадената ръка.

— Какво се перчиш, като че къщата е твоя? — каза тя тихо и се усмихна кокетно на Клей: — Не се ли радваш да ме видиш отново? — Трапчинката цъфна на лявата й буза. — Изминах толкова път, за да бъда близо до тебе.

Столът на Клей едва не се прекатури, когато той скочи и се втурна към Бианка. Хвана я с две ръце за раменете, взирайки се като обезумял в нея.

— Добре дошла! — прошепна прегракнало той и я целуна по буза та. Изобщо не забеляза как тя се потърси при неговото докосване. — Занеси багажа горе, Роджър!

Роджър се измъкна бързо, доволен, че може да се махне. Бе прекарал шест часа в лодката с тази руса дама и на няколко пъти едва се въздържа да не я метне през борда. Никога не бе допускал, че човек може да успее да се оплаче от толкова много неща в толкова кратко време. Тиранизираше и него, и хората му, щом престанеха за миг да се въртят на пета около нея. То не бяха желания, то не бяха претенции! И колкото повече шалупата приближаваше плантацията, толкова по-силно ставаше убеждението на Роджър, че прави огромна грешка, дето води на Клей тази дама…

Остана смаян, когато видя с какви очи гледа Клей младата жена. Гледа я и изобщо не обръща внимание на тази малка хубавка госпожа Никол, дето цялата душа е в очите й…

Роджър сви рамене, нахлупи шапката си и понесе куфарите нагоре. На него работата му е с лодките, а не с жените. И слава Богу!

— Клейтън! — каза Бианка глезено, като се изскубна от ръката му. — Няма ли да ми предложиш стол? Боя се, че това пътуване ме съсипа.

Клей посегна отново да хване ръката й, но тя го избегна. Той хвана за облегалката един стол и го придърпа до своя на челото на масата.

— Сигурно си гладна, Бианка! — каза той, взе бързо прибори от бюфета в стил Чипъндейл и се засуети около нея като квачка.

Бианка повдигна зелената батиста на полите си и седна. Никол прецени, че трябва да е наддала най-малко десет килограма, откакто се бяха видели за последен път. Разбира се, Бианка бе достатъчно висока, за да не изглежда дебела, нито пък това се бе отразило зле на лицето й, но ханшът и бедрата й явно се бяха налели. Но и това не би било толкова страшно — високата талия и модната кройка на роклята й ги прикриваха твърде добре — ако не бяха ръцете! Сега се носеха рокли с къси ръкави и дебелите и ръце разваляха цялото впечатление.

— Разказвай! Искам всичко да зная! — каза развълнуван Клей, приведен към Бианка. — Как пътува? Как пристигна?

— Ужасно — каза Бианка и притвори прозрачните си клепачи. — Когато получих писмото ти, изпратено до баща ми, бях просто неутешима. Разбрах каква ужасна грешка е станала и просто взех първия кораб за насам. — Тя вдигна към него лице и му се усмихна пленително.

Всъщност, когато баща й показа писмото, Бианка се бе разкискала от все сърце на номера, който бе погодила на онази глупачка Никол. Ала два дни по-късно се получи писмо от някакви нейни далечни братовчеди, които живеели в Америка, недалеч от Клейтън Армстронг. Тези хора я поздравяваха с блестящия годеж! Изглежда смятаха, че знае за богатството му и дори си правеха устата за заем от новия им роднина. Бианка не даваше и пет пари за тези далечни братовчеди, но побесня, като разбра за Клейтън. Подлец! Да не и спомене нищичко за богатството си! Целият й гняв се пренесе върху Никол. Тази хитра никаквица сигурно е знаела, че Клей има пари и е побързала да се намести!

Бианка дори не дочете писмото и веднага заяви на баща си, че тръгва за Америка. Господин Мейлисън се засмя и каза, че нямал нищо против — нейна си работа, да си събере пари за път и да върви…

Сега Бианка се обърна към Никол, която стоеше до вратата. На устните й разцъфна любезна усмивка.

