— Ау-у! Излиза, че си бил принуден да правиш компания на една сладка, очарователна жена. Горкичкият! Животът ти трябва да е бил истински ад!

Клейтън не обърна внимание на подигравателната забележка на приятеля си.

— Постепенно започнах да разбирам какво бижу е Никол и реших да съм наясно с нея. Казах й, че ако Бианка реши, след като получи писмото ми, че не желае да има нищо общо с мене, ще си остана женен за Никол. Все пак Бианка имаше по-големи права, не е ли така?

— Да, мисля, че така е редно.

— И аз. Но Никол беше на друго мнение. Направи ми сцена. Не желаела да бъде утешителна награда… Да не ти казвам какво не наговори още. Излезе, че не била щастлива с мене. А през онази нощ… — Клейтън млъкна.

— Давай, давай! Това е най-хубавата история, която съм чувал!

— Тя спеше в стаята на Бет, а аз бях в Джеймсовата сгая. Чух я да крещи и веднага отидох при нея. Нещо я беше изплашило до смърт. Гледах да я успокоя. Налях й малко вино и я накарах да ми разкаже…

— Клейтън скри очи с ръка. — Прекарала е ужасни дни. Революцията. Родителите й загинали на гилотината, а тълпата изпепелила дома им. След това възстаналата паплач убила дядо й, пред прозореца и разнасяли главата му набодена на копие…

Уесли смръщи лице.

— Та какво след онази нощ?

«Важното е не какво стана след онази нощ — помисли си Клей. — Съществено е онова, което се случи през нея…»

Защото оттогава не намираше покой, стъмнеше ли се, тя отново бе в ръцете му, галеше я и я любеше, ден след ден, нощ след нощ…

— На следващия ден тя ме напусна — добави Клейтън глухо. Всъщност не ме напусна, а се изнесе на отвъдния бряг в старата мелница. Започна да работи и да не повярваш колко добре се справя.

— И сега ти искаш да си я върнеш обратно, това ли е? — Сега вече и Уес се замисли. — Но ти каза, че си го закъсал с жените, а не е една жена. Има ли и още нещо?

— Нещото е това, че Бианка пристигна в плантацията.

— Какво говориш?! А тя какво представлява?

Клей се затрудни с отговора. Бианка бе вече две седмици в дома му, но знаеше и сега за нея толкова, колкото при пристигането й. Тя или още спеше, когато той излизаше на работа сутрин, или вече спеше, когато се прибираше от работа. Веднъж Андрес му обърна внимание, че харчела много пари, но Клей бе отпъдил това оплакване само с едно махване с ръка. Все може да си позволи да купи няколко дрешки на жената, за която ще се ожени.

— Не мога да кажа какво представлява като жена. На времето в Англия се влюбих от пръв поглед в нея и смятам, че нищо не се е променило. Красива е, мила… Цялата свежест и доброта…

— Уж не знаеш какво представлява, а ми разказа сума ти работи за нея. Чакай сега! Нека да си изясня положението! Женен си за една чаровница, а едновременно с това си сгоден и влюбен в една не по-малко очарователна жена…

— Нещо такова — усмихна се смутено Клейтън. — Като те слушам сега, излиза, че съм в завидно положение.

— Виждал съм и по-тежки ситуации. Например положението на един самотен ерген като мене.

Клейтън изпръхтя. Трудно би могъл човек да си представи по-малко самотен ерген от Уесли, вечно заобиколен от рояк жени.

— Чуй сега какво бих направил аз на твое място — засмя се Уес и плесна Клейтън по коляното. — Запознаваш ме е тези две дамички и аз те отървавам от едната. А можеш, примерно, да си запазиш онази, която аз ти оставя, така че изобщо няма да се мъчиш да избираш. — Уесли явно виждаше само смешната страна на нещата, но Клей си остана сериозен и приятелят му изостави шеговития тон. — Хайде, Клей, съгласи се, че това ще е най-доброто решение.

— Зная ли — каза Клей. — Нещо напоследък съвсем се обърках и не мога да реша.

Уес се изправи и поразкърши.

— Тази Никол още ли е в мелницата? Смяташ ли, че ще е удобно да ида да я видя?

Клейтън присви очи.

— Сигурно. Тя живее там с Джени. Убеден съм, че ще те посрещне любезно. Вратата й е широко отворена за всеки гост.

Уесли изгледа приятеля си, обеща да намине по-късно на вечеря и да опита кулинарните чудесии на Маги, метна се на коня и тръгна Надолу към реката. Пусна коня да върви спокойно, искаше му се да поразмисли.

