Джуд Деверо - Никол

— Благодаря! И без това… днес нищо не съм хапнала… — Тя трескаво развърза панделката и я хвърли на земята. Отвори капака и започна да рови грациозно е пръстчета.

Преди Жерар да се усети, тя вече беше изяла няколко бонбона. Бианка го погледна малко притеснено, с пълна уста.

— Какво ли ще си помислиш за мене!?

— Какво мога да си помисля, освен че те обичам — каза с дълбок глас Жерар, след като се бе посъвзел от смайването си. — Не зная само дали разбираш, че те обичам именно такава, каквато си. Не искам, не изисквам никакви промени! Ти си жена, красива, пищна жена! Не мога да понасям тези ръбати момичета. Обичам те такава, каквато си.

Бианка го погледна е възторжени очи, така, както бе гледала преди това бонбоните. Жерар се усмихна.

— Ще се срещнем ли пак? Искаш ли след три дни? Пак ще та донеса изненада.

— О, да! — въздъхна тя. — Ще бъде чудесно.

Той се поклони рязко, с чупка в кръста, взе ръката й и я целуна. Забеляза с какви жадни очи тя погледна отново към пралините. Той се усмихна под мустак и тръгна към мелницата.

Три дена по-късно Жерар седеше срешу Бианка в един отдалечен край на плантацията Армстронг. Между тях на земята лежеха остатъците от истински пир. Първоначално Джени бе отказала да му прави кошница за пикник. Едва когато се намеси Никол, Джени се подчини и изпълни нарежданията му. Отвратителна жена!

— Сега се опитва да ме умори от глад — продължаваше Бианка, и посегна машинално към бадемовите сладки. — На закуска ми бяха поднесени само две яйце на очи и три филийки бял хляб. Направо ми забрани да поръчам нови дрехи. Мисли си, че имам какво да облека! Тези тъпи американци изобщо не разбират от шев. Няма една дреха да не е разпрана по шевовете.

Жерар наблюдаваше с неподправен интерес какви количества храна поглъща нервно Бианка. Започна дори да се чуди ще стигне ли онова, което е донесъл.

— Кажи ми — попита я той тихо — достатъчно ли си бдителна за себе си през последно време? Да си усетила някаква опасност?

Този въпрос бе достатъчен, за да накара Бианка да остави най-сетне вилицата. Тя скри лице в ръцете си:

— Той ме мрази! Навсякъде се сблъсквам с омразата му. Страшно се е променил след онова наводнение. Не разбирам само защо не ми позволява поне да се нахраня! Сам е наредил на някакви жени да изчистят къщата. Опитвам се да им дам указания, но те изобщо не ме слушат. Като че не съм аз господарката на този дом!

Жерар бавно развиваше от хартията малка паста с шоколадова глазура. Докосна нежно ръката й и подаде пастата. Очите й просияха, окъпани в сълзи. Тя с благодарност пое сладкиша.

— Ако плантацията принадлежеше на нас двамата, всичко би било съвсем различно.

— На нас? Как би могла да бъде на нас? — Тя направи усилие да глътне голямата хапка, вперила очи в ръцете на Жерар, който развиваше нова хартийка.

— Когато Армстронг умре, ти ще наследиш плантацията.

— Уф, той! Той е як като собствените си мулета. По едно време мислех, че ще умре от пиене, но сега вече не пие нито капчица алкохол.

— Знаят ли това и други хора? Защото цял свят знае, че от година, та дори и от повече, няма ден той да е трезвен. Какво би станало, ако… Може да претърпи нещастен случай… в нетрезво състояние…

Бианка се облегна назад, вперила поглед в останките от сития обед. Не бе останало много, но и при най-добра воля не би могла да хапне нито залъче повече.

— Нали ти казах, той вече не пие — каза тя разсеяно.

Жерар изскърца със зъби. Каква глупава гъска!

— Смяташ ли, че ще можем да се срещнем поне още веднъж, за последен път?

Бианка вдигна глава и го погледна изненадано:

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Клейтън Армстронг е опасен тип. Подмамил те е с фалшиви обещания да дойдеш тук. И защо, всъщност? За да се подиграе с теб и да те малтретира.

— Така е — прошепна Бианка. — Така е.

— На този свят няма справедливост, Бианка! Ти си негова съпруга, а се отнася с теб като с някакъв боклук. За бога, та той дори не ти дава да ядеш!

Бианка го гледаше смутено.

— Така е. Вярно е. Но какво мога да сторя?

— Да се отървеш от него! — Той се усмихна чаровно, когато срещна ужасения й поглед. — Да, да! Точно това искам да кажа. — Жерар се наведе над мръсните съдове от обяда и сграбчи страстно ръката й. — Ти имаш пълно право да го направиш! Ти самата си толкова незлобива, че дори не можеш да проумееш за какво става дума. Или ти, или той! Мислиш ли, че човек като Клейтън Армстронг би се спрял пред убийство?

Бианка го гледаше зашеметена.

— Та помисли само! Нима има друг изход? Той иска да живее с Никол, а пък е женен за тебе. Молил ли те е досега за развод?

