Джуд Деверо - Никол

Като приключи с бръсненето, той застана зад нея. Беше облякла пеньоар с цвят на праскова от креп-сатен и се колебаеше каква рокля да облече за бала.

Клей се пресегна и взе направо роклята от канеленокафяво кадифе.

— Джени каза, че трябва да облечеш това. — Той вдигна роклята и я заоглежда критично. — Май горната й част е твърде оскъдна, навярно платът не е стигнал.

— Дай, аз ще се справя! — каза Никол самоуверено и взе роклята.

— В такъв случай това навярно няма да ти трябва.

Никол се обърна и видя какво държи в ръцете си. Перли! Четири наниза перли, захванати с четири дълги златни синджира с катарами. Тя пое перлите в разтворените си шепи, опиянена от неповторимото меко сияние на скъпоценностите. Но не можа да разбере всъщност как трябва да ги сложи — приличаха по-скоро на колан, отколкото на огърлица.

— Облечи роклята и ще ти покажа — притече се Клей. — Майка ми си ги е поръчала по свой модел.

Никол трескаво намъкна ризата и роклята. Корсажът бе дълбоко изрязан, ръкавите бяха по-скоро презрамки. Клей защипа единия златен клипс в средата на деколтето отзад на гърба й, втория — на рамото й. Третия клипс дойде точно отпред, върху цепката на гърдите й, а четвъртият — на другото рамо. Четирите перлени наниза провиснаха в лека дъга на гърба и на гърдите й, но бяха направени така, че едната огърлица легна върху голата кожа, а другата — върху канелата на кадифето.

— Прекрасни са! — въздъхна Никол, вперила поглед в огледалото. — Страшно съм ти благодарна, че ми позволяваш да ги сложа.

Той се поклони и я целуна по голото рамо.

— Майка ми пожела да ги дам на моята съпруга. Досега никой друг не ги е носил.

Никол се обърна и го погледна.

— Нали ние… Защото…

Клей сложи пръст върху устните й, за да замълчи.

— Нека да се порадваме на тази вечер! Утре ще имаме достатъчно време да говорим.

Никол се отмести и му даде възможност да се облече пред тоалетката. Вън на моравата вече свиреше оркестър.

Да, не бива да мисли сега за нищо друго, освен за този единствен миг. Да забрави действителността. Действителността, че Бианка и Клей живеят под един покрив. Действителността, че Клей обича друга жена.

Напуснаха стаята и Клей я поведе отново по неизбродните коридори навън към градината. Масите бяха отрупани с още повече лакомства. Гостите се разхождаха наоколо с чинии и чаши в ръка. Никол не бе успяла да хапне и залък, когато Клей вече я повлече към платформата, издигната за танците. Този луд вирджински галоп я остави без дъх.

Танцуваха четири танца и най-сетне Никол се примоли за малко почивка. Клей я отведе в малък осмоъгълен павилион под надвисналите върби. Докато бяха танцували, бе паднал вече мрак.

— Погледни звездите! Невероятни са.

Клей я притекли към себе си и тя сложи глава на рамото му.

— Бих искала този миг никога да не свършва — промълви Никол. — Да продължава вечно.

— Толкова ужасни ли бяха останалите мигове за тебе? Нещастна ли се чувстваш в Америка?

Тя затвори очи и тръкна бузата си в дрехата му.

— Тук преживях моите най-щастливи и моите най-нещастни мигове…

Не желаеше да си спомня сега за нещастните! Никол вдигна глава:

— Защо не видях Уесли? Да не би да се е наложило да гледа плантацията, за да може брат му да дойде? И коя е жената с брата на Уесли?

Клей се засмя и притисна отново главата й върху рамото си.

— Уес не е дошъл, защото навярно не е пожелал. А що се отнася до Травис, той е в състояние да управлява плантацията си дори чак от Англия. Червенокосата дама е Марго Дженкинс. Доколкото мога да преценя, тя твърдо е решила да ожени Травис за себе си, независимо от това какво иска той.