Какво му става на Клейтън? Като че бе разговарял с непознат човек. От деца бяха неразделни. Дойде холерата и отнесе родителите на Клей и бащата на Уесли. Майка му след това бързо си отиде от мъка. Общата трагедия сближи четирите момчета — Джеймс, Клей, Травис и Уесли още повече. Понякога не се виждаха със седмици, всеки погълнат от работата си из плантацията, но останеше ли им малко време, бързаха да наобиколят приятелите си.

Уесли се усмихна при спомена за една забава в Ейръндел хол, трябва да са били по на шестнадесет години с Клей… Бяха се хванали на бас, че всеки един от тях ще успее да завлече една от сладичките близначки на Кантънови из шубраците… Дори не беше трудно, ама изведнъж изникна Травис, спипа момчетата за яките и ги метна без всякакво усилие в шадравана…

Какво ли стана с близначките Кантънови?

Клей, какъвто го знаеше от по-рано, би се смял на новоизникналата ситуация с двете жени в дома му. Направо би грабнал онази, които му харесва и я би отнесъл в спалнята си. Да, Уесли познаваше мъжа, който бе организирал цяло отвличане на една английска дама. Но този човек днеска, дето едва не се боеше да се прибере в собствената си къща, му беше абсолютно непознат.

Уес слезе от коня под едно дърво до реката и го разседла. Него ако го питаха, има нещо гнило в цялата тази работа с французойката. Клей бе споменал, че работела при Бианка като прислужница. Сигурно се е наместила да я отвлекат вместо Бианка, за да докопа този богат американец. Няма начин да не изнудва сега Клей, кой знае какво прави само и само да запази мястото си на негова съпруга… Ето, че бе успяла да му отмъкне мелницата, а знае ли и колко други работи…

А Бианка? Уесли изпитваше огромно съжаление към това момиче. Да пристигнеш в Америка и да завариш собствения си годеник с чужда жена до него…

Уесли върза коня си на дървото, скочи в лодката и загреба към отсрещния бряг. В мелницата се чувстваше като у дома си, колко обичаше да се крие тук в ония години… Той се усмихна, като зърна близнаците, клекнали до брега, вперили любопитни очи в една огромна жаба.

— Хей, какво правите вие двамката? — подвикна той заплашително.

Децата подскочиха едновременно, озърнаха се и се засмяха нагоре към него, като го познаха.

— Чичо Уес! — зацвърчаха те и се закатериха нагоре по склона, за да се гушнат в разперените му за прегръдка ръце.

Уес прихвана и двамата около кръста и ги завъртя в кръг, докато те се кискаха доволно.

— Хей, мъчно ли ви беше за мене?

— О, да — отвърна Манди засмяна. — Чичо Клей никакъв не се мярка. Но Никол е тук.

— О, Никол? — запита Уес. — Вие май сте я харесали, така ли?

— Много е сладичка — отвърна Алекс важно. — Беше женена за чичо Клей, но не съм сигурен дали все още му е жена.

— Разбира се, че още са женени — обади се наставнически Манди. — Тя ще си остане завинаги омъжена за чичо Клей.

Уес пусна децата на земята.

— Тя вкъщи ли е?

— Мисля, че да. Но понякога е и в мелницата.

Уес ги погали по главичките.

— Ето какво. Ние с вас ще се видим по-късно. Може заедно да се върнем с лодката, та да покараме. Уговорил съм се с чичо ви Клей да вечеряме заедно.

Близнаците се дръпнаха от него, като че ги беше парнал с коприва.

— Ние предпочитаме да останем тук — заяви важно Алекс. — Не е наложително да се връщаме с тебе у дома.

Преди да успее да ги попита още нещо, децата хукнаха към покрайнината на гората. Уес се запъти по стръмната пътека към къщата. Джени бе сама в приземния етаж, вглъбена в своя чекрък. Уес отвори тихичко вратата, приближи се на пръсти зад нея и я млясна шумно по врата.

Джени нито трепна, нито изрази някаква изненада.

— Радвам се да те видя, Уес — каза тя спокойно. — Какво щастие, че не си се пръкнал на този свят червенокож. Дори и по време на торнадо не би могъл да се промъкнеш някъде безшумно. Чух те още като разговаряше навън с близнаците. — Джени стана и го притисна към себе си.

Уесли я обхвана е ръце и я повдигна от пода.

— Май скоро, не си пазила диета за отслабване — каза той засмян.

— Аз не, но ти! Станал си кожа и кости. Сядай, ще ти приготвя нещо за хапване.

— Едно залъче само, канен съм на вечеря при Клей.

