Джуд Деверо - Никол

Близнаците се втурнаха надолу по стълбата и се хвърлиха в ръцете му. Уес ги завъртя около себе си, след това подхвърли високо нагоре и двамата, докато те пищяха и цвъркаха като пиленца.

— Би трябвало да се ожениш, Уес — каза Джени със страшно сериозен тон и погледна многозначително към Никол.

— Ами хайде де, ти само кажи «да»! — каза той засмян. — Но вече съм се обещал на една от малките сестри на Айзък.

— Е, няма що, много хубаво! — разсмя се Джени. — Предлагаш на мене, само чакаш да кажа «да», а си се обещал на друга. Пусни сега децата и ела, че яденето ти ще изстине.

Уесли се хранеше бавно, постоянно прекъсван от безкрайните въпроси на близнаците, и поглеждаше скришом към Никол. Знаеше за какво мисли. Той протегна ръка през масата и хвана нейната.

— Всичко ще се оправи! Ще видиш. Травис и аз ще се погрижим да не загуби плантацията.

Никол вдигна рязко глава.

— Какво искаш да кажеш? Тук става дума за реколтата! Не вярвам Клейтън Армстронг да фалира само от някакво си наводнение.

Уесли отмести чинията си. Дъждът продължаваше да барабани приспивно по покрива.

— Всъщност, най-добре ще е да ти кажа цялата истина. Клей остави ланшната реколта неприбрана, но благодарение на всичко, което бе постигнал през изминалите години, благодарение и на огромните усилия на баща му и брат му, плантацията му беше стабилна финансово. Но Бианка… — Уес рязко млъкна, защото видя как Никол се сви, като че ли я удариха. — Бианка… — продължи той — е натрупала невероятни дългове. За последен път говорих с Клейтън преди около месец и той ми каза, че е заложила плантацията срещу кредити. Пращала пари дори на баща си в Англия. Изглежда се опитва да откупи имението, което някога е принадлежало на семейството й.

Никол стана, отиде до огнището и започна да рови с ръжена в жарта. Спомни си парка пред къщата на Бианка, принадлежал някога на семейство Мейлисън. Бианка непрекъснато повтаряше, че някой ден ще си върне имота на своите деди.

— И Клей е позволил да заложи земята му? Това съвсем не е типично за него.

Уес позабави доста отговора си.

— Не съм сигурен. Може би се лъжеш… Клей се е променил, Никол! Почти му е безразлично какво ще стане е плантацията, та дори и с него самия. Не може да го види човек без чаша уски в ръка. Когато се опитах да му говоря, да бия на съвест, той отказа да ме слуша. Това ми се стори по-страшно от всичко, което би могъл да направи. Клей винаги е бил темпераментен човек, човек, който най-напред удря и след това размисля… Но сега… — Уес млъкна, без да довърши изречението.

— Разбирам. Изгубил е миналогодишната реколта, сега и тази може да загуби. Но да не искаш да кажеш, че това означава фалит?

— Не. Травис и аз говорихме с кредиторите и дадохме финансови гаранции. Но просто казах на Клей, че трябва да спре някак си Бианка да не пилее повече пари.

Никол се обърна и го изгледа странно:

— А каза ли му, че ще поръчителствуваш за неговите задължения?

— Естествено. Не исках той да се безпокои.

— Мъжка работа! — възкликна Никол гневно и добави още нещо на френски. Жерар, който си седеше кротко в ъгъла, вдигна вежди и я изгледа. — Какво би казал ти, ако Клей дойде и ти заяви, че не умееш да управляваш собствената си земя, но хич да не се тревожиш, защото той ще те крепи да не потънеш?

— Не беше така. Ние сме приятели, винаги сме били приятели.

— Приятелите могат да си помагат, но могат и да се унищожат един друг.

— Никол! — Уес изправи гръб. — Аз познавам Клей, откакто се помня и…

— И сега просто хвърляш спасителното въже на един давещ се, така ли?

Уес стана от масата. Лицето му беше тъмночервено от гняв! Ръцете му бяха побелели от стискане плота на масата. Джени бързо застана между двамата.

— Я престанете! Държите се като деца! Не, по-лошо от деца. Близнаците никога не са се заяждали така.

Уес се поотпусна.

— Извинявай, исках да се сдържа, но Никол ми отправи такива ужасни обвинения…

Никол отново застана пред огнището. Още стискаше ръжена в ръка и започна да чертае в пепелта завоя на реката, който Уес бе екипирал преди това. Загледана в рисунката си, Никол каза:

— Не исках да те засегна. Но зная колко е горд. Би предпочел сам да се откаже от нея, отколкото да позволи да му я вземат…

— Говориш съвсем неясно.

Тя сви рамене.

— Възможно е. Може би ми е трудно да намеря точния израз. О, Уес, няма ли някаква възможност да попречим на реката да залее плантацията му?

— Възможност? Опитай с молитви. Ако дъждът спре, водите ще се оттекат.

— Но реката не залива всяка година имота му, защо се случва само понякога?

— Реката мени коритото си. Още дядото на Клей ни разказваше, че когато той е бил млад, падината изобщо не я е имало. Но течението на реката се измества от година на година, реката образува наноси около хълма.

— Ела — каза тя и се дръпна от огнището, за да му направи място.

— Покажи ми какво имаш предвид!

Уесли се наведе над рисунката.