— Да не сте се скарали нещо с Уесли? — Никол усети как мускулите на гърдите му се стегнаха.

— Защо питаш?

— Ами като имам предвид темперамента ти, за питане е.

Той се отпусна и се засмя:

— Имахме малък спор.

— Нищо сериозно, предполагам?

Той я отстрани от себе си, за да погледне лицето й.

— Напротив, може би един от най-сериозните спорове в моя живот. — Той вдигна глава и се заслуша. — Май че свирят нещо ново. Искаш ли?

Тя се усмихна, а той, без да дочака отговора й, я хвана за ръка и я поведе към дансинга.

Никол бе изненадана от издръжливостта на вирджинците. Такъв дълъг ден, макар и прекъснат от следобедното спане!.. Когато се прозя скришом за трети път, Клей я хвана за ръка и я поведе към стаята им. Помогна й да се разсъблече, но когато тя тръгна към леглото, застана пред нея, вдигнал в двете си ръце един хавлиен халат.

— Мислех си, че ще ти е приятно да се окъпеш на лунна светлина — каза той и започна бързо да се съблича. След това облече памучна роба без ръкави — тук ги наричаха банян.

Никол се повлече мълчаливо след него из плетеницата от коридори. Но за нейна изненада коридорът, по който сега вървяха, ги изведе непосредствено до края на гората. Съвсем наблизо се чуваше пляскането на реката.

Навлязоха в дълбоките сенки на гората и стигнаха до един завой на реката, където се образуваше бистра плитчина. Клей остави на брега парче сапун и кърпи, съблече се, взе сапуна и бързо нагази във водата. Никол гледаше как лунната светлина трепка по раменете му. Той цепеше водата с ръце, дългите му крака се движеха безшумно, докато плуваше към средата на вира.

— Хей! Цяла нощ ли мислиш да стоиш там?

Никол бързо развърза халата си, пусна го да падне на земята и забърза към него. Изведнъж изчезна под водата.

— Никол! — Страхът накара гласа му да прозвучи остро.

Тя изплува зад гърба му, плесна го леко с ръка и отново се гмурна под вода. Сега вече той се развъртя, хвана я за кръста и я измъкна.

— Я да те видя аз тебе, малка русалко! — Клей я целуна по челото. Но Никол обви ръце около врата му и го целуна дълбоко и страстно.

Клей я пусна да стъпи на плиткото и със смешна съсредоточеност започна да сапунисва цялото й тяло. След като приключи се зае с него. Смееха се, плискаха се в приятно прохладната вода, изтръскваха парцалите пяна от телата си. Но Клей реши, че трябва да измие и косата й. Изплакването се оказа лесна работа — тя просто се гмурна отново под водата. Черното сребро на косите й се развя след нея като ветрило. Клей бързо я настигна, придърпа я с бавно движение към себе си, целуна я и изви глава назад, за да види очите й, като че я питаше мълчаливо нещо. Прочете отговора в очите й, вдиша я бързо на ръце и я изнесе на брега.

В прохладната трева той започна да обсипва с целувки тялото й. Целуваше я навсякъде, методично, бавно и съсредоточено, както я бе мил със сапуна преди това. Ръцете й го докосваха, търсеха го, наслаждаваха се на допира му. Все по-жадно, все по-настойчиво…

— Сладка Никол! — прошепна той.

Ала тя вече не го чуваше. Цялото й чувство за реалност бе изпепелено от лудото желание да се слее с Клей…

Клей лелееше изтегнат до нея. Все още я държеше в ръцете си, беше преметнал единия си крак върху нея, като да я задържи до себе си. Устните му опираха до ухото й и тя се къпеше в дъха му, сладък и топъл.

— Ще се омъжиш ли за мене?

Никол не бе сигурна дали е чула правилно.

— Няма ли да получа отговор?

Тя се опита да влезе в шеговития му тон.

— Но аз вече съм омъжена за теб!