— Точно затова! — Джени напълни една паница с грах и шунка, приготви и огромна порция студено месо от раци и бутна към Уес купичка с разтопено масло. — Да, точно затова ще е най-добре да се наядеш тука. Маги е обявила война и кухнята й вече не е онова, което знаеш.

— Предполагам, че това има нещо общо с жените на Клей? — отвърна Уесли с пълна уста. Той хитро се усмихна на изумения поглед на Джени. — Срещнах Клей преди да мина реката, та ми разказа цялата история.

— Клей изобщо не знае цялата история. Май е напълно глух и сляп.

— Това пък какво значи? Лично на мене работата ми изглежда съвсем проста. От Клей се иска само да анулира брака си с тази Никол и ще е свободен да си се ожени за Бианка, жената, която обича. И всичко ще си тръгне по мед и масло.

Джени така се разгневи от тези приказки, че не можа да проговори. Тя стисна войнствено металния черпак, който все още държеше в ръката си и прасна Уес по главата.

— Хей! — рипна Уес и се хвана за косата, където потече вряла супа.

Джени моментално съжали за постъпката си. Съвсем не искаше да го удари. Грабна някаква кърпа, топна я в студена вода и започна да чисти супата от главата на Уес.

Докато Джени се суетеше около него и закриваше с тялото си вратата, в стаята влезе Никол. Джени понечи да се отмести, за да види Никол че имат гост, но после нещо се отказа. Уесли напразно надничаше любопитно иззад задника й.

— Джени — каза Никол — да знаеш къде са близнаците? Бяха тук допреди малко, но сега сякаш в земята потънаха. — Тя свали сламената шапка от главата си и я окачи на дървената закачалка до вратата. — Исках да ги позанимавам малко преди вечеря.

— О, ще си дойдат. А освен това си достатъчно уморена, за да започнеш да ги мъчиш с писане и четене.

Уесли разбра, че Джени нарочно го крие, но все пак му дава възможност да поразгледа Никол. Независимо от онова, което бе мислил за нея, ясно беше едно: не е възможно някога да е била слугиня. Движеше се с такова достойнство и грация, ясно личеше, че това момиче никога не е било зависимо от когото и да било. А и всичко онова, което Клей бе наговорил за хубостта й, беше направо недостатъчно. Уесли изпита непреодолимо желание да посипе рози в краката и, да я помоли коленопреклонно да напусне Клей и да тръгне с него…

— Клей изпрати днеска човек — каза Джени.

Никол замръзна на мястото си, с ръка на перилата на стълбището.

— Клей?

— Какво, не го ли помниш? — попита подигравателно Джени, докато наблюдаваше лицето на Уесли. — Пита дали ще вечеряш довечера с него.

— Не — каза Никол тихо. — Не мога. Въпреки че бих могла да им изпратя нещо за ядене… Маги напоследък нещо не искала да готви.

Джени изпръхтя.

— Не готви, защото не иска да хрантути онази жена. Много добре го знаеш.

Никол се обърна и поиска да каже нещо, но стисна устни. Джени явно бе нещо възбудена. Никол тръгна към нея.

— Здравейте! — каза Уес, отмести ръцете на Джени и се изправи. — Аз съм Уесли Станфорд.

— Господин Станфорд! — каза Никол вежливо и му подаде ръка. Хвърли на Джени сърдит поглед. Защо бе скрила този мъж от нея? — Не бихте ли желали да седнете? Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря ви. Джени вече се погрижи за мене.

— Извинете, ще ида да потърся близначетата — каза Джени и се измъкна навън, преди някой да каже и дума.

— Вие сте приятел на Джени? — попита Никол, докато пълнеше пръстената чаша с ябълково вино.

— По-скоро приятел на Клей. — Той разглеждаше лицето й. Отново погледът му бе привлечен от устата й, горната устна беше очарователна! — Израснали сме заедно или поне сме прекарали голяма част от младините си заедно.

— Разкажете ми нещо за това — каза тя е големи, жадни очи. — Какъв беше Клейтън като момче?

— Различен от сега — каза Уес, без да сваля очи от нея. «Тя го обича» — реши изведнъж той.

— Мисля, че сегашната ситуация доста го притеснява. — Никол стана и отиде до огнището зад гърба на Уес.

— Зная, че му е неприятно. Предполагам, че ви е разказал какво се случи… — Тя не изчака той да потвърди — Опитвам се всячески да го облекча, затова се преместих. Впрочем не, не е точно така. Може би това беше опит да облекча собственото си положение. Но той ще бъде отново щастлив, щом бракът ни бъде обявен за нищожен и бъде свободен да се ожени за Бианка.