— Няма ли да седнеш с нас? — попита тя със сладък гласец. — Някаква твоя братовчедка идва да пита за тебе. Искали сте да отваряте магазин. Какви ли не ги наговори, как си продала някакви смарагди, била си работила нощем… Разбира се, не й повярвах нито дума. Но все пак погледнах в стаята ти. Просто исках да съм сигурна. — Бианка присви очи. — Едно прекосяване на океана е страшно скъпо, не е ли така? Но ти сигурно не знаеш тия работи. Само билетът ми за кораба излезе точно колкото едно съдружие в магазин за модни парцали.

Никол остана с вирната брадичка, изобщо не трепна. Няма да позволи на Бианка да забележи колко са я засегнали тези думи. Само неволно потърка връхчетата на пръстите си, припомняйки си болките от избодените до кръв ръце.

— Толкова е хубаво, че те виждам отново! — каза Клей. — Като сбъдната мечта! Не мога да повярвам, че отново седиш до мене…

— Отново? — попита Бианка.

И двете жени го гледаха смаяни. Бе просто невероятно с какъв поглед само той гледаше Бианка. Клей се заплете още повече:

— Искам да кажа… Защото толкова често съм си представял как седиш до мене… Та имам чувството, че вече си била тук и сега се завръща…. — Той посегна към купа със захаросани плодове. — Сигурно си гладна.

— Изобщо не съм гладна — Бианка не можеше да откъсне очи от блюдата, наредени на масата. — Имам чувството, че залъче не мога да сложа в устата си… Мисля си, защо ли не се откажа изобщо от яденето! — Бианка се засмя, като че бе направила много сполучлива шега. — О, Клейтън, знаеш ли къде ме бяха настанили на тази отвратителна фрегата? На долната палуба, заедно с моряците и говедата. Отвратително! Илюминаторът пропускаше вода, от тавана капеше. Дни наред съм била като в някакъв полутъмен сандък.

Клей потръпна.

— Затова ти бях осигурил каюта на пощенския кораб.

Бианка се извърна, колкото да хвърли унищожителен поглед към Никол и да просъска:

— За мене нямаше лукс като твоя… За храната да не говорим. Никол преглътна хапливата си забележка, че храната на фрегатата сигурно е била обилна, ако се съди по вида на Бианка.

— Дано кулинарното изкуство на Маги поне малко те възмезди — каза Клей и подаде поредния поднос.

Никол гледаше мълчаливо как Бианка лакомо надзърта из различните чинни на масата и си сипва грациозно съвсем по мъничко, само да опита, като врабченце… Познаваше този неин номер да прикрива апетита си, усъвършенстван от Бианка с години.

— Откъде имаш тази рокля? — запита Бианка докато сипваше бистър мед върху пудинга.

Никол усети как кръвта изби по бузите й. Още не можеше да забрави обвинението на Клей, че е откраднала платовете, купувани за Бианка.

— Има някои неща, по които трябва да поговорим — каза бързо Клей и така попречи на Никол да отговори. Той се канеше да продължи, но в този миг в стаята се втурна Маги.

— Чух, че е пристигнала гостенка с лодката! Ваша близка ли с госпожо Армстронг?

— Госпожо Армстронг — повтори Бианка и изгледа презрително Никол. — Това да не си ти?

— Да — каза Никол тихичко.

— Но какво става тук всъщност? — Гласът на Бианка стана писклив.

— Маги, би ли ни оставила сега? — помоли Клей.

Маги едва отлепи любопитните си очи от тази жена, дето бе накарала Роджър да излезе извън кожата си. Трябваха му четири халби бира, докато се поуспокои.

— Исках само да питам да внасям ли десерта. Имаме сиренки с бадеми, тортички с праскови и ябълки, крем с белтъци…

— Не сега, Маги. Имаме да обсъдим нещо по-важно от десертите.

— Клейтън — обади се галено Бианка — толкова време не съм хапвала пресни плодове! Може да поднесат поне ябълковите тортички!..

— Естествено! — възкликна Клей живо. — Маги, поднеси всичко! — Той отново се обърна към Бианка. — Прощавай! Имам ужасния навик аз да се разпореждам за всичко.