Той се приведе над нея, опрял глава на ръката си.

— Искам да се венчая с тебе още веднъж, пред очите на цялата област. Този път искам да присъствам и аз на собствената си сватба.

Тя мълчеше, а той замечтано докосна отново все тази нейна бленувана уста.

— Веднъж ти ми каза, че ме обичаш — каза той. — Пийнала беше, наистина, но все пак го каза. Истина ли е?

— Да — прошепна тя, задъхвайки се от вълнение, но вперила храбро очи в него.

— Тогава защо не искаш да се омъжиш за мене?

— Подиграваш ли ми се? Не се шегувай!

Той се усмихна и завря глава в косите й.

— Толкова ли ти е трудно да допуснеш, че съм в състояние да проумея нещата? Как можеш да обичаш човек, когото смяташ за глупак?

— Клей, бъди сериозен! Не разбирам за какво говориш. Никога не съм те смятала за глупак.

Той отново се взря в очите й.

— А не би било лошо да го направиш! Всеки в плантацията те обича, само аз не. Излиза, че дори конете ми са по-умни от мене. Помниш ли като те целунах за първи път на кораба? Не исках изобщо да те пусна да си вървиш, но ти стана и заяви, че нямаш нищо общо с мене. Бях бесен, като намерих бележката ти, бях извън себе си от страх, че може да не успея да те намеря… Джени още тогава разбра, че съм влюбен в тебе.

— Но Бианка… — започна Никол, но Клей сложи ръка на устните й.

— Тя принадлежи на миналото. А ние двамата трябва да си принадлежим един на друг отсега нататък! Елън знае, че сме били венчани служебно на кораба и ще разбере, ако я помолим да ни кумуват с Хорас…

— Да направим сватба? Отново? Тук?

Клей я целуна по носа и се засмя. Очите му блестяха на лунната светлина.

— Толкова ли е абсурдна тази мисъл? Така ще си имаме най-малко стотина свидетели, които винаги ще могат да се закълнат, че никой не ни е принуждавал да се женим. Не бих понесъл отново да се заговори за анулиране на моя брак. Ще го направим, ако трябва дори да те напердаша.

— О, ще си изпатиш, ако ме напердашиш — отпусна се най-сетне тя и влезе в шеговития му тон.

— Така ли? И какво ще направиш?

— Ами… ще кажа на Маги да не ти готви, ще се оплача на близнаците и ще видиш, като те намразят, и…

— Те ли да ме намразят? — Той изведнъж стана сериозен и я притегли към себе си. — Виж какво, съществуваме само ние двамата, ти и аз. Имаме само себе си. Обещай ми, че никога няма да ме намразиш!

— О, Клей — изпъшка тя, като се опитваше да си поеме дъх. — Не исках да кажа това. Как бих могла да те мразя, след като толкова много те обичам?!

— И аз те обичам — каза той и я поотпусна вее пак, за да може да диша. — Ще ни трябват поне три дни, за да подготвим всичко за сватбата. Съгласна ли си?

Тя се засмя във врата му.

— Как можеш изобщо да питаш дали съм съгласна за нещо, което желая с цялото си сърце? Да, Клей, ще се омъжа за тебе. Ще се омъжвам за тебе всеки ден, ако желаеш.

Той пак се впусна да целува тялото й, като че го мъчеше неутолим глад.

Виеше й се свят. Искаше й се тази нощ да продължи вечно. Тя и Клей… Може би вече няма да води живота от последните месеци — тя в една къща, Клей в друга… Ако могат да се венчаят съвсем официално пред всички, преди да са се върнали в плантацията… Толкова хубаво би било! Ще имат свидетели… Нали Клей така каза… Ще могат да се закълнат, че Клей обича само нея, че иска само нея…

В главата и изплува името на Бианка, но целувките на Клей ставаха все по-томителни и бързо заличиха това име от главата й.

Три дни… Така каза той. Колко много неща могат да се случат за три дни.