Джуд Деверо - Никол

Никол се огледа. Корабна каюта! Гола, стените, подът и таванът от дъбови дъски, само до едната стена моряшка койка на два етажа. Разстоянието между леглото и насрещната стена беше съвсем малко — отсреща се виждаше малък кръгъл илюминатор. В единия край на каютата имаше врата, в другия бяха струпани един върху друг сандъци и куфари, завързани с въжета към стената. В ъгъла се виждаше малък нисък скрин, върху който бе поставен мангалът с дървените въглища. Тя изведнъж осъзна, че това полюляване е просто движението на кораба при спокойно море.

— Нищо не разбирам! — каза Никол. — Защо е необходимо някой да ме отвлича, по-точно да отвлича Бианка в Америка?

Джени отиде до един от големите пътнически сандъци, отвори капака и извади малък портфейл, завързан с лентичка.

— Май че ще е по-добре да прочетете първо това.

Съвсем объркана, Никол развърза лентичката. В портфейла имаше два листа хартия, запълнени с едър почерк.

Никол задържа писмото няколко секунди в ръцете си. Имаше чувството, че е надникнала непозволено в нещо интимно, в един чужд живот. Тя се усмихна. Виж ти! Всички говорят, че американците нямали никакво чувство за романтика, а този мъж бе организирал пяно сложно отвличане, за да вземе жената, която обича…

Тя погледна към Джени:

— Той трябва да е много мил човек, човек, обхванат от едно голямо чувство. Завиждам на Бианка… Кой е Еймъс?

— Ох, Еймъс! Клей го изпрати с мене като ваш телохранител, но по пътя за Англия се разболя… — Джени сви очи, не искаше да си спомни дори за онова ужасно пътуване, при което умряха пет души.

Еймъс не можа да оцелее.

— Съжалявам — каза Никол и стана от койката. — Отивам при капитана, да изясним случая. — Тя зърна образа си в огледалото над раклата и ахна. Косата й беше разчорлена, ситните къдрици се бяха разсипали по лицето й. — Дали ще се намери някакъв гребен?

— Седнете, аз ще ви среша.

Никол се подчини с благодарност.

— Той винаги ли е толкова… необуздан?

— Кой? О, имате предвид Клей? — Джени се засмя мило. — Не зная дали е необуздан или по-скоро арогантен. Казвах му, още като започна да замисля този план, че нещо може да се обърка, но той само ми се изсмя. И ей ни сега двете насред океана, наникъде. Ама като застане пред вас, този път аз ще му се изсмея.

Тя обърна главата на Никол към светлината и повдигна малко брадичката й.

— Всъщност надали ще се намери мъж, който да ви изпусне… — Джени разглеждаше Никол най-безцеремонно, като че я вижда за първи път. «С тия огромни очи… — разсъждаваше тя — и устата е хубава, не много голяма, сочни, тъмночервени устни… Горната устна е малко по-голяма от долната, истинска прелест! Такова едно интересно личице…»

Никол поруменя и извърна очи.

— Само че аз въобще няма да заставам срещу господин Армстронг. Трябва да се върна бързо в Англия. Имам братовчедка, която ми предложи да станем съдружнички в ателието. Спестих малко пари, ще имам колкото да открием заедно магазин.

— Надявам се, че ще се съгласят да те върнем. Но тези мъжища на борда хич не ми харесват. Казах на Клей, че не са стока, но слуша ли! Той е най-своенравният човек, който бог някога е създал.

Никол погледна отново към писмото, все още оставено на леглото.

— Когато един мъж е влюбен, могат да му се простят някои неща.

Тя излезе от каютата и се изкачи по тясната стълба към главната палуба. Усети лекият бриз да роши косата й и се усмихна. Когато стигна на палубата, долови погледите на мъжете, вторачили се в нея, и инстинктивно загърна по-плътно шала си. Тънката ленена рокля прилепваше от вятъра към тялото й и тя имаше чувството, че се е изправила гола пред всичките тези мъже.

— Какво има, малка госпожице? — попита един от матросите, докато търкаляше поглед по тялото й.

Никол събра сили, за да не отстъпи назад към стълбата и чак тогава отговори:

— Бих искала да говоря с капитана.

— Сигурен съм, че и той много би искал същото.

Никол загърби смеховете на мъжете наоколо и тръгна след моряка към една врата в предната част на кораба. Морякът почука кратко с юмрук. Отвътре някой изрева да влизат, морякът отвори вратата, бутна Никол през прага и бързо затвори вратата зад гърба й.

След като очите й свикнаха с полумрака, Никол видя, че помещението е двойно по-голямо от каютата, в която бяха настанени двете с Джени. На едната стена имаше дори голям илюминатор, но стъклото бе толкова мръсно, че слънцето едва проникваше. Под него имаше неоправено легло, а в средата на каютата бе поставено голямо, тежко писалище, чиито крака бяха завинтени към пода. Цялото бюро бе отрупано с навити на рула морски карти и шаблони.

По пода бързо претича плъх и Никол се хвана за гърлото, за да задуши писъка си. Един груб хохот проследи погледа й — той дойде от тъмния ъгъл, в който седеше мъж с тъмна, покарала брада. Дрехите му бяха измачкани, ръката му стискаше бутилка ром.