Тя поклати отчаяно глава.

— Ще видиш, че ще го направи. Но ти готова ли си да му дадеш развод?

Тя отново поклати глава.

— Е, ясно! Той ще търси други начини да се отърве от една нежелана жена.

— О, не — прошепна Бианка. — Не ти вярвам! — Тя се опита да се надигне, но бързо се отказа, храната й още не се беше смляла.

Жерар стана, заби тънки крачета в земята, и й подаде и двете си ръце, за да я изправи.

— Помисли си по това — каза той, когато тя застана пред него. — Въпросът е на живот и смърт. Сега се решава кой от вас ще остане жив, ти или той.

Бианка го гледаше умолително:

— Аз трябва да си вървя… — Свят й се виеше от страхотиите, които Жерар умело бе вкарал в главата й.

Вървеше съвсем бавно към къщи. Преди да влезе в хола, несъзнателно погледна зад вратата, дали не се е скрил някой. И не пропусна да се спре на горното стъпало — коленичи и пипна дали не е опъната жица, та да се препъне, когато слиза.

Само седмица по-късно Клей за първи път заговори с нея за развод. Бианка се чувстваше слаба и изтощена, не можеше да спи. А и след онзи пикник е Жерар почти не бе яла като хората. Клей се бе разпоредил Бианка да бъде подложена на най-строга диета. Всъщност може би и затова не можеше да спи. Сънуваше как Клей се е надвесил над нея с нож в ръка, как й шепти злокобно, че едни от тях двамата трябва да умре…

Когато той заговори за развод, сякаш всичките й кошмари се превърнаха в действителност. Седяха в утринната гостна. Клей се беше разпоредил да възстановят тук всичко така, както си е било. Като че искаше да заличи всички следи от нейното присъствие в този дом.

— Какво бихме могли да си дадем още един на друг? — каза Клей. — Убеден съм, че и ти държиш на мене толкова малко, колкото и аз на тебе.

Бианка само клатеше упорито глава.

— Всичко ми е ясно. Ти искаш Никол. Искаш да ме изхвърлиш, ако ще и под дъжда, само и само да заживееш с нея. Това вие двамата сте го замислили от самото начало…

— Безсмислици! Това е най-голямата глупост, която съм чувал някога! — Клей правеше всичко възможно да се сдържа. — Нали ти фактически ме принуди да се оженя за тебе? — Той присви очи. — Ти ме излъга, че ще имаш дете от мене.

Бианка заби нокти в пълните си бузи.

Клей й обърна гръб и бързо отиде до прозореца. Научил го бе от самия Оливър Хаутърн. Съвсем наскоро. Хаутърн бе пострадал тежко от дъждовете, почти всичкия му труд бе отишъл по дяловите, две от децата му бяха умрели от тифус и бе довтасал при Клей, за да го изнудва. Побягна, като разбра, че няма никакво дете, че Бианка е пометнала.

— Ти ме мразиш — прошепна Бианка.

— Не, не те мразя. Това време отдавна мина. Просто не желая да сме обвързани повече един с друг. Ще ти изпращам пари. Ще се погрижа да можеш да водиш приличен живот.

— Ще се погрижиш, така ли? И как, ако мога да попитам? Толкова глупава ли ме мислиш? Зная, че каквото вземеш, веднага го влагаш обратно в плантацията. Ти само изглеждаш богат, защото имаш толкова много имот, но не е така! Как ще можеш хем да за държиш плантацията, хем да ми изпращаш парите, които ще са ми необходими да живея?

Той изръмжа. Очите му бяха почернели от гняв.

— Ти си не само глупачка, но и невъзможна егоистка! Нима не разбираш, че просто копнея да се освободя от тебе! Нима не забелязваш колко си ми противна? Че съм готов да продам плантацията дори, само и само да не виждам повече как лицето ти от ден на ден става все по-неприятно и по-тлъсто!?

Той отвори уста да каже още нещо. Но се овладя и бързо напусна стаята.

Бианка остана дълго неподвижна. Целият й разум отказваше да възприема онова, което Клейтън бе казал. По-добре да си мисли сега за Жерар. Колко хубаво би било да живее с него в Ейръндел хол! Тя ще бъде истинската господарка на големия дом, ще посреща гости, ще съставя менюто, всичко ще бъде по неин вкус, а той ще се занимава с външните работи, както подобава на един мъж. Ще се връща той вечер у дома, ще сядат на разкошно сложената маса в трапезарията. А след това, преди лягане, той ще целува ръката й…

Тя се озърна. Спомни си колко свежо бе подредила стаята. Сега всичко бе отново голо и скучно. Жерар никога не би я спирал, ако поиска да внесе своя нотка, да промени всичко по новому. Да, той я обича. Той го каза. Обича я такава, каквато е.

Тя стана бавно от кушетката. Знаеше, че непременно ще говори с него. Ще говори с човека, който я обича. Друг избор няма. Жерар се оказа прав. Клейтън възнамерява да се отърве от нея, независимо по какъв начин.