Никол не желаеше да остане повече. Единственото нещо, което искаше на този свят, бе да се махне от този човек, който изведнъж се бе превърнал в някакъв непознат.

— Мисля, че не желая десерт. Ако позволите, трябва да си отивам вкъщи.

Клей също се изправи.

— Никол, моля те, не исках…

Той наведе очи към земята, защото Бианка сложи ръката си върху неговата. За първи път тя го докосваше по свое желание.

Никол видя изражението в очите на Клей и целият й стомах се сви. Тя тичешком излезе от трапезарията, от къщата, навън, на студения нощен въздух.

— Клейтън — каза Бианка само. Тя свали ръка от рамото му щом Никол ги остави сами. Но поне провери какво силно въздействие има докосването й.

За нея той си оставаше не по-малко противен, отколкото тогава, когато й бе направил светкавичното си предложение в Англия.

Ризата зееше на врата му, не си бе дал труд поне за вечеря да облече жакет. Беше й отвратително да го докосва, беше й неприятна самата му близост… Ще трябва да изтърпи доста неща, за да стане собственица на плантацията. Докато се полюшкваше в лодката нагоре по реката, Бианка бе огледала всички къщи наоколо, а онзи ужасен тип, който управляваше лодката, й бе казал, че всичко това е притежание на Армстронг… Тази трапезария тук бе разкошно мебелирана. От пръв поглед Бианка разбра, че тапетите са ръчно рисувани с подходящи за една трапезария мотиви. Мебелите бяха скъпа работа, макар че, според нея, трапезарията бе малко гола…

Добре де, щом се налага да се върти около него и да го докосва, за да стане господарка на този дом, ще го прави! А след венчавката вече ще му каже да не се доближава до нея!

Маги внесе огромна табла с току-що опечени сладкиши и соленки. В средата бе кремът от разбити белтъци, глазиран с прасковен сироп.

— Къде отиде госпожа Армстронг?

— Върна се в мелницата — отвърна Клей кратко.

Маги му хвърли тежък поглед, изпълнен с подозрение, и се оттегли.

Бианка вдигна очи от чинията си, напълнена с три парчета различни сладкиши. Беше се сдържала да не яде много от основните блюда и сега реши, че поне с десерта може да бъде по-разточителна.

— Дължиш ми обяснение, Клейтън.

Когато Клей приключи, Бианка точно унищожаваше втора порция от пухкавия яйчен крем.

— И сега аз трябва да бъда изхвърлена като кофа с помия, така ли? Ами цялата ми любов към тебе, ами всичките тези страдания, които понесох, за да стигна дотук? Те нищо не означават, така ли? О, Клейтън, само ако бе заповядал на онези мъже да кажат, че ти ги пращаш, с радост щях да тръгна с тях! Много добре знаеш, че искам да съм неотлъчно с тебе… — Тя пообърса устничките си и очите й плувнаха в сълзи, и то истински. Само при мисълта, че парите на Клейтън й се изплъзват, й идваше да заплаче. Изпадаше в дива ярост. Тази проклета Никол! Тази лицемерна змия!

— Недей! — възпря я Клей. — Моля те, недей да говориш така! Ти принадлежиш на този дом. Ти винаги си била неговата господарка!

Думите му прозвучаха някак особено, но Бианка изобщо не обърна внимание.

— И ще анулираш брака, щом се върне онзи свидетел на венчавката? Нали не възнамеряваш да ме отпратиш отново… Нали не искаш такова нещо?

Той вдигна ръката й към устните си.

— Не, разбира се, че не.

Бианка се усмихна и стана от масата.

— Ужасно съм изморена. Мислиш ли, че вече мога да се прибера и да си легна?

— Разбира се! — Той я хвана за лакътя, за да й помогне да изкачи стълбите, но тя се дръпна рязко.

— Къде са слугите? Къде да търся икономката ти и главния слуга?

Клей вървеше след нея нагоре по стъпалата.

— Имам няколко жени, които помагат на Никол, или по-точно, които й помагаха, преди тя да се оттегли оттатък реката. Но те спят отзад, в тъкачницата. Никога не съм имал нужда от личен прислужник или от икономка.