— Предполагам, че реката се опитва да направи тук нещо като осморка. Едно време този завой беше по-широк, сега местността се промени.

Никол разглеждаше линията на реката.

— Всъщност искаш да кажеш, че реката отнема почва от моята страна и я нанася отсреща върху по-ниския бряг на Клей?

Уесли я погледна неприятно изненадан.

— Не мисля, че това би трябвало да те безпокои. Ще минат най-малко петдесет години, докато реката отреже толкова много от твоята земя, че да си заслужава да говорим за това.

Никол изобщо не забеляза възмутения му поглед.

— Какво би станало, ако ние дадем на реката доброволно онова, което тя иска да завлече?

— Как можеш да говориш така! — избухна Уес. Той реши, че е уплашена за най-добрата си земя, която реката безмилостно ще отнесе.

— Никол — обади се Джени — защо не говорим за нещо друго?

Никол се наведе и взе от дървата една клечка.

— Какво ще стане, ако направим ров през моята земя ей на това място? — Тя драсна една линия от единия завой на реката до другия.

— Какво би станало при това положение?

— Теренът е стръмен и мокър. Предполагам ще започне да се рони и да пада в реката.

— Но как ще се отрази това на нивото на водата?

Очите му се разшириха, когато започна да схваща мисълта й.

— Никол, не можеш да направиш това! Трябва да се копае дни наред, водата ще ти отнесе пшеницата.

— Но ти не отговори на въпроса ми. Ще спадне ли нивото на реката?

— Е, на реката ще й се отвори път. Но знае ли човек?!

— Питам те за мнението ти, а не точно какво ще стане!

— Да, по дяволите! Предполагам, че реката с удоволствие ще погълне твоята земя, вместо да наводни Клей. Проклетата вода не се интересува кое на кого е!

— Подбирай си поне малко думите пред децата! — каза Никол с укор. — Ще са ни нужни лопати. И куки за коренищата и камъните…

Уес избухна:

— Да си надзърнала случайно през прозореца? Дъждът плиска толкова силно, че човек може да убие. А ти ми говориш за работа!

— Не зная друг начин за прокопаване на този ров. Не можем да го изкопаем вкъщи, за да сме на по-сухо и по-приятно.

— Не мога да допусна това! — каза Уес енергично. — Клей ще се справи и без твоята жертва. Травис и аз ще му заемем пари, догодина отново ще се съвземе.

Никол го погледна ледено.

— Така ли? Значи догодина ще се съвземе? Погледни, моля те, какво направихме? Да, всички ние се отказахме от него. Изоставихме го. Той е човек, който има нужда от семейство. Бил е щастлив с близките си: родителите си, с Бет, Джеймс и… близнаците. Един след друг те всички са го оставили. За известно време му давах своята любов, но после му я отнех, та и близнаците заедно с нея… — Никол вдигна ръка и посочи към Ейръндел хол. — Някога това е бил един щастлив дом, пълен с хора, които е обичал, и които са го обичали. Какво има той сега? Дори племенниците му живеят при чужди хора, а не при него. Трябва да му покажем, че мислим за него!

— Но нали Травис и аз…

— Пари! Ти си като съпруг, който дава на жена си пари вместо нежност. Клей няма нужда от пари. Той се нуждае от доказателство, че някой мисли за него. Трябва да има чувството, че не е сам на този свят.

Уес стоеше пред нея и я гледаше. Всички стояха и я гледаха, и Джени, и близнаците. Жерар бе притворил клепачи и те не трепваха.

— Всичкото това за чувствата на Клей са предположения, нали? — попита Уесли кротко. — Или ти просто пренасяш собствените си чувства върху него? Може би ти си тази, която се чувства самотна и има нужда от увереност, че някой мисли за нея?

Никол се опита да се усмихне.

— Не зная, Уес. Сега нямам време да мисля по този въпрос. С всяка секунда, която хабим за приказки, водата се вдига и се приближава до тютюните на Клей.

— О, боже!

Изведнъж Уес се хвърли върху Никол, прегърна я и я притисна към гърдите си.

— Ако намеря някога жена, която да ме обича и наполовина на обичта ти към Клей, ей така ще си я държа и никога няма да я пусна!

Никол се освободи от него и изтри ъгълчето на окото си.

— Нека да си запазя някои тайни, моля те! Но трябва да ти кажа, че несъмнено и ти би се държал така глупаво, както се държи Клей и аз… Хайде сега — гласът й стана остър — дайте да организираме работата! Да си донесъл случайно няколко лопати, или?

Джени развърза престилката си, окачи я на закачалката до вратата и взе мушамата на Уес.

— Ти накъде? — попита я Уесли.

— Ами докато седите и приказвате, ще свърша нещо! Ще взема някоя и друга дреха от Айзък. Не вярвам, че мога да сторя нещо с мокри поли из калта. А след това ще доведа Клей.

— Клей?! — извикаха Никол и Уес в един глас.

— Ами да, Клей! Вие двамата можа да го считате за болен човек, но аз по-добре зная. Клей може да мята лопата не по-зле от всеки друг, а има и все още няколко души, които ще поработят здравата за него. Хубаво беше и Травис да е тук сега!

Никол и Уес стояха и я гледаха изумени.

— Корени ли ще пускате? Никол, ела с мен до мелницата! А ти Уес набий колчета къде трябва да се копае.

Уесли хвана Никол за лакътя и я поведе към вратата:

— Хайде, чака ни много работа!