— Казано ни беше, че сте страхотна дама. Ще трябва да свикнете час по-скоро с плъховете на този кораб, и с двукраките, и с четирикраките.

— Вие ли сте капитана? — Тя пристъпи към него.

— Същият. Щом като викате на тази пощенска лодчица кораб, значи мога да бъда и капитан.

— Мога ли да седна? Искам да поговоря с вас.

Той посочи с бутилката към един стол.

Никол разказа кратко и ясно своята история. Когато свърши, капитанът остана потънал в мълчание.

— Кога смятате, че ще можем да пристигнем обратно в Англия?

— В Англия обратно няма да се върна.

— Но как ще мога да се прибера? Навярно не сте ме разбрали. Станало е ужасно недоразумение. Господин Армстронг…

— Виж какво, момиче! — прекъсна я той. — Това, което зная е, че Клейтън Армстронг ме е наел да отвлека една дама и да му я доставя в Америка. — Той я наблюдаваше с присвити очи. — Като ви гледам сега по-отблизо, хич не ми приличате на дамата, която той ми описа.

— Разбира се, че не приличам. Аз не съм неговата годеница.

Той отхвърли възраженията й с едно движение на ръката и отпи голяма глътка от бутилката.

— Това мене не ме засяга! Той каза, че за венчавката може да ми е създадете трудности, но аз съм длъжен да сключа този брак.

Никол скочи:

— Брак?! И дума да не става! — Тя започна гневно, но се овладя и продължи по-кротко: — Мистър Армстронг е влюбен в Бианка Мейлисън и иска да се ожени за нея. А аз съм Никол Куртален. Никога не сьм виждала господин Армстронг.

— Сега го казвате! Защо не сте казали това веднага на моите хора? Защо правите това разкритие едва сега?

— Мислех, че те ще ме освободят, щом разберат коя съм всъщност, но ми се щеше да бъдем достатъчно далеч от Бианка, за да съм сигурна, че няма никаква заплаха за нея…

— Тази Бианка да не е онази дебелана, дето ви е посочила на момчетата?

— Тя наистина ме посочи… Така е. Но е знаела, че нищо не може да ми се случи.

— Така значи, знаела е, така ли? И очаквате от мен да повярвам, че сте си държали устата затворена, само за да пощадите една повлекана, дето ви оставя като нищо в ръцете на цяла банда?! Виж, това вече не го вярвам. Не ме правете на глупак!

Никол не намери какво да отговори.

— Махайте се! Изчезвайте обратно в каютата си, докато поразмисля сега върху тая беля! И като минете край моя човек, който ви доведе тука, кажете му, че искам да говоря с него.

Когато първият помощник пристигна в каютата, капитанът започна направо:

— Сигурно вече си разбрал, зная, че повечето време висиш и подслушваш пред чуждите врати.

Помощникът се ухили и се настани на един стол. Толкова години вече са заедно двамата, капитанът знае не по-зле от него колко е полезно да поназнайваш предварително какво става…

— Е, какво мислиш да правим? Армстронг каза, че ще накара да ни хвърлят в затвора заради онзи тютюн, дето изчезна лани, ако не му докараме жената.

Капитанът отпи от рома.

— Жената. Щом това иска, точно това и ще си получи. — Помощникът го изгледа лукаво:

— Добре де, ами ако тя казва истината и не е онази, дето той иска да вземе?

— Аз така мисля: цялата тази работа може да се разглежда от две страни. Ако тя не е тази Мейлисън, а друга, значи Армстронг е искал всъщност да го оженим за една никаквица, дето предава собствената си приятелка. От друга страна, ако това хубавко тъмнокосо женче е наистина Бианка и само ни лъже, за да не я омъжим за Армстронг, значи пак ще постъпим правилно. Каквото и да е, аз мисля утре да направим венчавката.

— Ами Армстронг после? — попита разсъдливо боцманът. — Като изведнъж излезе, че е женен за съвсем друга жена, хич не бих искал да съм някъде наблизо!

— И за това съм мислил. Ще трябва да си прибера парите от сделката, преди той да я е видял. След това веднага се изпарявам. Хич няма и да чакам, той да се убеждава дали сме му докарали неговата или друга.

— Да ти кажа, на твое място не бих го направил. И как мислиш ще можем да убедим малката госпожичка да се венчае? Не ми се вижда много съгласна да се жени.

Капитанът бутна в ръката на боцмана си бутилката с ром.

— Абе сещам се аз за сума ти начини да убедим тази малка кукла колко е наложителен един брак…

— Струва ми се, не сте успели да накарате капитана да обърне кораба към Англия? — попита Джени щом Никол влезе в каютата.

— Не можах — въздъхна Никол и приседна на койката. — Той просто не желае да ми повярва коя съм. Не зная защо мисли, че го лъжа.

Джени изсумтя.

— Човек като него сигур през целия си живот не е казал ни веднъж истината, мисли си, че целият свят се състои само от лъжи. Но нищо, поне ще можем да се порадваме на пътуването ние двечките с вас. Надявам се, че цялата тази история не ви тревожи много.